Решение по дело №13440/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261359
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20203110113440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,        .04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13440/2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от В.С. срещу „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 1 225, 37 лв., претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица № 440119031056009/01.10.2019г. за настъпило в срока на застрахователно покритие от 03.10.2019г. до 02.10.2020г., застрахователно събитие – пътно – транспортно произшествие, реализирано на 15.09.2020г. при управление на застрахования автомобил марка „Рено сеник“, рег. № ********в посока гр. С., при което са увредени следните детайли, както следва: 1./ решетка предна броня; 2./ преден капак; 3./ предна броня; 4./ черно стъкло със сензор; 5./ фар десен; 6./ фар ляв; 7./ лайсна предна броня; 8./ лайсна предна броня; 9./ радиатор воден; 10./ радиатор климатик; 11./ интеркулер; 12./ дифузьор; 13./ основа броня; 14./ рамка радиатор; 15./ греда радиатор; 16./ дифузьор радиатор десен; 17./ дифузьор радиатор десен; 18./ калник преден ляв; 19./ калник преден десен; 20./ стойност на материали за боядисване и допълнителен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението. 

Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски. 

В исковата молба ищецът В.С. твърди, че в качеството на собственик на лек автомобил марка „Рено Сеник“, рег. № *******, е застраховал вещта си в ответното дружество по договор за застраховка „Каско +“ и заплатил в пълен размер дължимата застрахователна премия.

Поддържа се, че в периода на застрахователно покритие, на 15.09.2020г. при управление на процесния автомобил в посока гр. С., водачът му В.С. е претърпял пътно-транспортно произшествие поради загуба на внимание, в резултат на което се отклонил в дясно и се блъснал в крайпътно дърво.

Застрахователят бил уведомен за произшествието, а негови служители удостоверили щетите и определили за изплащане застрахователно обезщетение, чиито размер според застрахования не е достатъчен, за да му позволи да възстанови автомобила си в същия вид и със същото качество, като преди настъпване на застрахователното събитие.

Настоява се, че ищецът е изправна по договора за застраховка страна, която в срок е заплатила застрахователната премия, уведомила е застрахователя за настъпилото събитие, поради което следва да получи застрахователно обезщетение в претендирания с исковата молба допълнителния размер.

В срока за отговор, ответникът „Д.О.З.“ ЕАД не оспорва, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение по имуществена застраховка “Каско +”, че е бил уведомен за настъпилото произшествие, както и че негови служители са извършили оглед и удостоверили в нарочно съставен опис щетите по застрахования автомобил.

Застрахователят счита, че е налице основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, съобразно т. 9.1.8 от ОУ, неразделна част от договора за имуществена застраховка, тъй като застрахованият е проявил груба небрежност, изразяваща се в несъобразяване с пътната обстановка, настилката и скоростта на движение, загуба на контрол върху МПС и удар в крайпътно дърво, в резултат на което са настъпили щети по застрахованата вещ. Отделно, „застрахованият е декларирал обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите, несъответстващи на действителните“, съобразно т. 9.3.1.

В условие на евентуалност, при доказване на предпоставките за присъждане на обезщетение, то размерът му следва да бъде намален, тъй като с поведението си застрахованият е допринесъл за настъпване на произшествието, нарушавайки чл. 20 ЗДвП.

В случай, че обезщетението следва да се определи в хипотезата на „тотална щета“, то не са ангажирани доказателства сочещи, че регистрацията на автомобила е прекратена, поради което на този етап такова не се дължи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че ищецът В.Н. е застраховал в „Д.О.З.“ ЕАД собствения си лек автомобил марка „Рено сеник“, рег. № В 0785ВА, сключвайки договор за автомобилна застраховка „Каско+”, обективирана в застрахователна полица № 440119031056009/01.10.2019г., със срок на застрахователно покритие от 00:00 ч на 03.10.2019г. до 23:59ч. на 02.10.2020г. при уговорена застрахователна сума от 3 654 лв. и застрахователна премия в размер на 245, 68 лв., която е заплатена еднократно в пълен размер/л. 8/.

Общите условия на „Д.О.З.“ ЕАД за застраховка „Каско +“ са част от застрахователния договор и съобразно писмено изявление на застрахования в текста на застрахователната полица същият е декларирал, че е запознат с тях и ги приема /л. 113/.

На 15.09.2020г. около 19:10 ч. В.Н. е претърпял пътно - транспортно произшествие при управление на лек автомобил марка „Рено сеник“, рег. № ********от с. Ветрино в посока гр. С. на около 200 метра преди града.

Фактът на настъпването на произшествието се установява от съставения от служител на Сектор „Пътна полиция” протокол за ПТП № 1741730/15.09.2020г., изготвен след посещение на мястото на инцидента, подписан от застрахования /л. 133/.

В него компетентното длъжностно лице е отразило, че поради отвличане на вниманието, водачът е загубил контрол над управлението на процесното превозно средство, отклонил се е в дясно по посока на движението и се е блъснал в крайпътно дърво.

В резултат на удара по автомобила са настъпили щети по предна и ходова част на МПС.

Г-н Н. е посочил в съставеното сведение, че преди навлизане в гр. С. е изпуснал шише с вода и е загубил контрол над управляваното от него МПС /л. 132/.

Показанията на свидетеля Р.З., съставил протокол за ПТП № 1741730/15.09.2020г. установяват, че на мястото на произшествието, той и колегата му заварили червен автомобил, който е бил ударен в крайпътно дърво в посока гр. С.. Автомобилът е напуснал лентата, в която се е движил, преминал е през банкета и се е ударил в крайпътно дърво. Водачът споделил, че се е опитал да пие вода и е изгубил управление над автомобила. Щетите по автомобила са отразени в съставения протокол.

На 16.09.2020г. В.Н. е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие. В изготвената от застрахователя по образец форма за деклариране на произшествия, г-н Н. е отбелязал, че при ясно време на сух асфалт в посока гр. С. при слаб трафик и със скорост 50/60 км./ч. е претърпял ПТП поради отвличане на вниманието вследствие на изпускане на шише с вода, в резултат на което се е отклонил от пътя и се е ударил в крайпътно дърво /л. 50/.

Представители на застрахователя са извършили оглед на застрахования автомобил, констатациите от който са отразени в опис – заключение /л. 70/, след което е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 505, 92 лв., платено на В.Н..

Възражението на застрахования досежно определеното за изплащане обезщетение, не е взето предвид от застрахователя.

Безспорно е с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, че регистрацията на автомобила не е прекратена и същият не е предаден за скрап, но не е и възстановен. Същият се съхранява в сервиз, в който са извършени и огледите непосредствено след настъпване на произшествието.

На 22.10.2020г. на В.Н. е съставено НП № 20-0819-003683, за това, че на 15.09.2020г. около 19:10 ч. в Община С., като водач на лек автомобил марка „Рено сеник“, рег. № ********по общински път трети клас № 2901 в посока от с. Ветрино към гр. С. на около 200 метра преди влизане в града, е загубил контрол над автомобила си поради отвличане на вниманието, отклонил се е в дясно по посока на движението, излязъл е извън пътното платно и се е блъснал в крайпътно дърво.

За виновно нарушаване разпоредбата на чл. 20 ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 20 лв.

От неоспореното заключение на допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се установява, че описаните от застрахователя щети по автомобила, идентични на заявените в исковата молба, могат да настъпят по описания в протокола за ПТП механизъм. Участъка, в който е настъпило произшествието е прав и хоризонтален, а допустимата за движение скорост е 90 км./ч.

В съдебно заседание експертът посочва, че водачът се е движил с допустимата за този участък скорост на движение, извод направен въз основа на оглед на МПС и щетите в предната му част. Ако скоростта е била по-висока, то щетите в предната част на автомобила биха били по-големи от действително настъпилите.

Ако автомобилът се предаде за скрап, сумата, която застрахованият би получил представлява произведение между общото тегло на МПС от 1, 92 тона умножено по 195 лв. за 1 тон + 10 % данък.

Действителната стойност на автомобила, според експерта възлиза на 3 600 лв., а стойността необходима за възстановяването му в същия вид към деня на произшествието, е 2 664, 23 лв.

Преценени в съвкупност, ангажираните доказателства установяват, че на 15.09.2020г. при движение по третокласен път № 2901 в посока от с. Ветрино в посока гр. С. на около 200 метра преди влизане в града, водачът на лек автомобил марка „Рено сеник“, рег. № В 0785ВА, е загубил управление над МПС, отклонявайки вниманието си поради изпускане на бутилка с вода, в резултат на което е излязъл е извън пътното платно и се е блъснал в крайпътно дърво.

Механизмът на настъпване на ПТП се установява от съставения Протокол за ПТП, чиито констатации се подкрепят от показанията на съставителя му и от признанието на В.Н., описано в сведение от 15.09.2020г. и това, дадено пред застрахователя.

Щетите по автомобила са установени от съставените от представители на застрахователя описи, както и от заключението на САТЕ.

Отделно от изложеното, с плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят признава неизгодни за себе си факти, а именно, че в срока на действие на имуществената застраховка е настъпило пътно – транспортно произшествие, съставляващо застрахователно събитие, за което същият отговаря, както и настъпилите щети по застрахованата вещ.   

При изяснен механизъм при който е настъпило произшествието, съдът следва да разгледа правоизключващите възражения на застрахователя.

Първото основание, на което ответникът се позовава е това по т. 9.1.8 от „Общи изключения”. Посочената разпоредба предвижда, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования.

Въпросът, на който съдът следва да отговори е дали поведението на водача на застрахования автомобил представлява „груба небрежност”, даваща основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод, че поведението на водача на застрахования автомобил, не съставлява проява на груба небрежност. Безспорно, с поведението си застрахованият е извършил едно нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно това по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба задължава всеки водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, за неспазването на която В.Н. е санкциониран, но произшествието не е настъпило при съзнателни действия на водача. Други нарушения на правилата за движение по пътищата не са извършени. Не се установява скоростта на движение да е несъобразена с характера и интензитета на движението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Ако се приеме, че всяко неспазване на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност, то това съждение би обезмислило имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката “Каско на МПС”, при която застрахователните събития винаги са резултат от нарушаване на правилата за движение по пътищата.

С плащане на застрахователно обезщетение, какъвто е и настоящия случай, застрахователят е признал още, че не са налице основания, изключващи отговорността му.

Второто основание за изключване отговорността на застрахователя, на което ответникът се позовава предвижда, че застрахователят не предоставя покритие за щети, настъпили в случай, че застрахованият лично или, чрез свой представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните органи „обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите и др. несъответстващи на действителните.”  /т. 9.3.1 от ОУ/.

Позоваването на това изключение от страна на застрахователя е бланкетно и общо. Въпреки дадената му възможност, същият не е уточнил кои обстоятелства, които застрахованият е декларирал не съответстват на действителните.

Обстоятелствата, във връзка с настъпване на произшествието, декларирани пред застрахователя и пред компетентните органи, са идентични, извод, формиран от съда въз основа на събраните писмени документи, поради което соченото основание за отпадане отговорността на застрахователя, не е налице.

 

По размера на претенцията

 

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не трябва да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Ако на застрахователя бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано имущество, застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ.

В конкретния случай, обезщетението следва да се определи в хипотезата на „тотална щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. 

Въпреки дадената от съда възможност, застрахователят не е посочил запазените части на процесния автомобил след настъпване на произшествието. Изявлението му, че това е обективно невъзможно и подлежащо на установяване посредством експертиза, не може да се сподели от настоящия състав на съда. Недопустимо е, чрез събиране на доказателства да се установяват липсващи твърдения. Чрез aнгажиране на специални знания на експерт от конкретна област се доказват конкретни твърдения за осъществили се факти, каквито в настоящия случай, не са наведени в процеса.

Размерът на дължимото обезщетение е равен на действителната стойност на автомобила към деня на ПТП – 3 600 лв. – платената сума от 1 505, 92 лв. – сумата, която застрахованият би получил от предаване на вещта за скрап  в размер на 411, 84 лв. / 1, 92 тона * 195 лв. за 1 тон + 10 %/ или възлизащ на сумата от 1 682, 24 лв.

Следователно, предявеният иск следва да бъде уважен до размера на претендираната сума от 1 225, 37 лв. при спазване принципа за диспозитивно начало.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования е недопустимо и по него съдът не дължи произнасяне, тъй като претенцията на ищеца произтича от сключения договор за имуществена застраховка, а не от непозволено увреждане.

В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетението, чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне през застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство до окончателното изплащане на задължението. В този смисъл също решение 44/02.06.2015г., постановено по т.д. 775/2014г. на ВКС, I т.о.

Предвид изложеното, претенцията за заплащане на законна лихва върху неплатеното застрахователно обезщетение от 1 225, 37 лв. следва да бъде отхвърлена за времето от датата на депозиране на исковата молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

По разноските

При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна В.Н., чиито размер според представените доказателства възлиза на 628, 94 лв., от която адвокатско възнаграждение от 378, 94 лв. с ДДС, 50 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за изготвяне на САТЕ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Възражението за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като размерът му съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и минимално установения му размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.С., ЕГН **********,*** сумата от 1 225, 37 лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева и тридесет и седем ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение, определено в хипотезата на „тотална щета” по договор за застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица № 440119031056009/01.10.2019г. за настъпило в срока на застрахователно покритие от 03.10.2019г. до 02.10.2020г. застрахователно събитие – пътно – транспортно произшествие, реализирано на 15.09.2020г. при управление на застрахования автомобил марка „Рено сеник“, рег. № ********в посока гр. С., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва върху сумата от 1 225, 37 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.

 

ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.С., ЕГН **********,*** сумата от 628, 94 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: