Р Е Ш Е Н И Е
№
V- 136
21.05.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, II гражданско и въззивно
отделение, пети въззивен състав
На единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1533 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1500 от 13.06.2019г. по гр.д.№6035 по описа за 2018г. на РС- Бургас, Община Бургас е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“ №5, сумата от 1973,15 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени щети по лек автомобил „Форд С-макс“ с рег.№А 5239 МТ, причинени от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 22.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на делото- 15.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и деловодни разноски в размер на 628,93 лв.
С решението е осъдено „Инфра Експерт“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Велико Търново“ №27 да заплати на Община Бургас, след като последната изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по първоначалния иск, сумата от 1973,15 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени щети по лек автомобил „Форд С-макс“ с рег.№А 5239 МТ, причинени от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 22.07.2017г., като обратният иск е отхвърлен в частта за заплащане на разноски в размер на 628,93 лв., присъдени в полза на първоначалния ищец. Инфра Експерт“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Община Бургас и сумата от 178,93 лв.- разноски по обратния иск.
Решението е постановено при участието на „Инфра Експерт“ АД като трето лице- помагач на страната на Община Бургас.
В законоустановения срок срещу решението е подадена въззивна жалба от Община Бургас, представлявана от Кмета- Димитър Николов.
С нея цитирания по-горе съдебен акт е обжалван в частта, с която исковете против общината са уважени и същата е осъдена да заплати разноски на ответника. Сочи се, че в обжалваната от въззивника част решението е неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкуване на фактите и доказателствата по делото, и в нарушение на процесуалния закон. Изводите на съда не кореспондирали на събраните в хода на делото доказателства, поради което съдебният акт бил необоснован. Съдът възприел изцяло доказателствата на ищцовата страна /изброени конкретно/, които безкритично били приети за достоверни, макар да били частни свидетелстващи документи, имащи характер на извънсъдебно изявление на трето лице, изготвени по образец от ищеца и попълнени от водача на автомобила, които били оспорени с отговора на исковата молба. Сочи се също и че те представляват диспозитивни документи, които се ползват с доказателствена тежест само относно авторството и датата на съставяне. Затова неправилно съдът приел, че тези доказателства в своята съвкупност установявали настъпването на застрахователно събитие на посочената дата, място и обстоятелства, изразяващи се в преминаване през необезопасено препятствие- дупка или бордюр на платното, като в резултат на това били причинени процесните увреждания. Изложени са доводи да наличието на фрапиращи противоречия в доказателствения материал, които не били отчетени от районния съд, не били обсъдени в пълнота причините и условията за настъпването на ПТП. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата на страната, че вредоносният резултат е причинен от водача, а не е резултат от виновното поведение на Община Бургас.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а вместо това се постанови ново решение, с което исковете против общината бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законния срок въззиваемата страна- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, представлявано от адв.С., е представила отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Въззиваемият намира, че районният съд е направил правилна и съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост, като не е възприел безкритично приложените от ищеца доказателства. Развити са подробни съображения, почиващи на обстоен анализ на доказателствата. Изведено е заключение, че по делото безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на иска, обосноваващи регресната претенция на въззиваемото дружество. Намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, съобразено с материалния и процесуалния закон и изцяло основано на доказателствения материал, събран по делото. Моли жалбата да се отхвърли, а решението да бъде потвърдено, като му се присъдят съдебно-деловодни разноски.
Третото лице- помагач и ответник по обратния иск, не е взело становище по жалбата.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание участие е взел само представител на въззивника, който поддържа въззивната жалба, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да го обжалва в съответната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.
ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД е предявило следните обективно съединени осъдителни искове против Община Бургас: за сумата от 1973,15 лв., представляваща изплатено по договор за застраховка „Каско Стандарт“ застрахователно обезщетение по щета № 470417171737516 за претърпени материални щети по лек автомобил „Форд СМАКС“ с рег.№А 5239 МТ, причинени от попадане на лекия автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на 22.07.2017г. при движение по ул.“Крайезерна“, гр.Бургас, непосредствено пред бензиностанция „Транском“, както и за законната лихва върху главницата, считане от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на цитираната по-горе дата около 22.00 при движение по улицата в посока от к/с „Меден Рудник“ към бул.“Проф.Якимов“, на посоченото по-горе място, водачът на процесния автомобил преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това на автомобила били нанесени описаните в исковата молба щети. Водачът се движел с ниска скорост- 35/40 км/ч, понеже състоянието на улицата не позволявало по-висока. Настилката била мокра, след валеж и имало големи локви, което затруднило водача да възприеме дупките навреме. Увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество с валидна застраховка „Каско“. По молба на водача била заведена щета при застрахователя, извършен бил оглед на автомобила и изготвен опис на претенцията, в който детайлно били описани щетите. Застрахователят определил обезщетение в размер на исковата сума, което било заплатено на сервиза, в който бил извършен ремонт на автомобила. Твърди се, че пътят, на който е станало процесното ПТП попада в урбанизираната територия на гр.Бургас и е общински. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища е задължение на общините. Съдържанието на това задължение е посочено в чл.48 ЗП. В случая, неизпълнението на длъжностните лица от община Бургас на цитираните норми по поддържането на пътното платно или несвоевременната сигнализация на съответната неизправност, довело до настъпването на ПТП, от което произлезли щети за увреденото МПС. По силата на чл.410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования и има право на регресен иск срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие. Общината била поканена да заплати доброволно задължението си към ищцовото дружество, но това не било сторено. В допълнение към исковата молба /л.30/ ищецът се позовава и на отговорността на общината като собственик на пътя.
Според твърденията на ищеца в исковата молба предявеният регресен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.410, ал.1, т.2 и 3 от КТ, а акцесорната претенция за законна лихва- с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В своевременно подадения отговор на исковата молба ответната Община Бургас е оспорила исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. На първо място е направено възражение, че защитата на ответника било невъзможна тъй като от изложените факти не ставало ясно какви са причините и условията за настъпилото ПТП. Не бил доказан и механизма на настъпване на ПТП, а това са съществени обстоятелства за установяване дали е налице отговорност на ответника за настъпването на процесните вреди. Твърденията на ищеца се основавали на доказателства, съставени водача на увредения автомобил /Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение/, които нямат доказателствена стойност, понеже удостоверяват изгодни за страната факти. Не бил спазен реда за документиране на ПТП, предвиден в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Всички останалите документи- доклада и описа на щетата, също представляват частни свидетелстващи документи, с които застрахователят установява изгодни за него факти, поради което нямат доказателствена сила и не могат да се противопоставят на ответника, който не ги е подписал. На следващо място се твърди, че за да възникне регресното право на застрахователя е необходимо същият основателно да е платил застрахователно обезщетение на увреденото лице. В случая ищецът, в разрез с общите условия на договора платил на лице без правно основание- ищецът не носел застрахователния риск, тъй като било налице виновно поведение на водача, който управлявал автомобила с превишена скорост и не спазил правилата за движение, макар да имал възможност да предприеме мерки за избягване препятствието на пътното платно, понеже то било обозримо и на място, където можело да бъде заобиколено, при условие, че водачът се е движил със съобразена с пътните условия скорост. Увреденият нямал право на застрахователно обезщетение, поради което и ищецът не следвало да му заплаща такова. Затова намира, че иска е недопустим и производството следва да бъде прекратено. На следващо място са изложени доводи, че не са налице предпоставките по чл.50 ЗЗД, тъй като пътят е вещ, която сама по себе си не може да причини увреждане, както и изкуствената неравност, сама по себе си не била в състояние да причини процесните вреди. Напротив, водачът, със собственото си неправомерно поведение станал причина за ПТП. Налице бил състав на причинно-следствени процеси, обвързани и преплетени в диалектическа връзка, като в основата на всеки от тях стояло единствено и само поведението на водача. Затова недопустимо било да се търси вина у неотговорно за действията на водача лице- Община Бургас. Развити са пространни съображения.
По делото е конституирано като помагач на страната на ответника,
третото лице „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД /бивше
„АБ ИНВЕСТ НН“ ЕООД, преобразувано и променено наименование/. Срещу него е предявен, при условията
на евентуалност, обратен иск. Сочи се, че на това дружество била възложена
обществената поръчка с предмет: „Извършване на дейности по строителство, ремонт
и поддържане на улиците“, за което бил сключен договор рег.№93-ОП-156(41)/ 27.04.2015г. , със срок на действие 4
години. Сочи се, че на последното е възложена поддържката на процесният пътен
участък, за който се твърди да е настъпило ПТП. На ответника по обратния иск
било възложено всеки първи понеделник от месеца /или първия работен ден след
него/ да докладва необходимите ремонтни дейности по договора, ведно с
предварително изготвена количествено- стойностна сметка преди възлагането на
конкретните СМР. Тъй като дружеството не е уведомило общината за наличието на
дупки или неравности на пътя, за да му бъде възложено да ги отстрани, то в
случай, че се установи причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и
вредите по застрахования автомобил, същите следвало да се възложат в тежест
на „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД като настъпили в резултат на неизпълнението му
договорни задължения към общината. Представени са доказателства. Претендират се разноски.
Третото лице- помагач, „ИНФРА
ЕКСПЕРТ“ АД не е представило отговор на исковата молба, не взема участие в
откритите съдебни заседания чрез свой представител. Преди заседанието, в което
е приключило събирането на доказателствата е представена писмена защита, с
която оспорва предявените искове като неоснователни. Недоказано било по главния
иск, че процесното ПТП не е настъпило единствено по вина на водача на
автомобила. По обратния иск- оспорва твърденията за неизпълнение на договорните
си задължения, като сочи, че задълженията по т.15 и 16 от договора нямат пряка
връзка процесното ПТП. Липсвало възлагане на дейности в процесния пътен участък
от страна на общината, а от друга страна било видно, че общината не е изпълнила
задължението си да обезопаси дупката със съответните пътни знаци. Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Направени са възражения за прекомерност на
разноските.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, разпитан е свидетел, приета е авто-техническа експертиза.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е приел, че исковете- главен и акцесорен, както и обратен, са основателни и ги е уважил.
Приел е за доказано твърдяното ПТП, случило се на 22.07.2017г. Водачът на автомобила- Н.К.се движел по ул. „Крайезерна“ в гр.Бургас, късно вечерта, при което попаднал в пътна неравност и ударил предната броня на колата. Били счупени също предната решетка и табелата с регистрационния номер /съгласно декларацията му за настъпване на застрахователно събитие по полица Каско Стандарт/. В показанията си пред съда водачът потвърдил, че е претърпял описаното по-горе ПТП. Признава, че имало сигнализация за ремонтните дейности, затова карал бавно. Уточнил, че в последния момент видял дупка, от която решил да избяга и така ударил колата долу в дясно. Ударът бил в нещо като бордюр, който бил видян в последния момент от водача, понеже имало локва с вода. Понеже пътят бил в ремонт, карал с не повече от 30-40 км/ч. От удара се счупила бронята и се откачила решетката, на която бил закачен номерът. Други части не били увредени. Експертът по авто-техническата експертиза дал заключение, че е възможно претендираните щети да възникнат при дълбочина на дупката над 15 см., тъй като долната част на предната броня и радиатора са влезли в ударно съприкосновение с пътната настилка, като така са причинени голям брой увреждания по предната броня, решетката, радиатора и т.н. Вещото лице е приело за правдоподобни и без забележки констатациите на застрахователя в описа на претенцията досежно вида и стойността на причинените вреди. Експертизата сочела, че в хипотезата, че автомобилът действително е попаднал с дясното колело в дълбока над 15 см. пътна деформация, всички описани от застрахователя увреждания следва да се поставят в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. В съдебно заседание експертът допълнил, че на снимковия материал е снимана голяма и дълбока деформация, като не се касае до повърхностна ерозия на пътя.
Затова районният съд е приел, че твърдяното ПТП действително е било реализирано, а механизмът му е именно описания в исковата молба. Отчел е, че не е съставен протокол за ПТП в конкретния случай, като е обяснил това, с обстоятелството, няма загинали или ранени лица и автомобилът е продължил да се движи на собствен ход. Приел е, че произшествието и вредите се доказват както от подписаното от водача на автомобила уведомление за щета, така и от показанията му като свидетел пред съда. Неговите показания се подкрепяли от неоспорената експертиза, според която механизмът на ПТП се състоял в пропадане на дясното колело в пътна неравност, изпълнена с вода, като всички описани от застрахователя щети следвало да се поставят в пряка причина връзка с механизма на ПТП. По възражението на ответника, че в процесния ден, а и в дните преди него не е имало валежи, съдът е съобразил показанията на свидетеля, който заявил, че пътната неравност била пълна с вода, което било отразено и в декларацията за настъпване на ПТП. Обсъдил е представената от ответника извадка от информационна система за управление на водите, като е констатирал верността на твърдението на ответника, че на 22.07.2017г. не било валяло, но е съобразил още, че валежи имало в полунощ на 18 срещу 19.07.2017г., т.е. три дни преди ПТП. Затова е счел показанията на свидетеля за достоверни и е приел, че при движението на автомобила по процесната улица е имало дупки, пълни с вода, в резултат на валежите.
Приел е още, че хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ е изпълнена, тъй като е налице застрахователен договор, в периода на действие на който е реализирано описаното ПТП. В резултат на ПТП са нанесени щети по процесния автомобил, чийто размерът е приет от вещото лице за правдоподобен. Установено е още, че с преводно нареждане от 22.11.2017г. застрахователят е заплатил сумата от 1973,15 лева за репарация на повредите- на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 22.11.2017г.
Приел е за установена отговорността на общината за настъпването на процесните вреди, доколкото съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА същата е собственик на процесния общински път, а увреждането на автомобила е настъпило на общински път, за който Общината следва да полага грижи да го поддържа в изправност според чл.31 от ЗП. Действително пътят бил в ремонт, извършвали се ремонтни дейности, поради което Общината отговаряла за всички действия на фирмата, извършваща ремонта, тъй като последния бил възложен от общинските власти. Ръководните органи на общината не предприели мерки по отстраняване на неравността от пътния участък нито чрез служители на Общината, нито чрез фирмата, извършваща ремонта, поради което се осъществило процесното ПТП. За да приеме, че не е налице съпричиняване от страна на шофьора, съдът е обсъдил изразеното мнение на вещото лице, че при движение с ниска скорост водачът е имал възможността да възприеме пътната неравност, която се е откроявала ясно по отблясъка на водната повърхност и да се отклони от нея. Въпреки това е взел под внимание, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието, при което шофьорът е бил затруднен да забележи неравността на голямо разстояние от нея, още повече че била покрита с вода /самото вещо лице е записало в експертизата, че не винаги е възможно при движение на фарове да се възприеме дупката като опасност в обсега на осветената от фаровете зона/. Приел е за правдоподобна другата хипотеза, описана от вещото лице- при която водачът се е движил с ниска скорост от порядъка на 30-40 км/ч, при което е могъл да възприеме дупката и евентуално я е възприел, но е считал, че тя може да бъде премината безопасно, тъй като се е движел бавно. Счел е субективната преценка на шофьора в случая за извинима, тъй като той не можело да предположи, че се касае за дълбока пътна неравност. Приел е от съществено значение показанията на свидетеля, че в последния момент е видял някаква издатина, подобна на бордюр, а попадането в дупката било вследствие опита му да избегне удара в бордюра, т.е. водачът се опитал да реагира адекватно на ситуацията и проявил рефлекси. Задължение на собственика на пътя било при ремонт да го обезопаси чрез своите служители или чрез фирмата, на която е възложила ремонта /чл.49 ЗЗД/, а в случая това била общината. Затова съдът е приел, че следва да се ангажира гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника към застрахователя, т.е. Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати обезщетение от 1973,15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Обсъдени са твърденията и доказателствата по обратния иск, като същия е приет за основателен и доказан, поради което третото лице- помагач е осъдено, при условията на евентуалност да възстанови на общината платеното по главния иск. /В тази му част решението на БРС не е обжалвано/.
При проверката на обжалваното решение Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, от надлежен съдебен състав, в предписаната от закона форма, със съдебен акт, който отговаря на изискванията за съдържание на чл.236 ГПК.
По същество решението е правилно.
Районният съд е обсъдил задълбочено, поотделно и в съвкупност
всички представени по делото относими към спора и релевантния период
доказателства, като фактическата обстановка по делото е изяснена пълно и
всестранно, съобразно обема от доказателства, ангажиран от страните. Вярно е,
че има обстоятелства, които са от значение за определяне на отговорността на
водача /каква е била конкретната пътна маркировка и имало ли е в действителност
ограничение на скоростта на движение, както и дали при описаните в исковата
молба вреди автомобилът би бил в състояние да се движи на собствен ход/,
относно които не е налице яснота. Но въззивният съд намира, че това се дължи на
липсата на твърдения и оспорвания в отговора на ответника, както и при
изслушването на експерта, а за пръв път тези фактически твърдения се въвеждат с
въззивната жалба, без да са направени съответните доказателствени искания.
Доколкото съдът не разполага със специални знания да прецени дали при конкретни
увреждания на МПС, посочени в жалбата, същото е в състояние да се движи на
собствен ход, а последното обстоятелство не е било спорно в районния съд, то
следва да се приеме, че вещото лице е съобразило този факт при изготвянето на
експертизата. При липса на своевременно оспорване на заключението в частта, в
която се сочи, че описаните в исковата молба вреди са вследствие процесното ПТП
и са в пряка връзка с него, както и на повторна експертиза, която да оборва
този извод, въззивната инстанция не е в състояние да обоснове обратното
становище. Въвеждането на допълнителни
обстоятелства в предмета на делото в предвидените в закона преклузивни срокове
е задължение на страните, а не на съда. Липсата на процесуална активност от
тяхна страна да попълнят делото с твърдения, както и с доказателства за тях, е
за сметка на страната, в чийто интерес са съответните факти и съответно носи
доказателствената тежест за установяването им, но в никакъв случай не
обосновава извод за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
съда или до извод за необоснованост на съдебния акт.
Не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения
във връзка анализа на доказателствата, както и с доказателствената им стойност,
тъй като в решението ясно и точно е посочено въз основа на кои доказателства
съдът е направил съответните фактически и правни изводи.
Районният съд е анализирал правилно доказателствената
стойност на писмените доказателства /включително частните свидетелстващи
документи, съставени от водача на МПС и служителите на застрахователното
дружество- декларация, заявление за щета, опис/, които сами по себе си нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила, но като съставени
непосредствено след ПТП и преди завеждането на иска, съставляват косвени
доказателства за обстоятелствата, свързани с процесното застрахователно
събитие. Съдът не е основал решението си единствено на тях, както неправилно се
твърди в жалбата, понеже същите са ценени наред с гласните доказателства и
авто-техническата експертиза, на които районният съд е основал фактическите си
и правни изводи. Всички доказателства са
преценени в съответствие с процесуалните правила /включително липсата на
протокол за ПТП, като извода на съда е в съответствие с предвиденото в чл.6,
т.4 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г./. При анализа на
свидетелските показания е отчетена възможната заинтересованост на водения от
ищцовата страна свидетел /водач на застрахования автомобил/, но въпреки това ги
е кредитирал в съответствие с нормата на чл.172 ГПК /като не ги е игнорирал, а
ценил наред с останалите доказателства/, като е посочил защо ги е кредитирал.
Въззивната инстанция също намира, че тези показания са достоверни и следва да
бъдат кредитирани понеже водачът е пряк участник в събитията и ги е възприел
непосредствено, а още в заявлението до застрахователя и декларацията за щетите
е посочил, че е шофирал по път с големи локви, попаднал е в неравности и е ударил
предната броня, при което е счупена решетката на автомобила и паднал контролния
номер. Данните за локвите са въведени още в исковата молба /а не при разпита на
свидетеля/, макар неправилно да са интерпретирани от ищеца /застрахователя/, че
цялата настилка е била мокра. Правилно и съответствие с доказателствата,
представени от ответника, че в предходните дни е имало валежи /18.07.2017г./
районният съд е преценил, че процесната дупка, в която е пропаднал
застрахования автомобил, е била пълна с вода от тези валежи, поради което
водачът не е бил в състояние да възприеме действителната ѝ дълбочина /над
15 см. според експертизата/. Вярно е, че данните за наличието на препятствие
пред или около дупката /нещо стърчащо или бордюр/ са заявени от водача едва при
разпита, а не и в декларацията и заявлението, но също така следва да се посочи,
че той носи наказателна отговорност в случай, че е дал неверни показания.
Същевременно, в декларацията /л.10/, подадена от неговата съпруга при
заявяването на щетата /л.10/ доста по-ясно е посочено, че при движението по
улицата са попаднали в малък участък с неравности и за да ги избегнат попаднали
в дупка. Затова въззивната инстанция споделя извода на БРС, че автомобилът е
попаднал в дупката /чието съществуване на процесния път не се оспорва от
ответника/ защото водачът се е опитал да избегне други неравности на пътя,
който по това време е бил в ремонт /обстоятелство, което не се оспорва от
ответника/. Липсват твърдения от ответника /и доказателства/, че на пътя е
имало обозначение за дупки на пътното платно, както и знаци за ограничаване на
скоростта /водачът сочи само, че е имало сигнализация за път в ремонт, поради
което той е шофирал с ниска скорост, до 40 км/ч/. Т.е. няма данни процесната
дупка да е била обезопасена или сигнализирана, за да се вменява задължение на
водача да намали още повече скоростта, с която е управлявал автомобила /в
рамките на предвидените в закона ограничения, според експертизата/.
Следователно, процесното ПТП не се дължи на виновното поведение на водача, нито
е налице съпричиняване от негова страна на вредите.
Районният съд е изложил фактически и правни изводи по всички
релевантни за спора обстоятелства, включително тези, които касаят отношенията
между общината и третото лице помагач във връзка с установителното действие на
решението между тях (чл.223 ГПК). Понеже въззивният съд споделя фактическите и
правни изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, не се налага преповтарянето
им в настоящото изложение, а на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране регресната отговорност на общината по чл.410, ал.1, т.2
и 3 КЗ спрямо застрахователя, изплатил обезщетението за вредите, причинени на
автомобила при пропадането му в необезопасената и несигнализирана дупка на
общинския път, включително причинно-следствената връзка за настъпването на
процесното ПТП. Недоказани са твърденията за изключителна отговорност на водача
на автомобила, както и несвоевременно въведените твърдения на третото лице
помагач за съпричиняване от страна на водача.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на Бургаския районен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските за въззивната инстанция, в размер на 370 лв. съобразно приложените писмени доказателства за плащане по банков път.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1500 от 13.06.2019г. по гр.д.№6035 по описа
за 2018г. на Районен съд- гр.Бургас В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
БУРГАС да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5,
представлявано от Недялко Чандъров и Иво Груев, сумата от 370 лв.,
представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ОБЩИНА БУРГАС за присъждане на деловодни
разноски.
Решението е постановено при
участието на „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Велико Търново“ №27, представлявано от Стефан Радев, като
трето лице- помагач на Община Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.