РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 02.12.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на единадесети ноември ,
през две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 169 / 2019г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
На 12.07.2019г. в
Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от ****,роден на ***г. в **** с
постоянен адрес в ****,в качеството му
на законен представител –настойник на малолетната Ш.Д.И. ,с ЕГН-********** ,чрез пълномощника
му адв.С.И. с която е предявен срещу ****иск по чл.226, ал.1 вр. с чл. 221,ал.1 от КЗ/отм./ с цена на иска 80 000 лв.
,претендирани като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат и ****Д.
, настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от ****като водач на
лек автомобил марка ****, модел ****, застрахован по риска „гражданска
отговорност” в ****, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по
чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва наличието на
застрахователен договор , страна по който е ответното дружество,в чийто
предмет на дейност влиза застрахователната
дейност . Поради това съдът приема,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че на 17.07.2014 г. малолетната ****., заедно със своите родители ****и
****и други лица, всички сирийски граждани с ху**итарен статут в Република
България, пътували в посока ****в лек автомобил марка ****, модел ****,
управляван от ****. Ищецът твърди, че около 07.00 часа край с. ******** без
видима причина навлязъл в насрещната пътна лента, където се движел товарен
автомобил **, модел *******с прикачено към него полуремарке *******, управляван
от *******. Твърди също, че последвал удар между двата автомобила, при който на
място починали шофьора на лекия автомобил **** и пътуващите в лекия автомобил ****Д.И. и Д.И. *******, а ****била
тежко ранена. Последната била откарана в УМБАЛ „*******, където на 26.07.2014
г. починала от травмите си. В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило в
резултат на виновното противоправно поведение на ****. Твърди се, че в т.вр.
било образувано дос. произв. №Д-151/2014 г. по описа на Плевенска Окръжна
прокуратура, което обаче било прекратено с постановление от 18.12.2014 г., поради обстоятелството, че
виновния за ПТП **** е починал на местопроизшествието.
В исковата молба се
твърди, че малолетната ****. е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания
вследствие смъртта на брат си ****Д.И.,когото загубила нелепо в резултата на
катастрофата и на чиято смърт тя присъствала лично .Твърди се ,че тя тежко
понася загубата на брат си ,че скръбта и не отшумява и до момента и че
непрестанно тъгува за брат си и за родителите си. Твърди се също така ,че до
застрахователя е била изпратена покана
вх.№ 10638/25.07.2018г. за извънсъдебно уреждане на спора и че във вр. с
това били образувани три преписки по щети ,но по посочената банкова сметка ***али
никакви суми. Дори напротив ,твърди се ,че с писмен отговор изх.№ 9298/ 22.08.2018г. по преписка по щета
№ 000-1000-01-18-7563 упълномощения адвокат бил уведомен ,че ответното
застрахователно дружество счита ,че не е налице основание за изплащане на
обезщетение .
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ *******„ с *******,
със седалище и адрес на управление гр.***,*******, е подало писмен отговор.
Изразено е становище
,че с оглед разпоредбата на §96,ал.3 от Закона за изменение и допълнение на КЗ
/ ДВ бр. 101 от 07.12.2018г./ е нормативно регламентиран лимит за обезщетение на кръга от лица по чл. 493а
,ал. 4 от КЗ,към който спада според
ответника и ищцата ,който лимит е 5000лв. с оглед на което счита
,че претенцията за разликата над 5000
лв. до предявените 80 000 лв. е недопустима и производството следва да бъде
прекратено за тази разлика над 5000лв.
Признава се наличието
на задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на
автомобилистите,учредена с полица № 22113002317970,относно лек автомобил марка ****, модел ****, към датата на ПТП.
По същество на
спора е изразено становище ,че „наличието на продължителни болки и страдания
,които да е справедливо да бъдат овъзмездени „ ,както и наличието на „трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия „ по отношение на сестрата на починалия не се презюмират , а подлежат
на главно и пълно доказване от ищцата ,като се сочи ,че по делото няма
доказателства за твърденията в исковата молба ,че Ш. понася загубата много
тежко. Сочи се ниската възраст на децата към момента когато е настъпила смъртта
на брат и ,което не е обстоятелство предпоставящо настъпването на извънредни и
по-близки от обичайните отношения между брат и сестра. Позовава се на това ,че
в конкретния случай не са налице
условията, посочени в ТР № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС за да се присъди такова
обезщетение. Направено е изрично възражение
за частично погасяване по давност на осн. чл. 111 от ЗЗД на претенцията
за законна лихва ,като заедно с това се оспорва претенцията за присъждане на
законна лихва като акцесорна и следваща
съдбата на главния иск.
В срока по чл.
372 от ГПК ищеца не е подал допълнителна
искова молба с оглед на което няма и
допълнителен отговор от противната страна .
Съдът при
разпределение на доказателствената тежест между странитее указал на ищцата,че върху нея е доказателствената тежест да докаже претенцията си по основание и размер ,като установи твърдяната трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия , както и вида ,
обема , интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и страдания. Указал на ищцата ,че е нейна доказателствената тежест и за установяване както на настъпването на
инцидента ,така и на вината на водача на застрахования лек автомобил , а така
също и на причинната връзка между този
инцидент и смъртта на брата на ищцата .
След размяната на книжа
между страните по делото,съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от друго
доказване следните обстоятелства :
- Безспорно е наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност„ на автомобилистите,учредена с полица на *********№
22113002317970,относно лек автомобил
марка ****, модел ****, към датата на
ПТП.
- не е спорно ,че
починалият при ПТП –то ****Д.И., е брат
на ищцата .
Впоследствие ,в
първото с.з., след уточняване позициите на страните по твърденията в исковата
молба , съдът с изрично определение допълнително
е приел за безспорни и ненуждаещи се от друго доказване и следните
обстоятелства :
-не е спорен механизма на настъпване на ПТП на посочената в
исковата молба дата ,както и че в резултат на него е настъпила смъртта на брата
на ищцата .
-не е спорно ,че вина за настъпването на процесното ПТП е имал
водачът на лек автомобил марка ****, модел ****,който е застрахован при
ответното дружество.
При това положение
,след като горните обстоятелства не се нуждаят от друго доказване ,то върху
ищцата е останала доказателствената
тежест да докаже пред съда твърдяната трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия , както и вида ,
обема , интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и страдания.
На първо място
следва да се отбележи ,че договорът за
задължителна застраховка задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на
автомобилистите,учредена с полица № 22113002317970,относно лек автомобил марка ****, модел ****, е
сключен на 23.09.2013г./ а
самото застрахователно събитие е настъпило на 17.07.2014г./ , поради което и съгласно §22 от ПЗР на новия
КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ за този договор се прилага част четвърта от
отменения КЗ, доколкото няма твърдения , а и доказателства страните да се
договорили нещо друго след влизане в сила на новия КЗ.
Поради това според съда при решаване на
настоящия правен спор изобщо не е приложима
нормата на чл.493а от новия КЗ
,която в своите ал. 3 и 4 създава за
пръв път законово разграничение между
две категории пострадали лица,които подлежат на обезщетяване по различен начин
.Не следва да намира според съда приложение и нормата на §96 от ДР на Закона за
изменение и допълнение на КЗ / в сила от 7.12.2018г./ ,която е пряко свързана и
препраща именно към посочената норма на чл. 493а от новия КЗ.
В т.см. според съда
ограничението до 5000 лв. в размера на обезщетението за неимуществени вреди за
определена категория пострадали лица изобщо не е приложимо при определяне
размера на дължимото обезщетение ,произтичащо от наличието на застрахователен договор ,който е сключен
преди влизането в сила на новия КЗ / в сила от 01.01.2016г./
Безспорно е ,
обаче ,че при настоящия правен спор следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според което „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен
лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС , и по
изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговота смърт продължителни болки и страдания
,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Според настоящия съд въпросното ТР е
вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема че „ в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите
/дядовците и внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг …“ в който
близък родствен кръг са и родителите и
децата или съпрузите ,което разбиране , ако се следват правилата на
елементарната логика , предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата от този близък родствен
кръг поначало търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си родственик
и вече е само въпрос на конкретно доказване какъв е размера на тези болки и
страдания , но заедно с това по-нататък пък се приема ,че такова обезщетение се
дължи само по изключение
–когато претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка
и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.В т.вр. следва да се отбележи ,че въпросът дали търпените от ищците/родственици
на починалия / болки и страдания са
значителни е въпрос не по основанието
на иска за обезщетение на имуществени вреди , а е въпрос по неговия размер и по
тази причина критерият значителност на
вредите не би следвало да бъде от значение при преценката за това дали
изобщо ищецът има право на обезщетение,
а следва да се отрази само върху неговия размер . Сходни съображения важат и по отношение на другия
възприет в ТР критерий - продължителност на търпените болки и страдания,който
също така би следвало да рефлектира само
върху размера на дължимото обезщетение , а не върху това дали такова
обезщетение изобщо се дължи или не. Изобщо възприетият в ТР подход при който
въпросът за основателността на
претенцията се поставя в зависимост от фактори ,които касаят само размера на
търпените неимуществени вреди ,считам за непоследователен и вътрешнопротиворечив.
Тъй като ,обаче , въпросното ТР №
1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е задължително за настоящия съд
,то се налага изследването на въпроса дали в конкретния случай между ищцата и починалия и брат е била изградена толкова близка и трайна
житейска връзка ,която да надхвърля формалната връзка на родство ,че поради
загубата на родственика ищцата да търпи значителни морални болки и страдания от
неговата загуба с продължително проявление във времето?
Според съда ,при
съвместната преценка на събраните по делото доказателства за обстоятелствата
при които е настъпила смъртта на брата на ищцата, и на показанията на разпитаната като свидетел******се
налага извод ,че между починалия ****Д.И.
и неговата сестра Ш.Д.И. е била налице именно такава
близка житейска връзки , чието
внезапно и нелепо прекъсване е станало причина Ш.Д.И. да претърпи и да продължава да търпи, и
понастоящем „значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето,които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени“, /според възприетото от ВКС разрешение на въпроса/.
В конкретния случай
следва да се отчете обстоятелството ,че малолетната ищца е пътувала в същия лек
автомобил с който е причинено ПТП и по тази причина е възприела пряко и
непосредствено настъпването на смъртта на брат си /като няма спор ,че той е
починал на място/и това безспорно има още по-травмиращо действие върху
съзнанието и чувствата на малолетната
ищца ,отколкото ако смъртта на брат и беше настъпила в нейно отсъствие.
Обстоятелството ,че както починалият ****Д.И. ,така и неговата сестра Ш.Д.И.
са били на твърде ниска възраст към момента на ПТП /той на около 7
години според данните за неговото ЕГН , а тя –на около 5 години/не изключва
априори ,според съда наличието на близка
житейска връзка между брата и сестрата. Напротив ,с оглед на конкретните
житейски обстоятелства / че се касае за сирийски граждани с ху**итарен статут в
Република България ,които са откъснати от обичайната си среда и са поставени в
чужди за тях условия /, засилването на
обичайните връзки между членовете на семейството е още по-голямо в
сравнение с обичайния ,ежедневен нормален начин на живот от какъвто те
фактически са били лишени поради необходимостта да напуснат
страната си и да се установят първоначално в България. Както сочи и свидетелката в показанията си „
в едно традиционно арабско семейство ,голямото дете /в случая това е брата /
гледа малкото и в т.см. мисля ,че наистина е имало силна връзка ,като гледам
последствията .„ По-нататък свидетелката установява от проведените разговори
със самата Ш.,че детето продължава и
досега да страда заради липсата на брат си и че продължава да посещава терапевт
и логопед за да преодолее проблемите,възникнали след инцидента.Касае се за
проблеми при общуването на детето с другите , ,както и конкретно за говорни проблеми .Възприятията на
свидетелката не са по-малко достоверни поради това ,че разговорите са осъществявани по телефона ,част
от тях по Viber,тъй като въпросното приложение позволява едновременно предаване
на образ и глас, при което свидетелката може достатъчно добре да възприеме
характерни белези на поведението и на състоянието на малолетната Ш.. Вярно е ,че съществува затруднение да се разграничи до каква степен болките и страданията ,които е претърпяла и
продължава да търпи малолетната ищца, са
поради смъртта на родителите и ,и до
каква –поради смъртта на брат и ,но
според съда не може да се изключи причинната връзка между установеното от
свидетелката състояние на Ш.Д.И. и смъртта на брат и ,още повече ,че е
безспорно ,че тя няма други братя или сестри и фактически със смъртта на
двамата родители , а и на брат си е
изгубила всичките си най-близки родственици на които би могла да разчита за
подкрепа в живота си.Установява се ,че страданията на Ш.Д.И. продължават и досега ,т.е. пет години след
инцидента и загубата на близките и родственици ,в т.ч. и на единствения и брат
и в т.см. тези страдания безспорно са с продължително проявление във
времето,според използваната в ТР терминология. .Тези проявни форми на търпените
от Ш.Д.И. болки
и страдания и тяхната значителна продължителност според съда обосновават в
достатъчна степен нуждата от обезщетяването им чрез присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Като
съобрази вида , обема и интензитета на търпените от Ш.Д.И. болки
и страдания ,съдът намира ,че
адекватния размер за тяхното обезщетяване е
50 000 лв. За разликата над 50 000
лв. до претендираните 80 000 лв. ,съдът намира ,че искът следва да бъде
отхвърлен ,като неоснователен.
Върху тази сума
ответникът дължи и мораторна лихва ,като нейната дължимост в случая ,доколкото към него намира приложения отменения КЗ ,е от датата
на увреждането -17.07.2014г. Ответникът ,обаче е направил изрично възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на предявения акцесорен иск за лихви на осн. чл. 111 от ЗЗД. Като взе
предвид, че в случая се касае за взе**е за лихви ,което съгласно чл. 111,б.“ в“
от ЗЗД се погасява с кратката тригодишна давност ,то следва ,че взе**ето на
ищеца за мораторна лихва върху
главницата,дължимо за периода от
17.07.2014г./дата на увреждането / до
12.07.2016г. /дата ,стояща три години преди предявяване на иска /, е погасено
по давност и в тази част следва да бъде отхвърлено именно като погасено по
давност. Лихвата следва да се присъди
,считано от 13.07.2016г. до окончателното изплащане на присъдената главница.
С оглед този изход на делото и на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА следва ответникът да бъде осъден да заплати
на адв. ******/която е осъществила безплатна правна помощ на ищцата /
адвокатско възнаграждение ,което съгласно чл. 7,ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер
на 2030лв.
Ответникът е поискал
присъждане на направени от него деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК с оглед отхвърлената част на
иска.Такива разноски действително се дължат на ответника ,но юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено не съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / която сочи ответникът в представения
от него списък по чл. 80 от ГПК / , а
съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ към която препраща чл. 37 от
Закона за правната помощ.Според чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ това възнаграждение се определя в размер от 100 до 300лв. Като
се приеме максималният размер от 300лв. ,то с оглед отхвърлената част от иска
,следва ,че ищеца трябва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на
112,50 лв.
Тъй като ищецът е
бил освободен от внасяне на държавна такса, то на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ПлОС дължимата д.т. върху уважения размер на иска ,която е в
размер на 2000лв.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ Застрахователна компания „*******, *******–
гр.***,бул. „****** да заплати на Ш.Д.И.
,с ЕГН-**********,родена на ***г. в **** , с настоящ адрес *** 80, чрез
законния и представител ,и настойник -****,роден на ***г. в **** със същия адрес в ******, сумата 50 000 /петдесет хиляди лева / лв. ,представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат
и ****Д.И.,настъпила на 17.07.2014
г. при ПТП с участието на лек автомобил
марка ****, модел ****, управляван от ****,който автомобил е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „гражданска
отговорност „ на автомобилистите,учредена с полица № 22113002317970,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 13.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ЗА РАЗЛИКАТА над 50 000
лв. до претендираните 80 000лв., ОТХВЪРЛЯ
иска с правно осн. чл. 226, ал.1
от КЗ/отм./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЗА периода от 17.07.2014г. до 12.07.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД , като погасен по
давност.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА , Застрахователна компания „*******, *******–
гр.***,бул. „****** да заплати на адв. ******-гр.***, район ****** , ******офис-партер
,******адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК Застрахователна компания „*******, *******– гр.***,бул. „****** да заплати в полза на ПлОС дължимата д.т. върху уважения размер на иска,която е 2000лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК Ш.Д.И. ,с
ЕГН-**********,родена на ***г. в **** , с настоящ адрес *** 80, чрез законния и
представител и настойник -****,роден на ***г. в **** със същия
адрес в ******, да заплати на Застрахователна компания „*******, *******–
гр.***,бул. „****** деловодни разноски в размер на 112,50 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД :