О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 261554

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при секретаря ………………. и в присъствието на прокурора .................. ................................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 98 по описа за 2021г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:

 

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове на основание чл.25, ал.4 във вр ал.6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, предявени от С.П.Б., ЕГН ********** ***, в качеството му на редови член и като член на УС на сдружение „ТРАКИ-ПЪРВОМАЙ” – гр.Първомай против „ТРАКИ-ПЪРВОМАЙ” – гр.Първомай, община Първомай, област Пловдив, ЕИК *********. Ищецът моли съда да постанови решение, с което отмени като незаконосъобразни взетите решения от проведеното на 08.02.2021г общо събрание на членовете на сдружението, с които са приети отчетите за 2020г за дейността на сдружението и на контролния съвет, освободени са членове на управителния съвет и са избрани нови, като тези промени са заявени за вписване пред АВ със Заявление вх. № 20210210181921. Претендира разноски.

Ищецът посочва, че е член на ответното сдружение и е член на управителиня му съвет и в тези си качества атакува взетите решения на проведеното на 08.02.2021г Общо събрание на членовете на ответното сдружението като незаконосъобразни. Според него на първо място са налице нарушения по свикването и провеждането му – липсва взето решение за свикване, взето от компетентния за това орган – УС и липсва съставен от този орган протокол, а събранието е проведено по еднолично предприети действия от Председателя на сдружението С. Р. в социалната мрежа Фейсбук, без тя да ги е съгласувала с останалите членове на УС. Направените от нея публикации били с подвеждащи твърдения, между които относно числеността на Управителния съвет, както и тя обявила, пак в социалната мрежа, на 04.02.2021г и на 07.02.2021г на допълнителни въпроси по провеждане на събранието, което е съответно четири и един  дни преди самото събрание. Ищецът посочва, че събранието е следвало да се извърши присъствено и това, че е налице заповед на Министъра на здравеопазването за ограничаване на броя на лицата, които могат да се съберат на едно място, не дава право на Председателя на сдружението еднолично да дерогира правилата на Устава – те могат да бъдат приети от ОС на сдружението, което е върховен орган, по предложение на УС и именно последният е следвало да вземе решение по какъв начин да се проведе събранието, чрез коя онлайн платформа, как ще се удостоверява присъствието, как ще се гласува и как ще се преброяват гласовете и т.н. Въпреки, че ищецът сигнализирал Предстедателя за тези нередовности, това не било взето предвид.

На следващо място ищецът посочва, че събранието е нередовно проведено, тъй като на членовете на сдружението не са били предоставени писмени материали и писмена информация за насроченото ОС, свързани с дневния ред. В деня и часа на провеждане на събранието негови членове не са допуснати да присъстват и участват.

Събранието е проведено без необходимия кворум, тъй като представеният пред ТРРЮЛНЦ списък на членовете на сдружението не отразява действителния им брой. Липсват протоколи от предходни общи събрания за установяване кои членове са приети и липсва актуален списък на всички членове на сдружението към 08.02.2021г – датата на събранието.

При провеждане на събранието са допуснати до участние пълномощници на членове на сдружението, които са се легитимирали с нередовни пълномощни – били са общи, а не са изрични за конкретното събрание.

За нови членове на УС са избрани лица, които не са членове на сдружението, конкретно това е лицето Б.Г.С., който не е бил приеман за член на сдружението и като е избран за член на УС е нарушен чл.23, ал.1 от Устава.

 

С подадения отговор ответникът не отрича провеждането на общото събрание на 08.02.2021г, но посочва, че то е свикано редовно с решение на УС от 10.12.2020г, в което е участвал и ищеца и е бил определен дневния ред. Поканата за ОС е залепена на таблото на адреса на сдружението и това е удостоверено с протокол.

Ответникът твърди, че на 18.12.2020г, с изрична писмена молба, Н.Д. се оттегля като член на УС и като член на сдружението по лични причини. На 07.01.2021г. на заседание на УС от ищеца е поискана информация за отчетност и документация за мандатата му като Председател от 2013г до 2018г, тъй като липсвала счетоводна отчетност, липсвали данни за събиране и разходване на членски вноски и други средства, но ищецът не е дал отговор, напуснал е събранието и след това също депозирал молба за напускане. Такава молба подал и друг член на УС - Н.С.. Така органът на сдружението УС останал с двама действащи члена, които с оглед противоепидемиологичните мерки в страната решили да отложат провеждането на общото събрание за 08.02.2021г. За това са залепени съобщения на сградата, удостоверени с протокол, като на всички членове е извършено лично уведомяване, по телефона.

На 04.02.2021г членовете на УС взели решение за техническото провеждане на ОС, за което отново е поставено съобщение на таблото. Оспорва писмото от С.Б., Н.С. и Н.Д. от 07.01.2021г да е било скрито от ОС и да не е било взето предвид, а на тримата била дадена възможност за участие в общото събрание и за становище, защото преди провеждане на ОС са депозирали заявления, с които оттеглят предходните си молби за напускане и тъй като на събранието не присъствал юрист, не могло да се вземе становище по тези действия. При провеждане на събранието били внесени четири подписки за извършване на промени в състава на УС.

Ответникът посочва, че С.Б., Н.С. и Н.Д. са направили писмено изявление по смисъла на чл.16 т.1 от Устава за напускане на сдружението и тези изявления са довели до автоматично прекратяване на членството им, защото за това са изразили воля, която не се нуждае от насрещно съгласие или изтичане на срок. В тази връзка твърди, че членственото правоотношение на ищеца е прекратено по негова едностранна воля към 07.01.2021г, от тази дата той не е член, не е член и към датата на предявяване на исковете пред съда и поради това няма правен интерес от тях – те са недопустими.

По отношение начина на провеждане на събранието ответникът уточнява, че то не е било проведено неприсъствено, макар така да е записано в протокола, а решенията били взети чрез гласуване от всеки член, който получавал бюлетина – бланка, в която всеки член лично или като пълномощник попълвал своя глас и лично връщал бюлетината. Всеки член е изчаквал реда си пред сградата на сдружението, влизали са един по един, подавали са бюлетините си и са се подписвали в списъка на присъстващите. От 104 члена правото на глас е упражнено от 82-ма. След преброяване на бюлетините протоколът е бил разпечатан и подписан без постъпване на възражения.

Ответникът продължава, че на събранието са участвали само членове, вкл. лицето Б.Г.С., който е приет за такъв с решение от общо събрание от м. февруари 2017г.

На процесното събрание били представени 13 броя пълномощни, представени и пред АВ, а ако някои пълномощни са с нередовности, това не се отнася за всички. Дори аритметично да се изключат гласовете на лицата, упражнили правото си на участие чрез пълномощник, то това не би променило крайния резултат от гласуването.

Ответникът отново посочва, че според него ищецът не е член на сдружението от 07.01.2021г във вътрешните им отношения.

С подадената допълнителна искова молба ищецът е оспорил факта, че не е член на сдружението, тъй като той бил подал заявление за напускане, но след това го оттеглил с друго заявление вх. № ОС – 10/07.02.2021г – заявлението за напускане било взето необмислено, продиктувано от емоционално въздействие в момент на провеждане на заседание на УС.

Оспорва да е взето редовно решение на органа на сдружението УС с протокол от 07.01.2021г, който е подписан само от двама члена на УС и техните изявления не са достатъчни да сформират волята на този колективен орган. Допълва, че не е спазен законовия едномесечен срок за провеждане на ОС. Заявява отново вече направените с исковата молба оплаквания.

С постъпилия допълнителен отговор ответникът е потвърдил вече изложените от него обстоятелства и възражения, като отново заявява, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е член на сдружението.

 

 

По направеното от ответника възражение за недопустимост на предявените от ищеца искове, съдът се е произнесъл с изготвения по делото проект за доклад, като на първо място е конститал, че исковете са предявени в срок, а по въпроса дали ищецът е или не е член на сдружението и поради това да не разполага с право на иск, е посочил, че ще се произнесе след събиране на доказателствата по делото. Като мотив за това си решение съдът е посочил, че отправената от ищеца молба да бъде освободен от поста член на УС на сдружението и да бъде прекратено членството му в същото е адресирана до УС на сдружението, а съгласно чл.16, т.1 от Устава на сдружението молбата следва да е до органа общо събрание. В тази част, в първото по делото съдебно заседание, съдът е допълнил проекта за доклад, като е посочил, че ищецът разполага с право на иск и като член на орган на сдружението, доколкото не е вписано освобождаването му като такъв, каквото право изрично му дава чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.

След приемане на представените по делото писмени доказателства, съдът отстъпва от изразеното последно становище, поради следното:

Трайна е съдебната практика, че прекратяването на членственото правоотношение в хипотезата на заявено едностранно прекратяване от лицето настъпва с достигането на изявлението на лицето до сдружението. Възможността за членовете на ответното сдружение да прекратят едностранно членството си е изрично уредена и в чл.16, т.1 от Устава, който посочва, че изявлението следва да е отправено до органа Общо събрание на сдружението, без да се изисква посочването на мотиви за извършването му. Нито в Устава на ответника, нито в приложимия към спора Закон за юридическите лица с нестопанска цел са предвидени правомощия на който и да е орган за преценка и произнасяне по направеното искане за прекратяване на членство, напротив, то е предоставено изцяло в преценка на извършващото го лице, тъй като членуването е свободно. При това положение, съдът намира, че не е необходимо ищецът изрично да е отправил заявлението си до органа общо събрание на сдружението, който е колективен и непостоянно действащ орган, без да разполага с уредени правомощия да приема и прави изявления от името на дружеството и на който орган ответното сдружение не е дало компетентност да се произнася по направените заявления на членове за напускане на сдружението. Следователно, за да породи действие отказа от членство е необходимо той да е достигнал до сдружението и по делото това е несъмнено установено – молбата на ищеца за прекратяване и на членството му и на участието му като член в УС на ответника е с поставен вхдящ номер от стружението и дата 07.01.2021г. От този момент насетне ищецът е престанал да е член на ответника, както и за него вече не са били налице предпоставките да е член на управителния съвет, тъй като за членове на този орган могат да се избират единствено лица, които са членове, съгласно приетото изрично изискване на чл.23, ал.1 от Устава. Нещо повече, ищецът е изразил изрична воля, че иска да бъде освободен и като член на УС, за което освобождаване се изисква решение на общото събрание. Въпреки това съдът намира, че следва да се разграничат хипотезите на прекратяване на мандатана член на управителен орган, в зависимост от основанието, довело до това прекратяване. В конкретния случай, след като ищецът е престанал да е член на сдружението от дата 07.01.2021г и от същата дата вече не е отговарял на изискванията да е член на управителния орган на ответника, то от този момент в отношенията между него и сдружението ще настъпи прекратяването и на мандата му като член на УС, а необходимостта от последващо решение на ОС и неговото вписване касае отношенията между сдружението и третите лица, не и отношенията ответник – ищец. При направен отказ от лице да е член на орган на сдружение, за последния вече не е налице задължение и право да изисква от напусналия да извършва каквито и да било действия по отношение на сдружението, тъй като участието в органи на сдружение също е дорбоволно и зависи от волята на конкретното лице, не и волята на органа общо събрание.

В същия смисъл по прекратяване на членствено правоотношение и на мандатно правоотношение от органно представителство са изложени разсъждения в поставените Решение от 20.04.2015г по т.д. № 4928/2014г по описа на САС и Определение от 04.12.2020г по т. д. № 451/2020г по описа на СГС. В първото от тях съдът е посочил, че по аргумент на по-силното основание, при условие, че в  чл. 22, ал. 1, т.1 ЗЮЛНЦ е предвидено правото за прекратяване на членството с едностранно волеизявление до сдружението, то няма причина членовете на УС да не могат да прекратят ангажираността си по мандатното правоотношение, демонстрирайки воля, че не желаят да продължат участието си в управителния съвет, ако уведомлението е достигнало до знанието на сдружението. В цитираното определение е прието, че в  чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ изрично е предвидено, че членството се прекратява с едностранно волеизявление до сдружението и тъй като по делото е установено, че волеизявлението за това е получено от сдружението на 28.10.2019г, то считано от тази дата е  налице прекратяване на членство, от тази дата е настъпила и правната промяна в резултат от упражненото право за доброволно напускане.

Това, че членството на ищеца е прекратено не се и оспорва от същия, който на 07.02.2021г е депозирал пред ответника заявление за оттеглляне на молба, в което посочва, че на тази дата е взел решение да оттегли подадената от него молба за изключване от УС и от членство в сдружението. Между страните няма спор, че това изявление е достигнало до ответника, като макар в него ищецът да говори за изключване от УС, то всъщност има предвид заявеното доброволно напускане на този орган. Между страните няма спор, е оттеглянето е направено на посочената в него дата, т.е. след като вече членството на ищеца в сдружението и участието му в УС са били прекратени и поради това съдът намира, че това „оттегляне“ не е породило никакво правно действие, не е довело до никаква промяна във вече настъпилите факти, тъй ако веднъж членственото правоотношение и участието в орган на сдружението са прекратени, за да възникнат отново е необходимо да се спазят уредените от Закона и Устава на ответника изискванията – чл.11 и следващите от Устава. Нито законът, нито Уставът предвиждат процедура по автоматично възникване на членство или на мандатно правоотношение, напротив, необходимо е подаване на молба до сдружението и решение на органа ОС за приемане, след което е налице редовно придобиване на членство, респ. членство в управителен или контролен орган. Подобни решения по делото не се твърди  да са взети, като те не могат да бъдат заместени от факта, че ищецът е променил волята си, каквото основание за възникване на членство липсва уредено.

С оглед установеното съдът намира, че към датата на провеждане на процесното ОС - 08.02.2021г ищецът не е бил член на ответното сдружение и не е бил член на управителния му орган в вътрешните им отношения, считано от 07.01.2021г. Това го лишава от възможността да предявява искове, с които да оспорва взетите на събранието решения, с оглед изчерпателно посочените и оправомощени лица по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ. Предявените искове при липса на процесуална легитимация за ищеца са недопустими, а също недопустимо е и образуваното по тях производство, което следва да бъде прекратено, като такова. Съдът следва да отмени определението, с което е дал ход на устните състезания.       

На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът и при прекратяване на делото има право на извършените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 750лв, дължими от ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.09.2021г по настоящото дело, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, като ПРЕКРАТЯВА производството по същото.

ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „ТРАКИ-ПЪРВОМАЙ” – гр.Първомай, община Първомай, област Пловдив, ЕИК ********* сумата от 750лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: