РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. С.
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. С. Гражданско дело №
20241520102673 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.2 от Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Делото е образувано с искова молба, подадена от И. Д. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Х. Й.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, срещу
ТП на НОИ – К..
В исковата молба се твърди, че ищецът е навършил възраст за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.3 от КСО. Същият подал
заявление до ТП на НОИ – гр. К. за отпускане на лична пенсия, но от отдел
„Пенсии“ е уведомен, че не разполага с достатъчен стаж за отпускане на пенсия,
поради което с Разпореждане №********** от 21.03.2024г. на началника на отдел
„Пенсии“ му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Посочва се, че за периода от месец януари 1977г. до месец април 1982 година
(5 години и два месеца) и от месец юни 1984г. до месец февруари 1988 г. (3 години
и шест месеца) ищецът е работил на длъжност „шофьор“ на линейка при
работодателя Общински народен съвет – К., кметство с.Г. Гр., с административен
адрес в с.Г. Гр., общ. К., ул. „Л.“ №**. Ищецът работил на пълно работно време (8
часа дневно) от 07.30 часа до 17.30 часа, като му е заплащано трудово
възнаграждение, за което се разписвал на ведомост през периода на изпълнение на
длъжността. Посочени са имена и адреси на лицата, с които ищецът е работил и
които са поискани да бъдат разпитани като свидетели по делото.
1
Поради настъпило природно бедствие и наводнение през 1990 година, в
кметството на село Г. Гр. бил унищожен архива, където са съхранявани неговите
лични документи – трудова книжка и ведомости за получавани трудови
възнаграждения, като единствено е представен препис от Заповед №5/06.03.1978г.,
видно от която ищецът е задължен да полага извънреден труд – една събота и една
неделя в „Бърза помощ“ гр. Кюстендил за времето от 07.30 часа до 17.00 часа.
Предвид гореизложеното, искането към съда е да постанови решение, с което
да се приеме за установено по отношение на ответника, че за времето от
01.01.1977г. до 01.04.1982г. и от 01.06.1984г. до 01.02.1988г. е заемал длъжността
„шофьор“ на линейка при здравната служба в Общински народен съвет – К.,
кметство на село Г. Гр. и това време да му бъде зачетено като осигурителен стаж.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявения иск.
На първо място се счита, че предявеният иск е недопустим поради липсата на
посочване от ищеца на адреса на работодателя, при който е упражнявал трудова
дейност.
В исковата молба не била посочена системата и начина за изчисляване на
трудовото му възнаграждение – според времетраенето на работата или според
изработеното, съгласно изискването на чл.4, ал.1, т.6 ЗУТОССР.
Следвало да се отбележи, че условие за допустимост на исковата молба било
наличието на удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, като в случая такова не било
налице, поради което искът бил недопустим.
На следващо място, счита се, че предявеният иск е неоснователен поради
следното:
Ищецът не представял трудова книжка с обяснението, че същата е
унищожена. В чл.7 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж се определял
редът, по който се издава нова трудова книжка, в случай, че старата е изгубена или
унищожена. По делото не били ангажирани доказателства, че ищецът е подал
молба-декларация за издаване на нова трудова книжка, като липсата на последната
преграждала възможността да се удостовери пряко продължителността на трудовия
стаж при съответното предприятие за процесния период.
От друга страна, ищецът, освен трудова книжка, можел да представи и други
писмени доказателства, които да установяват вероятност на трудовия стаж.
Ищецът единствено представил копие на Заповед №5 от 06.03.1978 година на
кмета на с.Г.Гр., но върху същата липсвал поставен печат, поради което не можела
да се приеме за официален документ.
Искането към съда е да прекрати производството поради недопустимост на
иска, в условията на евентуалност – да го отхвърли като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага
доводи за основателността на иска.
В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител, който
в съдебните прения иска претенцията да не бъде уважавана, поради недоказаност.
Ответникът претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства,
установи от фактическа страна следното:
С разпореждане от 21.03.2024г. началникът на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ
– К. е отказал на ищеца И. К. да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като е посочено в разпореждането, че условията по чл.68, ал.3 от КСО за
2024г. са възраст от 67 години и 15 години действителен трудов стаж. Органът е
изчислил, че ищецът има 8 години, 4 месеца и 23 дни действителен осигурителен
стаж.
Видно от представеното по делото Удостоверение № 3 от 02.10.2024г.
издадено от кмета на кметство – с. Г. Гр., същият посочва, че в следствие на
природно бедствие е частично унищожен архива на кметството, който архив
включвал документи, включващи работната заплата на служителите в кметството,
както и тези от имотния регистър. Посоченото в удостоверението било въз основа
на свидетелски показания от отразени в него свидетели.
Ищецът е представил и Удостоверение №551-09-3 от 06.03.2025г. от ТП на
НОИ-К., видно от което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
лицето И. Д. К. за процесния период, а също така е посочено, че осигурителя на
лицето – кметство с.Г. Гр. не е предало разплащателни и трудовоправни
документации на Регионалния архивен център на НОИ в с.Н.. Представен е и отказ
за издаване на удостоверение за осигурителен стаж УП-13 за исковия период.
С писмо изх.№5512-09-1093 от 14.03.2024г. началника на отдел «ООА» в ТП
на НОИ е информирал колегите си от отдел «Отпускане на пенсии», че в
предадените ведомости за заплати съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя
ТКЗС «Виден» с.К., бригада с.Г. Гр., съхранявани по реда на Инструкция №5 от
30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на прекратени
осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ липсвала
информация за лицето И. К. за периода от м.01.1977г. до м.04.1982г., поради което
не е издаден и образец за осигурителен стаж.
С исковата си молба ищецът е приложил преписи от трудови книжки на три
лица – Н. С. Н., Т. К. Н. и Н. Г. П.. Тези лица са разпитани като свидетели по
делото.
От трудовата книжка на Н. С. Н. се установява, че за периода от 01.11.1979
година до 03.06.1991г. е заемал длъжността секретар на с.Г. Гр., а в графа
работодател е посочен Общински народен съвет К.. От свидетелските му показания
се установява, че e работил в кметството на с.Г.Гр. от 1977г. до 1989 година, а
ищецът също е работил там като шофьор на линейка в здравната служба, като
шофьор на линейка е работило и лицето И. А.. На 15-ти август се случил силен
дъжд и градушка, поради което покрива на кметството се наводнил и унищожил
част от трудовата, а и друг вид документация. Това се случило след 1990-та година,
тъй като свидетелят вече не изпълнявал длъжност в кметството. Свидетелят
твърди, че ищецът И. К. е работил на тази длъжност от около 1977 година до 1982
година, после отишъл според свидетеля в „растителна защита при тракторите“ и
после пак се върнал, като изкарал на работното място до 1988 година. Работното
време на ищеца било като на медицинските сестри, а с него работела и акушерка.
От трудовата книжка на Т. (Т.) К. Н. се установява, че за периода от
3
01.07.1992г. до 01.10.1995г. е изпълнявала длъжността «медицинска сестра» в село
Г. Гр., като работодателят на лицето не е Общински народен съвет Кюстендил. От
свидетелските й показания, дадени по делото се установи, че е изпълнявала
именно посочената длъжност, като познавала и И. К.. Работното им време било от
07.30 часа до 17.00 часа, като свидетелят твърди, че е работила в кметството от
1974 година до 2018 година. Поради тази причина познавала ищецът. Твърди, че
той работел там от 1977 година до 1982 година, след това от 1984 година до 1988
година.
От трудовата книжка на Н. Г. П.се установява, че за периода от 10.03.1976г.
до 03.12.1977 година е изпълнявала длъжността «акушерка» в здравната служба на
с.Г. Гр., като работодател на лицето е Окръжна болница – К.. От свидетелските
показания на лицето се установява, че познава ищеца, тъй като работели заедно за
кратко, той бил шофьор, а тя акушерка. Посочва за своето работно време – от 07.30,
осемчасов работен ден, петдневна работна седмица. Свидетелят не знае ищецът
колко пари е получавал.
Като свидетел е разпитан и настоящия кмет на кметството в с.Г. Гр. – К. Б. К..
Той твърди, че ищецът многократно е ходил при него, за да търсят документи,
които да доказват трудовия и осигурителния му стаж. Такива обаче не били
намерени. Липсвали в кметството и много смъртни актове, актове за раждане.
Свидетелят говорил с предходния кмет – Д. Гр., който му завил, че имало
наводнение и са отнесени много документи. Не конкретизира обаче кога. Няколко
седмици преди съдебното заседение, когато свидетелят е разпитан, той, заедно с
ищеца намерили книга с ведомости, като преписи от нея са представени и приети
по делото.
Представените извадки от книгата представляват ведомости за платени
възнаграждения, като работниците са се подписвали срещу имената си и размерът
на получаванато възнаграждение. За месеците април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември 1977 година и за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 1978 година ищецът И.
К. и свидетелят Т. К. са се подписвали в графа «здравна служба» и са получавали
възнаграждение, като са посочени длъжностите на работниците – И. К. като
шофьор, а св. К. – медицинска сестра. Във ведомостите фигурира и името на
третият свидетел – Н. Г., длъжност «акушер», която е получавала възнаграждение
за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 1977 година, точно както посочи свидетелят.
Ищецът е представил препис от Заповед №5 от 06.03.1978 година, видно от
която кмета на кметството е задължил И. К. – шофьор на линейка към кметството
да полага в събота и неделя дежурства в „Бърза помощ“ К. за времето от 07:30 часа
до 17:00 часа.
На основание чл.10 от ЗУТОССР, във вр. с чл. 195, ал.1 от ГПК, по искане на
ответника и за установяване наличието или липсата на други ведомости или
медицинска документация в кметството и дали са налице данни за наличие на
природно бедствие през 1990 година, засегнало село Г. Гр., съдът е допуснал
изготвянето на съдебно-икономическа експертиза.
Вещото лице, след проверка на място, е установило, че за лицето И. К. са
4
намерени ведомости за времето от март 1977г. до септември 1978 година в
архивите на кметства с. Г. Гр. и с.К., като лицето е работило на длъжност
«шофьор». За останалите процесни периоди нямало данни за лицето. За времето от
1989г. до април 1991г. имало данни за свидетелят по делото Н. Н. да е изпълнявал
длъжността «секретар», а за периода от март 1977 г. до септември 1978 г. на същата
длъжност (секретар) е работил Д. Гр.. Като шофьор в здравната служба е работило
лицето И. Кр. Андр. за периода от януари 1979 година до ноември 1985 година. Две
еднакви длъжности «шофьор» не са установени във ведомостите. След декември
1985 година въобще длъжността «шофьор» не присъства в наличните ведомости,
като това се установило по отношение на селата К., Б., Ж., Т., К. и Г. Гр..
От множество държавни и общински служби бил предоставен отговор, че
природно бедствие в с.Г. Гр. през 1990 година не е установено. Не е установена и
медицинска документация при проверка в кметствата.
Така установената фактическа обстатовка се потвърждава от всички
приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на
производството гласни такива.
По допустимостта на иска: Според чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, стаж по чл.1, ал.1
(в т.ч. осигурителен) може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени.
От ищецът се твърди, че негов работодател е Общински народен съвет – К.,
кметство с. Г. Гр.. Според чл.1 от Закона за народните съвети (обн. ДВ. бр.95 от 27
Ноември 1951г.), народните съвети са местни органи на държавната власт и
народното самоуправление, които съчетават чертите на държавни и обществени
организации. Народните съвети се избират за срок от две години и половина, като
при всеки избор се прилага принципът на системно обновяване и приемственост
на техния състав. Народните съвети са имали за изпълнителни органи комитети,
които са били изпълнителни и разпоредителни органи (чл.42 от ЗНС).
Действащият през процесния период закон е определял народните съвети
като субекти на правото, т.е. последните са могли да бъдат работодатели,
действайки чрез своите изборни органи. През 1991 година Законът за народните
съвети е отменен изрично с разпоредба в преходните и заключителни на ЗМСМА,
като с.Г. Гр. според Административния регистър на Република България е
кметство, като орган на изпълнителната власт в кметството е кметът, отново
изборна длъжност. Правомощията на кмета на кметство са уредени в разпоредбите
на чл.46, ал.1, т.1-12 от ЗМСМА. В рамките на тези правомощия съгласно чл.46,
ал.1, т.4 от ЗМСМА е предвидено изрично кметът на кметство да назначава и
освобождава служителите от общинската администрация в кметството, които
подпомагат неговата дейност в съответствие с утвърдената численост и структура
и не е включено правомощието да утвърждава устройствен правилник на
общинската администрация на кметството. Такова правомощие има само кмета на
общината – чл. 44, ал.1, т.17 от ЗМСМА.
От посоченото се установява, че кмета на кметството е работодател на
5
служителите в общинската администрация в кметството, поради което според чл.5,
ал.1 от ЗУТОССР, именно той, като правоприемник на изпълнителния комитет на
народния съвет и орган на изпълнителната власт е следвало да издаде
удостоверение на ищеца, че трудовите книжа и ведомостите за заплати са
изгубени/унищожени. Такова удостоверение е издадено от настоящия кмет на
кметството в селото. Следва да се има предвид, че в посочената разпоредба законът
не изисква в удостоверението да се посочи причината за липсата на книжата и
източника на тази информация.
Исковата претенция е предявена от лице, претендиращо осигурителен стаж и
е насочена срещу съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, съобразно чл.3, ал.3 от ЗУТОССР.
Предвид, че горните са условия за допустимост на иска, а същевременно по
делото се установи наличие на тези предпоставки, то съдът намира, че искът е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР:
На първо място следва да се посочи, че е предявен иск за установяване на
осигурителен стаж по съдебен ред за периоди преди 1990 година. Приложимият
закон е ЗУТОССР, обнародван в ДВ бр. 26/2011 г. Правилата за установяване на
осигурителен стаж по съдебен ред представляват процесуални норми, поради
което приложимият закон е този, който действа към момента на предявяване на
иска. Още повече в чл. 1 от самия ЗУТОССР е очертан предметният му обхват,
който включва и установяване на осигурителен стаж по КСО. С оглед факта, че
отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е през 2024г.,
приложение намира именно КСО, а не Кодекса на труда от 1951 година, където са
били уредени осигурителните правоотношения до приемането на КЗОО (или по–
късно КСО).
Според действащата редакция на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Във всички редакции на посочената разпоредба, работникът/служителя по
трудово правоотношение е посочен сред осигурените лица. Като осигурено лице е
посочен и в чл.145 от КТ от 1951 година. Съгласно действащата редакция на чл.6,
ал.3, изреч. първо от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите и
за лицата по чл. 4, ал.1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително
начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените
месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход
по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход -
минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния
месечен размер на осигурителния доход.
Законодателят не е обвързал дължимостта на осигурителните вноски за
лицата по чл.4, ал.1, т.1 от КСО с действителното изплащане или начисляване на
месечните възнаграждения. По отношение на осигурителния стаж следва да се
6
посочи, че същият е обвързан не само със заемането на съответната длъжност, но и
с внасянето или дължимостта на осигурителните вноски. Кога възниква
осигуряването и съответно започва дължимостта на осигурителните вноски става
ясно от чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО. В същия смисъл е
§ 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, според който „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Понятието за
осигурителен стаж се извлича и от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита
времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по
чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл.
4, ал. 7, 8 и 9, чл. 4а и чл. 4а от КСО - времето, за което са внесени осигурителни
вноски. Следователно, освен да заема длъжността, лицето трябва да извършва и
трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Затова
според чл. 7 от ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само ако в хода
на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 и
за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно
действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Следователно без
правно значение е обстоятелството, че не са представени доказателства за
внасянето на осигурителни вноски, тъй като последното е задължение на
осигурителя, а не на осигуреното лице, поради което невнасянето на дължимите
осигуровки от работодателя не следва да бъде тълкувано в негатив на лицето по
чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
Ето защо въпросът за основателността на предявения установителен иск се
свежда до това дали от представените и приети по делото доказателства може да се
заключи, че в периода от 01.01.1977 г. до 01.04.1982г. и от 01.06.1984 година до
01.02.1988 година ищецът е имал качеството осигурено лице с осигурител
Общински народен съвет – Кюстендил, кметство село Г.Гр..
За периода от март 1977г. до септември 1978 година ищецът е работил на
длъжност «шофьор» в кметството в с.Г. Гр., видно от представените ведомости за
заплати и заключението на вещото лице. Според чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР по
исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на
стажа. Видно е от трудовите книжки на свидетелите Н. Г. и Т. К., че като
работодател/осигурител не е посочен твърдяния от ищеца за негов работодател -
Общински народен съвет – кметство село Г. Гр.. Още повече, че трудовата книжка
на св. К. е попълнена за периода след 1992 година, т.е. след претендирания период.
Въпреки това, налице са данни за тези свидетели във ведомостите за заплати
отново за периода от март 1977г. до септември 1978 година, поради което съдът
следва да кредитира техните показания само за този период. Без съмнение,
ведомостите са писмени доказателства, които попадат в хипотезата на чл.6, ал.2,
т.10 от ЗУТОССР. За посочения период свидетелските показания са допустими и
7
успешно установяват положен от ищеца в този период и в същото предприятие
трудов стаж на длъжност „шофьор“ при пълно работно време.
По отношение на останалите периоди от 01.01.1977 година до 28.02.1977
година, от 01.10.1978г. до 01.04.1982 година и от 01.06.1984г. до 01.02.1988 година
няма писмени доказателства, че ищецът е работил на посочената длъжност при
посочения осигурител.
Доказването на осигурителен стаж е подчинено на особени правила, тъй като
по този иск законът не допуска доказване свидетелски показания, в случай че не са
представени от ищеца писмени доказателства, установяващи вероятността на
стажа му и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажа. Това е
т.нар. «начало на писмено доказателство». В разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
ЗУТОССР са примерно изброени такива писмени доказателства. Изброяването не е
изчерпателно. С Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 година по гр. дело №
54/1962 г. на ВС, е прието, че освен изброените доказателства, такива писмени
доказателства могат да бъдат доказателства от най-различно естество и могат да
бъдат други документи, издадени от работодателя по време на полагането на
стажа, съдържанието на които да сочи на отделни моменти от трудово
правоотношение (чл.6, ал.4 от ЗУТОССР), а не на целия период от време, за който
се претендира стаж. В настоящия случай ищецът не представи доказателства за
посочения период, поради което съдът намира предявения от него иск за недоказан
в тази му част.
С исковата молба е представен препис на трудовата книжка на св. Н. Н., в
която е отразено, че за периода от 01.11.1979 година до 03.06.1991 година е работил
като секретар на с.Г.Гр.. Посоченият период кореспондира с част от периода по
исковата претенция. Неговите свидетелски показания обаче не само са
недопустими с оглед чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, но дори и да бяха, същите не могат да
бъдат кредитирани, поради следното:
Ведомостите за заплати са първични счетоводни документи, които
работодателят следва да съхранява 50 години. Както е установило вещото лице, за
целият процесен период са налични ведомости за заплати в село Г. Гр., по-късно и в
село К. (в посочената Книга за раздаване на заплатите на служителите и
работниците на повременната система на „Селски общински народен съвет“). За
длъжността „шофьор“ към здравната служба са налице ведомости за заплати за
периода от март 1977 година до ноември 1985 година. От януари 1979 година до
ноември 1985 година длъжността „шофьор“ е заемана от друго лице – И. Кр.
Андр.. След това такава длъжност не фигурира в щатното разписание. Не
кореспондира с писмените доказателства и установеното от вещото лице
твърдението на свидетеля, че към здравната служба са работили на длъжността
„шофьор“ две лица, т.е. е имало две еднакви длъжности. Твърденията му не
кореспондират и с другите доказателства по делото, в т.ч. и със свидетелските
показания на останалите свидетели. Тази длъжност е заемана само от едно лице и
от началото на 1979 година това лице не е ищеца. Св. Н. посочва, че е бил през 1977
година секретар в кметството, което не е истина, доколкото са налице писмени
доказателства, че секретар през 1977 година е бил Д. Гр., като това е видно от
представените от ищеца копия на ведомостите за заплати. Също така, свидетелят
посочва, че е бил и „техник по озеленяване“ в „Общината“, може би визирайки
8
Общински народен съвет – К., но в трудовата му книжка не се установява подобно
записване. Свидетелят твърди, че лицето Г. С. е бил председател на съвета в
селото, но според представената заповед за извънреден труд, това лице е било кмет
на селото. Като кмет на селото С. е посочен и от свидетеля Н. Г. Хр.. Св. Н. посочва
при разпита си, че лицето „И.“ е изпълнявал длъжността „шофьор“, но не
конкретизира кое лице с първо име „И.“ е заемал длъжността, доколкото са налице
и данни, че И. Андр. е работил на тази длъжност.
Поради липсата на т.нар. „писмено начало“ и невъзможността да бъде
доказан осигурителен стаж за ищеца И. К. за времето от 01.01.1977 година до
28.02.1977 година, от 01.10.1978г. до 01.04.1982 година и от 01.06.1984г. до
01.02.1988 година, искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът по никакъв начин не доказа, че е
било налице и природно бедствие (в т.ч. наводнение, градушка или друго) през
1990 година или след това, което да е довело до унищожаване на документация,
отразяваща стажа на работниците в кметството на с.Г. Гр., по-късно и село К..
Такава документация е налична в кметството в село Коняво. Съдът не е служебно
изискал наличните ведомости от кмета на с.К., доколкото вещото лице по приетата
експертиза е установило наличието им на място и обективирало своите възприятия
в заключението.
По разноските:
Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал.2 от ЗУТОССР, ищецът по делата за установяване
на осигурителен стаж е освободен от държавна такса, но не е освободен от
разноски в процеса. Заплатените от него разноски и направените от ответника в
производството, в това число и за адвокатско възнаграждение, не се присъждат в
тежест на ответната страна и при цялостно или частично уважаване на иска, в
отклонение от общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а са изцяло в тежест на
ищеца. Поради тази причина, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника сумата от 450 лева – възнаграждение за вещо лице и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, предвид процесуалното представителство на
ответника по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – К., с административен адрес
в гр. К., общ.К., бул. „Б.“ №**, че в периода от 01.03.1977г. до 30.09.1978 година
И. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Х. Й.“ № **, вх.*, ет.*,
ап.** е натрупал осигурителен стаж, изпълнявайки длъжността „шофьор“ в
Общински народен съвет – К., кметство с.Г. Гр., с административен адрес в с.Г. Гр.,
общ. К., ул. „Л.“ №**, при пълно работно време, с място на работа в с.Г. Гр.,
което време се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.
ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност иска, предявен от И. Д. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Х. Й.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** против
9
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – К. , с
административен адрес в гр. К., общ.К., бул. „Б.“ №** за установяване, че за
времето от 01.01.1977 година до 28.02.1977 година, от 01.10.1978г. до 01.04.1982
година и от 01.06.1984г. до 01.02.1988 година е натрупал осигурителен стаж,
изпълнявайки длъжността „шофьор“ в Общински народен съвет – К., кметство
с.Г. Гр., с административен адрес в с.Г. Гр., общ. К., ул. „Л.“ №**, при пълно
работно време, с място на работа в с.Г. Гр*.
ОСЪЖДА И. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Х.
Й.“ № **, вх.*, ет.* ап.**да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – К., с административен адрес в гр. К., общ.К., бул. „Б.“
№** сумата от 600,00 (шестстотин) лева за направените разноски по
настоящото дело – платено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10