№ 41
гр. П. 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200071 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на ХР. АЛ.
ЮЛ. от гр.П. чрез пълномощник адв.Р.Е. Р. от ТАК, против НП № *** г. издадено от Началник РУ към ОДМВР
Т., РУ П. с което и на основание чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 500 лв.,
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и са отнети 10 к.т., както и глоба в размер на 10 лв. за
това, че „на 09.03. 2022 г., в 05.30 ч., в гр.П. ж.к.“***“, срещу блок 58, управлява собствения си л.а. „***“ с рег.
№ ** след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.54 промила, установено по
надлежния ред с техническо средство „***” с № ***. Пробата е извършена в 05.36 ч. и е под № 6580.Издаден
талон за медицинско изследване № **1, като е взета кръвна проба. Водачът не носи СУМПС и контролен
талон. Видно от протокол за химическа експертиза № **** г. на НТЛ при ОДМВР Т. крайната концентрация на
алкохол в кръвта е 0.59 промила”– нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП .
В бланкетната жалба се оспорват извършените нарушения, като се твърди, че при отговорността на
водача са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за повторно извършване на химически
анализ на взетата кръв. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура Т., ТО П. уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят ХР. АЛ. ЮЛ. живеел в гр.П. бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС
/справка л.14/ за категории „ВЕ“, „В“ и „АМ“, с правоспособност придобита през 2007 г., като до извършване на
настоящото нарушение бил санкциониран неколкократно за различни по вид нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 09.03.2022 ч. около 03.00 ч. жалбоподателят употребил алкохол /по негови обяснения в протокола за
медицинско изследване 2х330 мл бира/,като по-късно предприел управление на собствения си л.а.“***“ с рег.№
**. При движение в гр.П. ж.к.“***“, срещу блок 58, около 05.30 ч. бил спрян за проверка от служители на РУ П. –
полицай Б.Б. и полицай Хр.Г., които осъществявали контрол на преминаващите МПС. При извършване
проверката по документи и след като установили, че водачът не носи СУМПС и контролен талон, полицейските
1
служители решили да проверят водача Ю. за употреба на алкохол. Скалата на годното техническо средство „***”
с № *** в 05.36 ч. отчела 0.54 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да
даде кръв за химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № **1 /приложен л.10/, в който
било вписано, че жалбоподателят следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП П. най-късно до 45 минути
след връчване на талона в 06.00 ч. При стриктно спазване на нормативните изисквания дежурен лекар в ЦСМП П.
му взел кръв за химическо изследване. В Протокола за медицинско изследване /приложен л.11, представляващ
задължителен елемент в процедурата по вземане на кръв за химичен анализ/, нарушителят лично заявил пред
медицинското лице, че е употребил 2 бири с вместимост от по 330 мл за времето до 03.00 ч.,т.е. непосредствено
преди полицейската проверка/, като същевременно не съобщил за каквито и да било заболявания, респ. употреба
на медикаменти за тяхното лечение. След това на водача бил съставен АУАН /приложен/, с който и съгласно
чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против него за извършените нарушения по чл.5, ал.3,т.1 и
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с констатациите в акта и го подписал без възражение, като не
депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН. Междувременно кръвната
пробата била изпратена за изследване в ОДМВР Т., където на 15.03.2022 г. експерт в НТЛ при ОДМВР Т., след
анализ по газхроматографския метод установил, че в предоставената за изследване кръв иззета на 09.03.2022 г.
има наличие на етилова концентрация 0.59 на хиляда. При тези обстоятелства било издадено атакуваното в
настоящия процес НП № *** г. на Началника на РУ П. връчено лично на 30.03.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з.
актосъставител Б.Б., св.Х.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата
не се оспорва от нарушителя. Във връзка с направеното с отделна молба искане за повторно химическо
изследване, с разпореждане преди разглеждане насрочване на делото съдът прие, че е направено в срока по
чл.26,ал.4 от Наредба № 1/2017 г., при което постанови изпращането на контролната проба за изследване в ***.
Видно от протокола за химическо изследване на контролната проба № ** г. в изпратената за изследване кръв на
ХР. АЛ. ЮЛ., изследвана чрез газхроматографски метод се доказва наличие на 0.56 промила, т.е. не е налице
отчетена съществена разлика между първото и повторното изследване, която да изиска възлагане на трето
изследване по реда на чл.27, ал.4 от Наредба № 1/2017 г.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона (случай, в който се презюмира), така и да
бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от
компетентен да го издаде орган –Началник към ОДМВР Т., РУ П. на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и т.3.8
от приложената /л.12-13/ Заповед №**1 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла
на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
За нарушението по чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП.
Съдът приема, че контролните органи са следвали стриктно процедурата и реда за установяване
употребата на алкохол, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. На осн.чл.3,ал.1 от наредбата е извършена проверка на място
посредством годно техническо средство „***“ с № ***, скалата на което е отчела 0.54 промила алкохол в
издишания въздух – показания, с които водачът Ю. не се е съгласил. Издаден му е бил талон за медицинско
изследване № **1, послужил като основание за последващото химическо изследване от НТЛ при ОДМВР Т. с
почти идентична крайна концентрация 0.59 промила в кръвта на водача. По искане на нарушителя е извършено
повторно изследване на кръвта в МБАЛ“Св.Анна“ Варна, с което е установена крайна концентрация от 0.56
промила в кръвта, която следва да се има предвид в настоящия случай, тъй като е с 0.03 на хиляда по-ниска от
първоначалното химическо изследване.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява,
че на 09.03.2022 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е управлявал собствения си л.а.“***“ с рег.№ **.
2
Не се спори по делото, че посредством техническо средство "***" с фабр.№ *** е отчетена концентрация на
алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 0.54 на хиляда, след извършено химическо изследване на кръвта е
установена концентрация 0.59 промила, а след извършено изследване на контролната проба е установена
концентрация 0.56 на хиляда, т.е. и в трите случая е налице съставомерна концентрация над 0.5 на хиляда. При
така отчетените обективни данни и както вече съдът посочи по-горе, установяването на алкохолното съдържание
в кръвта на жалбоподателя е осъществено при стриктно спазване на изискванията и реда, регламентирани
в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Алкохолното съдържание в кръвта на водача Ю. е установено и доказано по несъмнен начин в размер на
0.56 на хиляда, което попада в административно наказателния състав по чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП. Ето защо съдът
намери, че изцяло правилно и законосъобразно наказващият орган е преценил, че Х.Ю. Г. е управлявал МПС в
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват ППС под въздействието на
алкохол.
Съгласно чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с
глоба в размер на 500 лв. водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до
0.8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1
от Наредба № *** г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото нарушение се отнемат
задължително и 10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице пълно съответствие между фактическата
обстановка констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в
издаденото НП. Разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под
въздействие на алкохол – разпоредба,чиято конкретна индивидуализация касаеща границите на допустимата
концентрация е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП, по силата на която е санкциониран
нарушителя. Нарушението е извършено виновно, умишлено, като нарушителят е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, знаел е че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС в това си състояние, но
въпреки това е управлявал л.а., с което е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето
деяние.
Предвидените в санкционната разпоредба наказания са във фиксирани размери, поради което съдът
намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е
определил наказанието точно във фиксирания му размер доколкото липсва оперативна самостоятелност за
определяне на друг размер. По отношение отнетите 10 к.т. за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП - отнемането
на контролни точки по реда на чл.6,ал.1,т.1 от Наредба №Із-2539 на МВР не представлява нито наказание нито
принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и
респективно отмяна.
За нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин и извършването на нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП,
за което и на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП жалбоподателят е бил наказан с наказание глоба в размер на 10 лв.
Инкриминираното нарушение вменява задължение на всеки водач /а не например на собственик или ползвател/ да
носи и свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон и доколкото не е спорно,
че жалбоподателят е управлявал л.а. в момента на проверката, то правилно отговорността му е ангажирана. За
нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкциите за
установеното нарушение, поради което и това наказание е правилно определено. В този случай размерът на
налаганата санкция показва, че законодателно е отчетена по-ниската степен а обществена опасност на
нарушенията от този вид, поради което е невъзможно нейното допълнително смекчаване чрез приложение на
чл.28,б.“а“ от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде изцяло потвърдено. С оглед изхода на делото и съгласно чл.27,ал.3 от Наредба № 1/2017 г., на
жалбоподателя принципно следва да бъдат възложени разноските за повторното изследване на кръвта, извършено
в ***, но доколкото към протокола за изследване не са приложени счетоводни документи, към настоящия момент
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
3
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.9,вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началник на РУ П. с което на ХР. АЛ. ЮЛ. от гр.П.
ул.“*** ЕГН-**********, чрез пълномощник адв.Р.Е. Р. от ТАК, със съдебен адрес гр.Т., бул.“*** за нарушения
по чл.5, ал.3,т.1 и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв.
/петстотин лева/, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, на осн.чл.174,ал.1,т.1 от
ЗДвП и са отнети 10 к.т. на основание чл.6,ал.1, т.1 от Наредба № ** г. на МВР, както и глоба в размер на 10
/десет/ лв., на осн. чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4