№ 308
гр. Ямбол, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело №
20212300100279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по ИМ от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, вписано в Търговския регистър на
Агенцията по вписвания ЕИК *********, представлявано от М. С. М.-Г. и П.
В. Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. С. Л., срещу Е. Н. Д., ЕГН
*********, с адрес: с.*****, ул.******№**.
В исковата молба се твърди, че на 24.08.2016 година в гр.***** на
ул.****** до № **, Е. Н. Д., управлявайки лек автомобил марка Мерцедес",
модел МЛ с рег.№ *******, реализира ПТП с лек автомобил марка „Ауди",
модел „А 4", с peг. № *********, управляван от Т. Д. Т., в резултат на което
са причинени неимуществени щети на Т. Д. Т., изразяващи се в травма на
главата, раменния пояс и долните крайници. За настъпилото събитие бил
изготвен Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.082016 г. РУП -Габрово. Образувано било
досъдебно производство № 210/2011 г по описа на РУП - Тервел ПП, а
впоследствие е образувано ПП № 1752 ЗМ-602/2016 г, по описа на РУ
Габрово, а в последствие НОХД 1211/2019 г. по описа на PC Габрово срещу
1
виновния водач Е. Н. Д., приключило с влязла в сила присъда, по силата на
която подсъдимият е признат за виновен за причинените телесни увреждания
на Т. Д. Т. и осъден на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и 3, б. „б", вр. ал. 4,
вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр с.чл.54 и чл. 58 а, ал. 1 от НК. Към датата
на настъпилото ПТП виновният водач е бил с отнето СУМПС, както и е
управлявал л.а. след употреба на наркотични вещества. Към датата на
събитието отговорността на виновния водач е била застрахована към ЗК „Лев
Инс" АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", полица № *********** с дата на валидност: 21.07.2016 г. -
21.07.2017 г. Увреденият Т. Д. Т. е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Образувано било ГД № 15459/2016 по описа на
СГС, по което е постановено решение, с което ЗК Лев Инс АД е осъдена да
заплати на Т. Д. Т. сума от 40000 лева за причинените му неимуществени
вреди, както и обезщетение в размер на 1854 лева за причинените му
имуществени вреди, както и закона лихва върху тези суми, изчислена за
периода от 02.09.2016 г. до 07.06.2018 г. датата на окончателното изплащане
на обезщетението.
Във връзка с влязлото в сила решение по ГД №15459/2016 г. по описа
на СГС е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело №
20188530400242, по което на 07.06.2018 г. по сметка на ЧСИ А. Д. е изплатена
сума в размер на 47193.40 лева и на 15.06.2018 г. още 6447.67 лева. Ищецът
придобил право на регрес срещу виновния водач Е. Н. Д. - до размера на
изплатеното от ЗК „Лев Инс" АД застрахователно обезщетение ведно с
платените лихви и разноски на обща стойност 49341,82 лева за обезщетение
на претърпените от Т. Д. Т. имуществени и неимуществени вреди както и
законна лихва върху тази сума, изчислена за периода от 02.09.2016 г до
07.06.2018 г. датата на окончателното изплащане на обезщетението.Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди отв. Е. Н. Д., ЕГН*********, с
адрес: с.*****, ул.******№**, да заплати на „Застрахователна компания Лев
Инс" АД сумата от 49341.82 (четиридесет и девет хиляди триста четиридесет
и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща изплатените суми за
обезщетение на претърпените от Т. Д. Т. имуществени и неимуществени
вреди, както и законна лихва върху тази сума, изчислена за периода от
02.09.2016 г до 07.06.2018 г. - датата на окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от
2
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените разноски по водене на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор на ИМ е постъпил такъв от назначения за особен
представител на ответника адвокат, която оспорва иска по основание и
размер. Оспорва получаването на обезщетение от пострадалото лице.
Ответникът не бил поканен да заплати. Липсвали доказателства за
противоправно поведение на ответника. Счита, че има съпричиняване и от
другия водач, че липсва пряка причинна връзка между поведението на
ответника и настъпването на щети на Тихомир Т.. Оспорва размера на
заплатеното от застрахователя обезщетение, причинната връзка между
деянието и вредите, както и липсата на предпоставки за регресна отговорност.
Оспорва, че ответникът е собственик на л.а..Моли съдът да отхвърли
предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.082016 г. РУП -Габрово се установява, че на
24.08.2016 година в гр.***** на ул.****** до № **, Е. Н. Д., управлявайки лек
автомобил марка "Мерцедес", модел МЛ с рег.№ *******, реализира ПТП с
лек автомобил марка „Ауди", модел „А 4", с peг. № *********, управляван от
Т. Д. Т., в резултат на което са причинени наранявания на Т. Д. Т., изразяващи
се в травма на главата, раменния пояс и долните крайници.
Видно от приложено НОХД 1211/2019 г. по описа на PC Габрово по
ПТП е образувано досъдебно производство № 210/2011 г по описа на РУП -
Тервел ПП, а впоследствие е образувано ПП № 1752 ЗМ-602/2016 г, по описа
на РУ Габрово, а в последствие НОХД 1211/2019 г. по описа на PC Габрово
срещу виновния водач Е. Н. Д., което е приключило с влязла в сила присъда,
по силата на която подсъдимият Е. Н. Д. е признат за виновен за причинените
телесни увреждания на Т. Д. Т. и осъден на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и
3, б. „б", вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр с.чл.54 и чл. 58 а, ал. 1
от НК. Съгласно разпоредбите на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и
3
виновността на дееца.
Видно от Полица № *********** с дата на валидност: 21.07.2016-
21.07.2017 г. към датата на събитието отговорността на виновния водач е била
застрахована към ЗК „Лев Инс" АД по силата на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", с полица № *********** с дата на
валидност: 21.07.2016-21.07.2017 г.
По делото е прието гр.д № 15459/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, влязло в сила Решение № 2131 от 04.04.2018 г, по ГД №
15459/2016 по описа на СГС, с което ЗК Лев Инс АД е осъдена да заплати на
Т. Д. Т. сума от 40000 лева за причинените му неимуществени вреди, както и
обезщетение в размер на 1854 лева за причинените му имуществени вреди,
както и закона лихва върху тези суми, изчислена за периода от 02.09.2016 г.
до 07.06.2018 г. датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Издаден е Изпълнителен лист от 14.05.2018 г. и не се оспорва образувано въз
основа на него изпълнително дело № 20188530400242, по което на 07.06.2018
г. по сметка на ЧСИ А. Д. е изплатена сума в размер на 47193.40 лева и на
15.06.2018 г. още 6447.67 лева.
Видно от платежен документ BORD07891557, ищецът ЗК"Лев Инс"АД
е превел на ЧСИ А. Д. по ИД№ 20188530400242 сумата 47193.40 лв..
ИД № 20188530400241 е с взискател друго лице, а не Т. Д. Т., поради
което е неотносимо по делото.
От приетите документи ИД № 20188530400242 се установява, че
взискател е Т. Д. Т., длъжник ЗК"ЛЕВ ИНС"АД и на взискателя е
разпределена сумата 48015.84 лв., представляваща главница 41854.00 лв. и
6161.84 лв. законна лихва от 02.12.2016г. , отделно и съдебни разноски 343.00
лв., и 1100лв. адв. възнаграждение в изп. производство.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че по ИД № 20188530400242 с взискател
Т. Д. Т. са внесени от длъжника - ищец по наст. дело, сумата 47 193.40лв. на
дата 07.06.2018г. и 6447.67 лв. на дата 15.06.2018г.
По делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът
да е заплатил на ищеца изцяло или отчасти претендираната за възстановяване
на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ сума.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
4
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 500, ал. 1, т.1. от КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и
по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т.1. от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
Правото на застрахователя да иска от застрахованото лице, причинило
повредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно право. Това е
регресен иск, чието основание е изплащането на обезщетение от
застрахователя на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона,
застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования след плащането,
като упражнява тези права от свое собствено име.
За да възникне това регресно право следва да са налице следните
предпоставки: съществуващо договорно правоотношение между делинквента
и застрахователя по договор за "Гражданска отговорност на
автомобилистите", валидно към датата на настъпване на деликта; възникнало
в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание
срещу причинителя на вредата; заплащане от страна на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на
застрахователно обезщетение на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие; делинквентът да е управлявал МПС при
причиняване на деликта под въздействието на наркотици, като в случая тези
предпоставки са доказани от ищеца.
От приложените доказателства се установява, че към датата на
застрахователното събитие – процесното ПТП, е съществувало валидно
договорно правоотношение със страна ищецът като застраховател по договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
5
за лекия автомобил марка "Мерцедес", модел МЛ с рег.№ *******,
управляван от ответника на 24.08.2016 г. Противоправното поведение на
ответника като водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, от което е
настъпило процесното ПТП е установено с влязла в сила присъда по НОХД №
1211/2019 г., по силата на която подсъдимият Е. Н. Д. е признат за виновен за
причинените телесни увреждания на Т. Д. Т. и осъден на основание чл. 343,
ал. 3, предл. 1 и 3, б. „б", вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр с.чл.54
и чл. 58 а, ал. 1 от НК като е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК,
съгласно която постановената присъда е задължителна за гражданския съд за
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид на това е безспорно установено по делото, че към момента на
процесното ПТП на 24.08.2016 г. ответникът, който е управлявал МПС, е бил
под въздействието на наркотици - амфетамини и метаамфитамини, като в
резултат на нарушаване правилата за движение по пътищата, визирани в чл.6,
т.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на
пътуващия в лекия автомобил марка „Ауди", модел „А 4", с peг. №
*********, Т. Д. Т. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
лявата ключица, счупване на тялото на осми гръденн прешлен, довело до
трайно затруднение на движението на снагата за срок около 6-7 месеца. За
причинените на пострадалия Т. Д. Т. имуществени и неимуществени вреди с
влязло в сила решение по гр. д. № 15459/2016 г. по описа на СГС е присъдено
обезщетение от 40 000 лв. неим. вреди и 1854 лв. имуществени вреди ведно
съсзаконната лихва върху тези суми от 02.12.0216 г. до окончателното
изплащане. Обезщетенията са изплатени от застрахователя - ищец по изп.д.
№ 20188530400242 с преводи по сметка на ЧСИ на сумата 47 193.40лв. на
дата 07.06.2018г. и 6447.67 лв. на дата 15.06.2018г.
Направеното възражение от страна на ответника за съпричиняване и
от другия водач е недоказано. От ответника не са ангажирани доказателства,
от които да се установява, че изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение на пострадалия при процесното ПТП не е съобразено с
действително претърпените от последния вреди. Неоснователни като
недоказани са и останалите възражения на ответника.
Искът по чл.500,ал.1, т.1 от КЗ е основателен и доказан за платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, както
следва: сумата 48015.84 лв., представляваща главница 41854.00 лв. и 6161.84
6
лв. законна лихва от 02.12.2016г., отделно и съдебни разноски 343.00 лв., и
1100лв. адв. възнаграждение в изп. производство или общо 49458.84 лв. С
оглед претенцията за 49341.82 лв. съдът следва да я уважи изцяло ведно със
законната лихва, считаноо от датата на подаване на ИМ до окончателното
плащане.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски е размер 1973.70 лв. д.т., 2010 лв. платено
възнаграждение на особ.представител, 300 лв. за в.л. и юриск.
възнаграждение, определено от съда по чл.78 ГПК в размер на 300 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА отв. Е. Н. Д., ЕГН *********, с адрес: с.*****,
ул.******№**, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания
ЕИК *********, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни
директори, сумата от 49341.82 лв., дължима на основание чл.500, ал.1, т.1 от
КЗ, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение на Т. Д. Т., във връзка с причиненото от ответника ПТП на
24.08.2016 г., управлявайки МПС под въздействие на наркотици, ведно със
законната лихва върху сумата от 49341.82 лв. от датата на предявяване на
иска 20.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4283.70
лв. – разноски по делото и 300 лв. юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
7