Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
21.01.2019г., гр. С.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 556 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ПЗР ГПК.
С решение от 05.04.2016г. по гр.д. № 28514/2006г. СРС, 63 състав отхвърлил предявените
от Д.Г.С., ЕГН **********, и З.Г.С., ЕГН **********, срещу С.Г.С., ЕГН **********,
искове: по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожност
поради привидност на договор за покупко-продажба от 09.04.2004г., оформен с
нотариален акт № 99, том I, рег. № 4430/2004г., д. № 97/2004г. на нотариус М.Е.,
сключен между Г.Г.С., като продавач, и С.Г.С., като купувач, за
покупко-продажба на 5/8 идеални части от апартамент в гр. С., на ет. 3 в
жилищна сграда на бул. „*******“ № **, със застроена площ от 119.52 кв. м, при
съседи: Р. М., таван, заедно със зимнично помещение с източно и северно изложение,
заедно с 31.18 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо УПИ XVI-638 от кв. 113 по плана на гр. С., м. „Лозенец“.
при съседи по скица: бул. „*******“, УПИ XV-641, УПИ XIV-640, УПИ III-639, и
УПИ XVII-637; по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за установяване на дарение като
сделка, прикрита с договора за покупко-продажба от 09.04.2004г.; по чл. 30, ал. 1 ЗН - за възстановяване на запазена част от
наследството, оставено от Г.Г.С., с намаляване на прикритото дарение; Със
същото решение прекратил производството по делото в частта относно предявените
от С.Г.С., ЕГН **********, срещу Д.Г.С., ЕГН **********, инцидентни
установителни искове: по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожност
поради привидност на: 1/ договор за покупко-продажба от 20.07.2001г., оформен с
нотариален акт № 161, том I, рег. № 3663, н.д. № 158/20.07.2001г. на нотариус с
рег. № 034 на НК, сключен между Г.Г.С. и А.Д.С., като продавачи, и Д.Г.С.,
като купувач, на недвижим имот: ГАРАЖНА КЛЕТКА № 2, находяща се в гр. С., бул.
„*******“ № 14, с площ от 20.35 кв. м, построена в УПИ XVI-638 от кв. 133 по
плана на С., м. „Лозенец-ІІІ ч.“; 2/ договор за покупко-продажба от 18.12.2001г.,
оформен с нотариален акт № 117, том II, рег. № 6491, н.д. № 311/18.12.2001г. на
нотариус с рег. № 034 на НК, сключен между Г.Г.С. и А.Д.С., като продавачи, и Д.Г.С.,
като купувач, на недвижими имоти: КАБИНЕТ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с площ от 8.14
кв. м, находящ се на таванския етаж в сградата на бул. „*******“ № 14, както и
КАБИНЕТ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ на същия адрес с площ от 18 кв. м, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ XVI-638 от кв. 133
по плана на С., м. „Лозенец-ІІІ ч.“; по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за установяване на договори за
дарение като сделки, прикрити с договорите за покупко-продажба от 20.07.2001г.
и 18.12.2001г. На основание чл. 64 ГПК /отм./ ищците по първоначалните искове
са осъдени да заплатят на ответника разделно, по ½ част от сумата 82 лв.
– разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата З.Г.С.,
която го обжалва в частта, с която предявените първоначални искове са
отхвърлени, с оплаквания за неправилност по подробно изложени в жалбата
съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част
и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноските по делото.
По реда на чл. 204 ГПК /отм./ със становище от
25.10.2017г., уточнено с молба от 19.02.2018г., към въззивната жалба на ищцата
се е присъединил ищецът Д.Г.С., който моли съда да отмени решението в атакуваните
части и да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна С.Г.С. не е депозирал писмено
възражение по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.). В открито съдебно заседание
чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното
решение в обжалваната част като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежна
страна и срещу обжалваем съдебен акт. Въпреки изявлението на ищцата З.С. на л.
255 от делото на СРС, впоследствие същата е упълномощила адв. Н.Ж. /пълномощно
от 09.10.2015г. на л. 265 от делото на СРС/ да я представлява по делото без
ограничение в инстанциите, поради което въззивната жалба е подадена от лице с
надлежно учредена представителна власт. Жалбата е процесуално допустима и съдът
следва да се произнесе по основателността й.
Атакуваното решение е валидно като постановено в законен състав, в рамките
на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано от районния
съдия и разбираемо, но при извършената служебна проверка, възложена му с чл.
209, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд констатира, че решението е частично недопустимо
поради нарушаване правилата на родовата подсъдност при разглеждането на предявените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба първоинстанционният
съд е бил сезиран от Д.Г.С. и З.Г.С. с обективно кумулативно и субективно активно съединени
искове – установителни с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД, чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, и конститутивни
с правно основание чл. 30 ЗН, всички предявени срещу С.Г.С.. Ищците са искали от съда да признае за установено между страните,
че договор за покупко-продажба от 09.04.2004г., обективиран в нотариален акт №
99, том I, рег. № 4430/2004г. на нотариус М.Е., сключен между Г.Г.С., като
продавач, и С.Г.С., като купувач, за покупко-продажба на 5/8 идеални части от
апартамент в гр. С., на ет.* в жилищната сграда на бул. „*******“ № 14, е
нищожен като привиден; да признае за установено между страните, че прикритата с
договора от 09.04.2004г. сделка е дарение, както и да възстанови на ищците запазените
им части от наследството, оставено от Г.Г.С., починал на 26.12.2005г., с
намаляване на прикритото дарение.
Производството по делото в частта му по предявените от С.Г.С. срещу Д.Г.С.
инцидентни установителни искове е прекратено с първоинстанционното решение, в
тази част решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на въззивна
проверка.
Исковата молба е заведена в съда на 27.12.2006г., при действието на
отменения ГПК от 1952г., и съгласно § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на действащия ГПК делото се разглежда по досегашния ред за
разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция, т.е. по реда на
отменения ГПК от 1952г.
Определената по реда на чл. 55, ал. 1, б. „г” вр. б. „б“ ГПК (отм.) цена на
всеки от предявените установителни искове (които са облигационни, а не вещни)
съобразно данъчната оценка на 5/8 идеални части от имота (42 034 лв.,
видно от представеното при подаване на исковата молба удостоверение за данъчна
оценка на имота, приложено между л. 2 и л. 3 от делото на СРС), възлиза на
10 508.50 лв.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК (отм.), на районния
съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни
на окръжния съд като първа инстанция, а съгласно чл. 80, ал. 1, б. „б” ГПК
(отм.), исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв.,
с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими
имоти и движими вещи и за трудови спорове по КТ, са подсъдни на окръжния съд
като първа инстанция.
В случая предявените
установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и
чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД са облигационни, не попадат сред изключенията по чл. 80, ал. 1, б.
„б” ГПК (отм.), и същевременно цената на всеки от тези искове надвишава 10 000
лв., поради което са родово подсъдни на СГС като първа инстанция. Районният съд
е следвало да прекрати пред себе си производството в частта по тези искове и да
ги изпрати за разглеждане на родово
компетентния като първа инстанция СГС, като спре производството в частта му по
исковете по чл. 30 ЗН на основание чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ до
приключване на делото пред СГС с влязъл в сила съдебен акт, което не е сторено.
Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно, а постановеното в нарушение на родовата подсъдност решение е
недопустимо. Като се е произнесъл по исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр.
чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
които не са му родово подсъдни, първоинстанционният съд е постановил процесуално
недопустимо в тази част съдебно решение, което на основание чл. 209, ал. 1,
изр. 2 ГПК (отм.) следва да бъде обезсилено, а делото в частта му
предявените облигационни искове - изпратено на родово компетентния като първа
инстанция Софийски градски съд.
В частта му по предявените искове с правно основание чл. 30 ЗН съдът намира
първоинстанционното решение за допустимо. Според настоящия въззивен състав
искът по чл. 30 ЗН е неоценяем, поради което е родово подсъден на районния съд
като първа инстанция /така и определение № 533/21.11.2011г. по ч.гр.д. №
327/2011г. на ВКС, ІІ ГО, определение № 1/03.01.2014г. по гр.д. № 7703/2013г.
на ВКС, ІІІ ГО, определение № 67/19.03.2015г. по ч.гр.д. № 385/2015г. на ВКС,
ІІ ГО, определение № 378/12.04.2011г. по гр.д. № 1614/2010г. на ВКС, ІІ ГО/.
С оглед изложеното производството следва да бъде разделено на основание чл.
103, ал. 2 ГПК /отм./, като в частта по исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД бъде изпратено на родово компетентния като първа инстанция СГС, а по
настоящото дело остане за разглеждане въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 30 ЗН. Тъй като спорът по разделените облигационни искове е преюдициален за спора
по исковете по чл. 30 ЗН, на основание чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ производството по настоящото
дело следва да бъде спряно до приключване на делото пред СГС с влязъл в сила
съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.10.2018г., с което е даден ход по съществото
на спора по в.гр.д. № 556/2018г. на СГС, ІІ-В въззивен състав относно исковете
по чл. 30 ЗН.
РАЗДЕЛЯ на основание чл. 103, ал. 2 ГПК /отм./ производството по делото, като оставя
за разглеждане пред себе си въззивната жалба срещу решението от 05.04.2016г.,
постановено по гр.д. № 28514/2006г. на Софийски районен съд, 63 състав в частта по исковете с правно основание
чл. 30 ЗН.
ОБЕЗСИЛВА решението от 05.04.2016г., постановено по гр.д. № 28514/2006г. на Софийски
районен съд, 63 състав в частите, с
които са отхвърлени предявените от Д.Г.С., ЕГН **********, и З.Г.С., ЕГН **********,
срещу С.Г.С., ЕГН **********, искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожност
поради привидност на договор за покупко-продажба от 09.04.2004г., оформен с
нотариален акт № 99, том I, рег. № 4430/2004г., д. № 97/2004г. на нотариус М.Е.,
сключен между Г.Г.С., като продавач, и С.Г.С., като купувач, за
покупко-продажба на 5/8 идеални части от апартамент в гр. С., на ет. 3 в
жилищна сграда на бул. „*******“ № 14, със застроена площ от 119.52 кв. м, при
съседи: Р. М., таван, заедно със зимнично помещение с източно и северно изложение,
заедно с 31.18 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо УПИ XVI-638 от кв. 113 по плана на гр. С., м. „Лозенец“.
при съседи по скица: бул. „*******“, УПИ XV-641, УПИ XIV-640, УПИ III-639, и
УПИ XVII-637, и по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за установяване на дарение като
сделка, прикрита с договора за покупко-продажба от 09.04.2004г., като
недопустимо.
ИЗПРАЩА делото в частта му по
предявените от Д.Г.С., ЕГН **********, и З.Г.С., ЕГН **********, срещу С.Г.С.,
ЕГН **********, искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД на Софийски градски съд по родова подсъдност.
СПИРА на основание чл. 182, ал. 1, б.
„г“ ГПК /отм./ производството по в.гр.д. №
556/2018г. на СГС, ІІ-В въззивен състав до приключване на спора по разделените
искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД с влязъл в сила съдебен акт.
В необжалваната прекратителна част решението по гр.д. № 28514/2006г. на
Софийски районен съд, 63 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването, а в частта, имаща характер на
определение, с която се спира въззивното производство – с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.