№ 3619
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20221100503644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №20904/07.04.2022г. от длъжника „С.В.” АД
срещу постановление за разноски от 26.01.2022г. по изпълнително дело
№20228510400049, с което е е намален размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 700 лв.
Жалбоподателят - „С.В.” АД твърди, че е налице злоупотреба с права
предвид обстоятелството, че размерът на дълга е 300 лв., а на адвокатското
възнаграждение – 700 лв. посочва, че в обжалвания акт не са изложени
никакви мотиви, както и липсва произнасяне относно пропорционалната
такса. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и отмени
начисляването на адвокатско възнаграждение, алтернативно да определи
размера на минималното адвокатско възнаграждение като съобрази
фактическата и правна сложност на извършените изпълнителни действия.
Претендира направените разноски за настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят – „Г.С.М.П.” ЕООД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е
депозирал възражение. Претендира направените разноски – 200 лв.
адвокатско възнаграждение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
1
заявява становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалвания акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото,
приема следното:
Производството по изпълнително дело №20228510400049 е образувано
на 11.01.2022г. по молба с вх. №02433 на „Г.С.М.П.” ЕООД, в качеството му
на взискател, чрез пълномощника му адв. С.Д. срещу „С.В.” АД, в качеството
на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 04.11.2021г. по гр.д.
№ 10 110/2021г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав.
Към молбата са приложени:
- адвокатско пълномощно от взискателя за адвокат С.Д.,
- споразумение за адвокатско възнаграждение от 10.01.2022г., сключен
между взискателя и адвокатското съдружие, с предмет – осъществяване на
процесуално представителство по настоящото изпълнително дело, с
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева., като е
отбелязано, че сумата се заплаща по банков път и
- преводно нареждане за сумата от 800 лв. по банковата сметка на
адвокатското съдружие.
На страница 3 от изпълнителното дело е представен изпълнителния
лист, който е за сумата от 300 лв.
На 11.01.2022г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 800 лв. адвокатско
възнаграждение. На 11.01.2022г. същата е връчена на длъжника.
На 12.01.2022г. е подадена молба от взискателя чрез процесуалният му
представител, в която е оттегляне искането за осъществяване на
първоначално посочените изпълнителни способи и е направено искане за
способ за изпълнение - запор на банковата сметка на длъжника.
На 21.01.2022г. е подаден отговор на покана за доброволно изпълнение
от длъжника с вх. №04682, в който се възразява срещу включването на 800 лв.
за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и е направено искане
същото да бъде намалено и съответно се намали и пропорционалната такса.
На 26.01.2022г. е издадено постановление за разноски, с което е
намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 800
лв. на 700 лв.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 27.01.2022г.
2
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски
в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането в
случая е съдебния изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по
реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – при
материален интерес до 1 000 лв. – 200 лв.
В конкретния случай от страна на процесуалния представител на
взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело
има подадена и молба, в която е направено искане събирането на вземането да
се извърши чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят следва да посочи начин на изпълнение, като
е допустимо те да бъдат повече от един и съответно в хода на производството
да се посочват и други начини. Видно от данните по делото, на 11.01.2022г. е
подадена първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело и на
следващия ден 12.01.2022г. втора молба, в която взискателят е заменил
първоначално посочените начини на изпълнение с други. При тези факти,
настоящият съдебен състав счита, че подаването на втората молба от
взискателя не може да бъде тълкувана като действие по т. 10.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като е
направена преди изтичане на срока за доброволно изпълнение и без да са
били изобщо осъществени първоначално посочените начини на изпълнение,
които евентуално да са били неефективни. При така приетото от съдебния
състав, следва, че на взискателя не следва да се определя и адвокатско
3
вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради
което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения
размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението
съгласно поканата за доброволно изпълнение е: 300 лв. – съгласно
представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско възнаграждение, 8, 91
лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси или
общо 508, 91 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „б”
от ТТРЗЧСИ таксата е 50, 89 лв., а при адвокатско възнаграждение от 800 лв.
– таксата е 110, 89 лв. С оглед на така направените изчисления настоящият
съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и следва да
бъде намален първоначално определения размер на таксите по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 214, 45 лв. на 154, 45 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 26.01.2022г. по изпълнително
дело №20228510400049, с което е намален размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 700 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№1298/11.01.2022г. по изпълнително дело №20228510400049 разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 800 лв. на 200 лв. и таксите по от
ТТРЗЧСИ от 214, 45 лв. на 154, 45 лв.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5