Решение по дело №87/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 175
Дата: 18 април 2024 г.
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20241400500087
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Враца, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20241400500087 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес
с.***, обл.Враца срещу Решение №214/14.12.2023г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№284/2022г., с което е признато на основание чл.422 ГПК
съществуването на вземане на "ВП Брандс Интернешънъл"АД, ЕИК *** за
сумата 25 000лв. по запис на заповед от 24.04.2020г., за която по ч.гр.д.
№1314/2021г. по описа на РС-Мездра е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение като постановено при неправилно приложение на материалния
закон, при допуснати груби процесуални нарушения и поради
необоснованост.
На първо място въззивникът настоява, че решението е немотивирано,
тъй като мотивите на районния съд се изразяват в теоретично обсъждане на
същността на иска, основан на менителничния ефект на записа на заповед, и
разпределението на доказателствената тежест при въведено от ответника
1
възражение за наличие на каузално правоотношение между страните. Между
тези теоретични разсъждения и конкретните факти по делото според
въззивника липсва връзка, като се поддържа, че изводът на районния съд за
недоказаност на твърдението за наличие на каузално правоотношение е
произволен.
Нататък в жалбата се сочи, че ответникът е оспорил предявения иск,
както и че издаденият запис на заповед има предназначението на обезпечение
на задълженията му по сключен с ищеца договор за покупко-продажба на
бъдеща реколта от 26.06.2020г. и сключеното въз основа на този договор
споразумение от 22.07.202г., като по този начин е въведено възражение за
наличие на каузално правоотношение между страните, изключващо
абстрактния характер на записа на заповед, което е предмет на иск, по който е
образувано приложеното гр.д.№968/2021г. по описа на РС-Мездра, и по този
повод се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви
относно връзката между двете дела, а тъкмо обратното – изложил е факти,
които не отговарят на обективната действителност. В тази връзка се сочат
конкретни обстоятелства във връзка с воденото и приключило друго дело на
РС-Мездра.
Въззивникът сочи, че в последното открито съдебно заседание пред
районния съд е водел допуснатите му свидетели, но докладчикът заявил, че
същите не са необходими, както и че по делото не са приложени заповедните
производства, като по този начин е ограничено и злепоставено правото му на
защита, и тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение
на материалния закон.
Според въззивника по делото е категорично установено наличието на
каузално правоотношение между страните, изключващо абстрактния характер
на записа на заповед, при което и предвид приключването на гр.д.
№968/2021г. с влязло в сила решение следва да се приеме, че записът на
заповед обезпечава задължението на издателя му за връщане на получения
аванс по договора за покупко-продажба от 26.06.2020г. Въззивникът настоява,
че освен записа на заповед, за обезпечаване на задълженията му по посочения
договор, е подписал и самия договор и по настояване на ищеца – и
споразумението от 22.07.2020г. за едно и също нещо – обезпечение за
връщането на получения аванс в размер на 25 000лв., като междувременно за
2
обезпечение на същото задължение е сключен и договор за особен залог с
неговия баща. В тази връзка въззивникът сочи и установеното от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
счетоводна експертиза.
По този начин е обосновано искането за отмяна на обжалваното решение
и за постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззивникът е направил искане за допускане до разпит пред настоящата
инстанция на свидетеля Ц. Х. Ц. за установяване на факти във връзка с
наличието на каузално правоотношение между страните и за сключването на
договор за особен залог за обезпечаване на същото вземане. В подкрепа на
това искане не е посочил каквито и да било обстоятелства по чл.266, ал.2 и 3
ГПК за преодоляване на забраната за посочване на нови факти и
доказателства пред въззивната инстанция. Като е взел предвид и това, че
свидетелските показания за установяване на посочените жалбата факти са
недопустими, съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, с
подготвителното си определение по чл.267 ГПК съдът е оставил това искане
без уважение.
Чрез пълномощника си юрисконсулт П. С. въззиваемото дружество е
подало отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В отговора се излагат съображения във връзка с твърдението за
редовност на процесния запис на заповед и за дължимост на сумата по него,
като се изразява несъгласие с поддържаното във въззивната жалба.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
С акта си по чл.267 ГПК окръжният съд е приел, че въззивната жалба е
редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, при което е
внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните
поддържат исканията си пред тази инстанция, заявени във въззивната жалба и
в отговора.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
3
Производството пред районния съд е образувано по предявен от "ВП
Брандс Интернешънъл"АД срещу Ц. Ц. Ц. иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на дружеството сумата 25 000 лева по запис на заповед от 24.04.2020г.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата ответникът е издал в
полза на ищеца безусловен запис на заповед за сумата 25 000лв. на
предявяване. Твърди се също, че записът на заповед е предявен на длъжника
за плащане на 05.03.2021г., но сумата не е заплатена, поради което на
12.10.2021г. по заявление на ищеца и на основание чл.417, т.10 ГПК са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1341/2021г., въз основа на които е образувано изпълнително производство
пред ЧСИ И. Ц.
С това, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение е обоснован правния интерес от предявяването на иск по чл.422
ГПК за съществуване на вземането по нея.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск.
В отговора се твърди, че процесният запис на заповед не е издаден без
основание, а като обезпечение на задълженията на ответника по сключен с
ищеца договор за покупко-продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. и
сключено въз основа на този договор споразумение от 22.07.2020г., от което
според ответника следва, че в случая е налице каузално правоотношение
между страните, което е и основанието на издадения запис на заповед и
изключва абстрактния му характер. По този начин ответникът обосновава
твърдението си за недължимост на сумата по записа на заповед.
На следващо място ответникът поддържа, че предявеният иск е и
недопустим, тъй като въз основа на каузалното правоотношение – договора за
покупко-продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. и споразумението от
22.07.2020г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№205/2021г. на Районен съд-Мездра за сумата 37 500лв. и е образувано изп.д.
№264/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц.. В отговора се сочи, че ответникът е
възразил и срещу заповедта за изпълнение и по предявен от ищеца иск с
правно основание чл.422 ГПК е образувано гр.д.№968/2021г. по описа на
Районен съд-Мездра.
4
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца отрича твърденията на
ответника, че процесният запис на заповед обезпечава негови задължения по
каузално правоотношение – договор за продажба на бъдеща продукция и
споразумение към него. Юрисконсулт С. е заявил, че в случая не става въпрос
за едно и също правоотношение.
От приобщеното ч.гр.д.№1314/2021г. по описа на Районен съд-Мездра се
установява, ще същото е образувано по заявление на "ВП Брандс
Интернешънъл"АД на основание чл.417, т.10 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за сумата 25 000лв.
Със заявлението е представен запис на заповед, издаден от ответника в
полза на ищеца на 24.04.2020г. за сумата 25 000лв. Записът е издаден без
разноски и без протест и е платим на предявяване. Същият е подписан
собственоръчно от издателя /ответника/ и му е предявен за плащане на
05.03.2021г., за което върху него е положен ръкописен текст с трите имена на
ответника и неговия подпис.
Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата 25 000лв., ведно със законната
лихва от 12.10.2021г. за окончателното й изплащане, и за сумата 500лв. за
заплатена държавна такса. Образувано е изпълнително дело №1833/2021г. по
описа на ЧСИ И. Ц.. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
С отговора на исковата молба ответникът е представил договор за
продажба на бъдеща реколта, сключен с ищцовото дружество на 26.06.2020г.
По силата на този договор ответникът в качеството на продавач се е съгласил
да прехвърли на ищеца правото на собственост върху 150 тона от собствената
му бъдеща реколта от царевица 2020г. срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати в размера и при условията на договора. Договорът
съдържа ясни клаузи относно изискванията, на които трябва да отговаря
стоката, задълженията на страните и отговорността им в случай на
неизпълнение. Срокът, в който продавачът е поел задължение да предаде на
купувача договореното количество царевица, е 30 октомври 2020г., а цената
на същата подлежи на заплащане от страна на купувача по следния начин:
авансово плащане в размер на 25 000лв. без ДДС, платимо в срок до 10 дни
след предоставяне от продавача на първо по ред обезпечение в полза на
5
купувача/заложния кредитор, и окончателно плащане в размер на 11 750лв.
без ДДС, платимо в срок до 10 дни след подписването на приемо-
предавателния протокол за доставка на цялото количество, предмет на
договора /чл.12, ал.2 от договора/. Чл.15, ал.4 от договора съдържа уговорка
между страните, че при частично неизпълнение на доставката продавачът
дължи връщане на авансово платените от купувача суми, както и неустойка в
размер на 50% от стойността на платения аванс.
Ответникът представя споразумение от 22.07.2022г., с което страните са
постигнали съгласие, че по сключения между тях договор за продажба на
бъдеща реколта от 26.06.2020г. към датата на подписване на споразумението
ищецът в качеството на купувач е заплатил на ответника сумата 25 000лв.,
съставляваща авансово плащане по договора и във връзка с взаимните
уверения и постигнатите договорености, при което е подписано
споразумение, че в срок до 30.10.2020г. задълженото лице/ответникът/ следва
да възстанови изцяло на ищеца авансово получената сума по договора за
продажба на бъдеща реколта в размер на 25 000лв. Споразумението съдържа
уговорка, че в случай на забавяне на това плащане ответникът дължи
неустойка в размер на 50% от тази сума.
От приложеното гр.д.№968/2021г. по описа на Районен съд-Мездра се
установява, че "ВП Брандс Интернешънъл"АД е предявило срещу Ц. Ц. Ц.
иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземане в общ размер 37 500лв., дължимо съгласно споразумение от
22.07.2020г. с нотариална заверка на подписите, за която по ч.гр.д.
№205/2021г. по описа на Районен съд-Мездра е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Въз основа на исковата молба е образувано т.д.№42/2021г. по описа са
Окръжен съд-Враца, производството по което е прекратено и делото е
изпратено на Районен съд-Мездра по подсъдност. В материалите на това дело
се съдържа Заповед №260107/10.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена от Районен съд-
Мездра по ч.гр.д.№205/2021г., с която е разпоредено настоящият ответник да
заплати на ищеца сумата 37 500лв., ведно със законната лихва от 10.02.2021г.,
както и разноски в заповедното производство. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от неизпълнено задължение за връщане до 30.10.2020г.
6
на получен аванс по споразумение с нотариална заверка от 22.07.2020г. и
неустойка по т.3 от същото споразумение. В рамките на това исково
производство са представени материали от образуваното въз основа на
издадения изпълнителен лист изп.д.№661/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., сред
които е и покана за доброволно предаване на заложено имущество, връчена
на длъжника Ц. Ц., от която е видно, че изпълнението е с предмет предаване
на заложено от длъжника имущество – колесен трактор. Представени са и
писмени доказателства от ЦРОЗ за вписан в полза на ищеца особен залог
върху посоченото имущество.
С постановеното по гр.д.№968/2021г. решение Районен съд-Мездра е
отхвърлил предявения от "ВП Брандс Интернешънъл"АД установителен иск.
По въззивна жалба на ищцовото дружество срещу решението на
Мездренския районен съд е образувано в.гр.д.№492/2022г. по описа на
Окръжен съд-Враца. С постановеното от въззивната инстанция и влязло в
законна сила Решение №84/24.04.2023г. решението на Районен съд-Мездра е
отменено в частта, с която предявеният от "ВП Брандс Интернешънъл"АД
против Ц. Ц. Ц. иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД е бил
отхвърлен до размер на сумата 11 219.42лв., и вместо него е постановено е
постановено друго по същество, с което е признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 11 219.42лв.,
представляваща невърнат аванс по споразумение от 22.07.2020г. с нотариална
заверка на подписите, получен въз основа на договор за продажба на бъдеща
реколта от 26.06.2020г. В частта, с която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за
сумата над 11 219.42лв. до пълния предявен размер от 25 000лв.
първоинстанционното решение е потвърдено. Това решение е отменено и в
частта, с която предявеният иск по чл.422 ГПК за сумата 12 500лв. е бил
отхвърлен, и вместо него е постановено друго по същество, с което е признато
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца тази сума,
представляваща неустойка по чл.3 от споразумение от 22.07.2020г. с
нотариална заверка на подписите.
Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
възприето от съда. При извършената проверка в счетоводството на ищцовото
дружество вещото лице е установило, че в счетоводните му сметки
7
процесният запис на заповед не е отразен, тъй като не представлява първичен
счетоводен документ, който следва да бъде отразен по сметките за нуждите на
текущото счетоводно отчитане. Други доказателства по делото не са
ангажирани, поради което и с оглед на установената по делото фактическа
обстановка районният съд е приел, че предявеният иск основателен и доказан
и го е уважил в пълен размер.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и изложеното
във въззивната жалба и след съвкупен и самостоятелен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното
решение е правилно и следва да потвърдено в условията на чл.272 ГПК чрез
препращане към мотивите на първата инстанция.
В допълнение и за прецизност въззивният съд намира за необходимо да
подчертае следното:
Процесният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта
за изпълнение, отговаря на изискванията за съдържание по чл.535 ТЗ и е
редовен от външна страна. Същият е предявен за плащане и ответникът не
оспорва, че не е заплатил сумата по него.
Както правилно е посочил в мотивите си районният съд, принципни
разяснения по въпроса за предмета на делото при предявен установителен иск
по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
по чл.417, т.9 /сега т.10/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис
на заповед, са дадени в ТР №4 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В
тълкувателното решение е прието, че при въведени от страните твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи
каузалното правоотношение. В мотивите на тълкувателното решение е
прието, че предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение на основание запис на заповед, като в производството по този иск
ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани
на конкретно правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена
8
ценната книга, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията й, и които са обуславящи за претендираното,
респ. отричаното право /съществуването или несъществуването на вземането/.
В производство като разглежданото доказателствената тежест се разпределя
по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК и при доказана връзка между записа
на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът е длъжен да разгледа
и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяването
на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. С въвеждането от
страна на длъжника на твърдение за съществуване на каузално
правоотношение, по отношение на което записът на заповед има
обезпечаваща и гарантираща изпълнението функция, същият следва да
проведе по отношение на това твърдение пълно и главно доказване, тъй като
той е страната, която следва да докаже несъществуването на претендираното
право на кредитора, основано на менителничния ефект. От своя страна
ищецът като поемател по запис на заповед, който е предявил иск по чл.422
ГПК за съществуване на вземането по него, не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването
и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като
поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Твърдението за кауза в процеса е обуславящо предмета на
защита на ответника.
В мотивите на районния съд са цитирани решения на ВКС, в които са
застъпени становища в подкрепа на изложеното по-горе и които настоящият
състав споделя.
В обобщение въззивният съд приема, че въззивникът – ответник пред
първата инстанция не е доказал твърдението си, че процесният заповед е
издаден за обезпечаване на задълженията му по сключения с ищцовото
дружество договор за продажба на бъдеща продукция от 26.06.2020г. и
споразумението към него от 22.07.2020г. Спорът между същите страни във
връзка с изпълнението/неизпълнението по продажбеното правоотношение е
разрешен с влязло в сила решение по приложеното гр.д.№492/2022г. на
Окръжен съд-Враца. Текстът на договора за продажба действително съдържа
обезпечителна клауза, но същата касае задължение на ответника да
предостави обезпечение на ищеца, каквото реално е предоставено чрез
учредяване и вписване на особен залог върху движима вещ/колесен трактор/.
9
При липсата на други доказателства единствено със съвпадението на сумата,
за която е издаден процесният запис на заповед, с тази на подлежащия на
връщане аванс по договора на продажба от 26.06.2020г., не може да бъде
обоснован извод за доказаност на твърдението на въззивника за
обезпечителна функция на записа на заповед.
При този изход на делото пред въззивната инстанция в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №214/14.12.2023г., постановено от Районен съд-
Мездра по гр.д.№284/2022г.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес с.***, обл.Враца, *** да
заплати на "ВП Брандс Интернешънъл"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10