Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ............./ |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на
втори юни |
Година 2020 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1677
по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 266
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Производството е образувано по искане на „С.Т.– С.“ ЕООД – в несъстоятелност чрез синдик К.И. твърди, че с ответника „В.“ ЕООД има сключен на 04.04.2015 г. договор за строителство – реконструкция и доизграждане на канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа в гр. Тервел. Със споразумение от 20.10.2015 г. било установено задължение на ответника в размер на 200 000 лв. без ДДС, платимо след изплащане на сумата от възложителя. Ответникът заплатил сумата 97431,62 лв. на 23.11.2015 г., но не заплатил разликата от 102 568,38 лв., касаеща извършена работа извън разплатената през 2014 г. Плащане не постъпило и след извънсъдебна покана. Претендира се тази сума При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира и законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане.
В отговор по исковата молба от името на ответното дружество се признава, че договорът е сключен, но се твърди, че отчетената като извършена работа е изцяло разплатена към ищеца. Оспорва се по подписания протокол да е останало задължение след извършеното плащане на 19,11.2015 г. в размер на 97431,62 лв. с ДДС. Твърди, че общият размер на извършените плащания по този договор възлиза на 255048,80 лв. с ДДС.
Ищецът твърди също така да има сключен с ответника договор за строителство от 20.11.2014 г. – реконструкция и доизграждане на линейната инфраструктура по проект „Доизграждане и модернизация на канализационната мрежа в гр. Карлово. Със споразумението от 20.10.2015 г. и по този договор било установено задължение като било договорено плащане след получаване на сумата от възложителя. От признатото задължение в размер на 146 000 лв. останала неплатена сумата от 4000 лв. включително и след като бил поканен извънсъдебно. Претендира се тази сума. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира и законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане.
В отговор по исковата молба от името на ответното дружество се признава, че договорът е сключен, но се твърди, че договорената цена е редуцирана, за което е издадено от ищеца кредитно известие на 18.12.2015 г. по фактура № 137/30.10.2015 г. със сумата от 20 000 лв. без ДДС. Поддържа теза, че претендираната сума е погасена с извършеното плащане на 16.04.2015 г. на 10 000 лв., превишаващо по размер дължимия остатък по фактура 137 предвид редуцирания размер на задължението. Поддържа теза, че цялото задължение е погасено и оспорва подписаният протокол да има характер на признание за извършени, приети и подлежащи на заплащане СМР предвид договорения начин за отчитане на извършената работа. Твърди, че общият размер на извършените плащания по този договор възлиза на 151904,39 лв.
В съдебно
заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Г.,
поддържа иска. Навежда довод, че подписаният протокол от 20.10.2015 г. определя
размера на дължимите суми към тази дата. Претендират се разноски в това число и
направени в рамките на обезпечителното производство като е представен и списък
за търсените разноски. Обосновава тезата си в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника – адв. П., оспорва иска. Поддържа теза, че протоколът
не е счетоводен документ и не съставлява основание за осчетоводяване на
отразените в него суми, а и не съдържа индивидуализирано по основание и размер
задължение. Твърди, че описаната работа в акт обр. 19 е заплатена при договорените
между страните единични цени. Претендира разноски като представя и списък. Развива
заявената при устните състезания теза в писмени бележки.
Като
обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на
страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:
По делото
не се спори, а и от представения договор от 04.04.2014 г. се установява
постигнато съгласие по възлагане от страна на ответника ищецът да изпълни
строителни и монтажни работи, очертани в Приложение № 1 количествено стойностна
сметка, отнасящи се за реализация на проект: Строително-монтажни работи (СМР),
свързани с реконструкция и доизграждане на линейната инфраструктура по проект
„Разширение и Реконструкция на ПСОВ Тервел, реконструкция и доизграждане на
канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа в град Тервел“ като
част от етап – „Реконструкция на съществуваща канализация и доизграждане на
нови канализационни участъци на гр. Тервел. Изразено е съгласие, че общата цена
на извършените строително.монтажни работи за съответния етап се определя след
приемане на съответните работи като изпълнителят представя на възложителя
двустранен протокол обр. 19 и фактура. Цената се определя според количеството и
единични цени, описани в Приложение № 1 и подлежи на облагане с ДДС. Указано е
и че с протокол обр. 19, в който се описва извършената работа, количество,
качество, наличие на недостатъци, ще се извършва предаване на обекта. Договорено
е заплащането да се извърши в 5-дневен срок въз основа на фактура от страна на
изпълнителя. Посочено е, че осигуряването на материали, детайли, конструкции и
одобрени проекти е задължение на възложителя.
На
20.11.2014 г. писмено е изразено съгласие, че ответникът възлага на ищеца срещу
възнаграждение да изпълни строителни и монтажни работи, отнасящи се за
реализация на проект: Строително-монтажни работи (СМР), свързани с
реконструкция и доизграждане на линейната инфраструктура по проект „Доизграждане
и модернизация на канализационна мрежа в гр. Карлово“. Изразено е съгласие, че
общата цена на извършените строително-монтажни работи за съответния етап се
определя след приемане на съответните работи като изпълнителят представя на
възложителя двустранен протокол обр. 19 и фактура. Цената се определя според
количеството и единични цени, описани в Приложение № 1 и подлежи на облагане с
ДДС. Указано е и че с протокол обр. 19, в който се описва извършената работа,
количество, качество, наличие на недостатъци, ще се извършва предаване на
обекта. Договорено е заплащането да се извърши в 5-дневен срок въз основа на
фактура от страна на изпълнителя. Посочено е, че осигуряването на материали,
детайли, конструкции и одобрени проекти е задължение на възложителя.
С
протокол за очаквани разплащания на приблизителни суми от 20.10.2015 г. е
посочено, че са изпълнени строително-монтажни работи за приблизителни суми за
обекти: „Разширение и реконструкция на ПСОВ Тервел, реконструкция и
доизграждане на канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа в
град Тервел“ ≈ 200 000 лв. и „Доизграждане и рехабилитация на
канализационната и водоснабдителната мрежа на гр. Карлово“ ≈ 146 000
лв.
Видно от
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, общата осчетоводена
сума по сключения договор от 04.04.2014 г. за обекта в гр. Тервел възлиза на
255048,80 лв. като ищецът е издал фактури и са извършени плащания както следва:
1. № **********/14.07.2014 г. на обща стойност
85 617,18 лв., платена от ищеца на три пъти като последната част –
05.03.2015 г. (отчетен с акт обр. 19, протокол № 1 – л. 71 от делото на същата
стойност);
2. № **********/29.12.2014 г. на стойност 72000 лв.,
заплатена от ответника на 30.12.2014 г (отчетен с акт обр. 19 Протокол № 2,
неподписан, находящ се на л. 75 от делото);
3. № *********/19.11.2015 г. на стойност 97 431,62
лв., заплатена на 23.11.2015 г. или след датата на подписания протокол (отчетен
с акт обр. 19 Протокол № 3, неподписан, л. 78 от делото).
По
договор от 20.11.2014 г. за обекта в гр. Карлово от представения акт обр. 19
Протокол № 1, неподписан (л. 81 от делото) се налага извод за извършена работа
на обща стойност 175904,40 лв. Извършената корекция с кредитно известие,
отразено и в счетоводството на ищеца изключва всякакво съмнение, че стойността
на изпълнената и приета работа възлиза на 151904,39 лв. Сумата е изплатена по издадена от ищеца
фактура № **********/30.10.2015 г. с коригирана впоследствие стойност на
облагаемата доставка чрез две авансови вноски и трикратни плащания, две от които
на обща стойност 107904,39 лв. – след датата на подписания протокол, а на
16.04.2015 г. е платена и сумата 4 000 лв.
Вещото лице сочи, че ищецът не е осчетоводил разходите си
като постъпления от основна дейност съответно не е организирано аналитично счетоводно
отчитане по обекти, а фактура 137/30.10.2015 г. при данъчна основа от 113253,66
лв. е осчетоводена като приход от услуги, предоставени на ответника без да е
осчетоводен получен аванс от 20 000 лв., отразен с фактура 85/17.02.2015
г.
От заключението се установява също така, че за извършена
работа по обекта в гр. Карлово ответникът е получавал плащания от „Х.Г.К.“ ЕООД
в това число и след датата на протокола от 28.10.2015 г. в периода 26.11.2015
г. – 31.12.2015 г.
След
датата на протокола за обекта в гр. Тервел ответникът е получил плащания от
„Пътно строителство“ АД – Добрич съответно на 19.11.2015 г. и на 20.11.2015 г.
Свидетелят
Ц. сочи, че споразумението било подписано по искане на г-н С. (управителят на
ищцовото дружество), за да го представи пред банката за обема, който той бил
извършил. Свидетелят съставил документа като в него вписал стойността на всички
извършени работи по договора. Всички
плащания били предприети за извършена и приета работа като оставало да бъдат
извършени проби, осъществени 10-12 дни след подписване на протокола.
Извършената работа била отчитана с акт образец 19. Акт образец 19 за гр.
Карлово бил двустранно подписан, а акт обр. 19 за обекта в гр. Тервел бил
подготвен след протокола за очаквани разплащания и трябвало да бъде оформен от
г-н С., но той разпоредил да бъде издадена фактура. Документът не бил оформен.
Показанията
на свид. С. възпроизвеждат споделено й от законния представител на ищцовото
дружество досежно изследваните в процеса обстоятелства, съответно интерпретация
за съдържанието на отношенията между страните, а не на непосредствени
впечатления за обстоятелствата около тях. При тези съображения досежно
причината за съставяне на протокола съдът кредитира показанията на свид. Ц..
При възприетата фактическа обстановка от събраните
доказателства, относими към повдигнатия в случая спор, от правна страна съдът
намира следното:
Ищецът
твърди да е извършил възложена му работа срещу възнаграждение, което
претендира. Ето защо и в негова тежест е да докаже изпълнената работа и
договореното възнаграждение. По делото не се спори, че възложената работа е
изпълнена от „С.Т.С.“ ЕООД и е приета от ответника, както и че са правени
плащания. Спорно е доколко плащанията покриват изцяло стойността на извършената
работа.
Понеже
основание на вземането за възнаграждение се явява извършена работа до степен,
годна за използването й по предназначение, при договорно утвърдената рамка на
отношението между страните – очертани конкретни СМР и единична стойност за
различните видове, както е указано и в хода на съдебното производство меродавен
е обемът на извършените строително-монтажни работи от ищцовото
дружество. Размерът на възнаграждението пряко произтича от конкретно
изпълнената работа – определена по вид и обем и остойностена съобразно
договорените единични цени. Ответникът оспорва да е извършена работа в по-голям
обем от отчетената и разплатената, поради което в тежест на ищеца е да докаже
извършена работа, но невключена в процесните акт обр. 19.
Протокол
образец 19 и по волята на страните е призван да удостовери обема на извършената
работа и да представи стойностното й изражение. Поради тази причина протоколът
от 20.10.2015 г. сам по себе си не би могъл да породи задължение за плащане.
Наличните по делото документи позволяват еднозначен извод, че отчетената при
тези условия работа е разплатена изцяло. Нито се твърди, нито се установява да му
е възложена, съответно да е документирал извършена работа извън обхвата на
отразената в представените актове обр. 19 и стойностно съответстваща на
подписаните фактури от законния представител на ищцовото дружество. Информацията
за общия обем извършена работа в рамките на обществената поръчка, включително и
превъзложена на самия ответник не е в състояние да осветли спорния въпрос. По
делото не се твърди ищецът да е единственият изпълнител на видово определените
за ответника работи от неговия възложител нито обема на изпълнената работа да
превишава отчетените и остойностени СМР. Процесуалната позиция на ищеца е
ограничена до интерпретация на съдържанието на подписания протокол.
Обвързващата
сила на волеизявление предполага възможност за еднозначен извод, произтичащ
пряко от обективираното съдържание на изразената воля. Заглавието на документа Протокол за очаквани разплащания на приблизителни суми само по себе си не е
в състояние нито да породи, нито да удостовери съществуването на вземане. При
все, че протоколът сочи да отразява очаквани разплащания, документът не предпоставя
еднозначен извод, че плащането на упоменатата сума в цялост предстои. Напротив,
документът изрично свързва посочените суми с изпълнени строително-монтажни работи по обекти. При тези
обстоятелства ако за ищеца непосредствен интерес представлява неизплатената
част, за ответника очевидно е от значение каква част е заплатена. Предвид
рамковия характер на договора (без яснота за размера на очакваното постъпление
към момента на сключването му) логично следва и посочената от свид. Ц. причина
за съставяне на протокола – да бъдат отразени сумите на общо очакваните
постъпления по договорите. Ето защо и цялостното описание на съдържанието на
отношението – очаквано разплащане по повод извършена работа и липсващото определяне
на посочените суми като остатък от задължението еднозначно потвърждава очертаното
от свид.Ц.предназначение на документа – да посочи ориентировъчно целия размер
на вземанията по двата договора. Интерпретацията на представителите на ищеца за
значимите за банковата институция информация, заявена в писмените бележки несъмнено
е относима към моментното финансово състояние, но обемът на извършената работа
и очакваните постъпления дава представа за дейността на търговското предприятие,
която от своя страна обосновава стопанската му жизнеспособност – значим въпрос
за преценка на потенциала да обслужва паричните си задължения. Следователно,
налице е и реален интерес за представената обобщена информация извън очертаване
на очаквани парични постъпления.
Дори
хипотетично да се приеме, че действителната цел на представляващия ищцовото
дружество – управителя С., е била да се сдобие с документ за очакваното
плащане, за да придобие правно значение субективното преживяване се нуждае от
обективиране. Затова и меродавно се явява съдържанието на волеизявлението.
Когато то се предприема в писмена форма, следва да бъде изведено еднозначно от
съдържанието на документа. При отчитане на този обичаен подход за
регламентиране на отношенията липсващото указание, че протоколът касае само неплатените към момента на
подписването му задължения, изцяло потвърждава показанията на свидетеля Ц., че
подобен интерес не е бил тема на обсъждане.
Както бе
посочено вече информационната функция на документа отразява защитим интерес за
ищеца при ясно очертани ангажименти за ответника. От тази гледна точка и
еднозначно обоснована се явява общата им цел – да остойностят ориентировъчно обема на извършената работа.
Липсващото отбелязване, че отразената приблизителна сума е предстояща за
плащане, осуетява възможността подобна воля да бъде извлечена при тълкуване
съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД. Единствената уговорка с правно значение
касае модалитета на очакваното плащане. Текстът „СМР ще бъдат разплатени към „С.Т.С.“ ЕООД след заплащането им към „В.“
ЕООД от страна на съответните възложители“ логично може да бъде обяснен с
предходно договорения срок за плащане на възнаграждението. Обвързването на
изпълнението на паричното задължение от парични постъпления при ответника
еднозначно се потвърждава и от предстоящите към датата на сключването му и
осъществени впоследствие плащания към ищеца. На 19.11.2015 г. ответникът е получил плащане от възложителя
за обекта в гр. Тервел и в същия ден е наредил плащане на сумата 97431,62 лв.
Извършеното плащане на по-голямата част от стойността по фактура 137/30.10.2015
г. в размер на 85253,66 лв. е предприето в деня на постъпило плащане от
възложителя за обекта в гр. Карлово. Тези действия онагледяват определения в
протокола момент за очаквано плащане и еднозначно осмислят положения за
ответника подпис под документа. Ето защо и връзката на заглавието на документа
с тази клауза от съглашението не обосновава поддържания довод, че протоколът
касае именно неразплатените към момента на съставянето му суми, а навежда на извод,
че всяка от страните е реализирала очертания в съглашението свой интерес.
Освен, че
поддържаната в писмените бележки причина за съставяне на протокола – да се
сдобие с документ, удостоверяващ следващото му се плащане с позоваване на
показанията на свид. С., не следва от съдържанието на документа, не се подкрепя
и от останалите обстоятелства. И двата договора възпроизвеждат еднозначно
утвърдените в строителството правила за отчитане на вида и количеството
строително-монтажни работи – чрез акт образец 19. Както изискването за отчет на
извършеното предполага, така и самите договорите изрично сочат, че изпълнителят представя на възложителя
двустранен протокол обр. 19 (т. І.5. и при двата договора). Следователно,
не само че е могъл, но и договорът овластява ищеца да отрази извършената от
него работа в предвиден за целта документ. Не се твърди, а и не се установява ищецът
да е отчел работа в по-голям обем от отразената и остойностена в представените
по делото актове обр. 19. Това само по себе си внася съмнение в така
поддържаната теза.
Протоколът
не е в състояние да замести акт обр. 19 и поради липсващото отразяване на
конкретно извършената работа, което именно е основанието за възникване на
задължение за плащане на възнаграждение при договор за изработка, съответно на
конкретния размер на възнаграждението. Макар и представените по делото актове
обр. 19 да не са подписани, те отразяват видове СМР в количествено и стойностно
измерение. Правят впечатление издадени фактури от ищеца на стойности, отразени
в тези документи и извършено плащане в тези размери. Това налага еднозначен
извод, че сумата е била известна на представителя на ищеца и позволява връзка
между очертания обем работа и размера на възнаграждението, определяйки в крайна
сметка и съдържанието на отношението между страните.
Без
значение в случая остава, че представлявалият ищцовото дружество към момента на
подписване на протокола е починал впоследствие. Вземането принадлежи на
търговското предприятие като законът предписва нарочен ред за документиране на
всяка стопанска операция. Несъмнено фактурата следва конкретно правоотношение,
но характерно за търговското предприятие е взаимовръзката между разходи и
приходи. Фактурирането на всяка стопанска операция, обобщаването на тази
информация и нейния анализ позволяват яснота за осъществената дейност
независимо от това кой упражнява управителната функция. На тази основа и на
търговските книги, част от които са и счетоводните, е призната доказателствена
сила и за обстоятелства, ползващи самия търговец – чл. 55 ал. 1 ТЗ. В случая не
се установява нито самият ищец да е осчетоводил очаквано, но неосъществено плащане,
нито да е вписал извършената работа в други книги, призвани да отразяват
търговската му дейност, осъществена дейност в по-голям обем от отчетения и
разплатен. Възпроизведеното от свид. С. споделено с нея очакване за плащане на
закупени тръби освен, че противоречи на разпределените задължения – материалите
са ангажимент на възложителя, не се установява ищецът да е осчетоводил подобен
разход и то във връзка с процесните договори. Отсъствието на хронологично
последователно отбелязване на обстоятелства, сочещи на извършена работа извън
отчетената с актовете обр. 19 също така осуетява поддържания в процеса довод за
извършена и приета работа в по-голям обем от отчетената. Ето защо няма
основание за извод за възникнало задължение за възнаграждение в по-висок размер
от надлежно отчетения.
За
пълнота следва да се посочи, че нормата на чл. 154 ал. 1 ГПК задължава съда да
формира фактически извод въз основа на доказани факти с предписани от
процесуалния закон средства. По делото не се установява цитираната от адв. Г.
бележка, а и описанието на документа – издаден от представляващия дружеството и
касаещ ползващо го обстоятелство, само по себе си я лишава от доказателствена
стойност. Освен това, документът сам по себе не е достатъчен. Наложително е да
се държи сметка за момента на съставянето му. Свид. С. възпроизвежда споделено
очакване за плащане в началото на 2015 г. или преди датата на подписване на
протокола и извършените плащания както преди, така и след подписания протокол. Тези
обстоятелства сами по себе си опровергават и актуалността на бележката за
очаквано плащане от около 100 000 лв.
По
изложените съображения исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По разноските
При
установения изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника и доказани по делото разноски – заплатено
възнаграждение за един адвокат и заплатено възнаграждение за вещо лице.
Направените
разноски от ищеца следва да бъдат възложени в негова тежест като с оглед
правилото на чл. 235 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че дължи изрично
произнасяне по този самостоятелен материалноправен въпрос с решението.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.– С.“ ЕООД – в несъстоятелност чрез синдик К.И. срещу „В.“ ЕООД иск за сумата 102568,38 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор от 04.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.– С.“ ЕООД – в несъстоятелност чрез синдик К.И. срещу „В.“ ЕООД иск за сумата 4000,00 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор от 20.11.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „С.Т.– С.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.“ ЕООД сумата 4200,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА
направените от „С.Т.– С.“ ЕООД – в несъстоятелност разноски в негова
тежест.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – пред
настоящия съд по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: