Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……
гр. Велико Търново, 20.02.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на десети
февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.А.
при секретаря Д.М. и в
присъствието на прокурора …….…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело
№ 1152 по описа за 2008 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове за издръжка
с правно основание чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 85 от СК и чл. 87 от
Семейния кодекс
ИЩЦИТЕ – Т.Б.Д. и Г.Б.Д.,
двамата действащи лично и със съгласието на своята майка В.Т.А.,***, представлявани
от адв. Ганка Христанова от ВТАК,
твърдят в исковата си молба, че ответникът е техен баща, като от 1997 г.
родителите им са във фактическа раздяла, откогато и ответникът не е отделял
никакви средства за тяхната издръжка. Грижата за отглеждането и възпитанието им
изцяло са поели майка им и тяхната баба /по майчина линия/. Излагат, че и
двамата са ученици в гр. Стражица. Сочат, че техният баща е трудоспособен и от
няколко години работи в чужбина. Предвид изложените обстоятелства молят съда да
осъди ответника да им заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лева, за всеки
един от тях, считано една година преди завеждане на иска, до настъпването на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират направените от тях разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Б.Г.Д.,
чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Е.Б.
от ВТАК, намира предявените искове за частично основателни, излагайки
съображенията си в тази насока.
СЪДЪТ, след като
прецени доводите на страните и представените доказателства по делото, приема за
установено следното:
Според Удостоверение за раждане от 23.10.2006 г.,
издадено от Община – Горна Оряховица въз основа на Акт за раждане № 804 от 18.12.1992
г. Т.Б.Д. е родена на 14.12.1992 г., с родители В.Т.А. и Б.Г.Д..
Съгласно Удостоверение
от 30.10.2000 г., издадено от Община – Горна Оряховица въз основа на Акт за
раждане № 212/17.04.1994 г. Г.Б.Д. е роден на 13.04.1994 г., с родители В.Т.А.
и Б.Г.Д..
Не се спори по делото,
че майката и бащата на двете непълнолетни деца живеят разделени от 1997 г., откогато
и двамата се отглеждат от майката в гр. Стражица.
Видно от представените
и приети като доказателства по делото Удостоверения, изх. № 563 и 568, двете от
09.05.2008 г., издадени от Директора на СОУ „Ангел Каралийчев” – гр. Стражица Т.Б.Д.
и Г.Б.Д. са били редовни ученици в VІІ и VІІІ клас през учебната 2007/2008 г. и
редовно са посещавали учебните занятия.
Съгласно Удостоверение
за декларирани данни, изх. № 241/30.01.2009 г. на Община – Велико Търново ответникът
Б.Г.Д. е декларирал по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти:
сграда и ½ идеална част от земя в с. Къпиново, както и по чл. 54, ал. 1
от ЗМДТ е декларирал притежаването на пет броя леки автомобили – Фиат, Пежо
405, БМВ 520, Фиат Темпра и Фолксваген Голф.
Относно доходите на майката
на двете непълнолетни деца не се ангажираха писмени доказателства, но същата
заяви пред настоящия съдебен състав, че работи сезонно в Р Гърция, като при
издръжката на Т., Г. и третото й малолетно дете – Антоанета е подпомагана
финансово единствено от своята майка и сестра си, които работят и живеят в Р
Гърция.
По делото бяха
ангажирани и гласни доказателства. От свидетелските показания на Галина
Георгиева Ганчева и Димитър Любенов Иванов се установи, че бащата на двете
непълнолетни деца – ответникът Б.Д. не е полагал никакви грижи за тях повече от
10 години, както и не ги е подпомагал финансово, макар и да се е установил да живее
и работи в Германия. И двамата свидетели заявяват, че грижи за двете деца,
ученици, полага единствено и само майка им. Излагат, че бащата демонстрира
финансово благополучие, прибирайки се в страната ни, макар и да имат данни, че
има друго дете и друго семейство. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели,
тъй като те имат директни възприятия относно живота на непълнолетните Т. и Г. и
относно фактите, които излагат.
При така установените
факти, съдът счита предявените искове за
основателни.
Ответникът
е баща на ненавършилите пълнолетие Т.Б.Д. и Г.Б.Д. и с оглед разпоредбата на
чл. 82, ал. 1 от СК им дължи издръжка безусловно, независимо от това дали е
трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
Съобразно разпоредбата
на чл. 82, ал. 1 от СК, във връзка с чл. 85, ал. 1 от СК и с чл. 1 от
Постановление № 38 на МС от 01.07.1985 г., изм. с ДВ, бр. 117 от 2002 г. размерът на месечната издръжка, която
родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от
нуждите на детето и от възможностите на лицата, задължени да заплащат издръжка,
в границите от 30,00 лева до 80,00 лева. В настоящия случай, безспорно се
установи по делото, че непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на
двете деца полага само майката. Имайки предвид имотното състояние на
родителите, отчитайки потребностите на децата Т. и Г., съответно на 16 години и
15 години /обичайните текущи потребности от пари, натура в храна, облекло,
лекарства, учебни пособия и други/ и възможностите на дължащите издръжка
родители, съдът намира, че необходимата им месечна издръжка възлиза в размер на
по 150,00 лева. Така определените ежемесечни издръжки следва да бъдат
разпределени между родителите, като майката да поеме издръжка в размер на по 70,00
лева, за всеки един от тях, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието им, а бащата Б.Д. следва да им заплаща месечна издръжка от по 80,00
лева, занапред.
С оглед осигуряване
ритмичността на изпълнението, предвид
задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера
на вноските по издръжка – периодични
плащания, според чл. 89 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на
плащането й. В случая, настоящата инстанция следва да уважи претенцията за
присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта до окончателното изплащане.
Изложените съображения
мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди ответника
да заплаща на Т.Б.Д. и Г.Б.Д., двамата действащи лично и със съгласието на
своята майка В.Т.А., месечна издръжка в размер на по 80,00 лева, за всеки един,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2008 г. до
настъпването на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до
окончателното изплащане. При определянето размера на издръжката съдът съобрази
възрастта, на която са двамата непълнолетни Т. и Г., която им възраст
предполага нужда, както от средства за облекло и хранителни продукти, така и за
учебни пособия и извънкласни занимания. Отчетени бяха и настъпилите промени в
страната ни по отношение на обществено-икономическите условия и стандарта на
живот. По делото липсват данни ответникът да страда от някакво заболяване. От
друга страна, съобразявайки и имотното му състояние и факта, че работи в
чужбина /Германия/, където се презюмира, че получава трудово възнаграждение
по-високо от средната работна заплата за страната, съдът счита, че така
определения размер на месечните издръжки няма да поставят Б.Д. в затруднение
при осъществяване на своето задължение за плащане на издръжка, както и да задоволява
собствените си ежедневни нужди.
По отношение на
искането за издръжка за минало време, съдът счита същото за частично основателно.
Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл. 87 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е
правил опити за доброволно получаване на издръжката преди да предяви исковата
си претенция. В този смисъл, ищците не следва да доказват нуждата си за
претендирания период, което прави тежестта за доказване да бъде възложена на ответната страна. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства
от страна на ответника, с които да се докаже, че такава нужда не е съществувала
или че доброволно е давал издръжка за децата. Съгласно чл. 87 от СК издръжка за
минало време може да бъде претендирана за не повече от една година назад.
Исковата молба е депозирана в съда на 22.05.2008 г., обаче още към 22.05.2007 г.
са били налице основанията за присъждане на издръжка в полза на непълнолетните Т.
и Г.. Преценявайки имотното състояние на ответника - баща на двете деца, съдът
намира, че следва да бъде присъдена издръжка, в размер на 70,00 лева на месец
за детето Т.Б.Д. и по 60,00 лева за детето Г.Б.Д.. Съдът намира, че така
определената издръжка за минало време не ще постави в невъзможност ответника да
задоволи собствените си нужди поради това, че е в трудоспособна възраст,
позволяваща му да работи по трудово правоотношение, от което да реализира
доходи и се е установил трайно в страна, в която има възможност да реализира
високи доходи. В останалата им част исковете до пълния предявен размер от по 80,00
лева са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
На основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените издръжки.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, двамата
действащи лично и със съгласието на своята майка, сумата от 100,00 лева –
направени разноски по делото, съобразно с уважената част от исковете.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВТРС сумата от 230,40 лева, представляваща държавна такса върху
определения размер на издръжките; сумата от 60,00 лева – платено възнаграждение
на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, както и
05,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.гЕОРГИЕВ
дАСКАЛОВ, ЕГН
********** *** Търново ДА ЗАПЛАЩА на Т.Б.Д.А,
ЕГН ********** и Г.Б.Д., ЕГН **********, двамата действащи лично и със
съгласието на своята майка В.Т.А., ЕГН **********,***, месечна издръжка в
размер на по 80,00 /осемдесет/ лева, за всеки от тях, считано от датата
на завеждане на исковата молба пред ВТРС – 22.05.2008 г. до настъпването на законна
причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Б.гЕОРГИЕВ
дАСКАЛОВ, ЕГН
********** *** Търново ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Д.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В.Т.А.,
ЕГН **********,***, месечна
издръжка за минало време, в размер на 70,00 /седемдесет/ лева, считано
от 22.05.2007 г. до 22.05.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 70,00 лева до предявения му размер от 80,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.гЕОРГИЕВ
дАСКАЛОВ, ЕГН
********** *** Търново ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.Д.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка В.Т.А., ЕГН
**********, двамата от гр. Стражица, ул. ”Д. Узунов” № 39, месечна издръжка за минало време, в
размер на 60,00 /шестдесет/ лева, считано от 22.05.2007 г. до 22.05.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 60,00 лева до предявения му размер от 80,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.гЕОРГИЕВ дАСКАЛОВ, ЕГН ********** *** Търново ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Б.Д., ЕГН ********** и Г.Б.Д.,
ЕГН **********, двамата действащи лично и със съгласието на своята майка В.Т.А.,
ЕГН **********,*** сумата от 100,00
/сто/ лева, представляваща направени от тях разноски – платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.гЕОРГИЕВ дАСКАЛОВ, ЕГН ********** *** Търново ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВЕЛИКОТЪРНОвски
районен съд сумата 230,40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжките;
60,00 /шестдесет/ лева – платено
възнаграждение на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител, както и 05,00 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: