Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
гр. Габрово, 22.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 438 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от „СИС ЕКСПРЕС” ООД, с ЕИК: *********, представлявано от И.Х.Г.,
с пълномощник адвокат Д.П. от САК, против Х.Г.Г.,
и М.П.Г.,***.
В исковата молба се твърди,
че на 12.08.2015 г. дружеството-ищец е
сключило договор за паричен заем с ответника Х.Г., съгласно уговореното в който дружеството е заело на отвеника сумата
6 150 лв., които са му предадени в брой при
подписване на договора. С договора страните са уговорили и дължимо от заемателя
възнаграждение, представляващо лихва в размер на 8% от заетатата сума годишно. Ответникът Х.Г. от своя страна се е задължил да върне
в брой на ищеца заетата сума и дължимото възнаграждение
както на месечни вноски по погасителен план, така и еднократно до 12.08.2017 г., считано от датата на подписване на
договора за паричен заем. В тази връзка страните са
изготвили и подписали погасителен план,
представляващ приложение № 1 към договора за паричен заем, включващ 24 месечни
вноски. За първите два месеца ответникът Г. е
върнал част от заетата сума, а именно две отделни вноски в размер общо на 557
лева. На 28.09.2015г. ищцовото дружество и ответникът Х.Г. са сключили анекс № 1 към договора за паричен заем от 12.08.2015г., с който са се
споразумели да добавят като солидарен длъжник ответницата М.П.Г., да добавят уговорка, че при
непогасяване на две поредни вноски заемът става предсрочно изискуем, както и че
при предсрочна изискуемост на заетата сума заемополучателят дължи наказателна
лихва в размер на 6% над лихвата представляваща дължимо възнаграждение върху
незаплатената главница. Така подписаният анекс е бил авалиран и от М.П.Г., в
качеството й на солидарен длъжник.
Към момента на депозиране на исковата молба и след многократни молби ответниците не са
върнали заeтата сума в уговорените срокове. Налице е предсрочна изискуемост, тъй като не са погасени повече от две поредни вноски.
Поради изложеното
ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата 5 593 лева главница по договор за паричен
заем от 12.08.2015г. и Анекс № 1 към същия от 28.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 335 лева, дължима наказателна лихва в размер на 6%.
В с.з. адвокат П.
поддържа предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Тъй като съдебните
книжа на ответниците са връчени по реда на чл. 47 ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК,
съдът е назначил особени представители на всеки един от тях.
За особен
представител на ответника Х.Г. е назначена адвокат Е.К. от ГАК, която представя
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В него
заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, тъй
като спрямо ответника не е настъпил изисуемия от закона падеж. Не оспорва, че
между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем от 12.08.2015 г. за сумата
от 6150 лв. Заявява обаче, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението. При договор за заем счита, че по аналогия се прилага ТР № 4/18.06.2014
г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 от
което е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Поради неизпълнение на договора, съгласно чл. 2 от Анекс №1 към
договор за паричен заем от 12.08.2015 г., ищецът поради
липса на плащане на две вноски от договорните задължения е обявил кредита си за
предсрочно изискуем, но за което няма данни, че е изпратено уведомление до ответника .
Освен
това незаконосъобразна и неоснователна е претендираната дължимост на 335 лева
наказателна лихва в размер на 6%. Твърди се, че уговорената
в анекса към договора за заем наказателна лихва е нищожна като противоречаща на
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. вр. с чл. 9 ЗЗД. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме възражението за нищожност на
клаузата за наказателна лихва, се прави възражение за нейната
прекомерност и като такава същата подлежи на намаляване, като се
отчете обстоятелството, че в полза на ищеца се начислява и законна лихва. При условията на
пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно: основанието, от което
произтича претенцията му - наличието на валидно правоотношение по договор за
заем между страните, по който договор е изпълнил задължението си да предаде
заемната сума на ответника. Следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на заема, катто установи
вземането си и по размер. Ищецът следва да докаже и падежа на главното вземане,
както и размера на претендираната договорна лихва и неустойка за посочения
период.
В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право. Срокът за изпълнение на задължението е съществен
елемент от съдържанието на договора за заем, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия,
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства заемът става предсрочно изискуем и без
да уведомява длъжника заемателят може да събере вземането си, не поражда
действие, ако заемателят изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
заема за предсрочно изискуем, което волеизявление следва да е достигнало до
длъжника - заемополучател. В практиката на
ВКС безпротиворечиво се приема, че предсрочната
изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане
на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на заемодателя да направи
заема предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо,
но не е достатъчно, условие за трансформиране на заема в предсрочно изискуем и
е нужно нарочно волеизявление на заемодателя за отнемане преимуществото на
срока по договора, като субективно право, установено в негова полза, освен ако
в договора не съществува уговорка в противния смисъл. За да настъпи
предсрочната изискуемост е следвало, заемодателят, като страна, в чиято полза е
договорено едностранното потестативно право, да преоформи задълженията в
предсрочно изискуеми, като прояви активно поведение и доведе до знанието на
длъжника упражненото от него право и едва след това да упражни процесуалните си
права, следващи от исковата молба. Това в настоящия случай не е надлежно удостоверено,
тъй като липсва документ, от който да е видно, че заемодателят е уведомил
заемателя за допуснатото просрочие.
Назначената за особен
представител на ответницата М.Г. адвокат П.Х. от ГАК не е представила отговор
на исковата молба. В съдебно заседания заема становище за недоказаност на размера на претендираните
задължения за главница и неустойка, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени. Счита, че представеният от ищеца разходен касов ордер,
удостоверяващ получаването на заеманата сума не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството,
тъй като в него липсват основни реквизити. Затова този документ не би следвало да се цени като
годно доказателство.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
Установява се от представения договор от
12.08.2015 г., че на посочената в същия дата дружеството-ищец е сключило
договор за паричен заем с ответника Х.Г., по силата на който е предоставило на
този ответник сумата 6 150 лв.
Предаването й е извършено на същата дата, като е
удостоверено с представения
по делото разходен касов ордер
от 12.08.2015 г., подписан от ответника Г.. В съответствие с разпоредбата на
чл. 240 ал. 2 ЗЗД, в чл. 4 от договора страните са уговорили възнаградителна
годишна лихва в размер на 8% от заетатата сума. Съгласно чл. 3 от договора
заемната сума и уговореното възнаграждение може да бъдат върнати както на
месечни вноски, съгласно
погасителен план, така и наведнъж,
като краен срок за връщане на заема е
12.08.2017 г. Представен е и изготвения погасителен план, представляващ
приложение № 1 към договора за паричен заем, включващ 24 месечни вноски.
Представен е анекс № 1 от 28.09.2015 г. към
договора за паричен заем от 12.08.2015 г. Страни по анекса са страните по
договора за паричен заем и ответницата М.Г., която е поела солидарна
отговорност за погасяване на задължението по договора за заем. В чл. 2 от
анекса страните по
него са уговорили клауза, съгласно
която при непогасяване на две поредни вноски заемът става предсрочно изискуем. Съгласно чл. 3 от анекса, при
предсрочна изискуемост на заетата сума заемополучателят дължи наказателна лихва
в размер на 6% над лихвата представляваща дължимо възнаграждение върху
незаплатената главница.
При така установените факти съдът достига
до следните изводи:
Тъй като от доказателствата по делото не се
установява ищецът да е търговец с предмет на дейност отпускане на заеми /кредити/, то към сключения договор за заем са
приложими разпоредбите на ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, за
сумата 5593,00 лева, представляваща дължима главница и договорна лихва по
договора за заем и анекс към него, съдът намира следното: Съгласно чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума,
заедно с уговорената лихва. При неизпълнение кредиторът може да търси
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за
уважаване на иска са: наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответниците,
по който ищецът е заемодател, а ответниците-заемополучатели; страните по
договора за заем да са уговорили възнаградителна лихва; ищецът да е предал
парите на ответниците; ответниците да не са заплатили на ищеца главница и
възнаградителна лихва; вземането да е изискуемо.
Съдът установи, че между ищеца и ответника Х.Г.
е налице валиден договор за заем, в който впоследствие, по силата на подписания
между страните анекс ответницата М.Г., е встъпила като солидарен длъжник. Безспорно се установи, че страните по договора за заем са договорили
заплащането на възнаградителна лихва. Автентичността
на договора за заем, анекса към същия и разходния касов ордер не беше оспорена
в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът приема, че тези
документи отразявят действителната воля на техните издатели – страни в
настоящото производство.
От представения разходен касов ордер се
установява предаването на паричната сума по договора на заемателя-ответника Хр.
Г.. Съдът не споделя доводите на особения представител на ответницата Г., че поради липсата на изискуеми от ЗСч реквизити
ордерът не е годно доказателствено средство. При неоспорена автентичност и липса на опровергаващи неговото съдържание други доказателства, разходният касов ордер е документ, който се ползва с
доказателствена сила по смисъла на ГПК и удостоверява по несъмнен начин
предаването на договорената сума на ответника Г..
По делото не се установи ответниците да са върнали на
ищеца претендираната от него сума, представляваща остатък от предоставения заем и дължимата договорна лихва. Затова съдът приема, че са налице първите четири предпоставки за уважаване на иска.
Основният спорен въпрос по делото, поставен
от особения представител на ответника Г., касае изискуемостта на вземането,
като същият е свързан и с наличието на предпоставките за възникване на
задължение за неустойка, което се предпоставя от настъпването на предсрочна
изискуемост на главното задължение.
За да отговори на този въпрос съдът взема
предвид, че в клаузите на чл. 2 и 3 от подписания между тях анекс от 28.09.2015
г. страните са постигнали съгласие, че при предсрочна изискуемост на заема, заемополучателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 6% над възнаградителната лихва, като
същата се изчислява върху общия размер на неплатената главница. Тълкувайки ги в
техния граматически и логичен смисъл, при условията на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че посочените разпоредби от
договора предвиждат право на заемодателя, при забава на
заемополучателя да обяви задължението за предсрочно изискуемо, като при условие, че кредиторът е упражнил това свое
право и е обявил заема за предсрочно изискуем, същият има право и
да претендира уговорената неустойка.
Основание за този извод съдът намира в
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД и произтичащите от тази норма характеристики на
правото на предсрочна изискуемост като потестативно право, което се упражнява
при настъпването на предвидените в закона или в договор предпоставки с
едностранно волеизявление, отправено от кредитора до длъжника. С
волеизявлението си кредиторът внася правна промяна в отношенията си с длъжника
въпреки и независимо от волята на последния, като характерът на тази промяна се
отнася до изискуемостта на изпълнението, а самото задължение продължава да бъде
първоначално договореното. Упражняването на правото на предсрочна изискуемост
означава кредиторът да изиска изпълнение преди настъпването на падежа. Тъй като
това право е уредено в полза на кредитора, то той единствено може да определи
колко време преди срока иска от длъжника да изпълни задължението си. При това
определянето на нов падеж от кредитора не следва да прави престацията на
длъжника невъзможна или да създава на последния прекомерни затруднения, когато
такива не са абсолютно необходими за задоволяването на кредиторовия интерес,
тъй като в този случай би се стигнало до злоупотреба с право, която сама по
себе си е и частен случай на противоречие с добрите нрави.
В случая ищецът обосновава претенцията си
за неустойка, като възникнала в резултат на юридическия факт - забава на
ответника за заплащане на вноските по заема.
Същевременно не се представят доказателства и не се поддържат твърдения за това,
че заемодателят-ищец се е възползвал от правото си да
обяви заема за предсрочно изискуем, нито за датата на
предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 3 от договора, именно фактът на
предсрочната изискуемост е обуславящ правото на кредитора да претендира неустойка,
а не фактът на забавата. Последният само обуславя правото на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост на вземането, но не обуславя
пряко правото на заемодателя за неустойка. Ето
защо, при условие, че по делото липсват данни от които да се установява и при
условие, че не се твърди, че заемът е обявен от ищеца
за предсрочно изискуем, правото му да претендира неустойка не е възникнало.
Съдът отчита настъпването на уговорения в
договора за заем краен срок /падеж/ за окончателно погасяване на главницата и
възнаградителната лихва – 12.08.2017 г. като ново обстоятелство, осъществило се
в хода на процеса. Затова и на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК приема, че към момента
на приключване на устните състезания /24.11.2017
г./ вземането на ищеца е изискуемо по отношение на пълния размер от
претендираната с исковата молба сума 5593,00 лева, представляваща дължима
главница и договорна лихва по договора за заем, поради което ще уважи изцяло
този иск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска –
23.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата. Предявеният
иск за неустойка по чл. 92 ал.1 ЗЗД съдът ще отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, по изложените по-горе съображения.
Съгласно
чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважения иск. Затова в тежест на ответниците ще бъдат
присъдени сторените от ищеца разноски по делото: заплатена държавна такса в
размер на 223,72 лв.; сумата 566,09 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение /ДПЗС на л. 5/ и сумата 1182,00 лв. – внесено възнаграждение за особени
представители на ответниците – общо. За горницата над тези суми направените от
ищеца разноски остават в негова тежест.
Ответниците не са направили и съответно не
претендират разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес ***
и М.П.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплатят солидарно на „СИС ЕКСПРЕС” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Изток”, ул. „Николай Хайтов” № 2,
представлявано от И.Х.Г., с пълномощник адвокат Д.Г.П. от САК, сумата 5 593,00 лв. /пет хиляди
петстотин деветдесет и три лева/, представляваща неизплатено задължение за главница и
договорна лихва по договор за паричен заем от 12.08.2015г. и анекс № 1 към същия от 28.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2017
г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл. 240 ал. 1 вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СИС ЕКСПРЕС”
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Изток”, ул. „Николай Хайтов” № 2, представлявано от И.Х.Г., с пълномощник
адвокат Д.Г.П. от САК, против Х.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес *** и М.П.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 92, ал.1
от ЗЗД, за заплащане солидарно на сумата от 335,00 лв. /триста тридесет и пет лева/ - неустойка по договор за паричен заем от 12.08.2015г. и анекс № 1 към същия от 28.09.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, Х.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес *** и М.П.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплатят солидарно
на „СИС ЕКСПРЕС” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Изток”, ул. „Николай Хайтов” № 2, представлявано от И.Х.Г., с
пълномощник адвокат Д.Г.П. от САК, сумата 1971,81 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/ -разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски за горницата над тази сума в размер на 118,99 лв. /сто и осемнадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, като неоснователно.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: