РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. Пловдив, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300503020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез пълномощника адв.С. К. от АК Пловдив, срещу решение №
2795/19.06.2024г. по гр.д. № 4160/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
с което се осъжда на основание чл.45 ал.1 ЗЗД Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от думите „***, изречени от Б. Г. Т., с ЕГН:
********** по адрес на Д. Н. М., с ЕГН: **********, изразяващи се в
причиняване на силно безпокойство и тревожност, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, С обжалваното решение се отхвърля предявения осъдителен иск с
правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за горницата над уважения размер от 1000
лева до пълния предявен размер от 3000 лева
С обжалваното решение се отхвърля като неоснователен предявения от
1
Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** против Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Б. Г. Т., с ЕГН: ********** да заплати на Д. Н. М., с ЕГН: ********** сумата
от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на силно безпокойство и
тревожност, причинени от публикация в сайта „Trafficnews.bg“ от 13.04.2018г.
„Жена след преглед при зъболекар причинила катастрофата в Пловдив“, в
която било отразено, че Б. Г. Т., с ЕГН: ********** настоявала да бъде
направен тест за наркотици на Д. Н. М., с ЕГН: **********, като заявила, че
същата е неадекватна.
С въззивната жалба на Б. Г. Т. се обжалва решението само в частта, в
която в която същата е осъдена да заплати сумата от 1 000 лв. за
неимуществени вреди, като решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че първата инстанция неправилно е приела за
установено, че са отправени обидни думи спрямо ищцата на посочената дата,
като се сочи, че не са събрани категорични доказателства за този факт, което е
видно от анализа на свидетелските показания. Също така се сочи, че не е
установено по безспорен и несъмнен начин настъпването на вредоносните
последици, а именно тревожност и безспокойство. Сочи се, че не е доказана и
причинната връзка между деянието и настъпилите вреди. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се
разноските по делото
Постъпила е и въззивна жалба на Д. М. чрез адв. А. срещу същото
решение, в частта в която с което е отхвърлен искът за неимуществени вреди
от 1 000 лв. до 3 000 лв. като неоснователен. Сочи се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и противоречи на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е преценил съществуващите
обстоятелства относно определения размер на обезщетението, като
неправилно не е приет по-висок интензитет и продължителност на
претърпените неимуществени щети, а определеният размер на обезщетението
не е съобразен с критериите за справедлива обезвреда в чл. 52 от ЗЗД. Не е
съобразен и със съдебната практика. Иска се отмяна на отхвърлителното
решение в тази част и уважаване на иска за неимуществени вреди до 3 000 лв.
Претендират се разноските по делото.
2
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от от Б. Т., с който
жалбата на Д. М. се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на
решението в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди.
Претендират се разноските по делото
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподатеката Б. Т., че първата
инстанция неправилно е приела за установено, че са отправени обидни думи
спрямо ищцата на посочената дата. Основателно е и оплакването, че не са
събрани категорични доказателства за този факт, което е видно от анализа на
свидетелските показания.
Първата инстанция не е анализирала показанията на свидетелите
поделото и ги е приела безкритично в нарушение на принципа визиран в
чл.172 от ГПК. Показанията на свидетеля Ч. Ч., интимен приятел и баща на
детето на ищцата, не са преценени от съда с оглед на всички други данни по
делото и без да е взета предвид неговата заинтересуваност по делото от
неговия краен изход. В качеството си на лице живущо с ищцата този свидетел
е възможно най-заинтересувания свидетел, който може да се разпита по това
дело. Ето защо неговите показания следва най-внимателно да се сравнят с
другите данни по това дело.
На първо място прави впечатление, че в исковата молба е посочено, че
обидните реплики спрямо ищцата са отправени, когато св.Ч. разхождайки се
между множество случайни минувачи и живущи от съседните къщи, случайно
се обръща към една непозната жена, която се оказва случайно точно
ответницата Т., която му казва „***“. Св.Ч. обаче в своите показания твърди
други факти, същият отива към ударените коли и едно момиче от
вътрешността на колата му сочи и му казва „***.“ Тоест показанията на този
3
свидетел противоречат на описаното в исковата молба. Освен това тези
показания са нелогични, защото с лице в затворена кола не може да се проведе
разговор поради липса на чуваемост, между лицето в колата и това извън нея.
Също така следва да се посочи, че този свидетел не казва в своите показания,
че това „момиче“ е било ответницата Т.. Изобщо в този разпит този свидетел
говорейки за това „момиче“, никъде не сочи това да е ответницата Т..
Единствено в едно изречение в протокола за разпит пише, че „другата жена
/Т./“, която явно вече не е момиче, а жена му е казала, че жена му е била под
наркотици. От така протоколирания разпит и забележката /Т./ не става ясно
това твърдения на свидетеля ли са или изводи на съда. Показанията на
свидетелят Ч. са и твърде взаимноизключващи се. От една страна същият си е
общувал преди всичко с „момичето“, преди още да поговори с приятелката си,
от друга страни твърди, че „Имаше много хора, аз не гледам хората, гледам
жена ми и детето.“ Не става ясно тогава като не гледа другите хора как този
свидетел е запознат кой и какво е казвал и искал от другите хора на това
място. Показанията на св.Ч. не са подкрепени и са подложени на съмнение и
от неговия близък приятел св.Е. С., който пък е чул също едно момиче да
казва, че ищата е кифла или наркоманка, но неясно коя от тези две думи е
употребена. Това поставя под съмнение показанията на неговия приятел св.Ч..
И двамата свидетели обаче са категорични, че „момичето“ много е викало и е
настоявало пред полицията да се извърши тест за наркотици на ищцата М..
Видно обаче от писмо на МВР Пловдив /л.92/ при процесното ПТП
участниците в него, в това число и Д. М. не са тествани за наркотици с
техническо средство. Което е в крайно несъответствие с показанията на
свидетелите Ч. и С., че въпросното „момиче“ само това е викало на
всеослушание и е правило подобни искания и до представителите на
полицията. Също така свидетелят С. Д., бивш интимен приятел на Т. отрича
същата да е говорила нещо пред хората след настъпилото ПТП. Ето защо
показанията на св.Ч. Ч. като пристрастни, неясни, нелогични и вътрешно
противоречиви не доказват ищцата Б. Т. да е изричала думите описани в
исковата молба.
При тези факти въззивният съд намира първият иск на
жалбоподателката Д. М. за това ответницата Б. Т. на дата 13.04.2018г. /датата
неправилно не е уточнено в диспозитива на съдебното решение на РС
Пловдив/ да е казала „***“, за недоказан. Поради което решението в тази част
4
следва да се отмени, а искът да се отхвърли изцяло. Това налага решението в
частта, в която се отхвърля горния осъдителен иск с правно основание чл.45
ал.1 ЗЗД за горницата над уважения размер от 1000 лева до пълния предявен
размер от 3000 лева да се потвърди като правилно. При това положение
жалбата на Д. М. срещу решението, в частта в която с което е отхвърлен искът
за неимуществени вреди от 1 000 лв. до 3 000 лв. е неоснователна и не може
да се уважи. В останалата необжалвана част решението е влязло в сила като
необжалвано.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата Б. Т. следва да се
присъдят направените от нея разноските за първата инстанция – 800 лева за
адвокатски хонорар и 30 лева за депозит за свидетел /л.31 и л.100 и л.54/. За
платена адвокатска защита по въззивното дело се дължат 600 лева /л.38/.
Общо се дължат 1430 лева за двете инстанции.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2795/19.06.2024г. по гр.д. № 4160/2023 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО се осъжда на основание
чл.45 ал.1 ЗЗД Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д. Н. М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от думите
„***“, изречени от Б. Г. Т., с ЕГН: ********** по адрес на Д. Н. М., с ЕГН:
**********, изразяващи се в причиняване на силно безпокойство и
тревожност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата И В ЧАСТТА относно
разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Н. М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на
1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от думите казани на дата 13.04.2018г. в гр.Пловдив -
„***“, изречени от Б. Г. Т., с ЕГН: ********** по адрес на Д. Н. М., с ЕГН:
**********, изразяващи се в причиняване на силно безпокойство и
тревожност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОТВЪРЖДАВА
5
решението в частта, в която се отхвърля горния осъдителен иск с правно
основание чл.45 ал.1 ЗЗД за горницата над уважения размер от 1000 лева до
пълния предявен размер от 3000 лева.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Б. Г.
Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1430 лева за разноски направени
пред първата инстанция и пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6