Решение по дело №2786/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата и чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на П. Д. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*, ап.*, против ЗППАМ № 24-0432-000351/25.11.2024 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.

Твърди се нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган. Сочат се допуснати СПН при издаването ѝ, липса на материално - правните предпоставки за целта (според жалбоподателя пет от НП, с които се му отнети контролни точки не са му връчени надлежно, съответно не са влезли в сила), както и противоречието ѝ с целта на закона.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по тези съображения.

Претендират се разноски.

За ответната страна, в придружаващо административната преписка писмо, се взема становище за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срок (самата заповед е връчена на 25.11.2024 г., а жалбата е подадена на 05.12.2024 г.) и при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване ИАА.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на процесното оспорване е ЗППАМ № 24-0432-000351 по чл.171 т.4 от ЗДвП, издадена от И. Г. Т. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган – заповеди на л.13 и сл. по делото и при липсата на допуснати СПН в хода на проведеното административно производство.

Същата е издадена и при наличието на материално-правните предпоставки за целта като направените в тази връзка възражения по жалбата съдът намира за неоснователни.

За да пристъпи към налагане на процесната ПАМ, АО е приел, че с 6 влезли в сила НП са отнети 40 бр. контролни точки на жалбоподателя, съответно, като не е изпълнил и задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП, са налице условията за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл.171, т.4 от ЗДвП.

Въздигнатия от жалбоподателя спорен момент по делото е касателно факта дали 5 от процесните НП са влезли в сила като се прецени редовността на връчването им. За 4 от тях се твърди, че подписът, удостоверяващ връчването им, не е на жалбоподателя, а по отношение на петото се заема тезата, че не се изпълнени предпоставките по чл.58, ал.2 ЗАНН, съответно отново това НП не е връчено надлежно и не е влязло в сила.

С приета по делото СГрЕ по безспорен начин се доказа, че подписът от името на П. Д. Н. след „подпис“ в разписка към НП № 22-1030-0007866/09.11.2022 г., НП № 22-0432-000849/29.06.2022 г., НП 021-1030-000811/15.02.2021 г. и НП № 19-1030-002838/19.04.2019 г. е изпълнен от П. Д. Н.. Щом подписът е изпълнен от жалбоподателя следва да се приеме, че тези НП му са редовно връчени, същите са влезли в сила, съответно по тях са му отнети общо 24 к.т.

Жалбоподателят спори и по редовността на връчването на НП № 22-0333-001084/22.11.2022 г. с твърдения, че не са изпълнени условията на чл.58, ал.2 ЗАНН, за да се приеме, че НП е редовно връчено по този ред. Дори и да се приеме, че това е така в конкретния случай, касателно редовността на връчването, съответно влизането в сила на НП, намира приложение нормата на чл.186а, ал.6 ЗДвП, явяваща се специална по отношение на общите норми на ЗАНН, според която за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. В конкретния случай не е спорно по делото, а и това се удостоверява от справка за нарушител/водач (л.16 и сл.) и картон на НП, че глобата по това НП е заплатена, съответно то е влязло в сила. Видно от картона на това НП (л.53 по делото) глобата по него е платена на 27.03.2024 г., съответно тази дата се счита за дата на връчването му. По делото липсват данни, не се и излагат такива твърдения, че това НП е обжалвано, съответно към датата на постановяването на процесната заповед 25.11.2024 г., същото е влязло в сила. С влизането му в сила се отнемат и упоменатите в него к.т.

При това положение, след като всички посочени в заповедта НП са влезли в сила и на жалбоподателя автоматично са отнети всички контролни точки, се налага единствения възможен извод, че като не е изпълнил и задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП, са налице условията за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл.171, т.4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 171, т. 4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Фактът, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила и цитирани в заповедта наказателни постановления, безспорно се доказа в хода на съдебното производство.

Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, той да е положил успешно нов изпит и да е възстановил правата си на водач. От друга страна, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателните постановления без да е необходимо да настъпят някакви други факти или обстоятелства.

Следователно, в настоящия случай са били налице кумулативно двата елемента от фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той няма право на преценка относно дължимите от неговата страна правни актове и действия, които следва да извърши, а задължително трябва да издаде заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП.

В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При липсата на заявени претенции за разноски за ответната страна, съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*, ап.**, против ЗППАМ № 24-0432-000351/25.11.2024 г., издадена от И. Г. Т. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.