|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 93 |
||||||||||
|
гр. Видин,
11.06.2020г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
първи административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
деветнадесети май |
|||||||||
|
през две хиляди и двадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
408 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Делото е образувано по жалба на И.В.И. ***, против
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 19 – 0953 -
000572 от 02.12.2019г. на Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин,
с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от
ЗДвП. В жалбата се развиват съображения, че заповедта е
незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и
процесуалният закон. Иска се да бъде постановено решение, с което да се
отмени обжалваната заповед. Ответникът по жалбата – Началник група, сектор „ПП“,
към ОД на МВР – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,
като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира присъждането на
разноски. От данните по делото във връзка с оплакванията в
жалбата, Административният съд намира същата за
допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна. От фактическа страна съдът намира за установено
следното: Видно от обстоятелствата, описани в Акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ на 30.11.2019г. около 02,17
часа в гр.Видин по ул.“Лайош Кошут“ в посока от ул.“Екзарх Йосиф I“ към ул.“Димитър Цухлев“ жалбоподателят е
управлявал л.а. „Мазда 323Ф” с рег. № ВН 0110 ВХ, лична собственост.
Автомобилът е спрян за проверка. Преди извършването на проверката полицаите
се представили на водача. Извършена била проверка на документите на водача.
След това чрез дежурната част на ОД на МВР поискали съдействие от служител на
Пътна полиция. При идването му служителят на ПП се представил и поканил
водача да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо
средство, на което той отказал. След отказа за проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, бил направен опит да му бъде връчен талон за медицинско
изследване за наличие на алкохол, който последния също отказал да получи.
Отказът за получаване на въпросният медицински талон е оформен по надлежния
ред, в присъствието на свидетел, видно от приложения талон на л.18 от делото. Безспорно е установено по делото, че полицаите
спрели и извършили проверката на жалбоподателя били облечени с полицейски
униформи, които са служебни такива и са им предоставени от ОД на МВР Видин.
Не е спорно и че проверката е била извършена в тъмната част от денонощието,
като тогава служителите са носили и светлоотразителни жилетки. На жилетките,
с които са били облечени служителите от ПП има бадж със снимка и име на
служителя, на гърба има надпис „POLICE“
– на латиница, а отпред на същите жилетки има надпис „Полиция“ на български
език. Установявайки горните обстоятелства, служителите на
ПП при ОДМВР Видин съставили на И. АУАН от 30.11.2019г. за горното нарушение,
който акт е връчен на жалбоподателя на същата дата. Тези фактически констатации са потвърдени и от
приложената по делото докладна записка с рег. № 953р - 7069 / 03.12.2019г.
относно водач, който отказва да бъде изпробван за алкохол /л.19/, докладна
записка рег. № 953р – 7076 от 11.12.2019г. относно преписка изх. № 953р –
7076/ 19г. /л.16/. При така изложената фактическа обстановка и на
основание чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП Началник група, сектор ПП при ОД на МВР
Видин, е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която
временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Горната фактическа обстановка се доказва от
събраните гласни и писмени доказателства, между които няма противоречие и си
кореспондират. Съдът дава вяра на показанията, дадени от свидетелите, тъй
като те са подробни и непротиворечиви, както и се подкрепят от представените
по делото писмени доказателства. Всички те, включително и свидетелят Гешев,
доведен от жалбоподателя заявяват, че водач е бил именно жалбоподателя И.. Не
се оспорва факта, че И. е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на
алкохол с техническо средство с мотива, че лицата, които са го спрели и са
искали да му извършат такава не отговарят на Конституцията на РБ и се
представят за полицаи в противоречие с българското законодателство, както и че
униформите им са с надписи на английски език, а той не се движи с преводач.
Заявява, че след като са му взели свидетелството за управление на МПС и са
свалили регистрационните номера на автомобила му са го пуснали да си ходи, с
които си действия били извършили нарушение. Действително жалбоподателят е ангажирал гласни
доказателства, а именно по негово искане е допуснат и разпитан е свид. Гешев.
Последният обаче дава показания във връзка с факти и обстоятелства, касаещи
конкретния случай, които не е възприел лично и непосредствено, а интерпретира
възприетото от жалбоподателя. Последното се потвърждава и от неговите
показания, дадени в с.з., тъй като самият той заявява, че не е присъствал на
проверката, но вярва на жалбоподателя, който след това го е посетил и му е
разказал за случилото се. Въпреки това неговите показания, дадени в с.з.
потвърждават фактите, възприети и от съда в настоящото решение, относно
предмета на спора. Представените по делото 3 бр. фото снимки на
полицейски униформи съдът не приема като доказателства по делото, съответно
не следва да основава решението си на тях, тъй като те не са събрани по
надлежния ред. С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните
администра -тивни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Такъв безспорно е Началник група, сектор ПП при ОД на МВР
Видин, тъй като ПАМ е наложена от него. По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП може да се
наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, на
водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на алкохол – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК
и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание -
чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува
надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на
съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от
ЗДвП. В конкретния случай началник група в сектор ПП е преценил, че целта на
закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка
не подлежи на съдебен контрол. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа за проверка с
техническо средство за наличието на алкохол, както и отказа му да получи
талон за медицинско изследване и поведението му в момента на проверката
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта.
В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по
надлежния ред. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като
в нея подробно са изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби, в
качеството му на водач на МПС. В заповедта, освен, че е описана фактическа
обстановка има и препращане към обстоятелствата на акта за установяване на
административно нарушение. Съдът счита, че липсата на пълно възпроизвеждане
на констатациите в акта, доколкото има препращане към него, не представлява
липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед. При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са
спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Според разпоредбата на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП, на водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство се налага ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца. В
процесния случай е безспорно установено, че жалбоподателят при извършената му
проверка, като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с такова техническо
средство за употреба на алкохол, както и е отказал получаването на медицински
талон. Отказът за извършване на такава проверка е надлежно удостоверен.
Установява се, че са налице предпоставките за налагане на описаната по – горе
принудителна административна мярка. Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя
относно липсата на фактическа обстановка в заповедта, от която да става ясно
какви са фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което се твърди,
че са извършени и въз основа, на които е издадена обжалваната заповед, както
и че тя не разкрива обективната истина, е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че правомерно не е
изпълнил разпорежданията на „Росетата“, тъй като това били някакви хора, на
чиито дрехи е записано „РОСЕ“, неотговарящи на Конституцията на Р България,
без униформи, удостоверяващи че са полицаи, а с униформи, които са в
противоречие с българското законодателство. Жалбоподателят посочва, че поради
това, че не знае английски език, както и че не води със себе си преводач, е
отказал изпълнението на разпорежданията на спрелите го лица, в това число и
във връзка с отказа да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Безспорно е, че Конституцията е върховният закон -
чл.5,ал.1 от същата, както и че според ал.2 на същия чл.5 разпоредбите
ѝ имат непосредствено действие. Според чл.3 от същата официалният език
е българският език. Разпоредбата на чл.36 от КРБ урежда изучаването и
ползването на българският език, като според ал.3 случаите, в които се
използва само официалният език се посочват в закона. По аргумент на
противното се оказва, че Конституцията допуска да се използват и други езици,
освен официалният такъв. Според чл.105,ал.1 от КРБ Министерският съвет
ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в
съответствие с Конституцията и законите, като негови членове са и министрите
/ чл.108,ал.1 и ал.3/, а съгласно чл.115 от КРБ министрите издават
правилници, наредби, инструкции и заповеди. Според разпоредбата на чл.151,ал.4 от ЗМВР
министърът на вътрешните работи определя с наредба структурите, чиито
служители изпълняват служебните си задължения в униформено облекло, вида на
униформеното облекло, реда за предоставянето, носенето и сроковете за
ползването му, както и другите принадлежности, върху които са поставени
символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани с
изпълнението на служебните задължения на държавните служители. В изпълнение на цитираната разпоредба е издадена
Наредба № 8121з – 1010 / 24.08.2015г. за униформеното облекло и работното
облекло за служебно ползване в МВР. Според чл.1,т.1 от наредбата с нея се
определят структурите, чиито служители изпълняват служебните си задължения в
униформено облекло, видът на униформеното облекло, редът за предоставянето,
носенето и сроковете за ползването му, както и другите принадлежности, върху
които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани
с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, а според т.2
структурите, чиито служители, полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението изпълняват служебните си задължения в
работно облекло за служебно ползване, видът на работното облекло, редът за
носенето и сроковете за ползването му. Съгласно чл.2,ал.1 от същата Наредба униформеното
облекло се ползва от служителите при изпълнение на служебните им задължения и
се отличава за отделните структури и длъжности на държавните служители. В чл.3 от Наредбата е уреден видът на униформеното
облекло, като в ал.3 са посочени елементите на видовете униформено и работно
облекло, съгласно Приложение № 1, а съгласно ал.4 пагоните и емблемите за
облеклото, както и останалите принадлежности, върху които са поставени
символи и отличителни знаци на структурите на МВР, се определят от Приложение
№ 2. В този смисъл според Приложение № 1, респ. т.II, всяка униформа е в цвят и надпис за съответната
структура. В Приложение № 2, където са описани пагоните, емблемите на
облеклото, както и другите отличителни принадлежности, върху които са
поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР, според - т.3 на
предната лява част на якето, ризата и пуловера на линията на гърдите се Според чл.181,ал.2 от ЗМВР на държавните служители
се осигуряват работно и униформено облекло. Безспорно е по делото, че при изпълнение на
служебните си задължения на посочената по – горе дата, служителите на МВР са
били облечени в униформено облекло, което видно от показанията на всички
свидетели е съответствало на длъжностите, които те изпълняват. Установено е,
че това служебно облекло им е осигурено от съответните структури на МВР, като
то отговаря на изискванията, уредени в цитираната Наредба № 8121з – 1010/
24.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи, включително и съдържащите се
надписи върху униформите. Видно от цитираните разпоредби униформите имат
надписи, както на английски език, така и на български език. Т.е. при
извършването на проверка на територията на страната и на лица, които не
владеят английски език, униформите имат достатъчно ясно обозначение и на
български език. Т.е. не е необходимо владеенето на английски език, за да се
разбере надписът върху униформите на полицейските служители, тъй като има
такива и на български език. Нещо повече, униформените облекла се утвърждават по
образец и съответно се променят по определен ред. Техническите им
спецификации се разработват от експертен съвет на специална дирекция при МВР,
като с нея се съгласува и всяка промяна във въпросните униформени облекла. С оглед всичко описано по – горе се оказва, че при
изпълнение на задълженията си, на 30.11.2019г., служителите на МВР са били с
униформи, които отговарят на законовите изисквания за такъв вид служебно
облекло, предвид цитираната по – горе Наредба на министъра на вътрешните работи,
която е издадена в изпълнение на задълженията му и съобразена именно с
разпоредбите на Конституцията на РБ, противно на твърдяното от жалбоподателя. В този смисъл твърдението му, че е отказал
извършването на проверка, поради неяснотата на кого показва документите си и
от кого му се извършва такава, както и че съответните служители не са имали
право да му извършат такава проверка, се оказва неоснователно. Униформите на полицейските служители, които са
спрели за проверка жалбоподателя отговарят на законовите изисквания,
включително и на Конституцията на РБ, според която макар и официалният език
да е българският, има случаи, в които е допустимо използването на друг език.
Последното е законово регламентирано от една страна, а от друга – както бе
посочено и по – горе върху униформите има надписи и на български език. Т.е.
няма как да се приеме, че униформите на полицаите са в противоречие с
Конституцията и законите. В този смисъл е несъстоятелно неизпълнението на
полицейското разпореждане само на това основание. Що се касае до останалите твърдения в жалбата
относно незаконосъобразно съставеният му АУАН, както и че в противоречие със
закона му е отнето свидетелството за управление на МПС и на автомобила му са
свалени регистрационните номера, като същият е пуснат да си ходи, въпреки че
според полицаите той бил пиян, то отново са неоснователни. От една страна съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите
процесуални способи в хода на административното и съдебното производство,
поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства,
които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.171,т.1,б.”б” от
ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка. При издаване на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението на
административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло
или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В
случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите
констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е
реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не
може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени
процесуални нарушения. В заповедта, която се обжалва по настоящото дело е
посочено, че се постановява временно отнемане до 18 месеца. Съгласно закона
мярката има действие до 18 месеца, независимо дали в този срок ще бъде решен
въпросът с отговорността или не. При законовата регламентация на чл.171т.1б.“б“ от
ЗДвП, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е
отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване, т.е. достатъчно е водачът
на МПС да откаже една от двете проверки - с техническо средство или кръвното
изследване. В тази насока
неоснователно е възражението на касатора, че в случая полицейските служители след като са приели, че е
употребил алкохол, са допуснали закононарушение, тъй като видно от
обжалваната ПАМ е, че отговорността му е ангажирана не за евентуалната
употреба на алкохол. Следва да се има предвид, че отговорността на И. не е
ангажирана за това, че е употребил алкохол или друго упойващо вещество, а за
това, че е отказал да бъде изпробван, както с техническо средство, така и с
медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол. Това е текста
на чл.174,ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадена и обжалваната заповед
за прилагане на ПАМ. Останалите твърдения за висящи производства пред
Специализираната прокуратура, за отношението на Полицията по принцип и др.
подобни не касаят съществото на спора, поради което и съдът няма как да се
произнесе по тях. Принудителната административна мярка неправилно се
смесва от касатора като правен институт с „административнонаказателната
отговорност“. И административното наказание и принудителната административна
мярка са вид държавна принуда. Но докато административнонаказателната
отговорност е реализация на санкцията на правната норма, принудителната
административна мярка представлява приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е
вид наказание и не се реализира чрез издаване на наказателни постановления от
административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален
административен акт от административен орган и има определени нормативно
заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да
възстанови последиците от същото. Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона
е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на
административния орган и не подлежи на съдебен контрол. Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и
материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на
закон, поради което тя е правилна и законосъобразна. Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1
от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева,
определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с
чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК,
Административният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И. ***, против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 19 – 0953 - 000572 от
02.12.2019г. на Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е
приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП,
като неоснователна. ОСЪЖДА И.В.И. *** да заплати на ОД на МВР – Видин,
сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване на основание
чл.172,ал.5 от ЗДвП. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||
Решение по дело №408/2019 на Административен съд - Видин
| Номер на акта: | 93 |
| Дата: | 11 юни 2020 г. (в сила от 27 май 2021 г.) |
| Съдия: | Антония Благовестова Генадиева |
| Дело: | 20197070700408 |
| Тип на делото: | Административно дело |
| Дата на образуване: | 23 декември 2019 г. |