РЕШЕНИЕ
Номер 260053 12.01.2021 година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 6889 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 536810-F562569/14.09.2020г., издадено от Директора
на ТД на НАП, гр. Пловдив срещу „ГЕППИТ ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Д.М., ЕГН ********** с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11,
ал.2 Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ на
основание чл.17, ал.1 ЗСВТС.
ОСЪЖДА ТД на НАП, гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕППИТ ГРУП” ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано
от Д.М., ЕГН ********** сумата в размер
на 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 536810-F562569/14.09.2020г., издадено от
Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив срещу „ГЕППИТ ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Д.М., ЕГН ********** с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11,
ал.2 Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ на
основание чл.17, ал.1 ЗСВТС.
Жалбоподателят,
„ГЕППИТ ГРУП” ЕООД, обжалва
издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено с твърдение
за маловажност на случая. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител
адв.К., поддържа жалбата и прави същото искане. Моли да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален
представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.08.2020 г., инспектор по приходите в НАП – Х.И.И., съставила АУАН с бланков №
F562569/03.08.2020г. срещу „ГЕППИТ ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********, тъй като в хода
на служебно извършена проверка на 21.07.2020 г., установила, че дружеството,
като интрастат оператор по смисъла на чл. 7 ЗСВТС, не е подало в ТД на
НАП-Пловдив месечна декларация по системата ИНТРАСТАТ /ИЗПРАЩАНИЯ/ в
предвидения от закона срок, а именно 20-то число на месеца, следващ първия
референтен период. В хода на извършената проверка било констатирано, че
декларацията /ИЗПРАЩАНИЯ/ е за референтен период юни 2020 г. и е следвало да
бъде подадена най-късно до 20.07.2020 г. вкл. в ТД на НАП-Пловдив. Вместо това
същата е била подадена на 28.07.2020 г. с вх. № 109309/28.07.2020г. и е била
приета без грешки и несъответствия. Възражения срещу акта били депозирани, но
били приети за неоснователни.
Въз
основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на
„ГЕППИТ ГРУП” ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.11, ал.2 ЗСВТС.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени
средства – свидетелските показания на актосъставителя Х.И.И., които показания съдът кредитира като
обективни, последователни и логични, както и от приетите и приложените по
делото писмени доказателства.
На
практика липсва спор между страните по отношение фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление, подари което
съдът е категоричен, че дружеството със своето бездействие в срока до 20.07.2020
г. вкл. е осъществило от формална страна състава на нарушението по чл. 11, ал.
2 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, доколкото
цитираната правна норма предвижда, че Интрастат оператори с възникнало текущо
задължение подават Интрастат декларация до 20 – то число на месеца, следващ
първия референтен период, а в случая първия референтен период е юни 2020г.,
съгласно приложената разпечатка от информационния масив на ТД на НАП – гр.
Пловдив, а декларацията е била подадена на 28.07.2020г.
Поради тази причина, съдът
намира, че действително чрез своето бездействие в периода до 20.07.2020 г.
дружеството – жалбоподател е извършило административно нарушение, но
същевременно съдът счита, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за
преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно
нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. От доказателствата по делото се
установява, че все пак дружеството е изпълнило своето задължение, макар и с
малко закъснение, да депозира своята Интрастат декларация. Видно е, че
закъснението е в съвсем кратък минимален срок – от 8 дни. От нарушението не са
настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени
финансовите интереси на държавата. В наказателното постановление изрично е
посочено, че е извършено за първи път, като също така в самата административнонаказателна
преписка не се съдържат данни за някакви други констатирани административни
нарушения на данъчното, осигурителното и финансовото законодателство, извършени
от „ГЕППИТ ГРУП” ЕООД. Всички тези обстоятелства следва задължително да бъдат
отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена
административнонаказателна отговорност, като преценката следва да се направи на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване
на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
извършителя и другите обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност на извършеното. В настоящия казус, както се посочи, следва
да бъдат отчетени следните обстоятелства - закъснението в подаването на декларация
на първо място е 8 дни. Дружеството не е санкционирано за други нарушения на
чл. 11, ал. 2 ЗСВТС. Не са настъпили вредни последици за фиска, нито са
засегнати охраняваните с посочената правна норма обществени отношения. Целта на
правната норма да се осигури статистическа информация относно
вътрешнообщностната търговия е постигната, доколкото данните са декларирани.
Закъснението от 8 дни е незначително и не води до неполучаване и неотразяване
на информацията за съответния месечен референтен период. Целите на деклариране
на данните в системата Интрастат не са засегнати, информацията е предоставена с
минимално закъснение. Интерстат декларацията за месец юни 2020 г. е подадена
освен това преди още да е съставен АУАН с бланков № F562569/03.08.2020г.
Съвкупно преценени тези факти разкриват по – ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение в сравнение с други нарушения от същия вид.
Анализирайки
всички установени и изброените по – горе обстоятелства, съдът, намира, че
процесното административно нарушение, за което е наказано дружеството –
жалбоподател, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление,
без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да
приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид
изложеното, съдът намира, че действително съвсем спокойно и най – важното
законосъобразно Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив е можел да приложи
разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, като не бъде издавано
наказателно постановление, а само да бъде предупредено по официален ред
дружеството, че нова констатация от страна на контролните органи за извършено
нарушение в сферата на финансовото законодателство ще доведе до ангажиране на
административно наказателната му отговорност.
В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от
държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите)
не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени
частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва
основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните
органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална
и генерална превенция на нарушения на законодателството. Още повече, че подобно
поведение и действия от страна на административнонаказващия орган са в унисон с
разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, която предвижда
възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с
административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден
от административнонаказващия орган.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено
административно нарушение, то е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такова деяние. Ето защо жалбата е основателна, а
процесното НП следва да бъде отменено.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 536810-F562569/14.09.2020г., издадено от Директора на ТД на
НАП, гр. Пловдив срещу „ГЕППИТ ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.11, ал.2 Закона за статистика на вътреобщностната търговия със
стоки /ЗСВТС/ на основание чл.17, ал.1 ЗСВТС., следва да бъде ОТМЕНЕНО като
незаконосъобразно.
На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид изхода
на спора, съдът намира за неоснователна претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
развоя на делото и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в размер
на 300 лв., доколкото в приложения към жалбата договор за правна защита и
съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой, то съдът
приема претенцията за основателна до пълния претендиран размер от 300 лв.
Процесуалното представителство в случая се е изразило не само в изготвяне на
жалбата, инициираща настоящото производство, но и в участие в открито съдебно
заседание от страна на процесуалния представител и аргументиране на защитната
теза. Относно възражението за прекомерност съгласно трайната съдебна практика, в случай на реално
заплатено от клиента адвокатско възнаграждение (какъвто е и процесният случай),
меродавна е редакцията на Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, респективно уговаряне на дължимото
възнаграждение (Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 9012/2016 на
Върховния административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. №
4087/2016 на Върховния административен съд, Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по
адм. д. № 14588/2018 на Върховния административен съд). В случая договорът е
бил сключен на 14.10.2020г., т.е след изменението на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, според който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Толкова е било изплатено на процесуалния
представител на жалбоподателя, в такъв размер е и претенцията за сторените по
делото разноски, което води до извод, че последният е законосъобразен.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС