Номер 237412.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Даниела С. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100501687 по описа за 2020 година
намира следното: Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на
„Премиер груп“ООД, чрез пълномощника адв.Н. С- ВАК срещу решение №
1295/11.03.2020г., постановено по гр.д. № 6708/19г. на ВРС,с което е уважен предявеният от
П. М. П. иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ и въззивникът е осъден да му заплати
сумата от 23072,09лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа в
периода м.01.2019г. – м.04.2019г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Счита се, решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в
противоречие с материалния закон. Излага се, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ с ищеца е сключен трудов
договор със 6-месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя с трудово
възнаграждение – 1000лв. и място на работа гр.Варна. В последствие с допълнително
споразумение от 19.11.2018г. е променено мястото на работа и трудовото възнаграждение за
периода на командироване в Норвегия. След завръщането на работника в България в
периода 02.01.2019г.-18.02.2019г., той многократно е разговарял с представители на
работодателя, била му е предлагана работа, представяни му са за подпис актове и заповед за
прекратяване на правоотношението, които той е отказал да подпише. Жалбоподателят счита,
че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 18.02.2019г. – датата на връчване на
заповедта за уволнение и отказа от страна на работника да я получи. Предвид установеното
недобросъвестно изпълнение на задължения от страна на работника за изпълняване на
законни нареждания на работодателя и получаване на писмени документи, свързани с ТПО,
не е налице недопускане до работа, поради което и не е възникнало право на обезщетение по
реда на чл.213,ал.2 КТ. Не е налице основание за заплащане на посоченото обезщетение, тъй
като ищецът не е бил възпрепятстван да се явява на работното си място – офиса на
работодателя в гр.Варна. Задължаването на работодателя да изпрати работника на работа в
Норвегия, не може да се тълкува като абсолютно задължение за осигуряване на работа там
за целия срок на споразумението и е в противоречие с правото на работодателя да
организира самостоятелно производствения процес и преценката му относно използването
на наетите работници и служители. Излага също, че при командироване в рамките на
предоставяне на услуги е налице едностранна промяна на мястото на работа, извършена от
работодателя в рамките на съществуващото ТПО. По изложени подробно доводи и
съображения, без да навежда нови или нововъзникнали факти и доказателства моли
решението да се отмени като се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноските.
С писмен отговор, в срока по чл.263, ал.1 ГПТ въззиваемият П. М. П. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като по подробно изложени доводи моли, същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което
и същата се явява допустима.
Предвид въведените оплаквания във въззивната жалба за неправилност на решението
поради неправилна преценка на доказателствата и нарушения на материалния закон, като
съдът счита, че не е налице хипотезата за задължение на въззивния съд да дава указания на
страните относно посочването и събирането на доказателства или служебно събиране на
такива, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания,
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 13.10.2020г. от 10,30 ч., за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________