Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 17.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 109
по описа за 2023 година на
Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл.
57а от ЗУТ.
Образувано
е по депозирана жалба от Д.А.Р., О.А.Р., Д. А. Р.,***, чрез адв. Е.М.,***,
против Заповед № РД-25-968/18.04.2023 г. на Кмета на Община Шумен, с която на
осн. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е разпоредено премахването на един брой преместваем
обект /гаражна клетка/, поставен в поземлен имот с идентификатор 83510.657.356
по кадастралната карта на гр. Шумен без разрешение за поставяне по реда на чл.
56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ да бъде премахнат доброволно за сметка на
собствениците му Д.А.Р., О.А.Р. и Д. А. Р. и теренът да се приведе в
първоначалния му вид, като е определен срок за изпълнение от 10 дни от
обявяване на настоящата заповед.
В жалбата се изразява несъгласие с така издадения административен акт,
свеждащо се до допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон. Изложени са подробни съображения, като основните се свеждат до това, че
процесният обект не е преместваем, като приемайки този статут административният
орган е допуснал нарушение на материалния закон. Посочено е, че същият обект е
нанесен в кадастралната карта и регистрите към нея по ЗКИР. Оспорващите се
позовават на съдебна практика, като считат, че не е налице конкретно и ясно
индивидуализиране на процесния имот, както и че разпоредителната част на
процесния акт е неясен и не поражда конкретно задължение за изпълнение от
страна на същите. На следващо място се сочи и допуснато нарушение на основни
принципи за съразмерност и равенство на страните в производството.
С оглед всички доводи е отправено искане за отмяна на процесния акт,
като незаконосъобразен.
Във връзка със съдържащо се особено искане за спиране изпълнението на разпореденото
предварително изпълнение по силата на закона, съдът се е произнесъл с
определение от 24.04.2023г. по описа на ШАдмС, което не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Ответникът – кметът на община Шумен, чрез процес. представител, оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди, че процесната заповед е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Формулирани са
всички необходими фактически и правни основания за нейното издаване. Сочи, че
описанието на процесният обект в констативния акт по чл. 57а от ЗУТ и в заповедта е достатъчно ясно и води до безпроблемното разграничаване.
Счита, че преместваемият обект е поставен без правно основание, без разрешение
за поставяне, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата и присъждане на
сторените разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично
основателна.
С уведомление №94-00-1237/07.03.2023 г., поставено на 07.03.2023
г. върху входните врати на 7 бр. преместваеми обекта / гаражни клетки/,
находящи се северно на жилищна сграда с административен адрес гр. Шумен,
ул.“Асен Златаров“ №16 и на таблото за обяви в сградата на Община Шумен е
предоставен три дневен срок за представяне на документ за собственост
/разрешително за поставяне/.
С уведомление № 94-00-1294/10.03.2023 г. оспорващите посочили, че са
придобили собственост по давностно владение и наследство от Антон Драгоммиров Р.
на право на строеж на гараж-сграда с идентификатор №83510.657.356.4 по КК на
гр. Шумен, със застроена площ 21 кв. м.
Сочат, че е било подадено заявление №94А65/18.12.1998 г. в Община Шумен,
по повод което било издадено Удостоверение за търпимост.
На 05.04.2023 г. бил съставен Констативен акт №5 от служители в Дирекция
„УТ“ при Община Шумен, които след проверка на място констатирали, че в поземлен
имот с идентификатор 84510.657.356 по КК на гр. Шумен, северно на жилищна
сграда с административен адрес гр. Шумен, ул.“Асен Златаров“ №16, терен
общинска собственост са разположени седем преместваеми обекта с предназначение
“гараж“, за които не са представени документи за собственост и разрешения за
поставяне, като е отчетено и, че същите възпрепятстват строително-ремонтните
дейности на въпросния терен.
Установено е, че
поставените гаражни клетки в имот с идентификатор 84510.657.356 по КК на гр.
Шумен са без документи за собственост и разрешения за поставяне – нарушение по
чл. 56 ал.2 от ЗУТ, поради което със съставянето на акта е поставено начало на
административно производство по чл. 57 а ал.1 т.2 и т.3 от ЗУТ. В акта е
отразена дата на поставяне: 06.04.2023 г.
Срещу така съставеният констативен акт е подадено възражение рег. №
94-00-1707/10.04.2023 г. до кмета на Община Шумен.
С писмо №94-00-1295/12.04.2023 г. е извършена проверка по възражението и
е установено, че няма учредено право на строеж, както и не били подавани
искания за придобиване по давностно владение.
Със Заповед № РД-25-968/18.04.2023 г. на Кмета на Община Шумен на осн.
чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е разпоредено един брой преместваем обект /гаражна
клетка/, поставен в поземлен имот с идентификатор 83510.657.356 по
кадастралната карта на гр. Шумен без разрешение за поставяне по реда на чл. 56,
ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ да бъде премахнат доброволно за сметка на собствениците му
Д.А.Р., О.А.Р. и Д. А. Р. и теренът да се приведе в първоначалния му вид, като
е определен срок за изпълнение от 10 дни от обявяване на настоящата заповед.
Установен е 1 /един/ брой преместваем обект /гаражна клетка/ собственост
на Д.А.Р., О.А.Р., Д.А.Р. в качеството им на наследници на Антон Драгомиров Р.,
съгласно входирано от тях възражение в Община Шумен с peг. индекс №
94-00-1707/10.04 2023г. с претенции за собственост по давностно владение. Същия
представлява пречка за изпълнението на обект: „Улица от О.Т. 9431, О.Т. 9432 до
О.Т. 9584, между квартали 643Б, 643Г и 643В по регулационния план на гр.
Шумен“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 83510.657.356 по
кадастралната карта на гр. Шумен.
Прието е, че преместваемия обект /гаражна клетка/ е поставен в поземлен
имот с идентификатор 83510.657.356 по кадастралната карта на гр. Шумен, северно
от жилищни сгради с административен адрес: ул. „Асен Златаров” № 16, гр. Шумен
на терен общинска частна собственост. Въпреки поставеното известие на обекта от
07.03.2023 г. в Община Шумен не са представени документи за собственост по
давностно владение, както и разрешение за поставяне по чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ, удостоверяващи законността му.
По повод постъпило възражение по констативен акт № 5 /05.04.2023 г. в 3
/три/ дневния законоустановен срок от връчването му, в становище № 94-00-1707
от 13.04.2023.г., Главния Архитект на община Шумен подробно е разгледал
доводите на Д.А.Р., О.А.Р., Д.А.Р., които е счел за неоснователни, тъй като гаражната
клетка не е строеж по смисъла на ЗУТ, не е търпим строеж по смисъла на §16 от
ДП от ЗУТ и §127 от ПРЗ към ЗИТ на ЗУТ. В заключение е прието, че обектът е
преместваем и е поставен без разрешение по реда на чл. 56 от ЗУТ и следователно
подлежи на премахване.
На 11.04.2023 г. актът е съобщен на оспорващите, които недоволни го
оспорили с жалба пред ШАС на 24.04.2023 г., в преклузивният 14-дневен срок за
упражняване правото на жалба.
Не се спори между страните, че процесният обект е поставен в поземлен
имот с идентификатор 83510.657.356 по кадастралната карта на гр. Шумен, северно
от жилищни сгради с административен адрес: ул. „Асен Златаров” № 16, гр. Шумен
и представлява гаражна клетка.
По делото е изслушана съдебнотехническа експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че процесният обект не попада в дефиницията за преместваем
обект - стоманобетоновата гаражна клетка представлява строеж по смисъла на
&5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Начинът на изграждането й и нейното предназначение
я определят като строеж, тъй като според конструкцията и вида си представлява
надземна постройка, а по предназначение - гараж за личен автомобил.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган
съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, при спазване на специалната процедура по
чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. На оспорващите е осигурена възможност да участват в
административното производство и да изложат своите възражения и обяснения по
случая. Заповедта е мотивирана включително чрез препращане към
съдържанието на констативния протокол.
В случая към акта и заповедта липсва окомерна скица, отразяваща точното
разположение и размери на монтираните в общинския имот обекти, който недостатък
се преценява като съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като води
до неяснота относно предмета на премахване, доколкото обектите са идентични – в
КА са посочени 7 броя преместваеми обекти с предназначение „гараж“, поради
което е налице неяснота кой от изброените седем обекта е предмет на процесната
заповед. Не са посочени нито конкретни размери, нито са описани съседните на
процесния обекти, поради което и индивидуализацията му е невъзможна. Единствено
към КА са приложени черно-бели снимки с изобразени на едната снимка четири, а
на втората- три обекта, от които по никакъв начин не може да се достигне до
извод кой е конкретният обект в оспорената заповед.
В тази връзка, следва да се отбележи, че съдебната практика по отношение
индивидуализацията на подлежащи на премахване незаконни обекти е твърда и
непротиворечива-от описанието на обекта, ведно с приложено в графичен вид
отразяване следва ясно и недвусмислено да може да се обособи пространствено
предмета на премахване, като за целта се извършват съответни измервания и се
определят размерите на обекта, в т. ч. описание на съседните такива /доколкото
в случая са идентични общо 7 на брой, без отграничителни белези описани в КА и
Заповедта/.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение на формата на процесния акт, тъй като липсва каквато и да
е индивидуализация на подлежащия на премахване обект.
Това нарушение е достатъчно за отмяната на акта като незаконосъобразен,
но за пълнота следва да се посочи, че процесната заповед противоречи и на
материалният закон.
Както вече беше отбелязано по-горе, по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по
делото се кредитира с доверие от съда.
При проверка на място вещото лице е установило, че обектът с
предназначение гараж е премахнат като е останала на земната повърхност
изравнителна циментова замазка.
Експертът приема, че гаражната клетка е преместваема, но не представлява
преместваем обект по признак на ползването й.
Към момента на изграждане на гаража - 1995г. е действал Закон за
териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, Правилник за прилагане на ЗТСУ и
Наредба № 5 от 17 май 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство.
Съгласно чл.120 ал.5 от ППЗТСУ преместваеми са съоръжения за търговия
като маси, павилиони, кабини и др. Разпоредбите за гаражи са описани в Глава
Шестнадесета - Допълващо застрояване - чл. 120-123 от Наредба № 5 от 17 май
1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство.
Поставената гаражна клетка не е за търговия и не може да се дефинира
като преместваем обект съгласно нормативните разпоредби по време на
реализирането и, а е постройка на допълващото застрояване.
Към настоящия момент правният режим на преместваеми обекти е разписан в
чл.56 ЗУТ и т.80 на §5 от ДР на ЗУТ. Според чл.56 ал.1 ЗУТ, преместваеми обекти, като според
предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно
изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за
временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г., т.е.
действаща към момента на издаване на оспорения акт. Видно от прочита на чл.56 ЗУТ преместваемите обекти са за задоволяване на обществени потребности, а гаражната
клетка е за лично ползване и не следва да се причислява към тях. В
определението на т.80 на §5 от ДР на ЗУТ преместваем обект е обект, който няма
характеристиките на строеж. Гаражът е постройка на допълващото застрояване по
смисъла на чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ независимо дали е обемна клетка,
метален или масивен.
Конструкцията на една постройка не е въведена от законодателя като
елемент, който да я определя като строеж или не. Сглобяемата конструкция не
прави един строеж преместваем обект. С такава конструкция могат да бъдат много
обекти, вкл. къщи, гаражи, постройки на допълващо застрояване и много други.
В обобщение вещото лице е възприело, че стоманобетоновата гаражна клетка
е постройка за паркиране на автомобил и задоволява лични нужди, поради което не
е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, тъй като тези обекти са
предназначени за задоволяване на обществени нужди.
В подкрепа на този извод е и отразяването на гаража в Кадастралната
карта на гр.Шумен - преместваеми обекти не се нанасят в кадастралните карти
съгласно чл.23 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Като постройка на допълващото застрояване гаражите се класифицират като
строежи VI категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ.
Настоящият съдебен състав приема, че към момента на изграждането – 1995
г., както и към настоящият момент, процесният обект не попада в легалната
дефиниция на преместваем такъв, доколкото гаражите са елемент от допълващото
застрояване – строежи от шеста категория, съгл. чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, които
почиват на различна нормативна регламентация от правния режим на преместваемите
обекти.
Налице е порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който влече отмяна на процесната заповед.
Предвид на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл.38 ал.1 от ЗАдв във вр. с чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати солидарно на тримата оспорващи възнаграждение в минимален размер за
един адвокат 1250 лв., както и внесен депозит за експертиза в размер на 250
лв., или разноски в общ размер на 1500 лв.
Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.А.Р., О.А.Р.,
Д. А. Р.,***, чрез адв. Е.М.,*** Заповед № РД-25-968/18.04.2023 г. на Кмета на
Община Шумен, с която на осн. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е разпоредено премахването
на един брой преместваем обект /гаражна клетка/, поставен в поземлен имот с
идентификатор 83510.657.356 по Кадастралната карта на гр. Шумен.
ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от кмета Л.Х.да заплати на Д.А.Р. ЕГН **********, О.А.Р. ЕГН **********, Д. А.
Р. ЕГН **********,*** разноски по делото в общ размер от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: