№ 8660
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110152051 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени
установителни иска, както следва: с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.422 ГПК, вр.чл.342 ТЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
/понастоящем [фирма] срещу Н. Р. Д. за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1642/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги от 21.12.2018г. за мобилен номер 359894635245 с избран
абонаментен план „Тотал 26,99“ със срок на действие 24 месеца. Поддържа, че
абонатът – настоящ ответник сключил и договор за лизинг от същата дата – 21.12.2018
г., по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство Samsung,
модел Galaxy J6 2018 Dual Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 4,49 лева, съгласно погасителен план към лизинговия
договор. Ищецът твърди още, че за потребените от ответника услуги по гореописания
договор за мобилни услуги под клиентски № ********* през периода от 25.12.2018 г.
до 24.03.2019 г. били издадени три фактури – фактура № **********/25.01.2019 г. на
стойност 27,27 лева, фактура № **********/25.02.2019 г. на стойност 31,48 лева и
фактура № **********/25.03.2019 г. на стойност 31,48 лева. Според ищеца,
неизпълнението на задължението на ответника да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на обща стойност 90,23 лева, е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от договора, като в полза на мобилния оператор е
1
възникнало право да прекрати едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти по договор за мобилни услуги с клиентски № ********* от
25.05.2019 г. Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги, ищецът
поддържа, че дължимите 18 месечни лизингови вноски на обща стойност 85,31 лева за
периода от м.05.2019 г. до м.11.2020 г. за предоставеното на абоната мобилно
устройство, били обявени за предсрочно изискуеми, както и допълнителната сума от
4,49 лева, съгласно чл.1, ал.2 от договора. Поради неплащане на издадените фактури от
страна на абоната, ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за
горепосочените суми, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
1/сумата от общо 90,23 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
21.12.2018 г., за периода от 25.12.2018 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане и 2/ сумата от 85,31 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 21.12.2018 г. за мобилно устройство Samsung, модел Galaxy J6
2018 Dual Gold, дължими за периода от месец 05/2019 г. до месец 11/2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
до окончателното изплащане. Претендира направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който предявените искове
се оспорват по основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения, че ответникът е потребил услуги в количество и стойност, съгласно
съставените от ищеца фактури. Оспорват се твърденията относно предаване на
ответника на мобилното устройство, предмет на договора за лизинг. Оспорва се и
претенцията за заплащане на законна лихва, поради неоснователност на главния иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 1642/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на кредитора сумата от 90,23 лева, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги през периода от 25.12.2018 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 85,31 лева,
2
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.12.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане, както
и суми за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 1642/2021 г. по описа на СРС, съдът
е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен между страните на
21.12.2018 г. по силата на който на потребителя – настоящ ответник е предоставен
телефонен номер и неограничен брой национални минути и роуминг в зона ЕС при
стандартен месечен абонамент в размер 26,99 лева, за срок от 24 месеца.
По делото е представен и договор за лизинг, сключен между страните на
21.12.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника - лизингополучател
за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy J6
2018 Dual Gold срещу обща лизингова цена в размер на 193,27 лева, платима на 23
месечни вноски от по 4,49 лева.
По делото са представени и приложимите Общи условия на [фирма] за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото се приложени фактури, издавани от ищцовото дружество през
периода от 25.01.209 г. до 25.05.2019 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС:
За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, в тежест на ищеца е да установи наличието
на следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните
мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните
абонаментни такси и стойността на доставените услуги по процесния договор.
Въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, в хода на
производството ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил
изправна страна по договора за мобилни услуги, който факт е обуславящ за
дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени
мобилни услуги. В този смисъл по делото липсват доказателства, годни да установят
3
дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а
оттук - и дали са коректно фактурирани. Изходящите от ищцовата страна фактури, са
неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с
материална доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената в тях
услуга.
По гореизложените съображения, настоящият съд приема, че ищецът следва да
понесе последиците от процесуалното си бездействие, като предявения установителен
иск за сумата от общо 90,23 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.342 ТЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки:
че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
валидно сключен договор за лизинг; че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника лизинговата вещ, както и размера на дължимите лизингови
вноски през исковия период.
Съгласно чл.12, ал.2 от общите условия на договора за лизинг, въз основа на
която клауза ищецът в случая претендира, че е възникнало и съществува негово
вземане за предсрочно изискуеми лизингови вноски, е уговорено, че месечните вноски
и другите дължими възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно същия плащания. Настоящият съд приема тази клауза
от ОУ на процесния договор за лизинг за неравноправна, а за наличието на такива
клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на
сключването на договора за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.),
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като изброените след това в текстовете на чл.143 ЗЗП
възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т.19 на чл.143
ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр. 100/2019 г.) е примерно, а не изчерпателно.
В случая клаузата на чл.12, ал.2 от общите условия на договора за лизинг,
урежда условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя –
ответник. Според същата клауза, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случаите, както на прекратяване на
договора на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия
4
плащания от лизингополучателя. Именно на тази клауза ищецът в случая претендира
предсрочно изискуемите лизингови вноски. Следва да се има предвид, че съдебната
практика приема, че идеята за неизпълнение, което е съществено от гледна точка на
интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД, уреждащ правото му да иска
изпълнение на срочно задължение преди срока. Като се има предвид това, клаузата на
чл.12, ал.2 от общите условия на процесния договор за лизинг, не би била
неравноправна само ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на
договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски, а случаят не е такъв. Несъстоятелно е да се
приеме, че във формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги…, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащането на дължими съгласно същия договор плащания", е заложен "ясно и
недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна изискуемост на тези
вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа указание нито за
причината за прекратяването на договора за мобилни услуги, сключен
с лизингополучателя (безвиновно или по негова вина), нито
дали просрочието (забавата в плащането на дължимите по него плащания) съгласно
същия договор следва да обхваща едно или няколко дължими „плащания“ по една или
различни фактури по договора за мобилни услуги или само част от тях, нито какво
трябва да е естеството на тези плащания – месечни абонаментни такси и/или мобилни
услуги. Нещо повече, тази клауза обуславя предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски за неизпълнение не на договора за лизинг, а на друг договор/и за мобилни
услуги, сключен/и от лизингополучателя. Липсата на ясни критерии в съдържанието на
същата клауза препятства възможността при възникналия и в случая съдебен спор
между страните съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в тази клауза
основание, и то за автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски. Поради
тази неяснота за тежестта на неизпълнението, и то по друг договор (договор за
мобилни услуги), обуславящо тази автоматичната предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски с ненастъпил падеж по процесния договор за лизинг, клаузата на
чл.12, ал.2 от общите му условия поставя ответника в значително по-неблагоприятно
положение спрямо ищеца, който може да се позове на нея винаги, когато същата
забави което и да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде
прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е частична
или да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса на кредитора
задължения по същия договор. Същевременно тази клауза е в разрез и с принципа
за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича
изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост. А
предвиденото в чл.12, ал.2 от общите условия на договора за лизинг автоматично
5
настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими
по договора за мобилни услуги плащания, респективно независимо от причината за
прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответника – длъжник за това,
нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставя
ответника в значително по-неблагоприятно положение, включително като се имат
предвид неблагоприятните за него последици от предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски с ненастъпил падеж.
Предвид гореизложеното, клаузата на чл.12, ал.2 от общите условия на договора
за лизинг, въз основа на която в случая ищецът претендира с исковата си молба
възникването и съществуването на процесното вземане в размер на 85,31 лева, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП. А тъй като не е уговорена индивидуално, тя
е и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че за ищеца не е възникнало и
поради това не съществува вземане в размер на 85,31 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.12.2018 г., поради което този
иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Последният обаче не претендира разноски и по делото няма доказателства
за направени такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
също не са представени доказателства за направени разноски, поради което съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] /с предходно наименование [фирма]/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес] против Н.Р. Дечев, ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.228 ЗЕС и чл.422 ГПК, вр.чл.342 ТЗ – за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 90,23 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
21.12.2018 г., за периода от 25.12.2018 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 85,31 лева,
6
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за
мобилно устройство Samsung, модел Galaxy J6 2018 Dual Gold, дължими за периода от
месец 05/2019 г. до месец 11/2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021
г. до окончателното изплащане, за която суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1642/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7