№ 2392
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Янева-Димитрова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело
№ 20221100100759 по описа за 2022 година
Предявeн е от С. С. Г. против против „ЗАД “ОЗК- З.“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че пострадала на 19.04.2017 г. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило по вина на водача на т.а „Шевролет Спарк“ с рег. № ******* – К.Д. К., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност”. Поддържа, че при катасатрофата получила телесни повреди, от които претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв./допуснато изменение на иска в
съдебно заседание от 07.10.2021 г., проведено пред Софийски районен съд/. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размера на 40 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва
твърденията, че поведението на сочения деликвент е било виновно и противоправно; оспорва
механизма на настъпване на катастрофата; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между катастрофата и вредите; оспорва размера на иска; поддържа възражение за съричиняване на
вредите от ищцата, която навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се движела
неправилно по него – на необозначено за целта място и по начин, при който пресичането не било
безопасно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди:
За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от
ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
1
Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на
водача на т.а „Шевролет Спарк“ с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, което се установява и от служебно извършена от съда справка на
официалния сайт на Гаранционния фонд.
От заключението на автотехническата експертиза , което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 19.04.2017г., около 08.30 часа т.а „
Шевролет Спарк“ с рег. № ******* се е движел по бул.“Андрей Схаров“ с посока от ул.“Методи
Андонов“ към бул.“Александър Марлинов“ и в района на пешеходна пътека при спирка МГТ №
0245, бл.66, „Младост 1“ водачът не е пропуснал С.Г., която е пресичала пешеходната пътека
отдясно наляво, в резултат на което е настъпило пътно-транспортното произшествие. От
приложените по делото доказателства не може да се определи точната скорост на движение на
лекия автомобил към момента и преди настъпване на произшествието. Като се вземат предвид
деформациите по превозното средство /деформиран преден ляв калник, без достигане на главата на
водача до челното стъкло или колонката на лекия автомобил/, най-вероятната скорост на движение
в момента на удара е била не повече от 30 км/час. Ударът е реализиран по дължината на пътното
платно на бул. „Андрей Сахаров“ в района на пешеходната пътека при спирка МГТ № *******“.
Експертът не може да установи точното място на удара по широчина на пътното платно, тъй като
няма данни, въз основа на които да го определи. Ако лекият автомобил се е движел в дясната
пътна лента – ударът е настъпил на около 2.85 метра в ляво от десния край на пътното платно. Ако
автомобилът се е движил в лявата пътна лента – ударът е настъпил на около 6.20 метра в ляво от
десния край на пътното платно. Опасната зона за спиране е била 15.05 м. Ако ударът е настъпил в
дясната лента, катастрофата е била предотвратима от водача, при скорост от 30 км/час и бавен,
спокоен ход на пешеходката, но ако пешеходката се е движела с бърз ход или е бягала - ударът е
бил непредотратим за водача. Ако ударът е настъпил в лявата лента - той е бил предотратим за
водача, при скорост на движение от 30 км/час и бавен, спокоен ход или бърз ход, или „спокойно
бягане на пешеходката“, но при „бързо бягане на пешеходката“ ударът е бил непредотвратим за
водача. В случай, че пешеходката е погледнала наляво, тя е имала възможност да възприеме
приближаващия т.а „Шевролет Спарк“. Пешеходката е имала възможност да предотврати
произшествието, ако е изчакала преминаването на т.а „Шевролет Спарк“. Към момента на
настъпване на катастрофата пешеходката е пресичала обозначено за целта място - пешеходна
пътека.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че по делото няма данни за препятствие, което
да ограничава видимостта на водача, но на това място винаги има спрели коли отдясно. При липса
на препятствие пешеходката може да се възприеме от голямо разстояние, но не е ясно какво е било
поведението й, а това обстоятелство е от значение, за да се прецени дали водачът е могъл да
предотврати удара. Ако пешеходката е спряла на пешеходната пътека, тя е била видим за водача.
При различните скорости на движение на пешеходката, има различно отстояние от лекия
автомобил, но опасната зона за спиране е една и съща.
В своите показания св.К./водач на процесния автомобил/ заявява, че през м.април 2017 г.
карала автомобила си в посока бул.“Александър Малинов“. Пътното платно се състоятело от две
ленти за движение в една посока, като винаги имало спрели коли вдясно на платното. Тя била в
най-лявата лента, по средата, в другата лента имало други коли. Отдясно се движела много бързо
друга кола и свидетелката нямала видимост към тротоара, защото там встрани имало спрели коли
– те били спрели преди и след пешеходната пътека. Наближавайки пътеката, свидетелката карала с
30 км/час, тъй като в 8.00 часа не можело да се кара с по-висока скорост, движението било
натоварено. Колата, която се движела вдясно, я изпреварила непосредствено преди пешеходната
пътеката .В този момент ищцата изскочила пред управлявания от свидетелката автомобил, тя
тичала. Св.К. нямала видимост към пешеходката, видяла я едва когато излязла пред нея. Всички
ленти били заети от коли, движението било натоварено. След като колата от средната лента лента
преминала по пешеходната пътека, ищцата изтичала след нея. Свидетелката завъртяла волана
надясно и се надявала да се разминат, но при извъртането лявата част на колата докоснала левия
крак на пешеходката. Тя загубила равновесие и паднала, като си ударила главата. Свидетелката се
уплашила, веднага слязла от колата и се приближила до пострадалата. Тя имала кръв по главата,
2
но била в съзнание, двете говорили, ищцата била адекватна. Свидетелката по-късно разбрала, че
пострадал и глезенът на ищцата. Дошла линейка и откарала пешеходката в болница. Свидетелката
също отишла в болницата, говорила с лекуващия лекар – казал й, че правят изследвания на
пострадалата, поради което не могла да я види, обяснили й само, че всичко е нормално. След това
свидетелката се обаждала на пострадалата, ходила у тях. Кракът й бил гипсиран, имала травма на
главата. През м.юни ищцата успяла да се възстанови и отишла на конференция в Лисабон.
Катастрофата настъпила върху пешеходната пътека. Следващият автомобил спрял преди
пешеходата пътека.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение от 19.04.2017
г., в който е описано следното нарушение: На 19.04.2017 г., около 08.30 часа, в гр.София К.Д. К. е
управлявала товарен автомобил “Шевролет Спарк“ с рег. № ******* по ул. „Андрей Сахаров“ с
посока на движение от ул.“Методи Андонов“ към бул. „Ал.Малинов“ и на пешеходната пътека в
района на спирка МГТ № 0245, *******“ не е пропуснала пресичащата по нея отдясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С. С. Г., в резултат на което е настъпило
пътно-транспортно произшествие, с което е нарушила чл.119, ал.1 от ЗДвП. Водачът на процесния
автомобил – К.Д. К. е подписала акта за установяване на нарушение без възражения.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са изслушани
две медицински експертизи – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - съдебен лекар и
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - специалист по образна диагностика, както и са
събрани гласни доказателствени средства.
Според заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - съдебен
лекар, при катастрофата ищцата е получила следните телесни повреди: 1/травма на главата –
отляво, изразила се в мозъчно сътресение, контузия и разкъсно - контузна рана на главата,
теменно-слепоочно отляво /с хипергранулация на раната, тип „чуждо тяло“/; 2/травма на гръдния
кош – отляво, изразила се в счупване на едно ребро/7-мото/ отляво; 3/травма на левия крак и
лявата ръка, изразили се в счупване на външния глезен на левия крак и охлузване на дланта на
лявата ръка. Проведено е било специализирано болнично-амбулаторно лечение на мозъчното
сътресение и церебрастеничния синдром чрез вливания и церебропротектори, и на счупеното
ребро, чрез обезболяващи, при необходимост. Проведено е било амбулаторно лечение на раната на
главата и хипергранулацията, тип „чуждо тяло“, чрез хирургически шев и екстракция, предписани
са били и обезболяващи медикаменти. Счупеният глезен е лекуван чрез поставяне на гипсова
имобилизация и обезболяващи. Вещото лице е посочило, че, според медицинската документация,
са настъпили следните усложнения: на мозъчното сътресение – церебрастенен синдром
/световъртеж, залитане, гадене/. За тези оплаквания ищцата е лекувана медикаментозно. Периодът
на неврастенни оплаквания може да продължи месеци /в зависимост от тежестта на мозъчното
сътресение и индивидуалната насоченост/ - 1.5 до 2 месеца. Разкъсно-контузната рана на главата
е лекувана хирургично с екстракция/изваждане/ на внедрени косми от раната и медикаментозно с
„Йодасепт гел“. Мозъчното сътресение, разкъсно-контузната рана на главата и счупването на
седмото ребро са довели до временно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота –
за около 3 седмици - за мозъчното сътресение; около 2 седмици за раната и счупеното ребро.
Счупването на глезена на левия крак е довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за период, повече от 30 дни - за около 1 - 1.5 месеца. Контузията на главата и
охлузването на дланта на лявата ръка са причинили на ищцата болка и страдание за около 1
седмица. Всички травматични увреждания са били съпроводени с болка, по-интензивна през
първите две седмици от лечението.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че изводите си е направило въз основа на
изследванията, извършени при постъпването на ищцата в болница, непосредствено след
катастрофата. По делото е представено и рентгеново изследване, извършено по-късно - на
08.06.2017 г., според което ищцата има фрактури на 5, 6 и 7 ребра, но от това образно изследване
не може да се установи давността на посочените травми, поради което вещото лице не е приело, че
счупванията на 5 и 6 ребро са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Експертът разяснява,
че счупването на ребра се установява към момента на инцидента. Възможно е да има съмнение
дали е счупено или е пукнато ребро, но винаги счупването на кост, ако има таково, се
3
диагностицира към датата на инцидента. Няма данни ищцата да е имала пълна загуба на съзнание,
което състояние да е причинило временна опасност за живота й. Вещото лице заявява, че ако е
пострадалата е имала загуба на съзнание, то вероятно се касае за степенна промяна на съзнанието,
която не променя квалификацията на увреждането. По данни от изследваните документи,
мозъчното сътресение, получено от Г., е било съпроводено със зашеметяване, а не с пълна загуба
на съзнание.
По искане на ищцата е допусната повторна медицинска експертиза, чрез вещо лице –
травматолог. Тази експертиза впоследствие е разширена чрез назначаване на специалист по
образна диагностика, който след представяне на съответната медицинска документация от
УМБАЛ “Света Анна“- София и 25-то ДКЦ-София да извърши сравнително разчитане на
рентгенови снимки, с цел уточняване броя и мястото на счупените ребра на ищцата.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещо лице – специалист по образна
диагностика, което установява броя на счупените ребра. Не е изготвено повторно заключение от
вещо лице - травматолог.
От заключението на вещото лице - специалист по образна диагностика се установява ,
че на ищцата са извършени в УМБАЛ „Света Анна“ след катастрофата две рентгенови снимки –
лицева графия на гръден кош, бял дроб и сърце – право положение от 19.04.2017 г. и лицева
графия на гръден кош, бял дроб и сърце – легнало положение от 20.04.2017 г. При разчитането на
двете на двете снимки в болницата не е описано счупване на ребра. Диагнозата – счупване на 7-мо
ребро е поставена при извършване на консултация с хирург, описана в епикризата от 22.04.2017 г.
За изготвяне на заключението на експерта е изпратена от УМБАЛ “Света Анна“ само едната
лицева графия на гръден кош, бял дроб и сърце, извършена на 20.04.2017 г. От тази
рентгенография вещото лице е установило счупване на 5-то ребро, което не е отразено в
епикризата, изготвена в УМБАЛ “Света Анна“. Впоследствие на 08.06.2017 г. на ищцата е
извършена рентгенография в 25 ДКЦ –София, при разчитането на която е посочено, че има
счупвания на 5, 6 и 7 ребро. От 25-то ДКЦ не са изпратили на експерта рентгеновото изследване от
08.06.2017 г. Вместо това самата ищца е представила диск на рентгеновото изследане от 08.06.2017
г. На диска, представен от ищцата, се виждат стари фрактури на пето, шесто и седмо ребра в ляво
по задна аксиларна линия със задоволително калусообразуване и незначителна дислокация на
фрагментите на фрактурите на пето и шесто ребро. След като е обсъдило доказателствата и
представените рентгенографии вещото лице – специалист по образна диагностика е посочило, че
при катастрофата ищцата е получила следните травматични увреждания: травма на главата -
отляво, изразяваваща се в контузия и разкъсно-контузна рана на гравата, теменно-слепоочно
отляво /с хипергранулация на раната от типа “чуждо тяло“, мозъчно сътресеение; травма на левия
крак – счупване на външния малеолус на левия крак /счупване на малкопищялния глезенен
израстък на лявата подбедрица/, травма на лявата ръка - охлузване на дланта на лявата ръка и
травма на гръдния кош в ляво, изразяваща се в счупване на пето, шесто и седмо ребра в ляво.
Вещото лице е установило, че на лицевата графия на бели дробове и сърце от 20.04.2017 г.,
направена в УМБАЛ “Света Анна“ – София се вижда фрактура на 5-то ребро по задна аксиларна
линия с незначителна дислокация на фрагментите. Експертът разяснява, че често в първите дни
след фрактурата, поради липса на разместване, наличие на малки костни гредички и кръв в зоната
на увреждането, фрактурите на ребра може да не се видят на лицева графия. При травма на ребра
вляво за уточняване на травмата /при съмнителни данни от образното изследване и при клинични
показания/ може да се направи лицева и коса графия и/или скопия на лява гръдна половина за
уточняване на броя на счупени ребра или образното изследване да се повтори след 5 до 7 дни,
когато по-ясно се вижда фрактурната линия поради разместване на фрагментите и резобрация на
малки костни гредички и кръвни продукти. В конкретния случай от представените медицински
документи не се установяват индикации за разширяване на обема на образните изследвания – не са
отразени данни за нарушена механика на дишането, клинични данни за започващи възпалителни
промени на белите дробове – травматична пневмония, отслабено дишане в лявата гръдна половина,
данни за изливи в гръдната кухина, налагащи поставяне на дренажи и др. На лицевата графия на
бели дробове и сърце от 20.04.2017 г., направена в УМБАЛ „Света Анна“ – София не се виждат
стари фрактури на ребра в ляво. На лицевата графия на бели дробове сърце от 08.06.2017 г. се
4
виждат стари фрактури на пето, шесто и седмо ребра по задна аксиларна линия със задоволително
калусообразуване и незначителна дислокация на фрагментите на фрактурите на пето и шесто
ребра. Калусите са с еднаква давност и степен на развитие, което дава основание да се направи
извод, че същите са получени по едно и също време. Поради изложеното, следва да се приеме, че
счупването на трите ребра – пето, шесто и седмо ребро отляво са в следствие но процесното
пътно-транспортно произшествие. Вещото лице по образна диагностика е посочило вида на
проведното лечение и е направило извод дали са настъпили усложнения, като е дало същите
отговори, които и вещото лице - съдебен лекар. В заключението е посочено, че спрямо ищцата е
проведено болничо лечение през периода 19.04.2017 г. – 22.04.2017 г. и е издаден болничен лист за
24 дни. На базата на представените образни изследвания по отношение на счупванията на ребрата
и голямата малкопищялна кост вещото лице е посочило, че не се установяват данни за настъпили
усложнения /несрастване, възпалителни промени на костите/, които да обусловят
невъзстановяване или по-продължително от обичайното възстановяване от травмата, а е налице
пълно възстановяване на счупените кости.
Съдът кредитира заключението на вещото лице – специалист по образна диагностика
в частта, в която е опроделило броя на счупванията на ребра при ищцата и и дали тези счупвания
са възстановени напълно. Съдът кредитира заключението в тази част, тъй като още при престоя на
ищцата в УМБАЛ “Света Анна“ при консултация с хирург същият е установил, че тя има счупване
на 7-мо ребро /епикриза от 22.04.2017 г., раздел „Консултативни прегледи“/, макар при
разчитането на образното изследване в болницата такова счупване да не е посочено. Епикризата е
официален удостоверителен документ за описаните в нея травми и заболявания, поради което
съдът приема, че към датата на катастрофата ищцата е имала счупване на 7-мо ребро, удостоверено
в екпикризата. На вещото лице - специалист по образна диагностика е изпратено рентгеново
изследване от 20.04.2017 г., извършено в УМБАЛ “Света Анна“. При разчитането на това
изследване експертът е установил счупване на 5-то ребро/не на 7-мо ребро/, без наличие на по-
стари травми на ребра. След месец и няколко дни – на 08.06.2017 г. в 25 ДКЦ, гр.София, при
разчитане на ново образно изследване са установени фрактури на 5, 6 и 7 ребро в ляво, които са с
еднаква давност. На вещото лице не е изпратено рентгеновото изследване от 25 ДКЦ, а само
разчитането на това рентгеново изследване. Единствено ищцата е представила рентгеново
изследване от 25 ДКЦ, на което се виждат фрактури на 5, 6 и 7 ребро с еднаква давност. Тъй като
фрактурата на 5-то ребро е видима още към 20.04.2017г., а останалите фактури – на 7- мо и 6
ребро са със същата давност, като пето ребро, съдът приема, че всички травми са следствие от
катастрофата, както е приело и вещото лице – специалист по образна дигнастика. Съдът кредитира
заключението и в частта, в която експертът е установил, че е настъпило пълно възстановяване на
счупените кости.
В останалата част, в която вещото лице е установило какви други травми е получила
ищцата, периодът на тяхното възстановяване и вида на проведено лечение съдът не кредитира
заключението, тъй като е извън компетентността на вещото лице – специалист по образна
диагностика.
По отношение на останалите травми/без травмите на ребра/ и вида на проведено
лечение съдът кредитира заключението, изготвено от вещото лице – съдебен лекар , тъй като
същото е компетено и обективно дадено в тази част и не се налага изслушване на повторно
заключение по тези въпроси. В хода на делото пред СРС е допуснато повторно заключение по
всички въпроси, на които е даден отговор от първоначалната експертиза, но повторно заключение
по въпросите за травмата на главата и травмата на левия крак и лявата ръка не е необходимо, тъй
като изводите на вещото лице се подкрепят от представените по делото медицински документи.
По отношение на мозъчното сътресение не се установява пострадалата да е изгубила съзнание.
Същата е постъпила в болницата в съзнание, контактна, адекватна, критична и при проведения
тест по кома скала/ГКС скала/ са установени 15 точки/максимална стойност/, което отговаря на
лека форма на мозъчно сътресение./епикриза от 22.04.2017г. от УМБАЛ “Света Анна“/.
С оглед частичното кредитиране на заключението, изготвено от вещото лице – съдебен
лекар и частичното кредитиране на заключението на вещото лице – специалист по образна
диагностика, съдът приема, че при катастрофата ищцата е получила следните телесни
5
повреди: 1/травма на главата – отляво, изразила се в мозъчно сътресение, контузия и разкъсно -
контузна рана на главата, теменно-слепоочно отляво /с хипергранулация на раната, тип „чуждо
тяло“/; 2/травма на гръдния кош – отляво, изразила се в счупване на 5, 6 и 7 – мо ребро отляво;
3/травма на левия крак и лявата ръка, изразили се в счупване на външния глезен на левия крак и
охлузване на дланта на лявата ръка.
За установяване на претърпените от ищата неимуществени вреди по делото са събрани и
гласни доказателствени средства.
От показанията на св.П./сестра на пострадалата/ се установява, че научила за катастрофата
няколко дни по-късно, тъй като ищцата не искала да ги притеснява – майка им не била добре. Г.
била в тежко състояние, едва говорела. Свидетелката я видяла по-късно – главата й била
обръсната, имала шевове. В края на м.май я видяла за първи път на бала на сина си, около месец
след произшествието – имала счупени ребра, глезенът й бил контузен, не можела да стои права и
не можела да се движи. В началото ползвала бастун. Тя живеела със сина си и бившия си съпруг,
които й помагали. Казвала, че иска да се изкъпе, но нямало как. Повече от месец след инцидента не
можела да се движи. При промяна на времето ребрата и глезенът я болели, пиела обезболяващи.
Този инцицент й се отразил и психологически, много била стресирана. Когато заставала пред
пешеходна пътека – трудно се решавала да пресече по нея, не можела да си пусне крака върху
платното. Веднъж пресичали заедно, светнал зелен сигнал на светофара, но ищцата не тръгвала,
обяснила поведението си с катастрофата.
От показанията на св. Г./син на ищцата/ се установява, че видял майка си ден-два след
катастрофата. Тя била в тежко състояние, не можела да ходи, кракът й бил гипсиран и имала
огромна рана на главата, била замаяна, трудно и бавно говорела, била уплашена. Останала в
болницата около 5 дни. След това не можела да ходи сама, била с гипсиран крак в продължение на
един месец. Свидетелят се грижел за нея, тя не можела да стои права и той я обслужвал. След като
й свалили гипса и сложили протеза тя си купила бастун и един месец ходела с него. Провеждала
рехабилитация около половин година, ходела на три различни процедури. Не се била възстановила
напълно. Към момента още имала оплаквания от ребрата, имала три счупени ребра отзад, които я
болели при студено време. Преди инцидента не била имала друга травма на гръдния кош, нито
счупени ребра. Когато пресичала улици, изпитвала страх.
При така събраните доказателства съдът приема иска по чл.432, ал.1 от КЗ за доказан
по основание. От автотехническата експертиза, която съдът приема, и представения по делото акт
за установено административно нарушение, подписан от водача К. без възражения, се установява,
че поведението на водача на т.а „Шевролет Спарк“ с рег. № ******* е било противоправно и
виновно - нарушила е чл. 119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснала ищцата, която се е движела
по пешеходна пътека, в резултат на което е настъпила катастрофата, а от медицинските експертизи
и свидетелските показания се установи, че вследствие на произшествието ищцата е получила
телесни повреди, от които е претърпяла неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП – 47 г.; вида на телесните повреди – травма
на главата – отляво, изразила се в мозъчно сътресение, контузия и разкъсно-контузна рана на
главата теменно-слепоочно отляво /с хипергранулация на раната, тип „чуждо тяло“/; травма на
гръдния кош – отляво, изразила се в счупване на 5, 6 и 7 – мо ребро отляво; травма на левия крак и
лявата ръка, изразили се в счупване на външния глезен на левия крак и охлузване на дланта на
лявата ръка. Не се установява мозъчното сътресение да е протекло със загуба на съзнание. Съдът
съобрази вида на проведеното лечение - болнично лечение през периода 19.04.2017 г. - 22.04.2017
г., през който са направени изследвания на ищцата и са извършени вливания на
церебропротектори за лечение на мозъчното сътресение, предписани са и други медикаменти,
раната на главата е обработена хирургически, чрез изваждане на внедрени косми, и е поставен
хирургически шев, предписан е „Йодасепт гел“ и обезболяващи; счупеният глезен на ищцата е
лекуван чрез поставяне на гипсова имобилизация и обезболяващи. Съдът отчете общата
продължителност на лечението и възстановяването на ищцата – 2 месеца. Всички травматични
увреждания са били съпроводени с болка, която е била по-интензивна през първите две седмици.
Проявило се е усложнение на мозъчното сътресение – церебрастенен синдром, който се изразява в
6
световъртеж, залитане, гадене. Периодът на неврастенни оплаквания, според медицинската
експертиза, е до 2 месеца. Съдът отчете трудностите, които е срещала ищцата в хигиенно-
битовото си обслужване през периода на лечение, тъй като е зависела от чужда помощ. След като
са й свалили гипсовата имобилизация, за около месец се е придвижвала с бастун. Съдът отчете и
типичните за механизма на катастрофата стрес и негативни емоционални преживявания. От друга
страна по делото бе установено, че ищцата е възстановена от причинените травми, няма данни да
са останали трайни последици за нейното здраве.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, която навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се движела
неправилно по него – на необозначено за целта място и по начин, при който пресичането не било
безопасно.
Възражението е неоснователно.
Съдът не кредитира показанията на св. К. /водач на процесния автомобил/, според която
ищцата внезапно изскочила пред автомобила, тъй като катастрофата е настъпила в резултат на
противоправното поведение на тази свидетелка и същата е заинтересована от изхода на спора. К. е
подписала без възражения Акта за установяване на административно нарушение, според който е
допуснала нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Липсват други доказателства по делото, които да
установят, че ищцата е изскочила внезапно на пътното платно, както и с какъв ход се е движела по
пешеходната пътека. Според автотехническата експертиза, чието заключение съдът приема, ако
ударът е настъпил в дясната лента, катастрофата е била предотвратима от водача, при скорост от
30 км/час и бавен, спокоен ход на пешеходката Ако ударът е настъпил в лявата лента - той е бил
предотратим за водача, при скорост на движение от 30 км/час и бавен, спокоен ход или бърз ход,
или „спокойно бягане на пешеходката“.
При така събраните по делото доказателства съдът прие възражението за съпричиняване на
вредите за недоказано, тъй като изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по
т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
По законната лихва:
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.
405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от
КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. По делото
липсват доказателства за датата, на която ищцата е отправила застрахователна претенция до
ищеца, което обстоятелство е в нейна тежест. Видно от писмо от 05.01.2018 г. ответникът е
уведомил ищцата, че отказва да й изплати обезщетение, поради непредставени документи, които е
изискал с предходно свое писмо от изх. № ЦУ 99 -11986/05.10.2017 г. При липсата на други
доказателства, съдът приема, че към 05.10.2017г. ищцата е била отправила застрахователна
претенция до ответника. При липсата на други доказателства съдът приема, че срокът за
произнасяне е изтекъл на 05.01.2018 г., до която дата застрахователят е могъл да определи
обезщетение за ищцата, поради което законна лихва се дължи, считано от 08.01.2018 г./първият
присъствен ден след изтичането на срока/, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
7
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски за държавна такса, съдебно удостоверение и вещи лица в размер
на 442.50 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на
300 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. от АК – София, адрес за
призоваване: гр. Казанлък, ул. „******* № *******, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1038 лв. с ДДС, съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер на 800 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”******* да заплати на С. С. Г., ЕГН **********, от гр.София,
ж.к.*******, съдебен адрес: гр.Казанлък, ул.“******* № *******, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 20 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните телесни повреди: травма на главата – отляво, изразила се в мозъчно
сътресение, контузия и разкъсно - контузна рана на главата, теменно-слепоочно отляво /с
хипергранулация на раната, тип „чуждо тяло“/; травма на гръдния кош – отляво, изразила се в
счупване на 5, 6 и 7 – мо ребро отляво; травма на левия крак и лявата ръка, изразили се в счупване
на външния глезен на левия крак и охлузване на дланта на лявата ръка, причинени при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 19.04.2017 г. по вина на водача на т.а „Шевролет Спарк“
с рег. № ******* - К.Д. К., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 08.01.2018 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв. и в часта, в
която се претендира законна лихва за периода 27.04.2017 г. - 08.01.2018 г., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, да заплати на С. С. Г., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, направените по делото разноски в размер на 442.50 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. С. Г. да заплати на „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, направените по делото разноски в размер на 300 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат П.К. от АК –
София, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „******* № *******, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1038 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, да заплати на държавата, по сметка
на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 800 лв.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9