РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Белоградчик, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100179 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, с цена на иска 250.00 лв. – главница и
по чл. 86 ЗЗД – законни лихви за забава.
В исковата молба, ищеца сочи, че на 23.06.2016 г., между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“ и ответника Г. ПЛ. М., по реда на чл. 6 от ЗПФУР, е сключен
Договор за кредит № **********. Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във
вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че след подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако
1
го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С
натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се
подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран
алтернативен начин.
Ищецът твърди, че на 23.06.2016 г. страните са сключили Договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В заявката си,
ответника е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 100.00 лв.
Кредитът е отпуснат по банковата сметка на крпедитополучателя – ответник
в Юробанк България АН – на същата дата 23.06.2017 г. за период от 30 дни, с
падежна дата 23.07.2016 г. На 28.06.2016 г., ответника отново е подал заявка
за отпускане на допълнителен кредит в размер на още 100.00 лв., като и при
двата договора е заявил експресно разглеждане. И тази сума е преведена от
ищеца по банковата сметка на ответника на датата на сключване на договора
– 28.06.2016 г. В Исковата молба се твърди, че на 14.07.2016 г., ответника
отново е поискал отпускането на кредит в размер на още 50.00 лв., която сума
е преведена от ищцовото дружество по банковата му сметка в същия ден.
Крайната падежна дата за връщане на кредита е била удължена до 21.09.2016
г. След тази дата, ответника не е върнал кредита на падежа, поради което е
изпаднал в забава. Поради това, от ищеца са изпратени три броя
напомнителни писма, но въпреки това, плащане не е извършено.
В Исковата молба се сочи, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, е сключил с ищеца „Кредитреформ България“
ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/ 23.11.2018г., по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията си по Договор № **********, в общ размер 542.37 лв.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания. Ищецът твърди, че в
изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, е
постъпило Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо
Приложение № 5 към договора. По силата на сключения договор за цесия, -
2
чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът изрично е упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията
му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника при сключването на
договора за кредит, от където пратките са върнати с отбелязване, че лицето не
живее на адреса.
Предвид гореизложеното, ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
претендира, ответника Г. ПЛ. М., да бъде осъден да им заплати само сумата,
представляваща главница в размер 250.00 лева (двеста и петдесет) – по
Договор за кредит № **********, както и законните лихви върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
В срока на размяна на съдебните книжа, са постъпили молби от двете
страни по делото, в които са сезирали съда с искане производството по делото
да бъде спряно по съгласие на страните, поради постигнато между тях
извънсъдебно споразумение за погасяване на задължението и поет
ангажимент за това от страна на ответника. Ищецът признава, че на
19.05.2021 г. по банковата им сметка е постъпила сумата от 100.00 лв.,
внесена от ответника, а на 07.07.2021 г. – също е постъпила сума от 100.00
лв., внесена от ответника.
Съдът е уважил искането на страните и с Протоколно определение № 79
от 15.06.2021 г. е спрял производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1
ГПК – по съгласие на страните. Преди изтичане на шестмесечния по чл. 230
ГПК, е постъпила Молба от ищеца за възобновяване на производството по
делото, поради това, че ответникът не е изпълнил извънсъдебната договорка
между страните и не е изплатил останалата част от задължението си към
ищеца. Поради това, съдът е възобновил производството по делото с
Определение № 426 от 18.12.2021 г.
В проведеното съдебно заседание по делото, ответникът не се явява и не
изпраща представител и в съдебно заседание, като не е направил искане
3
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
По делото е депозирано Становище от процесуалния представител на
ищцовото дружество, в която е направено и искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о. с.з. на
24.03.2022 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, тъй като ответника не е депозирал в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е
направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и
е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
– на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Доказа се съществуването на облигационно правоотношение,
обективирано в Договор за кредит № **********. Доказано е отпускането на
кредит от страна на ищеца в размер на 250 лв., която сума е преведена от
4
ищеца на ответника в деня на сключване на договорите. Доказано е
неизпълнение от страна на ответника – да върне кредита на падежа. Налице е
доказано цедиране на вземането с договор за цесия, по силата на който
вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, за което ответника е
уведомен, в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира, че следва да зачете фактите, настъпили след завеждане
на делото, а именно – извършеното плащане от страна на ответника на част от
задължението му. Ищецът сам признава, че на 19.05.2021 г. по банковата им
сметка е постъпила сумата от 100.00 лв., внесена от ответника, а на 07.07.2021
г. – също е постъпила сума от 100.00 лв. Поради това и съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право – в случая извършеното плащане на
сумата от 200 лв. от ответната страна.
При тези съображения, съдът постановява неприсъствено решение
срещу ответника и уважава предявения иск за сумата от 50.00 лв. –
неизплатена част от главницата по Договор за кредит № **********, като в
останалата част до 250 лв., отхвърля исковата претенция поради плащането й
от ответника. Предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се
мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските :
Предвид на това, че съдът уважи предявения иск частично, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски в процеса, съобразно уважената част от иска:
10.00 лв. – държавна такса и 20.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ПЛ. М., с адрес – с. Д. общ. Р., обл. В., ул. „....“ № ..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, представлявано от Радослав Велчев – Управител, чрез
пълномощника им юрисконсулт Пламена Тотева, сумата: 50.00 лв. (петдесет
5
лева) – неизплатена част от главница по Договор за кредит № **********
– на осн. чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законните лихви
върху главницата, считано от 29.03.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане, като в останалата част
до претендирания размер 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА Г. ПЛ. М., с адрес – с. Динково, общ. Ружинци, обл. Видин,
ул. „Шеста“ № 18, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Радослав Велчев – Управител,
чрез пълномощника им юрисконсулт Пламена Тотева, направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска – 10.00 (десет лева) – държавна
такса и 20.00 (двадесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6