Р Е
Ш Е Н
И Е
N 148
гр.Русе, 18.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на тридесети март през
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря М.П. и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело N763 по
описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В производството
са субективно и обективно съединени иск за прогласяване нищожност на договор
поради привидност с правно основание чл.26, ал.2, пр.посл. от ЗЗД във вр.чл.17,
ал.1 от ЗЗД и иск за разваляне на договор поради неизпълнение с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищците А.А.М. и Ц.Д.М.
твърдят, че на 14.06.2011 г. първата от тях и покойният й съпруг Д. Ц. М., поч.
на 21.10.2011 г., чиито законни наследници били, сключили два договора- договор
за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №***, т.4, рег. № ***, дело
№ ***/2011 г. на нотариус А.Ф.- рег. № *** на НК, вписан в СВ-Русе-
вх.№7055/14.06.2011 г., по силата на който прехвърлили на ответниците правото
на собственост върху следния недвижим имот: апартамент №*, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Р., *** В
нотариалният акт била посочена продажна цена от 28 744.30 лв., която не
била платена тъй като на същата дата в писмена форма с нотариална заверка на
подписите страните постигнали съгласие имотът да се прехвърли срещу
задължението на ответниците да поемат издръжката и гледането на
прехвърлителите, както и срещу задължението след навършване на пълнолетие на внучката
на прехвърлителите Е. Ц. М. да преведат по нейна сметка сумата от 5000 лв.
Договорът за покупко- продажба бил нищожен, тъй като същият бил привиден и
прикривал договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, в който смисъл било постигнатото на същата дата писмено споразумение
между страните по сделката. Писменият договор, обективиращ прехвърлянето на
имота срещу задължение за издръжка и гледане и заплащане на сумата от 5000 лв.
бил прикрития договор и действителната воля на страните. Същият имал характер
на обратен документ, установяващ привидността на договора за покупко- продажба.
Прехвърлителят и наследодател на ищците Д. Ц. М. страдал от неизлечимо тежко
заболяване, в резултат на което починал четири месеца след сключване на
сделката. С оглед на заболяването си същият се нуждаел от грижи и издръжка, от
каквито се нуждаела и ищцата с оглед нейното здравословно състояние.
Ответниците не изпълнили задълженията си, породени от прикрития договор- за издръжка и гледане. С
оглед на това за ищцата като страна по договора и за ищците като законни
наследници на Д. Ц. М. бил налице правен интерес от установяване нищожността на
договора за покупко- продажба на недвижимия имот, установяване на
действителните отношения, както и разваляне на прикрития договор поради виновно
неизпълнение. Претендира съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора за покупко- продажба поради симулация и постанови
приложение в отношенията между страните на прикрития договор- договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и да
развали алеаторния договор поради неизпълнение.
Ответниците М.Р.Т.
и В.Л. К.- Т. считат предявените искове за недопустими поради наличие на
формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 1227/2012 г. по описа на РОС, а по
същество оспорват основателността на исковете по съображенията, изложени в
отговора по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2011 г.
в гр.Р. Д. Ц. М. и А.А.М. от една страна и от друга М.Р.Т. и В.Л. К.- Т.
сключват с нотариален акт № ***, т.ІV, рег.№ 2409, д.№ 429/2011 г. на нотариус
А.Ф.- рег.№ **** на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ ***/14.06.2011 г., акт №**,
т.17, дело № ***/2011 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот:
апартамент 7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****,
намиращ се в гр.Р., по *** представляващ сграда №*, вх.*, ет.*, състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения, килер, две антрета и два балкона със
застроена площ 67.79 кв.м., заедно с избено помещение № 14-Б с площ 3.63 кв.м.,
заедно с 0.753% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж и продажна цена от 28 745.00 лв.
В нотариалният акт е посочено, че сумата е получена от продавачите. На същата
дата страните сключват в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и договор, по силата на който ответниците се
задължават да поемат издръжката и гледането на прехвърлителите, както и да
преведат сумата от 5000 лв. по сметка на внучката на Д. М. и А.М.- Е. Ц. М.,
род. на *** г. при навършване на 18 г. Със споразумение от 12.06.2012 г.
ответниците се съгласяват да върнат апартамента на А.М. при следните условия:
разваляне на договора за гледане и издръжка, вкл. и за заплащане на сумата от
5000 лв. на Е. М., заплащане на положените грижи за А.М. до 10.06.2012 г. в размер на 10 000 лв. в срок от два
месеца, както и връщането на апартамента да се оформи като покупко- продажба
със заплащане на съответните такси от страна на А.М.. Споразумението е
подписано от Ц.М. от името на неговата майка.
От представените
епикризи се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-
продажба на процесния апартамент Д. М. е страдал от Карцинозис перитонеи.
Субилеус. Карцинома вентрикули. Мета хепатис №1сегм.ІІ. Полипус колонис. Като е
бил опериран на 05.04.2011 г.във ВМА, Клиника чернодробно- панкреатична и
трансплантационна хирургия. А.М. също е била със здравословни проблеми, което е
налагало многократното й хоспитализиране. Поради трайно намалена
работоспособност същата е пенсионирана и получава лична и социална пенсия за
инвалидност.
Д. Ц. М. е
починал на 21.10.2011 г. и негови законни наследници са преживялата му съпруга А.А.М.
и синът му Ц.Д.М., което се установява с представеното удостоверение за
наследници.
С показанията на
св.Р.Т.- дъщеря на ответниците, които съдът цени през призмата на чл.172 от ГПК, се установява, че страните по сделката са били много близки, често
празнували заедно семейни и други празници, помагали си като при нужда сем.М.
търсели родителите й, че тя също е помагала при ремонт, при почистване, при
закупуване на уреди, че родителите й винаги се отзовавали при нужда, за да им
помагат. Същата свидетелка установява още, че Д. и А. М. разчитали на нейното
семейство, че те им закупували лекарства, водели ги на лекар, осигурявали
всичко необходимо, както и че след смъртта на Д. гледали ищцата в техния дом и
се грижели за нея като за малко дете, че
това продължило до м. юни 2012 г., когато синът й изненадващо се появил,
отвел майка си в нейното жилище и ограничил контактите им с ищцата, не им
осигурявал достъп до нея. Оттогава ответниците прекратили грижите за ищцата.
В този смисъл са
й показанията на св.М.Т.- сестра на ищцата. Тази свидетелка посочва като
причина за преустановяване на добрите отношения между ищцата и ответниците,
изявеното желание на ищцата да й бъдат заплащани лекарствата, с което
ответниците не се съгласили. Ищцата се оплаквала и че ответниците искали от нея
5000 лв., за да развалят договора, който са сключили.
По делото е
разпитана и св. А.Ф.- нотариуса, изповядал договора за покупко- продажба на
недвижимия имот и направил нотариалната заверка на подписите на договора за
издръжка и гледане. Същата установява, че няма практика в нотариалната кантора
да се извършва плащане на уговорената продажна цена, а тя само удостоверява
изявлението на страните, че отношенията им са уредени.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
В производството
са субективно и обективно съединени иск за прогласяване нищожност на договор
поради привидност и установяване на действителните отношения с правно основание
чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД и иск за разваляне на договор поради неизпълнение
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът не е
страна по договорите, но същият е
законен наследник на Д. Ц. М., поч. на 21.10.2011 г. и в това му качество за
същият е налице правен интерес от претендираната искова защита.
Предявените
искове са допустими, а възраженията на ответниците за недопустимост на същите
поради формирана СПН са неоснователни.
Предмет на
приложеното гр.д.№ 1227/2012 г. е установяване нищожност на договора за
покупко- продажба поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави,
както и иск за развалянето му поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на
продажната цена. Влязлото в сила съдебно решение по това дело формира СПН само
относно заявените основания за нищожност на договора за покупко- продажба на недвижим
имот и съответно за развалянето му. Тъй като симулацията е самостоятелно основание за нищожност на
договора, което не е било част от предмета на спора по приключилото
производство, то не е налице идентичност и не се обхваща от обективните предели
на СПН.
В мотивите на
първоинстанционното решение е прието, че договорът за покупко- продажба е
симулативен, прикриващ алеаторен договор за издръжка и гледане, но изрично е
посочено че не следва да се прогласява неговата нищожност на това основание,
тъй като същото не е заявено в исковата молба и не е част от предмета на спора.
Мотивите към решението не се ползват със СПН, а тя обхваща само решението-
какво постановява съдът по съществото на спора.
Не е налице
идентичност на спора и по иска за разваляне на договора поради неизпълнение,
тъй като са различни юридическите факти, на които ищците основават тази си
претенция.
С оглед на
изложеното съдът приема, че предявените искове са допустими, а възраженията на
ответниците са изцяло неоснователни.
В чл.26 от ЗЗД
са регламентирани няколко хипотези, обуславящи нищожност на договор. В чл.26,
ал.2, пр. последно от ЗЗД е посочено, че нищожни са и привидните договори.
Когато страните по сключен договор се
съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от
тях, този договор е привиден- относигтелна симилация. В производството в доказателствена тежест на
страната , която претендира, че
съществува прикрито съглашение, е да докаже както това свое твърдение, така и
неговото съдържание.
За пълно доказване на привидността му и
действителното прикрито съглашение, страните изготвят обратно писмо. Като
нарочно съставено, обратното писмо трябва да съдържа всички действителни
уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития договор. При съставено
обратно писмо свидетелски показания са недопустими. Последните са допустими в
хипотеза на чл.165, ал.2 от ГПК- при наличието на т.нар. начало на писмено
доказателство.
В настоящият
случай ищците твърдят, че сключеният договор за покупко- продажба на недвижим
имот е привиден и прикрива прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и заплащане на сумата от 5000 лв. в полза на трето-
неучастващо в процеса лице. В подкрепа на своите твърдения същите са представили
писмен договор с нотариална заверка на подписите от 14.06.2011 г.- датата на
сключване на договора за покупко- продажба, както и писмено споразумение от
12.06.2012 г., материализиращо изявлението на ответниците, че ще върнат
апартамента на прехвърлителката при условие, че бъдат обезвъзмездени са
положените от тях грижи срещу сумата от 10 000 лв., платима в посочения
срок.
Представеният по
делото писмен договор, сключен на същата дата между страните по оспорената с
иска сделка има характер на обратно писмо, тъй като вместо плащане на продажна
цена на прехвърления недвижим имот, страните са постигнали съгласие ответниците
да престират грижи и издръжка на прехвърлителите, състояща се в грижи при
болест и немощ, грижи за храна и облекло, заплащане на консумативи в жилището-
ток, вода, парно, заплащане на лекарства и разходите за погребението на всеки
един от тях.
Представеният и
изходящ от страните по договора документ разкрива наличието на относителна
симулация на договора за покупко- продажба- страните са постигнали съгласие
вместо продажна цена ответниците да престират издръжка и гледане.
Изводът на съда,
че сключения договор за покупко- продажба е привиден и прикрива алеаторен
договор за издръжка и гледане се налага и въз основа на споразумението от 12.06.2012
г. Същото изхожда от ответниците и представлява признание на метираализиранети
в него волеизявления- че същите се задължават да върнат апартамента не срещу
продажна цена, а срещу заплащането на стойността на положените от тях грижи.
Съвкупната преценка
на писмените доказателства по делото, дават основание да се приеме, че ищците
при условията на пълно и главно доказване са установили посоченото основание за
нищожност на договора за покупко- продажба. Същият е привиден и прикрива
договор за издръжка и гледане, поради което и на основание чл.17 от ЗЗД в
отношенията между страните по договора следва да намери приложение прикритото
съглашение- а именно за прехвърляне на недвижимия имот срещу задълженията на
ответниците да поемат грижите и издръжката на прехвърлителите.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че предявеният от иск по чл.26, ал.2, пред. последно
от ЗЗД във вр.чл.17 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предявеният иск
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗд е основателен.
Доказателствата
по делото сочат, че ищцата и нейния починал съпруг са сключили с ответниците
привиден договор за покупко- продажба, прикриващ договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С факта на сключването на
договора за ответниците е възникнало задължението да престират уговорените
издръжка и гледане на прехвърлителите, която престация е с продължителен
характер. В процеса в доказателствена тежест на ответниците да установят факта
на изпълнение на поетите с прикрия договор задължения.
С показанията на
св.Р.Т., които съдът цени през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй
като се подкрепят от показанията на св. Т.- сестра на ищцата, се установи, че
страните по сделката са били в близки отношения като ответниците са полагали
грижи за прехвърлителите- при ремонт, почистване, приготвяне на зимнина, при
закупуване на електроуреди, при транспортиране в болнични заведения и др. Свидетелите
установиха също, че за известен период от време- след смъртта на Д. М., ищцата
е живяла заедно с тях и те са се грижили за нея до началото на м. април 2012 г.
От този момент ответниците не са полагали грижи за ищцата, не са й изпращали
парична сума за нейната издръжка, нито са поискали трансформиране на
задължението в парично с оглед наведения довод, че ищцата не е давала
съдействие за точното изпълнение на задълженията.
Тези факти дават
основание да се приеме, че за периода до м. април 2012 г. ответниците са
изпълнявали задълженията си частично- в не- пълен обем, тъй като не установиха
да са престирали изцяло издръжката и грижите, уговорени в договора. Няма доводи
и доказателства през този период същите са заплащали консумативните разноски за
жилището, както и да са закупували лекарства за прехвърлителите със свои лични
средства. Същите не са полагали ежедневни грижи за прехвърлителите, каквито
изисква сключения договор, а са се отзовавали само при конкретна тяхна нужда.
Установи се също, че от м. април 2012 г.
е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответниците, поети с алеаторния
договор- същите не са полагали никакви грижи за ищцата, нито са й давали
издръжка.
Неизпълнението
на поетите с договора задължения от страна на ответниците е нов правно
релевантен факт, настъпил в договорната връзка, който поражда нови правни
последици. За кредиторите е възникнало субективното право да развалят сключения
договор съгласно разпоредбата на чл.87 от ЗЗД - поради виновно неизпълнение на
задълженията от страна на ответниците.
С оглед на това
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.78
от ГПК разноските по делото са в тежест на ответниците. Същите следва да
заплатят на ищците само действително направените от тях разноски. В конкретният
случай разноски следва да се присъдят само в полза на ищеца за платената от
нето държавна такса за производството. В полза на ищците не следва да се
присъжда уговореното адв. възнаграждение, тъй като няма доказателства същото да
е платена. Ответниците следва да заплатят по сметка на РОС дължимата от ищцата
държавна такса за производството.
По изложените съображения Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за нищожен на основание чл.26, ал.2, пред. последно
от ЗЗД сключения между Д. Ц. М., поч. на 21.10.2011 г. и А.А.М. от една страна
и от друга М.Р.Т. и В.Л. К.- Т. с нотариален акт № ***, т.ІV, рег.№ ***, д.№ ***/2011
г. на нотариус А.Ф.- рег.№ *** на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ ***/14.06.2011
г., акт №**, т.17, дело № ***/2011 г. договор за покупко- продажба на недвижим
имот: апартамент *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
намиращ се в гр.Р., по бул.*** представляващ сграда №*, вх.*, ет.*, състоящ се
от две стаи, кухня, сервизни помещения, килер, две антрета и два балкона със
застроена площ 67.79 кв.м., заедно с избено помещение № 14-Б с площ 3.63 кв.м.,
заедно с 0.753% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж и продажна цена от 28 745.00 лв.
като привиден, прикриващ
действителния и приложим в отношенията между страните на основание чл.17, ал.1
от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и
гледане и за заплащане на сумата от 5000 лв. на внучката на прехвърлителите- Е.
Ц. М..
РАЗВАЛЯ алеаторния
договор, сключен между Д. Ц. М., поч. на 21.10.2011 г. и А.А.М. от една страна
и от друга М.Р.Т. и В.Л. К.- Т. поради
неизпълнение.
ОСЪЖДА М.Р.Т. и В.Л.
К.- Т. да заплатят Ц.Д.М. сумата в размер на 136.15 лв.- разноски за
производството.
ОСЪЖДА М.Р.Т. и В.Л.
К.- Т. да заплатят по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер на
408.49 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: