Р Е Ш Е Н И Е № 477
гр. Монтана, 9 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17 септември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 180 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано
е по жалба на А.П.Ц.,***, чрез адв. М.К.Д. - САК против Решение № 2153-11-11 / 22.03.2019
г. на Директор на ТП на НОИ, гр.Монтана, с което е оставена без уважение
жалбата му против Разпореждане № 2140-11-135 от 11.05.2017 г. на Ръководител
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана и е отказано отпускането на лична
пенсия.
В жалбата твърди,
че Решенето, с което Директорът на НОИ е приел, че осигурителния стаж на
оспорващия от втора категория труд е 06г. 09м. 24дни, а от трета категория труд
- 14 г, 07м, 06 дни или приравнено към трета категория труд, съгласно чл. 104,
ал. 2 от КСО има общ осигурителен стаж - 23, 01м. и 14 дни, е неправилно. Напълно
произволно, без да мотивира крайния си извод на обективни факти и
обстоятелства, Директорът в противоречие със закона игнорира едни доказателства
за сметка на други, като въз основа на тях прави погрешни правни изводи и
постановява неправилно решение. Твърди, че осигурителният стаж, отразен в
трудовите книжки е най-достоверен и пенсионните служители не са оторизирани да
преценяват тяхната редовност и действителността на трудовите правоотношения
визирани в тях. Трудовите книжки се ползват със задължителна доказателствена
сила, визирана в текстовете на чл. 347-349 от КТ и тази сила следва да бъде
зачетена. Единственият начин за оспорване истинността и съдържанието на
представената със заявлението трудова книжка е по реда на установителния иск по
реда на ГПК или в хода на наказателно производство по НК и НПК. Още повече,
когато се касае за случаи на унищожена първична документация (опожарени
ведомости и др.док.), то трудовата книжка се явява единствения достоверен
източник на информация относно осигурителния стаж на лицата. Обстоятелството,
че в Осигурителния архив не се намират ведомости, в които да фигурира името на лицето
не дава основание да се смята, че твърдения от него стаж е недействителен.
Органът не е оторизиран да извършва преценка коя от двете различаващи се
трудови книжки е действителната и коя не е. Така по силата на разпоредбите,
гарантиращи доказателствената сила на представените трудови книжки, необорена
по установения за това ред, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е длъжно
да зачете всички представени със заявлението документи за стаж и доход. Тези
документи са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 40, ал. З от НПОС и
между тях не са посочени разплащателните ведомости. Последните имат значение и
доказателствена сила като първични счетоводни документи по смисъла на Закона за
счетоводството, но не и по отношение установяване осигурителен стаж. Затова
тези доказателства не биха могли да се противопоставят по своята
доказателствена сила на официалната доказателствена сила на представената със
заявлението трудова книжка и издаденото Удостоверения от съответните длъжностни
лица на ЖПЗ и ДФ „С*** ". Моли при разглеждане на делото да се вземат
предвид и съображенията изложени в жалбата до Директора на ТП на НОИ против
Разпореждане 2140-11-135/11.05.2017 г. Моли също така вещо лице да даде
заключение, както за осигурителния стаж в ЖПЗ и ДФ С*** , така и за общия
осигурителен стаж - по години и категория труд и в това число дали са налице
предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ответната страна -
Директорът на РУСО Монтана, чрез юрк К*** в съдебно заседание оспорва жалбата.
Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното Решение на
Директора, ведно с разпореждането, което е потвърдено с него. Моли да се има
предвид, че при определяне правото на пенсия по подадено от лицето заявление
вх. № 2113-11-292 /18.04.2017 г., не е зачетен осигурителен стаж от „Ж*** завод"
- гр. София по представени трудова книжка № 1228 / 26.06,1970 г. и
удостоверения обр. УП-30 № XIV 5/08.01.1991 г. за времето 02.06.1970 г. -
23.09.1970 г.; 01.10.1972 г.- 30.11.1972 г.; 01.07.1973 г. - 28.12.1973 г.;
01.10.1977 г. - 05.02.1978 г. и 01.05.1978 г. - 01.09.1978 г. със заверена обща
продължителност от 01 г. 07 м. 22 дни., и обр. УП-30 XIV 6/08.01.1991 г. за
времето 24.10.1980 г. - 04.12.1980 г.; 13.02.1984 г. - 30.06.1984 г.;
01.07.1988 г. - 15.12.1988 г.; 28.03.1990 г. - 26.05.1990 г. и 29.05.1990 г. -
31.12.1990 г. със заверена обща продължителност 01 г. 08 м. 12 дни, както и
осигурителен стаж за времето от 01.01.1991 г. - 31.12.1997 г. с продължителност
07 г. 00 м. 00 дни, положен в ДФ „С*** " - гр. София, отразен в трудова
книжка № 191- продължение от 27.05.1990 г. В трудова книжка 1228 / 02.06.1970
г., за времето от 02.06.1970 г. до 31.12.1990 г. за различни периоди за по няколко
месеца е заверен единствено трудов стаж от работодателя ,,Ж*** завод" -
гр. София, за времето, което точно запълва липсващ стаж по представената в
първото административно производство трудова книжка № 191 / 01.03.1973 г.,
издадена от ТПК Г*** , съдържаща заверен трудов стаж за различни периоди от
време с прекъсвания от 01.12.1972 г. до 10.11.1985 г. В предходно пенсионно
производство, А.Ц., по заявление вх. № 17037 / 30.04.1993 г. с искане за
социална пенсия, е представил единствено трудова книжка № 191 / 01.03.1973 г.,
но не представя цитираните по-горе документи, които биха му дали право на
пенсия за инвалидност. Позовава се на молба вх. № 17037 / 30.04.1993 г., в
която лицето саморъчно декларира, че не работи считано oт 27.03.1990 г., както
и на ЕР на ТЕЛК Монтана № 0549 / 20.04.1993 г., където в т. 17 от ЕР на ТЕЛК е
записано ''нетрудоспособен за професионален труд“. От 27.03.1990 г. е прекъснал
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и от тогава не работи, като
в трудова книжка № 191-продължение / 27.05.1990 г. има отразен стаж за времето
от 01.01.1991 г. до 31.12.1997 г. от работодателя ДФ „С*** "/С*** „С*** "
- гр. София. Изплащана е лична социална пенсия по чл. 45а от Закона за пенсиите
за втора група инвалидност за периода от 16.12.1992 г. до 01.04.1996 г.
Съгласно действащото законодателство за този период, ако лицата работят не
могат да получават пенсия за инвалидност. Изцяло оспорва представеното
заключение на вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза.
Счита същото за необективно и изготвено въз основа на първична разчетно-платежна
документация, чиято автентичност не може да бъде потвърдена и моля съда да не
кредитира същото. Заключението съдържа множество недоказани твърдения, непочиващи
на никакви обективни факти и обстоятелства. Моли съда да има предвид, че
представените ведно със заключението ксерокопия на разплащателни ведомости на
осигурителя ДФ „С*** ", в които фигурира името на жалбоподателя се
съхраняват от физическо лице - Щ*** Щ*** , без представителна власт и
правомощия, поради което достоверността и автентичността на държаните от него
документи не може да бъде безспорно доказана. Видно от справки в Търговския
регистър при Агенция по вписванията ДФ „С*** " - София е била в
производство по несъстоятелност и е заличена през 2012 г. В този случай е
приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО, съгласно която при прекратяване
на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните
ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в
закон не е определен друг ред за съхраняването им. В приложените по делото
копия на протоколи за предадени в Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ -
гр. Кюстендил разплащателни ведомости, изрично е посочено, че няма липсващи
документи за периода 1982 г. - 1999 г. Моли, съда да обсъди и въпроса, че
жалбоподателят няма местожителство или разрешено пребиваване в гр. София,
когато са били в сила разпоредби, според които, за да работи в друго населено място едно лице, същото е трябвало
задължително да смени местожителството си. Представеното от ВЛ
допълнително заключение от проведена съдебно - икономическа експертиза съдържа
заключения относно категоризиране труда положен от лицето при осигурителите
ППМСПС - с. Г*** , Кооперация „/*** м***" - с. Г*** , ТК „Б*** ”. Твърденията са в
противоречие с наличните официални документи, съдържащи заверена от
осигурителите по надлежния законов ред информация относно категорията полаган
труд. Произнасяне на ВЛ в противоречие на същите е изцяло извън неговата
компетентност и без наличие на спор по предмета на настоящото съдебно дело
относно този стаж. Изцяло оспорва същото и моли съда да не го взима предвид при
постановяване на съдебното решение по същество на спора. На територията на
цялата страна съществуват множество спорове относно положен труд от лица при
двата осигурителя, а именно ЖП завод „Г*** Д.'' - гр. София и ДФ „С*** " С***
„С*** " - гр. София. Установяват се аналогични случаи на опити да бъде
използван неистински трудов стаж при пенсиониране като се представят неистински
документи, на които е придаден вид на официални такива. Такова е решение № 9785
/ 21.07.2017 г. по адм. дело № 2465 / 2017 г. по описа на ВАС на РБ - Шесто
отделение, решение № 9326 / 13.07.2017 г. по адм. дело № 2325 / 2017 г. по
описа на ВАС на РБ - Шесто отделение. Предвид изложеното, моли да се постанови
решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна, недоказана и в
противоречие със закона и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ -
Монтана № 2153-11-11 / 22.03.2019 г. като правилно и законосъобразно
постановено. Моли присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание на 17.09.2019 г. пояснява,
че относно продължителността на осигурителния стаж
от 1985 до 1987 година в "Т*** ", има удостоверение от осигурителя, в
което е посочено за кой период лицето е работило и че е ползвал платен отпуск
за това, поради което е зачетен по-дълъг период от този, който е заверен в
трудовата книжка.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключение на вещо лице – основно и
допълнително.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Със заявление вх. №
2113-11-292 от 18.04.2017 г. до Директор на ТП на НОИ Монтана, оспорващият е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е
приложил четири трудови книжки, удостоверения по образец. Декларира, че работи
и няма непредставен трудов стаж в страната и чужбина.
С Разпореждане № 2140-11-135
от 11.05.2017 г. на ръководител НО „Пенсии” при ТП на НОИ Монтана, на оспорващия
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което
Разпореждане е потвърдено с оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ.
Производството по
отпускане на пенсия е спирано с Разпореждане № 2144-11-13 от 20.07.2017 г., но поради
влязло в сила определение на съда за отмяна на постановеното спиране, същото е
възобновено.
С оспореното
Решение се посочва, че преценката за зачитане и категоризирането на труда при
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст се извършва от съответното
териториално поделение на НОИ въз основа на трудова книжка и удостоверения за
осигурителен стаж (обр. УП-3). Тези документи се издават на основание чл. 40,
ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Служителите от
пенсионното производство имат правомощия да зачитат осигурителен стаж и да
извършват преценка на категорията труд, удостоверена от осигурителя или неговия
приемник, само и единствено в рамките на административното производство по
отпускане на пенсия и определяне на нейния размер. При анализа на представените
документи за стаж от г-н Ц. е установено, че в представената трудова книжка №
1228 от 02.06.1970 г. за съответните откъслечен периоди от 02.06.1970 г. до
31.12.1990 г. е заверен осигурителен стаж само и единствено от „Ж*** завод"
гр. София, като това са периоди, през които съгласно трудова книжка № 191 от
01.03.1973 г. лицето не е полагало труд, докато в тази ТК, записите от
отделните осигурители са правени в хронологична последователност, съгласно
изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно чл. 1.
ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж работника е длъжен да
предостави на работодателя трудова книжка, в изключение на случая, че работника
или служителя постъпва за пръв път на работа и той да завери хронологично
положения от лицето стаж, тоест трудовата книжка се издава само на лицата,
които постъпват на работа и това обстоятелство те удостоверяват с декларация,
че не притежават трудова книжка. „Ж*** завод" гр. София е приемник на Гл.
железопътна работилница, Л*** - вагонен завод „Г. Д.", като през 2004 г. е
преобразувано в "Р*** " ЕАД. Съгласно Удостоверение №
ОМ-1088/27.12.2012 г. на МВР - "Противопожарна защита на населението"
гр. София и приложен протокол от 14.12.1999 г., документите в служба
"Персонал", сектор "Заплати" на цех леярен от 1953 г, до
1999 г. са напълно унищожени. Предвид обстоятелството, че за лицето липсват
данни и информация при осигурителя Ж*** завод
"Г*** Д." София, както и фактът, че в предходно пенсионно
производството спорните удостоверения за пенсиониране и трудова книжка. № 1228
/ 02.06.1970 г. не са представени, то същите не могат да бъдат потвърдени като
коректни и достоверни. ДФ С*** гр. София е осигурител с прекратена дейност без
правоприемник, чиято разплащателна документация се съхранява в Обединен
осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил. През годините има
различно наименование: Вагоностроене, Транстехника, СП Триадица. СМИ С*** . С
различни Приемно-предавателни протоколи е приета разплащателна и трудовоправна
документация на осигурителя, като за спорния период 01.01.1991 г. - 31.12.1997
г. разплащателните ведомости са с непрекъснати периоди, т.е. няма липсващи
месеци и цялата първична документация на осигурителя е налична. С писмо изх. №
1042-09-2211#1 от 23.12.2016 г. на началник на отдел "Обединен
осигурителен архив" при ТП на НОИ - Кюстендил в предходно пенсионно
производство на лицето, образувано по заявление вх. № 2113-11-1372/29.11.2016
г. и писмо изх. № 1042-09- 484#1/25.02.2019 г., в настоящото производство,
пенсионният орган е уведомен, че за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1997 г.
лицето не фигурира в разплащателните ведомости. Неоснователно е искането на
лицето спорният стаж в ДФ "С*** "/ С*** С*** гр. София, да бъде
зачетен, тъй като съгласно ал. 3 на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж документите за осигурителен стаж се издават въз основа на
изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд, а в конкретния случай в приетите ведомости на цитирания
осигурител, отнасящи се за целия период, г-н Ц. не фигурира.
С основното
заключение /л. 126-132/, по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице установява, че от по отношение на осигурителния стаж на лицето в ЖП завод
София има издадени Удостоверения по обр. УП-30, които са изготвени от
ведомостите, съхранявани от правоприемника „Р*** ” – ЕАД град София. В резултат
на пожар на 09.12.1999 год. тези документи са напълно унищожени наред с много
други такива издавани от този завод. Ведомости на ДФ „С*** ” – София, до деня
на проверката от ВЛ на 24.06.2019 год., се съхраняват от господин Щ*** Щ*** , ръководител
на ДФ поради отказ от отдел „Осигурителен архив” на НОИ да ги приемат. В тези ведомости
фигурира името на А.П.Ц.. Те са в отлично състояние, много добре съхранявани,
подредени в дело. За първи път лицето подава Заявление за отпускане на пенсия
през 2016 г., което производство е спряно, поради образувано досъдебно
производство, при което през 2017 г. подава ново заявление с искане за
пенсиониране. Прави извод, че още към 29.11.2016 год., когато е подал първото
заявление за отпускане на пенсия, това лице е отговаряло на условията за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е имал навършени 64 год.,
трудов стаж от втора категория 17 г. 01 м 28 д, който превърнат от втора
категория труд към трета, А.П.Ц. има общ сбор на труда от трета категория: 36
г. 00 м. 20 д. Съгласно чл. 69 „б”, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО А.Ц. отговаря на
условията, защото има общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100 г. 00 м. 20
д. (64 г. 00 м. 00 д. + 36 г. 00 м. 20 д.). А.П.Ц. отговаря и на условията в
чл. 69, б. „б”, ал. 2 от КСО, защото има 17 г. 1 м. 28 д. от втора категория
труд. Към заключението вещото лице прилага и копия на разчетно-платежните
ведомости от 1991 до 1997 г. на ДФ „С*** ”, жалба на Щ*** Щ*** до Управителя на
НОИ, ведно с отговор по същата. Това заключение не е оспорено от страните в
законоустановения срок – чл. 200, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Поради установена
разлика в зачетените периоди, така както са отразени в описа на ответника и
както са в трудовите книжки на оспорващия, ВЛ изготвя допълнително заключение, в
което предоставя на съда три различни варианта на изчисление на трудовия стаж
на оспорващия. В с.з. на 17.09.2019 г. дава допълнителни пояснения за изготвяне
на същото. Заключението на това вещо лице и по трите варианта е, че А.П.Ц. към
29.11.2016 год., когато е подал първото заявление за пенсиониране, е отговарял
на условията на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първият
вариант не се различава от дадения отговор в основното заключение и при него не
е извършвал проверка и съпоставка на трудовите книжки с описа на ответника и
така е изчислил общият сбор за ОСВ. При втория вариант е съпоставил данните от
трудовите книжки на оспорващия, с отразеното в описа на ответника. В този
вариант е извадил в повече зачетен трудов стаж от ответника, като същевременно
е прибавил допълнително незачетен такъв стаж, поради незачитането на положен от
оспорващия труд, който е от втора категория – това е стажът изброен на л. 2 от
заключението. При третия вариант, приема за втора категория труд единствено
стажът в ППМСПС с. Г*** , тъй като по т. 26 от ПКТП (отм.), стажът на
строителите е втора категория труд. Този стаж прибавя към първият вариант.
Обръща внимание на записа на вида трудова дейност - „Строителство”, където
разрядът е абсолютно същият, какъвто е за втори разряд "Бетонджия" в домостроителен
комбинат "О*** " АД, т. е. този трудов стаж, с тази тарифна ставка е
признат от втора категория, на база т. 26 от ПКТП (отм.). Това заключение е
оспорено от ответната страна.
В съдебно заседание
на 11.07.2019 г. вещото лице пояснява, че стажът в ЖП завода заедно със стажът
в "С*** " дава 100 точки. Данни за изчисленията е взел от трудовата
книжка, от Удостоверенията УП, тъй като няма от къде другаде да се вземат. Стажът
от "С*** " го е взел от трудовата книжка, издадените Удостоверенията УП
и ведомостите, които кореспондират едно към едно като съдържание и информация. Ведомостите
са оформени по надлежния ред - имат подпис на главен счетоводител, подпис на
директор и печат. По отношение на осигуряването заявява, че за спорния период
от време, в разчетно-платежните ведомости такава информация не е посочвана, както и че в тях няма графа, в която да се
отразява такава информация. Рекапитулацията не е задължителен реквизит на
ведомостта. Тя се дава в платежен документ, а извършването й върху самите
ведомости е въпрос на практика на самото предприятие и не всички са го правили.
От самата рекапитулация нищо не може да се види или разбере конкретно за едно
лице, дали е внасяна или не е внасяна сума, защото тя е обща.
По делото е
разпитан в качеството на свидетел Щ*** Щ*** , който в периода на създаване на
Стопанско обединение „Вагоностроене” от 1987 г. до ликвидацията му през 2012 г.
е работил - в началото като технически ръководител, после началник на строителни
райони в София, после в цялата страна, после Зам. Директор, Директор и т. н.
Накрая когато е останало само "С*** " е бил последният Директор,
който е трябвало да предава документите в НОИ. В това Стопанско обединение е
попадало и ЖП З*** „Г*** Д.”. Предприятието е извършвало поддръжка не на
вагони, а поддръжка на всички цехове на територията на цялата страна, като
строители, бояджии и т.н. Имало е поделение в Монтана – "П*** ", във
Видин – "М*** конструкции", в София – "С*** ", в Бургас –
"Ч*** знаме", в Русе и т.н. Едно от поделенията на "С*** "
се е намирало на територията на ЖП завода. Били са заделени 100 дка за
строителите, имало е общежитие, където са преспивали работниците. Периодично
/18-20 пъти/ са предавани ведомости, до момента, в който НОИ спира да праща
специалист, който да продължи предаването на останалите ведомости. По повод
жалба до управителя на НОИ, тогава Бисер Петков, му отговаря, че неправомерно му
е отказано приемането на цялата документация. Той е уведомил къде съхранява тези ведомости, а именно на ул.
"О*** " № * , където има няколко помещения, за които сам плаща наем,
но се счита задължен да ги пази и все още чака указания, да му кажат от НОИ
какво да прави. От време на време се обажда, за да пита какво да прави, защото
иска да ги предаде, защото вече не е директор, а от 2012 г. предприятието го
няма в правния мир. Познава лицето А.П.Ц. (свидетелят разпознава А.П.Ц. в
съдебната зала), виждал го е на територията ЖП завода, бил е бояджия, доколкото
знае. Въпреки, че е заемал по-високи длъжности, се е срещал с работниците. Той го
е поздравял и знае, че е спял в общежитието вътре в завода. Виждал го е и
когато е ходил в ДФ "С*** " да подава/да иска документи. Той не е
оформял документи по образец УП, защото не е "личен състав", не е
"счетоводител", не е "касиер", на него само му се поднася
готова информация за подпис. Били са 20 директора така, че всеки от тях е могъл
да подписва удостоверения, но той лично не е подписвал удостоверенията от ЖП
завода. Бил е директор на строителите в "С*** ", "С*** " и ЖП завода са две отделни
юридически лица нищо, че са били на една и съща територия.
Съгласно
Удостоверение (Обр. УП № 30) № ХІV-5 от 08.01.1991 г. на Ж*** завод гр. София,
в този завод, оспорващият има заверен трудов стаж втора категория, съгласно т.
15 от ПКТП, общо една година, седем месеца и двадесет и два дни.
Съгласно
Удостоверение (Обр. УП № 30) № ХІV-6 от 08.01.1991 г. на Ж*** завод гр. София,
в този завод, оспорващият има заверен трудов стаж втора категория, съгласно т.
15 от ПКТП, общо една година, осем месеца и дванадесет дни.
Съгласно писмо изх.
№ 1042-09-484≠1 от 25.02.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил /л. 14/ е
посочено, че в отдел „Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ –
Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на осигурителя на
ДФ „С*** ”, гр. София, в която за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1997 г.
липсват данни за А.П.Ц., поради което образци за осигурителен стаж и доход не
могат да бъдат издадени. Отдел „ООА” не може да даде отговор дали цялата
разплащателна документация на тази ДФ е предадена за съхранение, тъй като няма
информация за обема на водената от осигурителя документация. Към писмото са
изпратени и 32 броя заверени ксерокопия на приемателно-предавателни протоколи
от лицето Щ*** Щ*** -пълномощник. /л. 15-46/
Съгласно
Удостоверение Обр. УП - № 30 № 25-3 от 15.01.1998 г. на ДФ „С*** С*** С*** ,
гр. София от 15.01.1998 г., А.П.Ц. е работил седем години, считано от
01.01.1991 г. – 31.12.1997 г. като строителен работник, като трудът му е от
втора категория, съгласно т. 26 от ПКТП. Съгласно Удостоверение Обр. УП-21-666
№ 25-2 от 15.01.1998 г. на ДФ „С*** С*** С*** , гр. София, А.П.Ц. е работил в
предприятието при сделна форма на заплащане и е получил вписаното на отвъдната
страна на удостоверението БТВ, което да послужи като определяне на пенсията му.
Със Заявление вх. №
2113-11-1372 от 23.11.2016 г. до ТП на НОИ Монтана /л. 90/, оспорващият е
изявил желание да му бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст, към което
заявление е приложил трудовите книжки, приложени и с повторно подаденото
Заявление от 2017 г.
Съгласно Удостоверение
№ ОМ-1088/27.12.2012 г. на МВР - "Противопожарна защита на
населението" гр. София с приложен към него протокол от 14.12.1999 г., в
който е отразено, че документите в служба „Персонал”, сектор „Заплати”, сектор
„Пенсии” в резултат на пожар станал на 09.12. срещу 10.12.1999 г. са напълно
унищожени. /л. 110-112/
По делото са приети
като доказателства още копия на трудовите книжки на оспорващия, Писмо УРИ 301000-3968
от 25.02.2019 г. на ОД МВР Монтана за постоянен и настоящ адрес за периода 1980
– 2019 г. /л. 12/, опис на осигурителния стаж на оспорващия, Експертно решение
№ 0549 от 20.04.1993 г. на ТЕЛК Монтана със срок на инвалиндност до 19.04.1994
г. /л. 100/, Експертно решение № 0386 от 13.04.1994 г. на ТЕЛК Монтана със срок
на инвалиндност до 12.04.1996 г. /л. 96/, Експертно решение № 0408 от
05.04.1996 г. на ТЕЛК Монтана със срок на инвалиндност 01.04.1997 г. /л. 93/, Разпореждане
от 15.07.1994 г. на Управление „СО”, гр. Монтана за отпуснат размер социална
пенсия от 20.04.1994 до 12.04.1996 г./л. 95/, Разпореждане за отпускане на
социална пенсия от 16.12.1992 до 19.04.1994 г. /л. 99/, Декларация от
06.07.1993 г. на оспорващия, в качеството му на ЕТ за размера на осигурителния
доход върху който ще прави осигурителни вноски /л. 98/, молба до РУСО Монтана
за отпускане на пенсия за инвалидност, в която декларира, че не работи от
27.03.1990 г. и Предложение за пенсиониране, в което също е отразено, че не
работи /л. 102, 103/, трудова книжка № 1228, трудова книжка № 191 и трудова
книжка № 191 продължение – в оригинал, Анкетна карта на Посолство Ню Йорк от
дата 12.06.1984 г., в която А.Ц. е посочил, че не работи, писма на НОИ до
Директорите на ТП /л. 261 - 265/ относно ограничаване на ползването на
осигурителни права въз основа на документи и ведомости със съмнение за
неистинност.
С протоколно
определение от 11.07.2019 г. е открито производство по оспорване на Трудова книжка № 1228 от 02.06.1970 г., Удостоверение обр. УП-30
№ ХІV 5 от 08.01.1991 г., Удостоверение обр. УП-30 № ХІV 6 от 08.01.1991 г.,
Трудова книжка № 191-продължение от 27.05.1990 г., Удостоверение обр. УП-2 №
25-2 от 15.01.1998 г., и Удостоверение обр. УП-30 № 25-3 от 15.01.1998 г., въпреки констатираното от съда, че същите документи са представени и в
предходно с производство от административния орган по адм. д. № 331/2017 г., в
което производство тези документи не са оспорени.
С Разпореждане от 08.05.2019
г. /л. 105/ е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, допусната е
съдебно-икономическа експертиза и е дадена възможност на страните да сочат и
други доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения 14 дневен срок, от адресата на акта, поради което се
явява подадена и от надлежно легитимирано лице, поради което жалбата е
допустима за разглеждането й по същество.
Спорът
между страните, касае правилното определяне на положения от оспорващия общ трудов/осигурителен
стаж, респ. правото му на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/ по подадено от него заявление, поради което възражението на ответната страна,
че допълнителното заключение на вещото лице е неотносимо към спора, тъй като не
е негов предмет, е неоснователно. Още в жалбата оспорващият е заявил искане, с
което моли вещо лице да определи, както трудовият стаж в ЖПЗ и „С*** ”, гр. София,
така и общият осигурителен по години и категория труд, респ. вещото лице да се
произнесе за наличието на предпоставки по отпускане на претендираната пенсия.
Съгласно § 2 от ЗР
на ПКТП /отм./, в сила от
Съдът кредитира, както заключенията на вещото
лице, същите дадени обективно, безпристрастно и в съответствие с останалите
доказателства по делото, така и показанията на разпитания по делото свидетел Щ***
Щ*** , които показания са логични, последователни и също в съответствие с
останалите доказателства по делото. Този свидетел е работил в ДФ „С*** ” София,
включ. като Директор и в с.з. разпознава оспорващият като работещ на
територията на предприятието.
Видно от
приложените 32 броя приемателно-предавателни протокола, изпратени от ТП Кюстендил,
същият е и упълномощено лице, извършвало предаване на разплащателната и
трудовоправната документация на този осигурител, а това от своя страна обуславя
най-малко неговото право да съхранява непредадените ведомости, които по неясни
и необясними причини не се приемат от компетентните държавни институции вече
пета поредна година. От същите тези протоколи е видно още, че делата към тях
съдържат документи в различни периоди и за различни предприятия, като
същевременно има застъпване на периодите по отделните протоколи /01.01.1986 –
31.12.1997; 01.01.1982 – 31.12.1998 г.; 01.01.1990 – 30.06.1999 г. и т.н. – л.
15, 18, 21/. Това застъпване може да се обясни единствено с наличието на
различни структурни поделения на Стопанското обединение на територията на
страната, в който смисъл са и показанията на свидетеля Щ*** Щ*** , поради което
изводът, че е предадена цялата разплащателна и трудовоправна документация не
може да бъде споделен от съда, тъй като дори само от представената „официална”
според ответната страна документация, е очевидно, че същата не е в пълен обем,
т.е. не може да се направи категоричен и обоснован извод, че наличните в ТП на
НОИ Кюстендил ведомости покриват целия спорен период. В тази връзка безспорно
по делото е установено, както от свидетеля, така и от приложените към основното
заключение жалба и отговор, че ТП на НОИ не е приело пълната документация на
създаденото Стопанско обединение. В подкрепа на това е и писмо Изх №
1042-09-484≠1 от 25.02.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, в което се
посочва, че не може да даде отговор дали цялата разплащателна документация е
предадена, тъй като нямат данни за нейния обем. Защо НОИ е спрял приемането на
първична документация, удостоверяваща стажът на множество работници и служители
е въпрос, който не е от компетентността на този съд.
В хода на делото
стана ясно, че спорове за стаж положен в структурните поделения на това СО
съществува на територията на цялата страна, където се водят различни
административни и наказателни производства. В тази връзка цитираните от
ответната страна решения на ВАС са постановени при различна от установената в
настоящото дело фактическа обстановка, т.е. по тези дела не са налични
доказателства, че предадената разплащателна и трудовоправна документация не е в
пълен обем или въпросът добива национално значение, за което съдът намира за
редно да сигнализира съответните за това органи – Омбудсмана на РБ и Върховна
Административна Прокуратура, които предвид правомощията си и ниво на
компетентност, да извършат необходимите проверки по така възникналите въпроси.
С оглед на
доказателствата по делото – заключения на вещо лице, разпит на свидетел,
безспорно установеният факт за унищожена документация в ЖП З*** – София и то не
само за цех леярен, както е посочено в решението, съдът счита, че не е налице
неистинност на оспорените трудова книжка № 1228 от 02.06.1970 г., Удостоверение обр.
УП-30 № ХІV 5 от 08.01.1991 г., Удостоверение обр. УП-30 № ХІV 6 от 08.01.1991
г. на ЖП З*** - София, Трудова книжка № 191-продължение от 27.05.1990 г.,
Удостоверение обр. УП-2 № 25-2 от 15.01.1998 г. и Удостоверение обр. УП-30 №
25-3 от 15.01.1998 г., поради което същите не следва да бъдат изключвани
от доказателствата по делото.
Само и единствено
обстоятелството, че разчетно-платежните ведомости на предприятие, което вече не
съществува в правния мир, се съхраняват от лице бивш Директор на същото, не
може да обоснове неистинност/неавтентичност на съхраняваната от него първична
счетоводна документация. Оспорващият не фигурира в наличните разплащателни
ведомости, предадени в ТП на НОИ Кюстендил, но предвид събраните по делото
доказателства, не може да се направи еднозначен извод, че ТП на НОИ е приело разчетно-платежните
ведомости на всички поделения на СО „Вагоностроене”, каквито е имало в цялата
страна. Изводът на ответната страна, че няма липсващи месеци и цялата първична
документация на осигурителя е налична, не кореспондира с данните по делото,
включително с информацията предоставена от ТП на НОИ Кюстендил, която е
тълкувана разширително и превратно, а не според нейното действително съдържание.
Обстоятелството, че
лицето не е представило оспорената трудова книжка по време на искане за
социална пенсия през 1993 г., само по себе си не прави тази трудова книжка
недействителна. В тази връзка и молбата, подадена до РУСО Монтана – л. 102, в
която декларира, че не работи от 27.03.1990 г., отпускането на друг вид -
социална пенсия – са въпроси, които не са относими към правото на отпускане на
лична пенсия за ОСВ. Дали и доколко лицето е имало право на социална пенсия,
респ. отпускана ли му е и за какъв период такава и/или пенсия за инвалидност,
са въпроси, които не са относими към това производство, като същевременно по
делото са налични доказателства за образуването на досъдебно такова, в което
компетентните за това лица, имат правомощията да разследват тези и други
обстоятелства. В тази връзка следва да се има предвид, че законът позволява
полагането на допълнителен труд при същия или при друг работодател, не
забранява притежаването на повече от една трудова книжка, поради което сами по
себе си тези обстоятелства не могат да обосноват правен извод, че тази трудова
книжка, респ. издадените УП са недействителни/неистински. Обстоятелството, че
трудовият стаж в оспорената трудова книжка № 1228/1970 г. точно допълва
трудовият стаж в трудова книжка № 191/1973 г. по никакъв начин не игнорира
трудовият стаж записан в ТК № 1228/1970 г., респ. не предпоставя неистинност на
последната.
Експертните решения
на ТЕЛК, също не могат да оборят доказателствената сила на представените
официални документи. Следва да се има предвид, че същите констатират определено
здравословно състояние и оценяват трудоспособността на лицето спрямо действащите
към съответния момент правила, но не дават и не могат да служат като информация
за доказване на трудов стаж, респ. да оборват такъв.
Неотносима към
правилното решаване на спора, а именно за правото на оспорващия за отпускане на
пенсия за ОСВ, е и представената декларация на л. 98 от делото, от която е
видно, че същата е подадена от лицето в качеството му на ЕТ и касае
прекратяване и възобновяване дейността на този търговец, който всъщност е
различен правен субект от правния субект - физическо лице, имащо право да
стъпва в трудовоправни правоотношения.
Неотносими са и
възраженията и представените в тази връзка доказателства за местожителството на
лицето и дали същият след като не е имал адресна регистрация на гр. София е
имал възможност да работи в това населено място. От значение в случая е дали е
работил, а не дали е имал право да работи, последното обстоятелство ирелевантно
за правилното решаване на делото. В тази връзка вещото лице навежда данни, че
са съществували актове на правителствено ниво, въз основа на които това е било
възможно. /л. 10 от Протокол в с.з. от 11.07.2019 г., л. 270 на делото/.
При съвкупната преценка
на всички изложени по-горе обстоятелства и действащата правна уредба,
настоящият състав счита, че неправилно ТП на НОИ Монтана е отказал отпускането
на пенсия за ОСВ на А.Ц., като в тази връзка неправилно е отказал да зачете
положеният от него трудов стаж в ЖП З*** и ДФ „С*** ” – от една страна. От
друга страна стажът в ППМСПС с. Г*** следва да бъде зачетен като стаж на
строителите от втора категория труд, в който смисъл са констатациите в
допълнителното заключение на вещото лице и съгласно т. 26 от ПКТП (отм.). Въпреки
оспорване на това допълнително заключение от процесуалния представител на
ответната страна, по делото няма доказателства, които да оборват неговите
констатации, поради което и съдът няма основание да не го кредитира като
достоверно.
Вещото лице е
категорично, че още към датата на подаване на първото заявление – 29.11.2016 г.,
оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Този негов извод е еднозначен и при трите разглеждани от него различни
варианти, предоставени на съда с допълнителното заключение, за изчисление на
трудовия му стаж, които варианти подробно са описани, както в допълнителното
заключение, така и по-горе в настоящото решение.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на
материалноправните норми, и целта на закона.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение № 2153 – 11 – 11 от 22.03.2019 г. на Директор на ТП на
НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-11-135 от 11.05.2017 г.
на Ръководител „ПО”.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за издаване на нов административен акт, в съответния
законов срок и при съобразяване мотивите на настоящото решение при тълкуването
и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО, ведно с жалбата на г-н Щ*** Щ*** и отговорът от НОИ, да се
изпрати на ВАП София, Омбудсмана на РБ за предприемане на съответните проверки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: