№ 50
гр. Стара Загора, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА Б. ПЕНЕВА
Членове:ИВАНЕЛА АТ. КАРАДЖОВА
ТРИФОН ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от ТРИФОН ИВ. МИНЧЕВ Въззивно търговско
дело № 20225501000526 по описа за 2022 година
Постъпили са две въззивни жалби против решение №
260001/06.01.2022г., постановено по гр.д. № 357/2020г. по описа на Районен
съд - К., с което е осъдено З. "Д.Ж.З." АД да заплати на З. Ф. А. за
причинените й вреди при ПТП настъпило на 21.03.2019 г., около 06:35 часа, 1
на път ПП-1-6, км. 308+300 следните суми: 20 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания, като е
отхвърлена претенцията в частта 25 000 лв. като неоснователна; законната
лихва върху сумата 20 000 лв., считано от 01.07.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата; - 176,70 лв., представляващи обезщетение за
имуществени щети, изразяващи се в направени разходи за закупуване на
лекарствени средства, заплащане на прегледи и посещение при психолог като
е отхвърлена претенцията в частта й от 176,70 лв. и до 262,70 лв. като
неоснователна; - законната лихва върху сумата 176,70 лв., считано от
01.07.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Осъдено е З. „Д.Ж.З."
АД, да заплати по сметка на Районен съд - К. сумата 1 105,50 лв.,
представляваща разноски по делото и са присъдени разноските съобразно
1
уважената и отхвърлената част от исковете.
Първата жалба – вх. № 260245/26.01.2022г. е депозирана от З. Д.Ж.З.
АД. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като излага подробни
съображения в тази връзка. Счита, че не са налице основания за присъждане
на обезщетение в посочените размери. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. При условията на евентуалност прави искане да се
намали размера на присъденото обезщетение поради прекомерност.
Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Във връзка с жалбата на ЗАД Д.Ж.З. АД е постъпил отговор от адв. К.,
пълномощник на З. Ф. А., с който взема становище, че въззивната жалба е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага съображения в
тази връзка.
Втората въззивна жалба – вх. № 260285/28.01.2022г. е депозирана от З.
Ф. А.. Въззивникът обжалва решението в частта относно началния момент на
претендираната законна лихва за забава, присъдена върху уважените искове
за причинени вреди. Излага съображения в подкрепа на направеното
обжалване. Моли съдът частично да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго такова, с което да уважи предявените искове за заплащане
на законна лихва, като приеме, че лихвата се дължи считано от 28.03.2019г.,
евентуално 01.04.2019г. до 01.07.2019 г. Моли да бъде определено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
Във връзка с жалбата на З. Ф. А. не постъпил отговор от
застрахователното дружество.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД..
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 21.03.2019 г. и от заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че на 21.03.2019 г. около 06.35 часа
по ПП 1-6, км.308+300, на пътен възел "П.-З." гр. К. между лек автомобил
2
"Тойота" Корола Версо с рег. № ** , управляван от Т.З.А. и лек автомобил
"Опел" Корса с рег. № **, управляван от Ф.С.Р. е настъпило ПТП. След
съприкосновението на двете МПС лек автомобил "Опел" Корса, управляван
от Ф.С.Р. е намерен преобърнат по таван.
На 21.03.2019 г. около 06.35 – 6.40 часа по ПП 1-6, в посока от юг на
север по пътя се е движил л.а. "Тойота" Версо, управляван от Т.З.А.. По
същото време по локална лента на пътен възел "П.-З." гр. К. в същата посока
се е движил л.а. марка "Опел" модел Корса, управляван от Ф.С.Р.. При
включването в ПП 1-6, в зоната на км. 308+300 същата не пропуска л.а.
"Тойота" и между тях настъпва сблъсък/удар.
Произшествието настъпва на сух, прав и равнинен пътен участък,
ориентиран в посока юг-север, покрит със запазен дребнозърнест асфалт без
неравности, в светлата част на денонощието, при условията на нормална
видимост. В зоната на местопроизшествието платното за движение се състои
от три еднопосочни ленти за движение в посока от юг на север. В зоната на
произшествието платното за движение се състои от две еднопосочни ленти с
ширина по 3.70 м. разделени с единична прекъсната линия тип "МЗ" –
разрешено е пътните превозни средства да я пресичат.
Южно от място на навлизане на МПС от входящата лента към средната
лента има участък от коси успоредни линии тип "М15" - обозначава площ,
забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се
очертава с непрекъсната линия.
Вертикална маркировка на участъка от пътя има по направление на
входящата пътна лента - пътен знак "Б1" - Пропусни движещите се по пътя с
предимство!.
ПТП е настъпило на околовръстния път на гр. К., по ПП 1-6. По
направлението на движението на автомобилите няма пътни знаци въвеждащи
забрани относно скоростта на движение. Разрешената скорост на този участък
от пътя е до 90.00 км/ч.
Хоризонталната маркировка в участъка е единична прекъсната линия
тип "МЗ" и южно от мястото на сблъсъка участък от коси успоредни линии
тип "М15" - обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни
средства. Разрешената скорост на този участък от пътя е до 90.00 км/ч.
Скоростта на л.а. "Опел" Корса преди настъпване на ПТП и в момента
3
на сблъсъка/удара е равна на 34.00 км/ч. Скоростта на л.а. "Тойота" Корола
преди настъпване на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 79.60
км/ч. Двата автомобила са били технически изправни.
Водачът на лек автомобил "Опел" е имала техническа възможност да
следи конкретната пътна обстановка зад себе си в лявото огледало за обратна
видимост на разстояние над 50.00 м, да възприеме своевременно движението
и приближаването на л.а. "Тойота" и съответно да предотврати настъпването
на ПТП, като за целта е следвало преди да се включи в движението по ПП I-6,
да намали скоростта си на движение, а при необходимост да спре и да
пропусне л.а. "Тойота".
Водачът на "Тойота" Корола Версо, при конкретната пътна обстановка,
не е имал възможност да предотврати настъпването на сблъсъка/удара нито
чрез промяна на траекторията на движение, с навлизане в лявата /западната/
лента на движение, нито чрез аварийно спиране.
Лекият автомобил "Опел" Корса е с фабрично монтирани предпазни
колани на двете предни седалки - на водача и на пътника вдясно.
При ПТП е починал водача на автомобил "Опел" Корса - Ф.С.Р..
Безспорно в отношенията между страните е, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна полица №
ВG/30/119000304131, сключена между „З. Д.Ж.З. АД и собственикът на
автомобил марка „Опел", модел „Корса", по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Показанията на разпитания като свидетел Т.З.А., водач на лекият
автомобил „Тойота“ установява, че в момента, в който възприел автомобила
се опитал да го избегне, но го ударил. МПС, в което била ищцата, излязло от
пресечката внезапно, без да изчака. Автомобилът, който се движел пред него
завил на ляво и успял да избегни удара, но той – не успял. С колата пред него
се движели с еднаква скорост, пътували заедно.
Страните не спорят, че ЗАД “А.Б.“ АД, участник в производството в
качеството на трето лице – помагач на ЗАД Д.Ж.З. АД е бил застраховател
на участвалия в ПТП на 21.03.2019 год. л.а „Тойота Корола Версо“ с рег. №
** към момента на настъпване на ПТП.
В резултат на произшествието ищцата получава множество
травматични увреждания.
4
Видно от приетото по делото заключение на съдебно - медицинската
експертиза пострадалата З. Ф. А. при ПТП на 21.03.2019 г. е получила
разкъсноконтузна рана на главата тип „скалп"; сътресение на мозъка;
кръвонасядане на лявото бедро. Описаните травматични увреждания са в
пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. На пострадалата
е проведено консервативно и оперативно лечение - ревизия на раната и
реинплантация на скалп, по повод раната на раната на главата за период от
четири дни в болнично заведение. При изписването са дадени препоръки за
ХДР, издаден е болничен лист за 25 дни, който е продължен веднъж с 15 дни
и още веднъж с 20 дни или общо 60 дни.
Към настоящия момент ищцата е напълно възстановена от получените
травматични увреждания. Не са налице усложнения и остатъчни явления.
Обичайната продължителност на възстановителния период при подобен вид
травми е в рамките на около 20-25 дни. Настъпилите след инцидента
оплаквания от главоболие се намират във връзка с причинените травми на
главата и претърпяното мозъчно сътресение.
Травматичните увреждания - разкъсноконтузната рана на главата в
лявата теменнотилна област и кръвонасядането на ляво бедро в горната трета
по външната повърхност е възможно да се получат при пътник на предна
дясна седалка в лек автомобил с поставен обезопасителен колан.
За доказване на извършени във връзка с уврежданията от ПТП разходи,
ищцата е представила фактури с фискални бонове за извършено плащане.
Направените от ищцата разходи са във връзка с проведеното лечение и
тяхното извършване е било необходимо, с изключение на тези за 86,00 лв. за
диоптрични очила, за които няма представени доказателства, че са във връзка
с претърпените травматични увреждания.
Видно от показанията на разпитаните като свидетели се установява
следното: А. Б. Арабаджиев сочи, че около месец след това ищцата имала
стрес, бълнувала на сън, повръщала, имала главоболия, които има и до днес.
И сега започва да плаче като се сети, първоначално изпитва вина, че е
останала жива. Преди била по усмихната, по жизнена, сега е по затворена, не е
толкова емоционална, станала затворен човек. Посещавала психолог. Като
чуе кола да спира рязко подскача, стряска се. Не иска да се вози при друг.
Вдига кръвно от време на време.
5
Жана Стойчева Банчеева сочи, че ищцата след инцидента била много
бледа, унила, главата й била обръсната, имала рана на главата. Не спирала да
плаче за всичко, била много разстроена. Не се чувствала физически изобщо
добре. Боляло я цялото тяло. Състоянието й не позволявало да ходи на работа,
отсъствала 2 месеца от работа. Споменавала, че сънува кошмари, получава
световъртежи доста често, боли я главата, изпитва страх все още, когато
излиза на пътя, когато пресича. Към декември същата година останала без
работа. Не е възстановена изобщо, две години не се смее, не е човекът от
преди катастрофата. Доста време ходила на психолог, да си лее куршум,
търсила начин да се справи с преживяното. И към настоящия момент се
оплаква, че я боли главата. Преди била много енергична.
От СПЕ се установява, че вследствие на ПТП З. Ф. А. е преживяла
физическа болка, душевни страдания и силен емоционален стрес, който е в
процес на обратно развитие. З. Ф. А. е умерен интроверт, насочен към своите
мисли, чувства, преживявания. Трудно понася стресови ситуации.
Съпреживяваща, тревожна, чувствителна, с колебания в настроението. Често
е в плен на безпокойство, напрегнатост и страх. Донякъде успява да
контролира мрачните мисли, но въпреки това на момента се връща в
спомените и се натъжава, плаче. Към настоящия момент има изразени
симптоми, но те не повлияват поведението и не водят до значим субективен
дистрес. Налице е емоционална лабилност, тревожност. Персестират
психични промени като бърза уморяемост, отпадналост, намалена активност
и инициативност, напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение,
понижено самочувствие. В личностовото и социално функциониране на
ищцата има лека затормозеност, която не е с клинична значимост.
Индивидуалната предразположеност и ефективни стратегии за справяне
спрямо проблемните събития, нива на устойчивост и издръжливост и
времевия процес помагат ищцата З. Ф. А. да се справя с възникналите
следствие инцидента напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение,
понижено самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност и
нерешителност, нарушение на съня, затруднения в личностното и социално
функциониране.
Видно от представеното от третото лице - помагач удостоверение №
1719/06.04.2021 год. от работодателя на ищцата „А.“ АД не са правени
плащания /обезщетения, застраховка/ на З. Ф. А. за злополуката на 21.03.2019
6
г..
Ищцата е предявила пред ответника писмено претенцията си за
обезщетение с молба вх.№ 1040/01.04.2019 г..
С писмо изх.№ 1422/19.04.2019 г. ЗАД “А.Б.“ АД е уведомило ищцата,
че не може да се ангажира със становище относно изплащането на каквото и
да било обезщетение поради това, че не е представен план-схема към
констативния протокол за ПТП от 22.03.2019 г., не са представени
категорични данни за настъпването на ПТП с виновен водач застрахован при
дружеството, че представените медицински документи не са достатъчни и не
удостоверяват проследяването на възстановителния процес, контролните
прегледи, медицинската терапия както и че не е спазено изискването на чл.380
от КЗ за посочване на банкова сметка.
От представеното писмо изх.№ 1422/19.04.2019 г. на ЗАД “А.Б.“ АД е
видно, че на 19.04.2019 г. с молба вх.№1294 ищцата е представила
допълнително документи, след което с мотив, че не са му предоставени
влезли в сила актове доказващи вината на водача застрахован при него, план-
схема към съставения констативен протокол за ПТП с пострадало лице,
медицински документи и банкова сметка, ответникът е отказал да уважи
претенцията на ищцата и я уведомява, че дружеството не може да се
ангажира с изплащане на обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият състав споделя изцяло изводите на КРС относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение; деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са
правилно, изчерпателни и ясни.
По въззивната жалба на ответника:
Съдът напълно споделя мотивите на КРС, че липсва съпричиняване от
страна на ищеца, тъй като вещото лице сочи, че травматичните увреждания -
разкъсноконтузната рана на главата в лявата теменнотилна област и
кръвонасядането на ляво бедро в горната трета по външната повърхност е
7
възможно да се получат при пътник на предна дясна седалка в лек автомобил
с поставен обезопасителен колан. От показанията на разпитания като
свидетел А. Б. Д. се установява, че след изписването била цялата в синини.
Имала синини в ляво на бедрото, край гърдите където бил колана, но най-
голямата синина била където бил закопчан колана, поради което правилно,
първоинстационния съд е приел, че ищцата е била с поставен предпазен колан
в момента на настъпване на ПТП, поради което възражението за
съпричиняване от страна на ответника въззивник е неоснователно. Правилни
при това положение са изводите на първоинстанционния съд за размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид горното въззивната жалба на ответника е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По възраженията на въззивната жалба на ищцата:
Въззивницата обжалва постановеното от пръвоинстанционния съд
решение в частта, относно началният момент на претендираната законна
лихва за забава върху присъдените обезщетения.
В конкретния случай е заявена претенция за закона лихва, считано от
28.03.2019 г., евентуално от датата на уведомяването на застрахователя
01.04.2019 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 01.04.2019 г., ищцата е отправила застрахователна
претенция до ответника, поради което при липса на други данни следва да
бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен
за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху присъдените обезщетения се дължи от 01.04.2019
8
г. до датата на окончателното плащане.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба на ищцата е
основателна и следва да бъде уважена. Решението на КРС в частта с което е
присъдена закона лихва от 01.07.2019 г. следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което началната дата за законна лихва да бъде
определена на 01.04.2019 г..
По разноските: Пред настоящата инстанция от адв. К. се претендира
адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен ДДС. Тъй като в конкретния
случай решението е обжалвано частта, относно началният момент на
претендираната законна лихва за забава, съдът намира, че следва да бъде
присъден минималния размер на адвокатското възнаграждение по
приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 480 лв. с
ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260001/06.01.2022г., постановено по гр.д. №
357/2020г. по описа на Районен съд - К., в частта, с която законната лихва
върху сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди и върху сумата 176,70 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди от непозволено от увреждане при ПТП
на 21.03.2019 г., е присъдена от 01.07.2019 г., а не от датата 01.04.2019 г.,
вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ за начален момент, от който „ЗАД Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***,
с адрес на управление гр. С.**, дължи законна лихва върху присъденото в
полза на З. Ф. А. ЕГН **********, от с. К.**, чрез адвокат П. К., обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 176,70 лв., датата 01.04.2019 г..
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.**
да заплати на адвокат П. К. - САК, сумата от 480 лв., представляваща адв.
9
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника ЗАД "А.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.**.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10