Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.12.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи граждански
състав
На десети ноември две
хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
364 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 260066 от 20.10.20209г. на КрлРС, по делото е
допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с пълен идентификатор 36498.502.856.1.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., община К., област П.,
одобрени със Заповед № РД-18-52/**.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на обекта: град К., п.к. 4300, ул. „В.“ № **, етаж -1 (минус едно),
апартамент 8, като самостоятелния обект се намира на етаж -1 (минус едно) в
сграда с идентификатор 36498.502.856.1, брой надземни етажи – 3, брой подземни
етажи – 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна и сграда, разположена
в поземлен имот с идентификатор № 36498.502.856, с предназначение на
самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, целия с площ
от 32.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
36498.502.856.1.7, под обекта - няма, над обекта - няма, като имота съгласно
документ за собственост представлява БОКСОНИЕРА, находяща се в град К., обл.П., ул. „В.“ № **, етаж 1, със застроена площ от 32.00
кв.м., състоящ се от спалня-дневна, кухненски бокс, баня-тоалетна и антре, при
съседи: отгоре - Р.Л.П., от север - гарсониера, юг – „калкан”, ПРИ КВОТИ: 1/6
ид.ч. за М.И.Г., 1/6 ид.ч. за И.И.Г.
и 4/6 ид.ч. за Т.Н.Г..
В първото заседание след допускане на делбата,
съделителят, в лицето на ответницата - Т.Н.Г. е предявила
искане за сметки по смисъла на чл. 346 от ГПК, както и е предявила възлагателна
претенции по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
I. По отношение
на поделяемост и пазарна оценка на недвижимите имоти:
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от
страните, която се възприема от съда като обективна и компетентно изготвена,
съгласно която пазарната стойност на имота възлиза на 24 000.00 лева.
ІІ. По извършване на делбата на недвижимият имот:
Съгласно чл. 203 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствено жилище чрез
разпределение на имотите или чрез жребий се извършва само когато жилището е
поделяемо, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти
без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и норми. За целта главния архитект на общината
по предложение на съда одобрява инвестиционен проект, а контролът по
законосъобразност на одобряването на проекта се извършва от съда, пред който е
висящо делото за делба в същото производство. Съгласно цитираната норма от ЗУТ,
наличието на техническа възможност за разделянето на имота се доказана с
инвестиционен проект, какъвто по делото не е представен.
Предвид обстоятелството, че имота предмет на делба, съгласно
заключението на вещото лице е жилищен и никоя от страните не е ангажирала
доказателства за възможна поделяемост, съгласно разпоредбите на ЗУТ, то съдът
приема, че същия е неподеляем. Това се посочва и от вещото лице в своето
заключение. При
извършване на делба на неподеляемо жилище се разглеждат преди всичко
претенциите за възлагане, направени по реда на чл. 349, ал.1 или ал. 2 от ГПК,
тъй като те съставляват изключения от общия принцип за извършване на делбата на
неподеляем имот чрез изнасянето му на публична продан.
В настоящия
процес, ответницата - Т.Н.Г. е направила възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК. В тази връзка, същата е представила
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от която,
освен идеалната част от процесния имот, ответницата не притежава друго жилище.
Представената декларация не е оспорена от ищцовата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4 от ГПК, искането за възлагане може да
се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за
допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК, като имотът се оценява по
действителната му стойност. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, когато
уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в
6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
В тежест на съделителя, направил искане по чл. 349, ал.2 от ГПК е докаже,
че делбеният имот е наследствен, че е живял в
наследствения имот при откриване на наследството и трето, че няма собствено
жилище. Безспорно се установи по делото,
че делбения неподеляем жилищен имот има наследствен характер и
следователно е налице първата от изискуемите от закона предпоставки. Не е
спорно между страните, че ответницата е живяла в процесния имот към
момента на откриване на наследството, от което тя черпи права. Наследникът
следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно
фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се
изразява в установяване, пребиваване в делбения имот, с
цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди
на съделителя - т.7 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Не се спори между
страните, а и от приетите писмени и гласни доказателства (показанията на
свидетеля Ш.), съдът приема, че ответницата е живяла през цялото време от
откриване на наследството, преди това, както и понастоящем в процесния имот. Факта,
че ответницата няма друго жилище също не е спорен между страните по делото.
Следователно налице са всички изискуеми от закона предпоставки за възлагане
на делбения недвижим имот на Т.Н.Г., поради което искането й, на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено като основателно и на Т.Н.Г.
да се възложи процесният неподеляем
жилищен недвижим имот.
Доколкото имота, съгласно заключението на вещото лице е оценен на 24000
лева, притежаваната от М.И.Г. 1/6 ид.ч. се
остойностява на 4 000 лева, притежаваната от И.И.Г.
1/6 ид.ч. се остойностява на 4 000 лева и притежаваните
от Т.Н.Г. 4/6 се остойностява на ** 000 лева. Ето защо, за уравнение на дела
на останалите двама съделители - М.И.Г. и И.И.Г.
ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 4 000.00 лева, в
шестмесечен срок, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва върху дължимата сума, считано от тази дата до окончателното й
заплащане.
ІІІ. Държавни
такси по член 355 от ГПК:
Съделителите на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК и съгласно неоспореното от страните заключение на
вещото лице М.К. ще следва да бъдат осъдени да
заплатят за държавни такси в размер на 4% от стойността на дяла, по сметка на КрлРС, както
следва: **0.00 лева за М.И.Г., **0.00 лева за И.И.Г. и 640.00 лева за Т.Н.Г..
На основание чл. 47 от ЗМДТ, съделителката - Т.Н.Г.
която получава в дял имот на стойност надвишаващ квота й (над собствените си
4/6ид.ч.), следва да заплати местен данък върху превишението,
в размер на 3% изчислена върху разликата от 8 000.00 лева, а именно - в размер
на 240.00 лева.
IV. По отношение претенцията по сметки, заявена от ответницата по реда на
чл. 346 от ГПК:
Разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗН установява, че сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил
възнаграден по друг начин, има право да иска при делбата това увеличение да се
пресметне в негова полза, като увеличението може да се даде в имот или в пари.
В настоящия случай съделителя - Т.Н.Г. е
предявила искане за увеличение на наследството приживе на наследодателя, като
претендира, че тя през 2018г. е поставила в апартамента – теракотни и фаянсови
плочи, алуминиева врата и дограми, боядисване. Поискала е останалите двама
съделители да бъдат осъдени да й заплатят направените разходи в размер на 5 126.00
лв. На основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 72 от ЗС моли съда, да
бъдат осъдени ищците да заплатят на ответницата сумата от 6 214.00 лева,
представляваща извършените подобрения в имота, с които са се увеличили дяловете
на ищците в съсобствеността на имота, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата претенция до пълното изплащане на
претендираната сума.
В хода на делото, на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение в
размера на предявените претенции на ответната страна, заявени по реда на чл.
346 от ГПК, като претенцията, с правно основание чл. 12, ал.2 от ЗН се счита
предявен в общ размер от 3835.87 лева, а претенцията, с правно основание чл.
61, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 72 от ЗС се счита предявен в размер от общо
714.00 лева.
За доказване на претенцията си, ответната страна е ангажирала свидетелските
показания на свидетеля М.А.Ш.. Същият твърди, че живеел в близост до жилището
на Т.Н.Г. и той е този, който е извършил пълният ремонт на апартамента след
закупуването му. Твърди, че ремонтът се извършил през лятото на 2018г. и
приключил същата година, през месец септември. Описва следната извършена от
него дейност в процесния апартамент, както следва – изкъртил старата мазилка в
антрето и банята и положил нова такава. Шпакловал всички останали стени.
Поставил теракот в антрето, кухнята и банята.На пътеката, която води към
апартамента (около 10м.) поставил гранитогрес. След като в апартамента се
поставила алуминиева дограма твърди, че обърнал прозорците и шпакловал наново
около тях. Пребоядисал целия апартамент – стени и тавани. Голямата стая в
апартамента шпакловал и измазал наново и точно там работата била най-много. В
тази стая сложил и теракот. Сменил един кран в тоалетната. Твърди, че трудът му
целият ремонт по апартамента му бил заплатен от собственичката - Т.Н.Г., тъй
като мъжът й по това време бил болнав, а по-късно същият починал. За материали
ходели заедно с нея, като тя ги закупувала и заплащала абсолютно всичко.
Твърди, че никой друг освен него, не е извършвал ремонт по апартамента. Той
направил целия ремонт. За положеният труд по ремонта на апартамента, Т. му
заплатила 1700 лева.
По делото е представен Договор от 20.06.2018г. за поставяне на дограма на
процесния апартамент, на стойност от 1230 лева.
По делото е изслушано заключение на вещото лице М.К. по назначената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът го възприема
като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно приетото
заключение, ремонтът в антрето, обхващащ – поставяне на теракот, шпакловане,
грундиране и боядисване, възлиза на обща стойност от 254.00 лева, от която сума
трудът е остойностен на 176.83 лева, а материалите на 77.17 лева. Ремонтът в
кухнята, обхващащ – поставяне на теракот, шпакловане, грундиране и боядисване,
възлиза на обща стойност от 405.25 лева, от която сума трудът е остойностен на
298.23 лева, а материалите на 107.02 лева. Ремонтът в стаята, обхващащ –
поставяне на теракот, шпакловане, грундиране и боядисване, възлиза на обща
стойност от 1011.91 лева, от която сума трудът е остойностен на 590.48 лева, а
материалите на 421.43 лева. Ремонтът в банята и тоалетната, обхващащ –
поставяне на теракот и облицовка с фаянсови плочки, възлиза на обща стойност от
223.33 лева, от която сума трудът е остойностен на 425.25 лева, а материалите
на 198.92 лева. Доставянето и монтажа на дограма и врати е на обща стойност
1742.00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, обща стойност на ремонта възлиза на
3835.41 лева, от която сума трудът е остойностен на 1288.87 лева, а материалите
на 2546.54 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, което посочва, че в първоначалното си
заключение (неоспорено от страните) е приел цена на квадратен метър 600 лева,
при стандартно изпълнение от 533 лева, разликата възлиза на 67 лева за квадратен
метър. Въз основа на тези данни, вследствие на извършените в имота СМР, цената
на процесния имот се е завишила с 2144 лева.
Релевантно е увеличението на стойността на наследството, а не направените
разходи. Т.Н.Г. е ангажирала доказателства за установяване дали е увеличена
стойността на наследството в резултат на извършените подобрения. Искането
по чл. 12, ал. 2 от ЗН е конкретно, особено приложение на принципа
на неоснователното обогатяване. Той е във връзка с увеличаване имуществото на
наследодателя, за което е спомогнал наследникът. То е имуществено право на общо
основание. Затова, когато наследникът има материален принос в уголемяването и
при предпоставка, че не е възнаграден по друг начин (чрез завещание, дарение, ползуването на имота през определен период от време),
той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза.
Основна характеристика на това право е, че увеличението е в онзи размер, който
има при делбата, а не при изразходването на средства, труд към момента, когато
се е уголемило наследството. Освен това съдът е обвързан с искането на
наследника, как да бъде обезщетен - дали с имот или с пари. Предвид изложеното,
съдът намира искът за основателен и доказан по отношение на увеличената стойност
на имота. Заключението на вещото лице сочи, че увеличената стойност на имота
възлиза на 2144.00 лева, от която сума стойността на ищците, съобразно квотата
им в съсобствеността (общо 2/6 ид.ч.) е в размер на 714.00 лева, като в претендирания размер следва да бъде уважен.
По изложените мотиви, неоснователен е искът за направените разходи,
допринасящи за увеличената му стойност в размер на 3835.41 лева, поради което
искът следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер.
V. По отношение разноските:
На основание чл.71, ал.1 ГПК във вр.
с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по
уважената претенция по сметки на ищцата в размер на 50.00 лева.
На основание чл.71, ал.1 ГПК във вр.
с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по отхвърлената
претенция по сметки на ответника в размер на 153.42 лева.
На основание чл.355, изр.2 ГПК
във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и свидетел по претенцията
по сметки в размер на 97.30 лева, съразмерно уважената част от исковете, при
общ доказан размер на разходите от 620.00 лева, от които – 200 лева
възнаграждение за вещо лице, 20 лева – възнаграждение за свидетел и 400 лева -
адвокатско възнаграждение (при стойност на договора за правна помощ от общо 800
лева, приемайки по 400 лева за всяка фаза от делбата).
На основание чл.355, изр.ІІ ГПК
във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по
претенцията по сметки в размер на 337.23 лева, съразмерно отхвърлената част от
исковете, при общ доказан размер на разходите от 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 349, ал. 2 от ГПК, ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Т.Н.Г. *** с ЕГН **********, неподеляемия жилищен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с пълен идентификатор 36498.502.856.1.8 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град К., община К., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-52/**.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта:
град К., п.к. 4300, ул. „В.“ № **, етаж -1 (минус едно), апартамент 8, като
самостоятелния обект се намира на етаж -1 (минус едно) в сграда с идентификатор
36498.502.856.1, брой надземни етажи – 3, брой подземни етажи – 1,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна и сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 36498.502.856, с предназначение на самостоятелния обект
- ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, целия с площ от 32.00 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 36498.502.856.1.7, под
обекта - няма, над обекта - няма, като имота съгласно документ за собственост
представлява БОКСОНИЕРА, находяща се в град К., обл.П.,
ул. „В.“ № **, етаж 1, със застроена площ от 32.00 кв.м., състоящ се от
спалня-дневна, кухненски бокс, баня-тоалетна и антре, при съседи: отгоре - Р.Л.П.,
от север - гарсониера, юг – „калкан”.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на М.И.Г. *** с ЕГН ********** за уравнение на дела му сумата от 4
000.00 (четири хиляди) лева, в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата
на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на И.И.Г. *** с ЕГН ********** за уравнение
на дела й сумата от 4 000.00 (четири хиляди) лева, в СРОК от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, М.И.Г. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху
стойността на дяла му по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на **0.00 лева.
ОСЪЖДА, И.И.Г. *** с ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху стойността на дяла й по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на **0.00 лева.
ОСЪЖДА, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху
стойността на дяла й по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на 640.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 47 от ЗМДТ, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** ***,
дирекция „МД И ТБО” такса в размер на 240.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 ГПК,
вр.чл.12, ал.2 от ЗН, М.И.Г.
*** с ЕГН ********** и Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ на Т.Н.Г.
*** с ЕГН ********** общо сумата от 714.00 (седемстотин и четиринадесет)
лева, представляваща увеличението на стойността
на делбения имот, в резултат на
подобрения, извършени през 2018г., касаещи поставяне
на теракотни и фаянсови плочи, алуминиева врата и дограми и извършено
боядисване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** против М.И.Г. *** с ЕГН ********** и И.И.Г. *** с ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 346 от ГПК, във вр. чл.12, ал.2 от ЗН, във вр.
с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 72 от ЗС, за заплащане на сумата 3 835.87 лева, представляващи
разноски по ремонта на делбения имот,
извършен през 2018г., касаещ - поставяне на теракотни
и фаянсови плочи, алуминиева врата и дограми и извършено боядисване, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.И.Г. *** с ЕГН ********** и И.И.Г. *** с ЕГН **********
да заплатят на Т.Н.Г. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски по претенцията по
сметки, в размер на 97.30 лева, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, М.И.Г. *** с ЕГН ********** и И.И.Г. *** с ЕГН ********** да заплатят държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К., в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т.Н.Г. *** с ЕГН **********
да заплати на М.И.Г. *** с ЕГН ********** и И.И.Г. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски по
претенцията по сметки в размер на 337.23 лева, съразмерно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на РС – К. в размер на 153.42
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред П.ски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.