Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,         І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина С.

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2231 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от К.Ц.А. против Р.И.П. и М.И.Б. /като правоприемници на починалата в хода на делото ответница С.Г.Г./ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 21.11.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот.

Твърденията на ищеца са за сключен на 21.11.2016г. със С.Г.  предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: Апартамент № 55 в гр.София, ж.к.*********, със застроена площ от 65.66кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Е.С.Д., двор и И.Й.П., заедно с избено помещение № 5 при съседи: коридор, Е.С.Д. и И.Й.П., заедно с 3.499% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, като продавачката си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Според уговореното заплатил в деня на подписване  предварителния договор 7000лв. задатък, а останалата част от продажната цена от 22 000лв. следвало да заплати при сключването на окончателния договор. От своя страна С.Г. поела задължение да прехвърли собствеността върху имота в срок до 06.12.2016г., което не изпълнила. Поради това заявява правен интерес от предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване предварителния договор за окончателен.

Конституираните на основание чл.227 ГПК наследници на ответницата /починала след подаване на исковата молба на 05.01.2017г./ М.Б. и Р.П. оспорват иска с възражения за нищожност поради липса на съгласие и унищожаемост по чл.31 ЗЗД на предварителния договор. В самия договор за тяхната наследодателка е положен отпечатък от десен палец, който оспорват да й принадлежи. Твърдят, че С.Г. не е била неграмотна, а по образование и професия архитект и в тази връзка разполагала с висок интелектуално-мисловен капацитет, поради което не е имало причина или необходимост от полагането на отпечатък вместо подпис. Твърдят още, че договорът е унищожаем, защото към деня на сключването му наследодателката им не е могла да разбира или ръководи постъпките си и този порок на волята произтича от самия договор-след като по начало е била грамотна, но е поставен отпечатък, това води до компроментираност на интелектуално-волевите й възможности. В тази връзка сочат, че е била настанена в медицинско заведение в гр.Бухово поради напредналата си възраст и след като била намерена в дома си в безпомощно състояние.

Ответницата Р.П. навежда допълнително възражение за нищожност на договора като противоречащ на добрите нрави при липсата на еквивалентност на уговорената за имота продажна цена, която е значително по-ниска от пазарната.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.11.2016г. между ищеца К.А., в качеството на купувач, и С.Г., в качеството на продавач, с предмет Апартамент № 55 в гр.София, ж.к.*********, със застроена площ от 65.66кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Е.С.Д., двор и И.Й.П., заедно с избено помещение № 5 при съседи: коридор, Е.С.Д. и И.Й.П., заедно с 3.499% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, със запазване от продавача на безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху целия имот. В т.3 е уговорена продажна цена от 29 000лв., от които 7000лв. платими от купувача на продавача в брой към деня на подписване на договора и 22 000лв. платими по банкова сметка ***лния договор. В т.4.1 е постигнато съгласие сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт да се осъществи в срок до 06.12.2016г., като най-късно до тази дата страните се задължават да се явят пред нотариус А.Ш., с район на действие СРС, в кантората в гр.София, ул*********. Според т.4.2 в случай на обективна невъзможност да се осигури изповядването на окончателен договор в посочения срок страните се задължават да се явят пред нотариуса при първа възможност.

Видно от договора за продавача С.Г. не е положен подпис, а отпечатък от десния палец с вписана забележка, че причината за това е прекарано заболяване водещо до невъзможността да положи четлив подпис, както и да изпише четливо пълните си три имена. Полагането на отпечатък е удостоверено от двама свидетели-А.В.В. и Ж.К.Д..

Не е спорно, а и от приетия като доказателство констативен протокол /акт № 4, том ІІ, рег.№ 6802/06.12.2016г./ се установява, че на уговорената с договора дата окончателен договор не е сключен поради неявяване на продавачката или упълномощено от нея лице при нотариуса.

От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и прието заключение на вещи лица-невролог и психиатър по комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.Г. живеела заедно със сестра си в апартамента, предмет на предварителния договор. Познавала се с ищеца отпреди, който уредил св.Ж. К. да й чисти в къщи. Тъй като към 2016г. била в напреднала възраст /89г./ и трудно се грижила за себе си и сестра си /също възрастна и с психични отклонения/ св.Т. /домоуправител на блока/ поддържал чести контакти с нея и я подпомагал. В началото на м.11.2016г., след като няколко поредни дни С.Г. не взела храната си от социалната служба и на позвънявания не се отзовавала, св.Т. влязъл в апартамента и я намерил в безпомощно състояние. Според представената медицинска документация на 09.11.2016г. постъпила по спешност в V МБАЛ АД гр.София с поставена диагноза „Мозъчен инфаркт в басейна на ДСМА. Централни 7 и 12 ЧМН вляво. Левостранна хемипареза.ХНМК. Мултиинфарктна енцефалопатия. Придружаващи заболявания-АХ 3ст., хипертонично сърце-ДББ. Следтуберколозна пневмосклероза вляво. ХБН-2ст. Хипертоничен бъбрек. Дв.нефросклероза. Хр.пиелонефрит.“ В болничното заведение постъпила при данни за неадекватно състояние, контактна, сенилна деменция, кахесия. Била изписана на 16.11.2016г. със стабилна хемодинамика, двигателен дефицит за леви крайници и увреда на 7 и 12 ЧМН. В същия ден била приета в друго лечебно заведение СБПЛР-гр.Бухово, където била до деня на смъртта си 05.01.2017г. Престоят й бил документално оформен като три последователни приема в лечебното заведение-от 16.11.2016г. до 24.11.2016г. с идентична диагноза и с леко подобрение, минимална промяна в двигателния статус изразен с вертикализация до опорен стоеж с допълнителна опора; от 24.11.2016г. до 16.12.2016г. с подобрение с локален статус левостранна хемипареза от централен произход-тежка степен на двигателен дефицит, а при приема увредено общо състояние, слабо контактна, неадекватна; от 16.12.2016г. до смъртта й на 05.01.2017г.

Не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че продавачката е била грамотна-по образование и професия архитект /стр.45/ и интелигентна жена /показанията на св.Т./. Не се спори също, че приживе е била в състояние да се подписва и да изписва имената си, видно от приетите като доказателства документи /стр.52-57/. Последният по време подписан от нея документ е нотариален акт от 04.08.2016г. /стр.57/.

Свидетелите Ж.Д. иА.В. сочат, че били помолени от ищеца да станат свидетели на полагането на отпечатък от десния палец от Г. в деня на сключване на договора 21.11.2016г. Това станало в болницата в гр.Бухово. Сочат, че била на легло, видимо добре, държала се нормално, усмихвала се, разговаряла с първата свидетелка, която познала, както и с ищеца за договора. Заявила на св. Д. „добре съм, обаче нямам сили“. Ищецът прочел договора, после го прочела Г. и казала, че така са се уговорили отпреди. Казала, че много й треперят ръцете, няма сили и поради това не може да го подпише, на което ищецът предложил вместо подпис да положи отпечатък от десния палец, на което се съгласила. След полагането на отпечатъка й подал плик с пари, които пъхнала под възглавницата.

От приложената по делото медицинска документация свързана с престоя й в болницата в гр.Бухово и конкретно за дата 21.11.2016г., когато е бил сключен договора, е посочено следното „болната е в тежко състояние; неадекватна, неконтактна, с Чейн-сток дишане /патологично дишане/“. 

По делото е прието заключение на две вещи лица-невролог и психиатър по КСМЕ, според което С.Г. е могла да положи подписа си на 21.11.2016г. предвид наличието на двигателен дефицит в лявата ръка, а за дясната липсват данни за такъв в съставената и приложена по делото медицинска документация. Била е обременена с оглед увреденото общо състояние-контактна, неадекватна, старческа деменция, както и с оглед стари исхемични инсулти. При хоспитализацията била дезориентирана, поради което данните снети не от нея, а от придружаващия лекар. Според вещите лица, предвид диагностицирания мозъчен инсулт с левостранен двигателен дефицит и тежкото общо състояние, не е могла да положи подписа си поради промяна яснотата на съзнанието, изразена в прояви на смутен контакт с околния свят, в промяна на начина на възприемане на света и промяна в поведението. Дават заключение, че към 21.11.2016г. не е могла да извършва каквито и да било целенасочени действия и да осъществява словесен и несловесен контакт. Мозъчно-съдовото заболяване /основно/ и придружаващите го такива /в съвкупност/ са довели до тежко увредено общо състояние и до количествени и качествени разстройства на съзнанието, които с флуктуираща интензивност продължили до смъртта й. Разстройствата на съзнанието нарушават и останалите психични функции-внимание, възприятия, мислене, памет, психомоторно поведение. Поради това считат, че Г. е била с нарушени мисловни способности и възможности да разбира свойството и значението на постъпките си за периода от 09.11.2016г. до смъртта си. Сочат още, че в медицинската документация липсват данни за проведени психиатрични консултации и не е коментирано интелектуалното й ниво, степента на ориентация, но отразяват нарушения на съзнанието /количествени и качествени/, които с променлива интензивност са продължили до смъртта й. Даваните медикаменти не влияят на интелектуалните й способности.  

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:

Предварителния договор по чл.19, ал.1 ЗЗД е съглашение, при което едно лице се задължава да прехвърли по нотариален ред правото си на собственост или ограничено вещно право върху имот, срещу насрещното задължение на друго лице да заплати уговорената цена. Този договор няма вещно-транслативен ефект, а създава облигационно правоотношение между страните с цел подготовка сключването на окончателен договор в изискуемата в чл.18 ЗЗД нотариална форма. За да произведе правно действие е необходимо освен да бъде спазена писмената форма по чл.19, ал.1 ЗЗД, да е и валидно сключен, т.е. да обективира съвпадението на насрещните волеизявления на страните. По правната си същност предварителния договор е частен диспозитивен документ, чиято доказателствена сила се подчинява на правилата по ГПК. Съгласно чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Регламентираната в нормата формална доказателствена сила на частния документ е основана на подписа, разбирано като обичайния начин за обозначаване издателя върху документи. В чл.189 ГПК са уредени специални  правила при издаването на частни документи от неграмотни или грамотни, но незрящи лица-вместо подпис в документа да се остави отпечатък от десния  палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.  Този ред е приложим и в случаите на недъгавост с оглед препращащата норма на чл.579, ал.2 ГПК с тази разлика, че при нотариалното удостоверяване за поставянето на отпечатък не се изисква приподписване от свидетели. Според трайно установената съдебна практика недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 вр. чл.189 ГПК е всяко  физическо вродено или придобито увреждане, поради което лицето не може да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв, както и всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец.

Частен документ, в който издателят е поставил отпечатък от палеца си се приравнява на подписан такъв и се ползва с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК само ако са били налице визираните в чл.189 ГПК и чл.579, ал.2 ГПК причини-неграмотност, слепота или недъгавост и е бил спазен редът за това, защото нормите регламентират изключения от общия режим за издаване на частни документи. При неспазване изискванията на тези разпоредби документът ще важи като подписан, ако бъде признат /потвърден/ от лицето сочено като негов издател.

В случая се касае за предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който като страна е посочена С.Г., в качеството на продавач. В него вместо подпис е поставен отпечатък от десния й палец. Поради смъртта й след подаване на исковата молба, но преди размяната на книжа по чл.131 ГПК, липсва изразено от нея становище по иска и конкретно дали се счита обвързана от договора. Конституираните по реда на чл.227 ГПК наследници отричат това с наведените правоизключващо, съответно правоунищожаващо възражение по аргументи основно свързани с оспорване формалната доказателствена сила на документа. Следователно за да се счита, че договорът е произвел правно действие и е противопоставим на ответниците, в доказателствена тежест на ищеца е да установи главно и пълно предпоставките и изпълнение изискванията на чл.189 ГПК вр. чл.579, ал.2 ГПК.

Такова главно и пълно доказване по делото не е проведено. Като причина за поставянето на отпечатък от десния палец в договора е посочена невъзможност на Г. поради прекарано заболяване да положи четлив подпис и да изпише четливо пълните си три имена, което навежда на недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК. Ангажираните от ищеца в тази посока гласни доказателства /лицата посочени в договора като свидетели/, според които в деня на подписването му 21.11.2016г. е била в ясно съзнание, контактна и адекватна се опровергават от събраните писмени документи и заключението на вещите лица по СМЕ, които съдът кредитира. От последните е видно, че още в началото на м.11.2016г. Г. претърпяла мозъчен инсулт и непрекъснато в периода 09.11.2016г. до деня на смъртта си 05.01.2017г. е била в болнично заведение. Почти през целия престой е била в тежко увредено общо състояние. Заболяването съчетано с придружаващите го такива са довели до количествени и качествени разстройства на съзнанието, промяна в неговата яснота и промяна в поведението. Вещите лица са категорични, че към 21.11.2016г. не е могла да извършва каквито и да било целенасочени действия и да осъществява словесен и несловесен контакт. Изводът им се подкрепя и от записа в медицинската документация за състоянието й конкретно за дата 21.11.2016г., в който е посочено, че е в тежко състояние, неадекватна, неконтактна, с патологично дишане.

Тези доказателства изключват към релевантния момент-сключване на договора наследодателката на ответниците поради последиците от заболяването да е била във фактическа невъзможност да положи подпис в договора, при положение, че е била грамотна,          поради което не са били налице предпоставките за поставяне на отпечатък от десния палец по чл.189 ГПК вр. чл.579, ал.2 ГПК и в този смисъл формалната доказателствена сила на предварителния договор в тази част, като частен документ, следва да се счита оборена. Допълнително доказателствата установяват, че към същия този момент обективно не е била в състояние да формира и изявява съзнателна правно-валидна воля. Това означава липса на съгласие, обосноваващо извод за нищожност на предварителния договор по чл.26, ал.2 пр.2 ЗЗД. След като договорът не е произвел правно действие не е налице основание за обявяването му за окончателен, поради което предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД подлежи на отхвърляне.

С оглед този извод съдът не счита за необходимо да се произнася по другото наведено възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави, в условията на евентуалност за унищожаемост по чл.31 ЗЗД.

 

По разноските:

Ответниците са направили искане за присъждане на разноски по делото, каквито на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода от спора им се дължат. Общо са направили разноски от 500лв., от които 300лв. възнаграждение за вещо лице по СТЕ и 200лв. възнаграждение за вещи лица по СМЕ. Всяка е представлявана от адвокат със сключен договор за правна защита и съдействие и заплатено адвокатско възнаграждение. Ответницата М.Б. е представлявана от адв.Д., на когото заплатила възнаграждение от 1200лв., а ответницата Р.П. от адв. С. с платено възнаграждение от 850лв. В полза на първата следва да се присъдят разноски от 1450лв., а в полза на втората 1100лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ц.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.******1, бл.********, против М.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 5, /правоприемници на починалата в хода на делото ответница С.Г.Г., ЕГН **********/ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен  предварителен договор от 21.11.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот: Апартамент № 55 в гр.София, ж.к.*********, със застроена площ от 65.66кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Е.С.Д., двор и И.Й.П., заедно с избено помещение № 5 при съседи: коридор, Е.С.Д. и И.Й.П., заедно с 3.499% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена.

ОСЪЖДА К.Ц.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.******1, бл.********, да заплати на М.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1450лв.

ОСЪЖДА К.Ц.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.******1, бл.********, да заплати на Р.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 5, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1100лв.ПК ГПК

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: