№ 96
гр. Стара Загора, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000533 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П.И.Б. АД - гр. С.
против решение № 116/24.10.2022 г., постановено по гр.д. № 973/2021г. по
описа на РС – Ч., с което е отхвърлен предявения от „П.И.Б.“ АД против Н. Г.
Г. иск за установяване дължимостта на вземанията на „П.И.Б.“ АД за
следните суми: - 10 000 лева - просрочена и непогасена главница; - 47.22 лева
- законна лихва, начислена за периода от 09.03.2021 г. до 25.03.2021 г., вкл.,
дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.; 48
лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост до ответника,
вреда за банката, причинена от неизпълнение на задълженията на ответника
по договора за кредит; ведно със законната лихва върху главницата, от датата
на подаване на заявлението в съда 26.03.2021 г., до пълното погасяване на
задължението за изпълнението на което парично задължение са издадени в
полза на „П.И.Б.“ АД, с ЕИК **** против Н. Г. Г., Заповед 260165/29.03.2021
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 272/2021 г. по описа на РС - Ч.,
като неоснователен. Във въззивната жалба се излагат съображения за
1
неправилност на решението.
Направено е искане да се отмени и да се постанови друго, с което да се
признае за установено че, Н. Г. Г. дължи на П. АД следните суми: - 10 000лв. –
просрочена и непогасена главница; - 47,22 лв. – законна лихва, начислена за
периода от 09.03.2021г. до 25.03.2021г. и 48 лв. – разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорват
направените в нея оплаквания. Направено е искане да се потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.дело № 272/2021 г. по описа на РС - Ч. се
установява, че съдът е издал Заповед № 260165/29.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (извлечение
от счетоводните книги на „П.И.Б.“ АД, представляващо изискуемо вземане по
договор за издаване кредитна карта № 06РКО-А- 6688/21.07.2005 г., изменен
и допълнен с Анекс от 02.08.2007 г. с „П.И.Б.” АД, ЕИК ****, с разрешен
размер на овърдрафта 10000.00 лева), съгласно която е разпоредил длъжникът
Н. Г. Г. да заплати на заявителя „П.И.Б.“ АД следните суми: главница - 10000
(десет хиляди) лева, 47.22 (четиридесет и седем лева 22 ст.) лева - лихва от
09.03.2021 г. до 25.03.2021 г., 48.00 (четиридесет и осем) лева - разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входирането на заявлението в съда – 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както направените съдебни разноски за държавна
такса (ДТ) в размер на 201.90 (двеста и един лева и 90 ст.) лева, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 (петдесет) лева и
изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на П. АД било
образувано изпълнително дело № 277/2021 г. по описа на частен съдебен
изпълнител Румяна Манджурова, с рег. № 868, с район на действие Окръжен
съд - Стара Загора срещу длъжника Н. Г. Г.. На 15.11.2021 г. в банката се
получило съобщения по ч.г.д. № 272/2021 г. по описа на Районен съд - Ч., с
което било указано, че заповедта за изпълнение била връчена при условията
на чл. 47 от ГПК, и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
2
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет
на заповедта.
Между страните не се спори, че на 21.07.2005 г. между „П.И.Б.“ АД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е бил
сключен Договор за издаване кредитна карта № 06РКО-А-6688/21.07.2005 г.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков
кредит тип овърдрафт в размер на 10000 лв. Съгласно т. 4 от договора,
длъжникът се е задължил да погасява предоставения му овърдрафт в
сроковете и по начина, предвиден в Общите условия. За обезпечаване на
срочното погасяване на предоставения овърдрафт банката приема запис на
запис на заповед за сумата от 10000 лв. В чл. 3 е уговорено, че кредитната
карта е със срок на валидност до 21.07.2007 г., който е и краен срок за
погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не
бъде продължен.
В чл. 10 от договора за кредит ответникът е декларирал, че са му
предоставени и се е запознал с общите условия и е приел прилагането им при
уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и
изпълнение на Договора за кредит.
В т. 7 от договора е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярът
ползва гратисен период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа
титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна
сметка, формирана до края на последния отчетен период, то банката не
начислява лихва върху дебитното салдо.
В т. 6 е посочено, че за предоставения овърдрафт картодържателят
заплаща на банката фиксиран лихвен процент в размер на 1.25 % на месец,
който се начислява еднократно на датата, следващ датата на падежа върху
дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края
на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло
усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвения процент,
начисляван съгласно договора се равнява на годишна лихва в размер на 15.00
%. За ползване на кредитната карта е посочено, че се заплащат такси и
комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони на банката,
неразделна част от договора.
Страните не спорят, че Договора за издаване кредитна карта № 06РКО-
3
А-6688/21.07.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 02.08.2007 г., като
съгласно т. 2 от анекс № 1 от 02.08.2007 г. срокът за ползване и погасяване на
кредитния лимит се подновявал автоматично при условията и по реда
предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, които
общи условия, на основание т. 10 от анекс № 1 били приети от ответника и
последният се бил запознал с тях.
Съгласно Общите условия, приети с Решение на Управителния съвет на
П. АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г.,
валидни към датата на сключване на договора, чл. 36.1, срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период,
при условие че кредитополучателят не е уведомил банката за прекратяване на
договора за кредитна карта най-малко 60 дни преди изтичане на срока,
съответно банката не е уведомила кредитополучателя за прекратяване на
договора за кредитна карта най-малко 30 дни преди изтичане на срока.
Съгласно чл. 36.3 от ОУ във всички случаи на прекратяване на договора,
титулярят е длъжен да върне издадените му карти и да погаси изцяло
дебитното салдо по сметката си и да изпълни всички останали задължения
към банката. В чл. 18 от ОУ е регламентирано задължение на титуляра всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен
ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението. В т. 24 от ОУ е предвидено, че ако титулярът не извърши което
и да е плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след датата, на която
такова плащане е станало изискуемо, банката има право да блокира картата, а
съгласно т. 25 от ОУ ако в дадения от банката срок титулярят не погаси
всички изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да
обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да
прекрати едностранно договорните си отношения с титуляря. В т. 28а от ОУ е
предвидено, че банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и
предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляря, в случай, че
последният не извършва което и да е плащане по Договора повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от
4
страните по делото се установява, че предоставеният кредитен лимит
/овърдрафт/ е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума
от 10 000.00 лева по сметка № ******, открита на името на
кредитополучателя, с начална дата 22.07.2005 г. Размерът на непогасена
главница по договора за кредит към 26.03.2021 г. е 10 000.00 лева - главница,
която сума по размер съвпада със сумата на усвоения овърдрафт от
ответницата по делото. Размерът на претендираната законна лихва върху
сумата от 10 000.00 лв. (главница) за периода от 09.03.2021 г. (датата на
обявяване на непогасения кредит/овърдрафт за изискуем) до 25.03.2021 г.
(датата на подаване заявление за издаване на заповед за изпълнение,
включително - 17 дни) е 47.22 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
Договорът за банков кредит – овърдрафт е двустранен, формален и
срочен договор с продължаващо изпълнение. Кредитният ресурс по този
договор се усвоява директно от разплащателната сметка на
кредитополучателя, без да са необходими разходооправдателни документи.
Възнаграждението по договора е уговорената между страните лихва. В
конкретния случай е безспорно установено, че между страните е сключен
договор за банков кредит тип овърдрафт в размер на 10000 лв. В чл. 3 е
уговорено, че кредитната карта е със срок на валидност до 21.07.2007 г., който
е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на
договора не бъде продължен.Безспорно е установено също, че въззиваемата е
усвоила главницата, но след 10.07.2013 г. е преустановила погасителните
плащания и не е възстановила сумата на банката, видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
Спорните по делото въпроси са какъв е срокът на действие на договора,
респективно кога е настъпила изискуемостта на вземането и от кога започва
да тече давностния срок за погасяването му.
От съдържанието на представения по делото договор е видно, че в чл. 3
е уговорено, че кредитната карта е със срок на валидност до 21.07.2007 г.,
който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако
срокът на договора не бъде продължен.
с Анекс от 02.08.2007 г. - т. 2 от анекс № 1 от 02.08.2007 г. срокът за
5
ползване и погасяване на кредитния лимит се подновявал автоматично при
условията и по реда предвидени в Общите условия на Банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и
VISA, които общи условия, на основание т. 10 от анекс № 1 били приети от
ответника и последният се бил запознал с тях.
В чл. 10 от договора ответникът е декларирал, че са му предоставени и
е запознат с общите условия за издаване и ползване на револвиращи
международни карти с чип Mastercard и Visa. В заповедното и в исковото
производство са представени два различни вида Общи условия на "П." АД без
дата и индикация за периода им на действие. Според чл. 19.1.1 от първите ОУ
срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период при условие, че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
Според. 36. 1 от вторите ОУ срокът за едностранно прекратяване от страна на
титуляра е 60 дни. От така представените Общи условия не може да се
заключи дали и кои са били действащи към момента на сключване на
договора за овърдрафт и към момента на изтичане на срока му. Поради това,
клаузата за автоматично удължаване на срока на действие на договора за
овърдрафт, предвидена в чл. 19.1.1 от първите ОУ, респ. в чл. 36. 1 от вторите
ОУ, е неприложима. В самия договор за овърдрафт липсва подобна клауза,
което налага извода, че срокът на действие на договора е изтекъл на датата,
посочена в него – 21.07.2007 г. Обстоятелството, че банката е продължила да
поддържа разплащателната сметка, да начислява и да капитализира
дължимите лихви, не променя този извод. Така е, защото тази сметка е
необходима за погасяване на усвоената главница и на лихвите върху нея. Да
се удължи срока на действие на договора означава банката да "предостави"
или да продължи предоставения овърдрафт в размер на 10 000 лева, което
следва от клаузата на чл. 2 от договора, а в конкретния случай това не е
направено, макар и поради факта, че въззиваемата не е погасила
задължението си. По изложените съображения, възражението на "П." АД за
автоматично удължаване на срока на действие на договора за овърдрафт, е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението за неосъществен институт на
погасителната давност. От събраните по делото доказателства се установява,
че последното плащане на въззиваемата е извършено на 10.07.2013 г. От
6
приетото като писмено доказателство по делото извлечение от счетоводните
книги на П. АД се установява, че последната дата, на която ответницата Г. е
изтеглила сума в размер на 1.68 лв. е 06.08.2013 г. При тези обстоятелства и
съобразно посочените разпоредби на действащите Общи условия,
изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ по процесния договор е
настъпила с определената месечна падежна дата - 05.09.2013 г.След като
последната падежна дата е 05.09.2013 г., правото на банката да търси
изпълнение на вземането за главницата, възниква от тази дата и се погасява с
изтичането на 5-годишен давностен срок /чл. 110 от ЗЗД/, т. е. на 05.09.2018 г.
В конкретния случай банката е упражнила това право на 09.03.2021 г., когато
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.
е. след изтичане на 5-годишния давностния срок.
По отношение вземането за главница в размер на съдът счита, че е
приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото се касае не
за периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е
съгласил да получи изпълнение на части. Уговореното - връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски
в периодични плащания (В този смисъл решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д.
№ 523/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 38 /26.03.2019 година по т. д. №
1157/2018 г. на ВКС, II т. о. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че
давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането, в случая
това е датата 05.09.2013 г. – крайният срок на погасяване на кредита. Ищецът
не е изложил твърдения за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
нито пък се позовава на такава предсрочна изискуемост, поради което
давността тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредит и е
изтекла към дата - 09.03.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда.
По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД и тя очевидно е изтекла към дата -
09.03.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в съда /решение № 38 /26.03.2019 година по т. д.
№ 1157/2018 г. на ВКС, II т. о. /.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски в настоящото
7
производство в размер на 1 300 лева.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/24.10.2022 г., постановено по гр.д. №
973/2021г. по описа на РС – Ч..
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град С., **** да заплати на Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Ч., ул. ***** сумата от 1 300 лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8