№ 302
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200431 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. И.И., в качеството му на защитник на *****., с ЕГН
**********, жив. в с. *** *** **** против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закон за пътищата № **********, издаден от Министерство на регионалното развитие и
благоустройство - Агенция "Пътна инфраструктура“, гр. София, с което за извършеното
нарушение по чл. 139, ал.5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3,
вр. с чл. 187 а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваният Еф, обосноваващи,
според жалбоподателката, неговата отмяна. Излагат се твърдения, според които не е
извършено процесното нарушение. Претендира заплащане на направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез упълномощеният си представител оспорва подадената
жалба и направените в нея искания. Считат, че обжалваният ЕФ е законосъобразен и
правилен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Претендира се заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 18.02.2020г., в 11.47ч., е установено нарушение №
9ED90E53E4637D9AE053011F160A1D7DQ с л.а „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. №
1
********, с обща техн. допустима маса от 1550 кг., с брой оси – 2, категория на ППС –
ЕВРО 3, на територията на Община В.Търново, по път I-5, при км. 97+488, в посока –
нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, при което е
установено, че за превозното средство не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от
Закон за пътищата, според категорията на пътното превозното средство.
Нарушението е било установено с устройство № 631011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата,
намиращо се на по път I-5, при км. 97+488.
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, с който за извършеното
нарушение по чл. 139, ал.5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3,
вр. с чл. 187 а, ал. 1 от ЗДвП на *****., с ЕГН **********, жив. в с. *** *** **** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
ЕФ е бил връчен на нарушителката на 15.03.21г., която в законоустановения срок по
чл. 189, ал. 5 от ЗДВП, на 17.03.2021г., недоволна от наложената санкция е подала жалба
срещу него, пред компетентния съд - ВТРС.
По делото са приобщени като доказателства Разписка за електронна винетка №
0500010357709496 от 27.01.20г., издадена от EASY PEAY, по отношение на МПС, с рег. в
РБ,с с рег. № ********, категория К 3, годишна, със срок на валидност от 01.02.20г. до
31.01.2021г. и ИД № 20012757766721; заверен препис от свидетелство за регистрация – част
1, за МПС с рег. № ******** извлечение от електронен регистър на нарушения съдържащ
данни за нарушение **********, по отношение на МПС с рег. № ********, собственост на
жалбоподателката.
От текста на посоченото извлечение от електронен регистър се установява, наличието
на активна винетка към датата на извършване на нарушението – с ИД № 20012757766721,
издадена по отношение на ремарке за лек автомобил.
От съдържанието на приложената като доказателство по делото разписка за
електронна винетка (л. 30) се установява, че е била издадена за ППС, ремарке за лек
автомобил, с рег. в РБ, с рег. № ********, категория К 3, годишна електронна винетка, със
срок на валидност от 01.02.20г. до 31.01.2021г. и ИД № 20012757766721.
По делото е приобщено като доказателство писмо с рег. № 127500-7895 от 21.04.21г.,
издадено от Сектор ПП при ОД на МВР – В.Търново, от което се установява, че ППС с рег.
№ ********, е собственост на *****. и се касае за МПС л.а „Фолксваген“, модел „Поло“.
При това е посочено, че лицето няма регистрирано на нейно име ППС – ремарке.
По делото е разпитан като свидетел Г В С (син на жалбоподателката). Свидетелят
излага твърдения, според които, автомобилът се управлява от него, като сочи, че процесната
винетка била закупена от него, както и че през месец юли бил спрян за проверка от
2
служители на БГ ТОЛ. В хода на проверката му било съобщено, че за процесното МПС
нямало заплатена винетна такса. Свидетелят заявява, че при закупуването на твърдяната от
него електронна винетка, която квитанция била приложена по делото, бил предоставил на
съответния служител талон на л а, както и че на издадената такава пишело годишна винетка
Категория К – 3 и номера на превозното средство.
Между страните не е спорно, че жалбоподателката е собственик на л.а „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № ********, с обща техн. допустима маса от 1550 кг., с брой оси – 2,
категория на ППС – ЕВРО 3, както и че за него, но при неправилно изписване на вид на
превозното средство (отразено ремарке за л. а, вместо МПС), е била закупена описаната по -
горе електронна винетка- годишна електронна винетка, със срок на валидност от 01.02.20г.
до 31.01.2021г. и ИД № 20012757766721.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Административнонаказателната отговорност на въззивничката е ангажирана на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, според която разпоредба водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с предвиденото
в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно средство преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, като не са представени
никакви доказателства в тази насока, че наказаното лице е управлявало, на посочените в
процесния ЕФ дата, час и място, процесното МПС с рег. № ******** по път, за използването
на който се дължи винетна такса. Не са събрани и такива, за лице – ползувател на л.а към
момента на фиксиране на нарушението на 18..02.20г. В тази връзка изложените от свидетеля
Г. С данни, свидетелстват, че е управлявал превозното средство през месец юли 2021г., но
не и към момента на извършване на деянието.
Изложеното мотивира съда да приеме липса на основна предпоставка за издаване на
обжалвания ЕФ, и в частност установяване на авторството на твърдяното за извършено
нарушение.
На следващо място по делото е установено и не е спорно между страните, че за ППС
3
с рег. № ******** е била закупена годишна електронна винетка, със срок на валидност от
01.02.20г. до 31.01.2021г. и ИД № 20012757766721. При това, посочената винетка е била
регистрирана във водения електронен регистър като такава, издадена по отношение на
автомобилно ремарке с рег. № ****** Видно от приложеното като доказателство по делото
писмо с рег. № 127500-7895 от 21.04.21г., издадено от Сектор ПП при ОД на МВР –
В.Търново, че ППС с рег. № ********, е собственост на *****. и се касае за МПС л.а
„Фолксваген“, модел „Поло“, на посочения номер и лице няма регистрирано ремарке.
Изложеното обуславя основателност на направените от въззивничката и нейния
защитник възражения, че се касае за техническа грешка допусната от служителя в
търговския обект, извършил продажбата на електронната винетка.
По делото не са събрани доказателства за попълнена от жалбоподателката декларация
при закупуване на процесната винетка. При това съдът приема за доказан фактът на
закупуване на винетката, но не и на лицето което я е закупило. От една страна липсват
данни, закупуването да е осъществено от жалбоподателкатата, като съдът приема и за
недоказани по надлежния ред, чрез писмени доказателства, и твърденията на свидетеля Г.С,
който сочи, че е осъществил нейното закупуване.
Административнонаказващият орган, позовавайки се на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и
ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС, при издаването на процесния ЕФ е приел, че вида на
превозното средство е неправилно деклариран и отговорност за това следва да носи
неговият собственик.
При това в хода на въззивното производство наказващият орган твърди, че
жалбоподателката е следвало да се убеди в наличието на наличие на валидна винетка преди
предприемане на управлението на превозното средство по път, за който се изисква
заплащане на винетна такса.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика
или ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата за таксуване на ППС е предвидено, че при заплащане на винетната такса
собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите,
посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
4
От съвкупният анализ на цитираните правни норми могат да се направят изводи в
няколко посоки.
На първо място видът на превозното средство - л.а, т.а, ремарке не попадат сред
обстоятелствата, които следва да бъдат декларирани съобразно посочените разпоредби,
респективно, не следва да се носи отговорност за неправилно декларирани данни за вида на
превозното средство (л.а или ремарке).
На второ място, че законодателят не е регламентирал редът, по който собственикът
или ползвател на ППС следва да декларира релевантните за закупуване на електронна
винетка обстоятелства (деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното
превозно средство и периода на валидност, но не и вида на превознототосредство -
ремарке), като това може да бъде осъществено устно или писмено, или чрез действие –
предоставяне на регистрационния талон на автомобила (св. С).
На следващо място от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС
е видно, че собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно
декларирани данни. Това предпоставя, че отговорността е пряка последица именно от
неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който следва да бъде
установен. Тук следва да се посочи, че докато при устно или писмено деклариране по чл.
10а, ал. 3 от ЗП, респективно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за таксуване на ППС е възможно да е
налице неправилно деклариране, то при представяне на регистрационния талон на
автомобила такова неправилно деклариране на регистрационния номер на автомобила от
страна на водача е обективно невъзможно.
В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство не е
изследвано от АНО каква технология на деклариране по чл. 5, ал. 2 от Наредбата е възприета
в конкретния търговски обект, респективно налице ли е неправилно деклариране от страна
на наказаното лице (независимо под каква форма), което да е предпоставка за ангажиране на
отговорността му.
Независимо от изложените съображения обективиращи недоказаност на твърдяното
за извършено нарушение от страна на жалбоподателката - от обективна страна, съдът
приема, че е недоказан по безспорен и категоричен начин и субективния елемент от състава
на административното нарушение по чл. 179, ал. 3 вр. чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП.
По делото липсват каквито и да е данни деянието, за което санкционирана
въззивничката, да е извършено умишлено. Действително в посочените норми не се
изключват деянията, извършени по непредпазливост, но наличието на непредпазливост като
форма на вината също следва да бъде доказано, а в конкретния случай от данните по делото
не може да се обоснове такъв извод.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от НК, приложим в
административнонаказателните производства, съобразно чл. 11 от ЗАНН, деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В конкретния случай
наказаното лице е следвало да знае задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за закупуване
на винетка преди започване на управление на МПС по път, за който се изисква такава, както
и последиците от неизпълнението на това задължение, а именно налагане на
административно наказание. При установената недоказаност на факта на управление на
процесното МПС към момента на фиксиране на нарушението на 18.02.20г., от страна на
жалбоподателката, и при неустановеност на лицето, което е закупило процесната електронна
винетка не доказана остава и субективната страна на твръдяното за извършено нарушение.
При това, дори да се приеме, че въззивничката е закупила процесната електронна
винетка, в която е налице сгрешено посочване на вида на ППС ( посочено ремарке), тя не е
могла и не е била длъжна да предвиди, че търговеца, продаващ винетката, ще въведе,
погрешно тези данни. В тази връзка съдът не възприема направените от въвзиваемата страна
възражения, според които, наказаното лице е можело и следвало да провери данните в
предоставената му разписка за електронна винетка. Видно от данните в тази разписка в
съдържанието и не се отразява вида на процесното ППС и в частност дали се касае за л.а или
за ремарке.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв – следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш, следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени от страната по делото в размер от 300,00 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата №
**********, издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройство -
Агенция "Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на *****., с ЕГН **********, жив. в с.
*** *** ****, за извършено на 18.02.20г., на път I-5, при км. 97+488 нарушение по чл. 139,
ал.5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187 а, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
6
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София, да заплати на *****., с ЕГН
**********, жив. в с. *** *** ****, сумата в размер на 300 лева, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново, в 14-дневен срок, от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7