№ 11860
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110153421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Й. И., чрез адв. М., срещу „..“ АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на платената сума въз основа на нищожна клауза за неустойка по
договор за заем №.../13.10.2022г. в размер на 50 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение,
че сключила с ответника договор за заем № ..., по силата на който била
задължена да възстанови стойността на предоставената й в заем сума, в
размер на 200 лева, с изплащането на шест на брой погасителни вноски, при
обща стойност на дълга в размер на 312 лева. В чл. 12, ал. 3 от договора било
предвидено, че заемът следвало да бъде обезпечен с поръчител – физическо
лице, което да отговаря на определени от заемодателя условия. Съгласно чл.
12, ал. 4 от договора, при неизпълнение на посоченото задължение,
заемателят дължал неустойка в размер на 76,20 лева, чието заплащане било
разсрочено заедно с погасителните вноски по заема. Ищцата твърди, че е
заплатила в полза на дружеството сума на стойност 260 лева, от които 50 лева
1
за погасяване на претендираната от ответника неустойка. Излага доводи, че
уговорената в чл. 12, ал. 4 неустойка е нищожна, за което излага подробни
съображения. Твърди, че претендираната от заемодателя неустойка
накърнявала добрите нрави и нарушавала принципите на добросъвестност и
справедливост. Навежда доводи, че оспорваната клауза била уговорена във
вреда на потребителя, като същата била неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗПК. Поддържа, че клаузата по чл. 12, ал. 4 от договора имала за цел
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и постигане на
неоснователно обогатяване в полза на заемодателя. С оглед твърдяната
нищожност на клаузата, предвидена в чл. 12, ал. 4 от процесния договор,
моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сума в размер на 50
лева, представляваща недължимо заплатена от нея неустойка по договор за
заем № ..., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава
наличието на сключен с ищцата договор за заем от 13.10.2022 г., за сума в
размер на 200 лева. Оспорва твърденията на ищцата относно
недействителността на клаузата по чл. 12, ал. 4 от договора. Твърди, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени с потребителя.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните с определението по чл.140 ГПК е отделено обстоятелството, че
между тях е сключен договор за заем № ... от 13.10.2022 г., по силата на който
ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сума в размер на 200
лева. Това се установява и от представените по делото препис от
индивидуален договор за заем и Приложение 1 към него, и разписка за
получени суми в брой № R....
Съгласно чл.12, ал.4 вр. ал.1-3 от договора за потребителски кредит в
седемдневен срок от сключването му, кредитополучателят е длъжен да
2
осигури съдействието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл.12, ал.3 от
договора поръчителят трябва да отговаря на следните условия: да е физическо
лице, навършило 18 години, да има минимален осигурителен брутен доход
през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в
размер на 600 лева, да има валидно трудово правоотношение поне 6 месеца
преди сключване на договора, да има стабилна кредитна история/без
регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/, да не е
активен потребител на заемните продукти на дружеството, нито да е
поръчител по друг активен паричен заем на заемодателя. В чл.12, ал.4 от
договора е уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури
и не предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно горепосочените
условия, като размерът на неустойката е в размер на 88,20 лева, който е
посочен и в погасителния план, като неустойката се начислява и заплаща от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Видно от представения погасителен план към договор за потребителски
кредит № ... от 13.10.2022 г. неустойката в случай на непредоставяне на
обезпечение в размер на 88,20 лева, съгласно чл.12, ал.4 от договора, е
начислена и разсрочена съобразно погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
3
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
седемдневен срок от сключване на договора, създават значителни
затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място
посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията
по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка,
разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера
на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия
случай в договора е уговорен 42,72 %, а самата неустойка, която не е
включена в него в размер на 88,20 лева при сума по заема в размер на 200
лева, се явава близо 50% от същия. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.
Основателен е и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание въз
основа на нищожната клауза неустойка в размер на 88,20 лева. Ответникът не
4
е представил справка за извършените плащания от страна на ищеца по
процесния договор, за което е бил задължен с определение на съда от
02.02.2024г., като не е и оспорил, обстоятелството, че от ищцата са
извършени твърдените от нея плащания, поради което съдът приема, че
същата действително е заплатила сумата от 50 лева по неустоечната клауза,
приета от съда за нищожна, поради което искът следва да бъде уважен в
цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. М. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставил на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на
същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС с оглед уважаването на иска.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. София парк, ул. .., ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. И.,ЕГН **********, с
адрес гр. София, ..., чрез адв. М., по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена въз основа на
нищожна клауза за неустойка по чл.12, ал.4 от договор за заем
№.../13.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ АД, ЕИК .., да заплати
на С. Й. И.,ЕГН **********, разноски по делото в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „..“ АД, ЕИК .., да заплати на
адвокат М. В. М., ЕГН **********, с адрес на кантора гр. Пловдив, .. сумата в
размер на 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
5
предоставена на ищеца С. Й. Илиев безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6