Решение по дело №437/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава Х, раздел І АПК вр. чл. 40 ал. 1 ЗДОИ.

Образувано по жалба на М.В.И. срещу решение рег. № Д21000747ВН_106ВН/10.02.2023 г. на секретаря на община Варна, издадено по искане на жалбоподателя с рег. № Д21000747ВН_105ВН/06.02.2023 г.

По съображение, сочещи на противоречие на решението с материалноправните разпоредби, се претендира да бъде отменено от съда и административният орган да бъде задължен да удовлетвори искането на жалбоподателя, формулирано последователно в негови заявления до кмета на община Варна с рег. № ДОИ21000182ВН-015ВН/18.10.2022 г.; рег. № ДОИ21000182ВН-017ВН/25.10.2022 г.; рег. № ДОИ21000182ВН_018ВН/29.11.2022 г. и рег. № Д21000747ВН_105ВН/06.02.2023, по последното от което е постановено и решението.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 03.05.2023 г. жалбоподателят М.В.И. се явява лично като поддържа изцяло подадената жалба, съображенията в която са главно за неправилно извършено от административния орган произнасяне по реда на ЗДОИ наместо да разгледа и да се произнесе по искане за административна услуга, с каквото е бил сезиран.

Секретарят на община Варна – ответник по делото, на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК вр. чл. 40 ал. 1 ЗДОИ, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника му юрисконсулт Гоцева е подадена писмена молба с. д. № 6343/26.04.2023 г., в която е застъпено становище, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 8 ал. 1 ЗДОИ, отказвайки за трети път на жалбоподателя достъп до поисканата информация. Посочено е, че достъпът до търсената от И. информация, касаеща премахването на незаконен строеж, му е гарантиран с разпоредбата на чл. 34 АПК, уреждаща правото на участие на страните в производството. Заявена е претенция при отхвърляне на оспорването в полза на община Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени процесуалната допустимост на съдебното производство, съдът намира следното по основателността на жалбата:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че на 27.09.2021 г. М.В.И. *** заявление рег. № ДОИ 21000182ВН/27.09.2021 г., с което на основание ЗДОИ е поискал да му се предостави достъп до обществена информация като му се предостави скица, чертеж или работен план, по който е извършено събарянето на постройката в собствения му имот 509 в СО „Ален мак“, съгласно възлагателно писмо рег. № Д21000747ВН-002ВН/17.06.2021 г., подновено с възлагателно писмо рег. № Д21000747ВН-002ВН/25.06.2021 г. /л. 1 от адм. преписка/.

С постановено по заявлението решение рег. № ДОИ21000182ВН_003ВН/08.10.2021 г. секретарят на община Варна е отказал на И. да му предостави по реда на ЗДОИ достъп до поисканата информация по съображение, че съгласно чл. 8 т. 1 ЗДОИ разпоредбите на този закон не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и ЮЛ /л. 4 от адм. преписка/.

При съдебното обжалване на решението съдът е приел за основателни съображенията на административния орган и с неподлежащо на касационен контрол решение № 1565/26.11.2021 г. по адм. дело 2262/2021 г. по описа на Адм. съд Варна, ХVІ състав, е отхвърлил жалбата на М.В.И. /л. 10 и 11 от адм. преписка/. Съгласно мотивите на съдебния акт, поисканата информация е относима към производство по принудително изпълнение на заповед № 434/08.08.2016 г. на кмета на район „Приморски“ с предмет премахването на незаконен строеж в ПИ 10135.2515.509 в СО „Ален мак“ с адресат на заповедта жалбоподателят М.В.И.. При тези факти съдът е приел, че информацията, съдържаща се в поисканите от И. документи, няма характеристиките на обществена по смисъла на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ и след като заявителят е страна в изпълнително производство, до което се отнася тя, достъпът му до нея е осигурен с разпоредбата на чл. 34 АПК, регламентираща правото на участие на страните в производството.

След запознаване със съдебното решение И. наново е сезирал кмета на община Варна, отравяйки до него искане рег. № ДОИ21000182ВН-015ВН/18.10.2022 г., в което при позоваването вече на чл. 34 ал. 1 АПК, е поискал да му се даде възможност да се запознае с материалите, касаещи периода от издаването на възлагателно писмо на Дирекция „УСКОР“ с рег. № Д21000747ВН-002ВН/17.06.2021 г. до неговото реализиране и приключване /л. 12 от адм. преписка/.

Въпреки извършеното с искането изрично позоваване на чл. 34 АПК, с решение рег. № ДОИ21000182ВН-016ВН/24.10.2022 г. секретарят на община Варна, излагайки същите мотиви като тези в преди това издаденото решение рег. № ДОИ21000182ВН_003ВН/08.10.2021 г., отново е отказал на И. да му предостави материалите /л. 13 от адм. преписка/.

След като на 25.10.2022 г. И. е получил препис от решението, още на същата дата отново е сезирал кмета на община Варна с Допълнение към искането, заведено в общината под рег. № ДОИ21000182ВН-017ВН/25.10.2022 г. /л. 15 от адм. преписка/. В него отново се е позовал на постановеното от съда и влязло в законна сила решение № 1565/26.11.2021 г. по адм. дело 2262/2021 г. и пак е акцентирал на факта, че информацията следва да му се предостави на основание чл. 34 АПК. /л. 15 от адм. преписка/.

Тъй като искането му от 25.10.2022 г. е оставено без отговор, на 29.11.2022 г. той е подал до кмета на община Варна т.н. Напомняне за отговор с рег. № ДОИ21000182ВН-018ВН/29.11.2022 г., в което е настоял административният орган да изпълни задълженията си по Наредба за административното обслужване /л. 16 от адм. преписка/.

След като и това искане е било оставено без отговор, на 06.02.2023 г. М.И. *** молба рег. № Д21000747ВН_105ВН/06.02.2023 г., в която след хронологично изброяване на всички подадени до момента искания по случая, в заключение е посочил, че тъй като е потърпевш от Възлагателното писмо на Дирекция „УСКОР“ относно принудителното премахване на сградата в имота му, административният орган е длъжен да му предостави информацията, касаеща издаването на писмото /л. 17 от адм. преписка/.

На това искане секретарят на община Варна е отговорил изрично с обжалваното по делото решение рег. №. Д21000747ВН_106ВН/10.02.2023 г. /л. 18 от адм. преписка/, с диспозитива на което е отказал на жалбоподателя достъп до поисканата информация отново по съображение, че попада в обхвата на чл. 8 т. 1 ЗДОИ. В мотивите на решението административният орган за пореден път, както и в предходните две решения, е цитирал нормата на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ, определяща коя информация е обществена, и отново се е позовал на влязлото в законна сила решение № 1565/26.11.2021 г. по адм. дело 2262/2021 г. на Адм. съд – Варна. Решението е получено от жалбоподателя на 13.02.2023 г. /л. 19 от адм. преписка/.

Освен изброените документи, по административната преписка е приложена и заповед № 3620/07.11.2022 г., с която кметът на община Варна е определил секретаря на община Варна като длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация и да взема решения за предоставянето или за отказ от предоставянето на достъпа до обществена информация /л. 20 от адм. преписка/.

Така установените по делото факти обуславят следните правни изводи:

Съдържанието на подадената от жалбоподателя молба рег. № Д21000747ВН_105ВН/06.02.2023 г., по която е издаден оспореният по делото административен акт, недвусмислено сочи, че с нея И. не е поискал информацията във връзка с приключилото принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж в имота му да му се предостави по реда на ЗДОИ, а точно обратното – за пореден път е посочил на административния орган, че е в правото си да я получи, тъй като в качеството на длъжник в производството по принудително изпълнение, информацията пряко го касае. Тоест, ръководейки се от мотивите на поставеното съдебно решение № 1565/26.11.2021 г., жалбоподателят сам е приел, че интересуващите го документи във връзка с принудителното изпълнение на постановеното премахване на незаконния строеж не съдържат информация, която да се определи като обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ.

Администрацията дължи произнасяне по постъпилите до нея искания, ръководейки се от техния действителен характер и съдържание. Изопачавайки в случая характера на искането и определяйки го противно на всичко изложено от жалбоподателя като такова за получаване на достъп до обществена информация, а не на информация, която му е дължима по силата на чл. 34 ал. 1 АПК, приложим и в изпълнителното производство, на основание регламентираното в чл. 12 ал. 2 АПК основно положение, че страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс и само останалите правни субекти - по реда на ЗДОИ, административният орган е издал един нищожен административен акт, при начална липса на компетентност да се произнесе по заявлението. Във връзка с този извод следва да се съобрази, че с приложената по преписката заповед № 3620/07.11.2022 г. кметът на община Варна е делегирал на секретаря на общината единствено правомощията си за произнасяне по ЗДОИ. Когато обаче длъжникът, който съгласно чл. 274 ал. 2 АПК е страна в изпълнителното производство, поиска да му се предоставят документи, относими към това производство, между които безсъмнено е и възлагателното писмо за принудително премахване на незаконния строеж, компетентен да се произнесе по искането е органът по изпълнението. Негово е задължението да обезпечи законосъобразното провеждане на изпълнителното производство и пълната му прозрачност в съответствие със заложения в чл. 12 АПК принцип на достъпност, публичност и прозрачност. Съгласно чл. 271 ал. 1 т. 1 АПК, когато изпълнението е срещу граждани и организации, орган по изпълнението е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. След като в случая изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК е влязлата в законна сила заповед № 434/08.08.2016 г. на кмета на район „Приморски“ за премахването на незаконен строеж в собствения на жалбоподателя поземлен имот 10135.2515.509, то орган по изпълнението в приключилото производство по принудително изпълнение на заповедта е кметът на район „Приморски“ при община Варна. Действително, искането за получаване на копия от документите не е било адресирано до кмета на район „Приморски“, но съгласно чл. 31 ал. 2 АПК некомпетентният орган, до когото то е отправено, е бил длъжен да го препрати на компетентния да се произнесе по него. Наместо обаче да изпълни задължението си по закон, общинската администрация в лицето на секретаря на община Варна е издала един нищожен административен акт при отсъствието на компетентност за това. На основание правомощието на съда по чл. 172 ал. 2 предл. първо АПК той следва да бъде прогласен за нищожен като съгласно чл. 173 ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на кмета на район „Приморски“ при община Варна като компетентен да се поизнесе по искането административен орган, който в 14-дневен срок от постъпването й в район „Приморски“ следва да се произнесе като съобрази дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Жалбоподателят не е направил искане за разпределянето на отговорността за разноски по чл. 143 ал. 1 АПК, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос, който не е от категорията въпроси, по които се произнася служебно.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на издаденото от секретаря на община Варна решение рег. № Д21000747ВН_106ВН/10.02.2023 г. в отговор на подаденото от М.В.И. искане рег. № Д21000747ВН_105ВН/06.02.2023 г.

ИЗПРАЩА на кмета на район „Приморски“ при община Варна административната преписка по заведеното в община Варна искане на М.В.И. с рег. № Д21000747ВН_105ВН/06.02.2023 г. със задължение за кмета на район „Приморски“ в 14-дневен срок от постъпване на преписката в район „Приморски“ да се произнесе по искането при съобразяване на дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

На основание чл. 40 ал. 3 ЗДОИ решението не подлежи на обжалване.

	Председател: