№ 1917
гр. Варна, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20223100502254 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Въззивната страна А. А. М., редовно и своевременно призована, явява
се лично и се представлява от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно
призована, представлява се от юрисконсулт С. Ц., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на А. А. М. срещу
Решение № 2277/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 15085/2021 г. по описа
на Районен съд - Варна, XLVІІ състав, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателката против община Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от
1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М. е
собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м., при граници:
ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***
и ПИ с идентификатор ***, на основание изтекла придобивна давност.
Във въззивната жалба на А. А. М. се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са
неправилни изводите на ВРС досежно необходимостта да се приемат за
установени посочените в АОС факти, както и за записванията в разписните
листи към съответните планове. Оспорва се и позоваването на действащия
мораториум за придобиване собственост върху държавни и общински имоти,
както и на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва се процесният имот да съставлява
земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.
Въззиваемата страна община Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
депозира отговор на подадената въззивна жалба.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
Оспорвам въззивната жалба.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: С оглед наведеното още в първоинстанционното
съдебно производство, направените възражения от страна на Община Варна и
установеното от фактическа и правна страна считам, че не може да бъде
постигнато споразумение.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да уважите така подадената въззивна жалба срещу
решението на Районен съд. Считам, че решението е неправилно при
безспорно установена фактическа обстановка, която се изразява в това, че
моята доверителка владее имота с явното съзнание за това, че този имот е
неин повече от 35 години. Няма спор относно този факт. Той е установен по
делото и с писмени, и с гласни доказателства. Няма спор относно
обстоятелството, че този имот е заграден, представлява част от имотите,
които са разположени там. Безспорно е установен фактът на владението,
безспорно е установено състоянието на имота, че от години е заграден и е
индивидуален съобразно номера. Безспорно е установено от техническата
експертиза, която беше назначена по делото, че всъщност по кадастрална
карта от 2008г. той е включен и представлява част от урбанизирана територия
на гр. Варна. Установено бе и още едно много важно обстоятелство, а
именно, че моята доверителка е декларирала преди много години този имот в
общината. На базата на тази декларация в продължение на повече от 13
години тя плаща данъци на общината за този имот, а общината я сезира, ако
случайно закъснее с плащането на данъците и и напомня, че този имот е неин
́
и трябва да плаща съответните местни данъци и такси. Това е фактологията,
за която според мен няма спор по делото, защото е безспорно установено с
писмените и гласните доказателства. Съдът приема, че всъщност има
мораториум, че земята е земеделска, от една страна, така твърди в решението
си съдът, и от друга страна, че мораториумът за придобиване на имота важи и
в настоящия случай. И двата извода са неправилни. Константната практика на
3
ВКС е такава, че актът, с който общината актува имота, ако не е установено
по безспорен начин кое е правното основание, на което да го актува, няма
силата на пресъдено нещо и той не води до еднозначно придобиване на
собственост на който и да е имот. В настоящото производство Община Варна
не е доказала по никакъв начин кога, след като го е актувала, а те ставаха по
принципа - там, където има свободни и нерегистрирани петна в кадастралната
карта, се явяваха едни формални актове за общинска собственост и с това
въпросът приключваше. От една страна, формално е съставен акт за
общинска собственост, от друга страна, е очевидно, че общината никога не е
влязла във владение и не е имала разпоредителна власт по отношение на нея.
Нито е имала владението, нито ползването, нито реално собствеността върху
него. В производството, което беше, по никакъв начин те не установиха, а те
са длъжни да го установят и това е практиката на Върховния съд, на какво
основание всъщност те претендират този имот. Считам, че разпоредбата на
чл. 25 от ЗСПЗЗ тук в този случай не би могла да се ползва по простата
причина, че този имот има съвсем друго предназначение и не може да се
третира като земеделска земя. Развил съм подробни доводи и съм извадил
едно решение на Окръжен съд – Сливен, и ще го цитирам, защото то е
решение след връщане от ВКС. ВКС е приел, че тези аргументи, които и аз
излагам днес, не са били установени от съда, върнато е делото на Окръжен
съд – Сливен, и той вече се е произнесъл, което решение вече е влязло в сила.
Знам, че актовете на окръжните съдилища нямат тази сила, но случаят тук е
по-особен, затова съм го цитирал. Става дума за решение по в.гр.д. №
528/2019г. по описа на Окръжен съд – Сливен от 23.01.2020г. Считам, че при
така установената фактическа обстановка неправилно е приложен
материалният закон. Моля да уважите въззивната жалба, да отмените
решението на Районен съд – Варна, и да постановите друго, с което да
уважите нашия иск и да ни присъдите направените разноски. По отношение
на възражението за прекомерност става дума за вещни искове и мисля, че
това е в границите на допустимите възнаграждения, които се претендират в
тези случаи. Моля за решение в този смисъл.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да постановите решение, с което да
оставите така предявената въззивна жалба без уважение, респективно да
потвърдите първоинстанционното съдебно решение като правилно,
законосъобразно и обосновано. Не съм подала писмен отговор на въззивната
4
жалба. Моля да зачетете изцяло релевираното от моя страна в пледоарията ми
по същество пред Районен съд - Варна в открито съдебно заседание,
проведено на 10.06. Установен е устройственият статут на територията от
вещото лице Стоян Костов, експертизата е доста подробна, не беше оспорена
от противната страна, кредитирана е изцяло от решаващия състав на Районен
съд – Варна. Моля при постановяване на въззивния акт да вземете предвид
установеното от вещото лице чрез проведената съдебно-техническа
експертиза. Никога Община Варна не е релевирала придобивно основание чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Действително Районният съд в съдебния си акт,
мотивационната му част, стр. 5, предпоследен абзац, е казал как се
възстановява земеделска земя, цитирал е постановките от ТР № 11/1997г. на
ОСГК на ВКС по правила и норми на ППЗСПЗЗ, но в следващото изречение е
казал, независимо, че процесната територия е имала земеделски характер и
това е установено чрез експертизата до кой момент, в случая земята не
подлежи на възстановяване по правила и норми на този императивен закон и
правилника за неговото приложение. Игнорира се един друг съществен факт,
че все пак за процесната територия е одобрена, установено е към кой момент,
картата на възстановената собственост, която е влязла в сила, и процесният
имот е част от много голям имот по КВС с № 53, съставлява земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Това не съм го твърдяла в отговора на исковата молба, това се
установява впоследствие. Отговорът на исковата молба е съобразен изцяло и
единствено с обстоятелството, че процесният имот е ситуиран в един от
кадастралните райони на квартал „А.“, където няма земеделска земя, там има
само в местност „Чайка“, но процесният случай не е такъв. Установено е към
кой момент имотът е индивидуализиран с площ и граници, а това е едва след
одобряване на кадастралната карта за административен район „А.“ през юни
2008г. Моля това всичко да го вземете предвид при решаване на делото.
Релевираното от моя страна в отговора на исковата молба, съобразено с
практика на ВКС, установеното от фактическа страна чрез проведена
съдебно-техническа експертиза, чиито въпроси ние сме поставили и
пледоарията ми по същество моля да бъдат зачетени. По отношение на акта за
общинска собственост няма да навлизам в подробности, известно е каква е
неговата правна същност, мораториумът, наложен съгласно §1 от ЗС и
цитираното в първоинстанционното съдебно решение решение на
Конституционния съд, влязло в сила на 08.03.2022г., ясно отговаря на
5
наведеното в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивника, че този мораториум важи в процесния случай и решението на КС
няма обратно действие, а действа от момента на влизането му в сила, т.е.
занапред, моля да вземете това предвид. Що се касае до размера на
адвокатското възнаграждение знам, че наскоро пак беше изменена Наредба №
1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, моля съдът
да ревизира размера, ако в случая същият е съобразен с указаното в
наредбата, вие ще се произнесе с акта си. Моля да присъдите юрисконсултско
възнаграждение.
АДВ. Б.: Твърденията, които колегата излага като основание за
потвърдително решение, са неверни, защото в този район на квартал „А.“
никога не е имало земеделска земя, никога не е действал този закон. На второ
място, казах, че повече от 30 години този имот е в този вид, в който го намира
и вещото лице - заграден с останалите имоти, които са до него, и не се спори
относно това. Другите вече са го придобили по този начин. Няма спор
относно това, че е в строителните граници. От 2008г. до 2019г. са минали
повече от 11 години, дори да приемем тази начална дата, няма спор относно
това, че ние сме го владели в продължение на минимум 11 години на това
правно основание, плащали сме данъци за него и никой до този момент не е
нарушавал нашето владение и спокойствие. По отношение на акта за
общинска собственост той е констатация, желание на общината да придобие
някакъв имот, но те са оборими и ние с нашите доказателства оборваме, че тя
е станала собственик на този имот.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6