№ 2985
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100509704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.20.2021 г., гр.д. 31626/2021 г., (неправилно изписано
като 2018 г.) СРС, 157 с-в признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, че Б. Х. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 805,13 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 78,18 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м.01.2017 г.- м.04.2019 г. и на основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 107,43 лв. – законна лихва за забава
върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 19.02.2020 г.,
отхвърля иска за сумата над 107.43 лв. до пълния предявен размер от 107.68
лв. и за сумата 14,52 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение през периода 03.03.2017 г. – 19.02.2020 г., иска за сумата над
14.52 лв. до пълния предявен размер от 14.63, за която сума по ч.гр.д №
1
11286/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата
924.66 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата 24,99 лв. - разноски за заповедното производство.
С определение от 22.03.2022 г. по същото дело се изменя решението в
частта за разноските, като се допълва, както следва: осъжда Б. Х. К. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 49,98 лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и оставя без уважение неговата
молбата за изменение на решението, в частта за присъдените на ищеца
разноски за исковото производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях Б. Х. К.. Счита, че не се установява
насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за
доставяне на топлинна енергия, т.к. майката на ответника има запазено вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот. Не се дължи мораторна лихва
поради липса на покана за плащане. Иска се отмяна на решението в тази част
и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК постъпва частна жалба от Б.
Х. К.. Намира присъдените разноски за завишени.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната и частната
жалба.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1
2
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по въззивната жалба, съдът приема
следното:
С договор за дарение от 27.11.1991 г., обективиран в нот. акт № 159, д.
8000/1997 г., I н-с при СРС, съпрузите Х.И. К. и М.А. К.а даряват на сина си –
ответника по исковете Б. Х. К., топлоснабдения имот – апартамент № 34 в гр.
София, бивша ул. „Ч.“ /сега ул. „Алфред Нобел“ в ж.к. „*******, като си
запазват пожизнено правото на ползване.
Прехвърлителите, поч. съответно през 2013 г. и м. 05.2019 г., като
последната оставя за единствен наследник ответника.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Въззивният съд намира, че
при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно
право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така,
защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват
единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56,
ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС именно в негова тежест възлага разходите,
свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с
поддържането на вещта. Разпоредбата е съобразена с предположението за
фактическо използване на веща от ползвателя. Ангажирането отговорността
на собствениците за разходи относно топлинна енергия, каквато не са
потребили, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в
3
нарушение на забраната за неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното, през процесния период м. 04. – м. 05.2019 г.,
задълженията към ответното топлопреносно дружество възникват за титуляра
на ограниченото вещно право на ползване – М. К.а. Изпълнена е хипотезата
на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По
силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са
обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на
топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Съобразно чл.60, ал.1 ЗН отговорността за непогасените приживе
задължения следва да се поеме от наследниците съразмерно наследствените
им дялове. По силата на тази разпоредба, в качеството си на единствен
законен наследник, ответникът придобива изцяло непогасените задължения,
представляващи пасив в наследствената маса. Изцяло следва да бъде
ангажирана отговорността му към ищеца за стойността на задълженията за
предоставена топлинна енергия и услуги за имота, както и за лихви.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери.
Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е
неоснователна.
Съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ
вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ, заявителят има право
на сума от 50 – 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид ниския
по степен материален интерес, а също ниската фактическа и правна сложност
на делото, възнаграждението следва да се определи в размер на нормативния
минимум от 50 лв. При съобразяване на уважената част от исковете, при
условията на чл. 78, ал.3 ГПК възнаграждението следва да се редуцира на
49,98 лв., за колкото е определено.
В исковото производство пред първа инстанция ищецът реализира
разноски от 170 лв. – д.т. и 650 лв. – депозит за ССЕ, или общо 820 лв., от
които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно уважената част от исковете
има право на сумата 824,66 лв. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1
4
ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като общият сбор за
разноски възлиза на 924,66 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал.1 ГПК следва да се
остави без уважение.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.20.2021 г., гр.д. 31626/2021 г.,
(неправилно изписано като 2018 г.) СРС, 157 с-в в частта, с която се признава
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Б. Х. К. дължи на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 805,13
лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 78,18 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.01.2017 г.-
м.04.2019 г. и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 107,43 лв. – законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 19.02.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Х. К. срещу
определение от 22.03.2022 г., гр.д. 31626/2021 г., СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА Б. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******,
вх. ******* ап. 34 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул.
„******* сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна
5
инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6