Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1764
гр. Пловдив, 20. октомври 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПЛОВДИВ, ХХI
касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като
разгледа КАНД № 1296 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания, вр с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от И.Ф.Д., ЕГН **********, чрез адв. Е.Н.-пълномощник,
срещу Решение № 44 от 24.04.2023г. на РС-Асеновград, постановено по АНД №
148/2023г., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 6415591, издаден от
ОДМВР-Пловдив.
Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
противоречието му с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване е, че
по делото не е доказано по безспорен начин, че касаторката е извършила
нарушението и то в хипотеза на повторност. Иска се отмяна на обжалваното
решение на АРС и да се постанови ново, с което да се отмени издаденият ЕФ като неправилен
и незаконосъобразен. Претендира разноски.
Ответникът по
касация- ОДМВР-Пловдив, в писмено становище от процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на
РС-Асеновград. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, предлага
решението да бъде оставено в сила.
Административен съд-Пловдив,
в настоящия състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
От
фактическа страна е установено, че Д. на 05.10.2022г., в 10:57 часа, в област
Пловдив, община Асеновград, гр.Асеновград, улица „Цар Иван Асен II“ № 138, посока от
югоизток към северозапад, при въведено ограничение 50 км/ч.(населено място) и
при отчетен толеранс от минус 3 км/час в полза на водача, управлявала МПС БМВ
Х5, с рег. № *** с установена скорост 86 км/ч, което е превишение на скоростта
от 36 км/час.
Издаден
е обжалваният пред районния съд ЕФ серия К № 6415591, с което на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на И.Д. е наложена глоба в размер на 800 лв.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че е доказано
извършването на нарушението, неговият автор, установяването на деянието е
сторено с одобрен тип автоматизирано техническо средство, от Справка
нарушител/водач се установява повторността на нарушението и поради това е
потвърдил ЕФ.
Решението
е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са касационно основание по чл. 348, ал. 1 , във
вр. с чл. 84 ЗАНН.
Районният
съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към
предмета на доказване, при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на
доказателствените източници съгласно чл. 107 НПК.
На
основание чл. 220 от АПК административният съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд в
обжалваното решение.
АНО е
наложил санкцията в двоен размер при условията на повторност по чл. 182, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като в ЕФ е отразено, а в представената
преписка са приложени доказателства, от които се установява, че нарушението
действително е извършено повторно. Съдът е приел, че от представената Справка нарушител/водач
и от справка АИС АНД на ОДМВР-Пловдив е видно, че Д. вече е наказвана за
нарушение по ЗДвП от същия вид и в едногодишен срок. Тези доказателства са
между кориците на делото и не са били оспорени от настоящия касатор.
Законосъобразно
установеното нарушение е
квалифицирано като "повторно" по см. на § 6, т.
ЗЗ от ДР на ЗДвП. АНО е изяснил фактите, които са го мотивирали да приеме тази квалификация, посочено е, че с влязъл в сила ЕФ сер. К № 4465373 е наложено наказание за същото по вид нарушение и
то в рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл
да провери дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе или не. В конкретния случай в
ЕФ е направен извод, че деянието е извършено повторно, като
са посочени фактите, от които се извежда този
извод. Доказателства за "повторност" се съдържат и в представената
пред въззивната инстанция
преписка.
Настоящата
съдебна инстанция не приема твърдението в касационната жалба, че районният съд
е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел,
че деянието е правилно квалифицирано и хипотезата на повторност е доказана.
Каза се по-горе, че в кориците на въззивното дело се съдържат доказателства, че
на касатора, в настоящото производство, е било наложено наказание за същото по
вид нарушение с влязъл в сила ЕФ сер.
К № 4465373. Посочените, в спорния ЕФ, норми от ЗДвП са правилно определени от
административнонаказващия орган и съответстват със словесното описание на
установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Оспореното
съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. При наличието на безспорни доказателства по
административното обвинение, законосъобразно е наложено административно
наказание за нарушение на текста на чл. 21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие
с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна, а ЕФ
е потвърдил като законосъобразен.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил издадения електронен фиш, районният
съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Предвид
изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /в
приложимата му редакция/, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет лева/.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХI-и касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 44
от 24.04.2023г. на РС-Асеновград, постановено по АНД № 148/2023г.
ОСЪЖДА И.Ф.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: