№ 1237
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501373 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД - Варна против решение № 261130 от 30.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 14267 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи
състав, с което е прието за установено в отношенията между ищеца В. ИВ. Г. и ответника
„Електроразпределение Север” АД, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
4 129,98 лева, претендирана от дружеството като служебно начислена електроенергия за
времето от 21.08.2015 г. до 4.09.2020 г. по фактура №*********, издадена за клиентски №
********** и абонатен № **********, на основание член 124 от ГПК; както и е осъдено
въззивното дружество да заплати на В. ИВ. Г. сумата от 770,20 лева, представляваща
направени в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът В.Г. излага в исковата молба, че е потребител на електроенергия в недвижим
имот, находящ се в ***, като ползваната на този адрес електроенергия се заплаща на
ответника по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, записан на
името на ищеца. Навежда, че на 04.09.2020 г. служители на ответника
"Електроразпределение Север" АД извършили техническа проверка на електромера,
отчитащ потребената електроенергия в процесния имот и съставили констативен /КП/ от
същата дата, чийто констатации оспорва като неотговарящи на обективното положение. Въз
основа на КП по партидата му на потребител едностранно от ответника за периода от
21.08.2015 г. до 04.09.2020 г. била начислена исковата сума в размер на 4 129,98 лева
съгласно издадена фактура № ********** от 22.10.2020 г. Твърди, че начисленото
количество електроенергия не представлява реална консумация, тъй като отчетената и
начислена за процесния период е заплатена. Навежда доводи, че ответното дружество няма
основание за претендиране на посочената сума. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи исковата сума, като
претендира и сторените разноски.
Ответникът "Електроразпредедение Север" АД в срока по член 131, алинея 1 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен изцяло. Навежда, че КП е съставен изцяло в съответствие с нормативните
изисквания, въведени с Правилата за измерване на количествата електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от 30.04.2019 г. Сочи, че
неправомерното въздействие върху схемата на измерване на СТИ не е необходимо да е пряк
резултат от поведение на самия потребител, за да бъде ангажирана отговорността му.
Ирелевантно за настоящия спор е дали действията, довели до неизмерването, са извършени
от ищеца или от друго лице. При проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в невизуализираните регистри са натрупани количества
електроенергия. Процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и
пломбиран, подменен е с нов такъв и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата дава заключение, че е установена намеса в тарифната схема на електромера,
който не съответства на техническите характеристики.
Между страните по делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия за
посочения недвижим имот и, че ползваната на адреса електроенергия се отчита от ответното
дружество.
2
На 04.09.2020 г. служители на ответното дружество извършили проверка на СТИ на
процесния адрес на доставка на електроенергия, за която съставили КП. На проверката
абонатът е присъствал и е подписал протокола.
В БИМ - Регионален отдел на ГД "МИУ" - Варна е извършена метрологична
експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение съгласно КП № 693 от
14.10.2020 г., че след софтуерно прочитане на паметта е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., която не е
визуализирана на дисплея.
На 19.10.2020 г. от ответника е изготвено становище за начисление на електрическа
енергия в размер на 23 470 кВтч за периода от 21.08.2015 г. до 04.09.2020 г. на основание
член 55 от ПИКЕЕ.
От „ЕРП Север" АД на 22.10.2020 г. е издадена фактура за плащане на начислената
електрическа енергия на стойност 4 129,98 лева.
По делото пред първата инстанция е приета съдебно-електротехническа експертиза,
вещото лице по която сочи, че процесният електромер е от одобрен тип, като е монтиран на
20.08.2015 г.; срокът му на метрологична годност е 6 години и към датата на проверката
уредът е бил годно техническо средство за измерване на електроенергия. По делото е
приложен КП за монтаж на процесния електромер, в който е посочено, че уредът е бил с
нулеви показания по основните видими на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни
зони/, поради което и тъй като е нов, следва извод, че всички тарифи са с нулеви показания .
Вещото лице отбелязва, че извършеното неправомерно претарифиране на отделните
регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива: 1.8.1. /нощна енергия/ и
1.8.2. /дневна енергия/. Видно от КП, съставен от БИМ, е установена софтуерна външна
намеса в тарифната схема на електромера, което означава, че се пренасочват показания
вследствие на консумация на електроенергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрит регистър. Така електромерът отчита цялото количество на потребената
електроенергия в обекта. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества
електроенергия по нощна и дневна тарифни зони.
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. В тази връзка с оглед
твърденията твърденията на ответното дружество същото следва да установи, че в резултат
на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирало сметката на ищеца.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
3
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените Правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ.
Нормата на член 55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ. Тоест, съгласно действащите
ПИКЕЕ правомощието за преизчисление в уредените в раздел девети от правилата хипотези
е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с
електроенергия по смисъла на член 92 от ЗЕ.
Данните по делото установяват, че съставеният за проверката КП е в присъствието на
собственика на партидата. Съставеният протокол от формална страна отговаря на
нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила и не е оспорен
от ищеца. Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган,
потвърждаваща констатациите в КП. Поради това КП съставлява годно документално
основание и поражда правото на ответника да извърши корекция на сметката на ищеца.
Изложеното води до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на исковата сума се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
4
По разноските
Въз основа на отправеното от въззивника искане и съобразно разпоредбата на член 78,
алинея 3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
производството пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
Пред първата инстанция ответното дружество е сторило разноски в размер на 1 396
лева /1 236 лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 150 лева – възнаграждение
за вещо лице/.
Пред въззивната инстанция сторените разноски от „ЕРП Север“ АД са 1 318,60 лева –
1 236 лева за адвокатско възнаграждение и 82,60 лева – платена държавна такса за
въззивното обжалване.
Съдът, обсъждайки направените от въззивника и пред двете инстанции възражения,
основани на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същите за основателни –
заплатеният от дружеството адвокатски хонорар от 1 236 лева за всяка инстанция е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно
нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е
520 лева. При това положение съдът намира, че тази сума за всяка инстанция съответства,
както на фактическата и правна сложност на делото, така и на нормативната уредба. Към
присъдената сума от 520 лева за една инстанция следва да бъде начислен и ДДС, тоест 624
лева.
Общо дължимата на „ЕРП Север“ АД сума за сторени от него разноски пред двете
инстанции е 1 480,60 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261130 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 14267 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. ИВ. Г. ЕГН ********** от *** против
„Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс - Е, иск за установяване
недължимост на сумата от 4 129,98 лева /четири хиляди сто двадесет и девет лева деветдесет
и осем стотинки/, представляваща стойност на електроенергия по фактура № ********** от
22.10.2020 г., начислена след корекция на сметката за периода от 21.08.2015 г. до 04.09.2020
5
г., за обект на потребление, находящ се в ***, клиентски № ********** и абонатен №
**********, на основание член 124, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. ИВ. Г. ЕГН ********** от *** да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс – Е сумата от 1 480,60 /хиляда четиристотин и
осемдесет 0,60/ лева, представляваща сторени по делото пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6