Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 329
гр.Русе, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 626
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба от Г.И.Т. ***,
чрез процесуалния й представител, против заповед № 23-1085-000633/09.10.2023
г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе,
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.69а от ЗДвП –
мярка за процесуална принуда по чл.69а от НПК „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС“ до отпадане на необходимостта от това. В
жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждането на разноски, за които представя списък.
Ответникът по жалбата - началник
група „Отчет на пътнотранспортните произшествия, административно-наказателната
дейност и информационно-аналитична дейност“ (ОПТПАНДИАД) в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
С постановление от 04.10.2023 г. по
досъдебно наказателно производство № 2945/2022 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Русе наблюдаващият прокурор, на основание чл.69а, ал.1 от НПК,
постановил временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателката, в качеството й на обвиняема по посоченото досъдебно
производство, в извършването на престъпление по Глава единадесета, раздел II
от особената част на НК,
в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на едно лице, и
по-конкретно за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.трето
от НК. Няма спор, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и се води на
отчет в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. В съответствие с чл.69а,
ал.2 от НПК наблюдаващият прокурор разпоредил копие от постановлението да се
изпрати на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе за сведение
и изпълнение, където същото било регистрирано с вх.№ 108500-22812/05.10.2023 г.
След получаването му, вместо да се ограничи само до действията по изпълнение на
постановлението, както изисква чл.69а, ал.2 от НПК, чрез фактическото отнемане
на СУМПС на жалбоподателката и промяна на неговия статус в АИС „БДС“ съгласно
чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, началникът на група „ОПТПАНДИАД“ в сектор „Пътна
полиция“, оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП с т.2 от заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на
директора на ОД на МВР – Русе, издал оспорения административен акт - заповед № 23-1085-000633/09.10.2023 г. за
прилагане на ПАМ по чл.69а от ЗДвП – мярка за процесуална принуда по чл.69а от НПК „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отпадане на
необходимостта от това. Всъщност в ЗДвП липсва такава разпоредба – чл.69а като
очевидно органът е имал предвид не ЗДвП, а НПК.
Оспореният административен акт бил
отразен по отчета на жалбоподателката в АИС „АНД“ като в раздел „Действия“ от
справката за нарушител/водач, под т.5 „Отнемане на СУМПС“ е посочена дата
11.10.2023 г. с основание ЗППАМ № 23-1085-000633/09.10.2023 г. Отбелязано е, че
статусът на СУМПС в АИС „БДС“ е отнет/иззет, какъвто бил той и в АИС „АНД“. Оспорената
заповед е описана и в раздел „ЗППАМ-и“ от справката за водач/нарушител като е
отбелязано, че въз основа на нея е отнето СУМПС № *********, издадено на
01.08.2016 г. На 11.10.2023 г. жалбоподателката физически предала посоченото
СУМПС на контролните органи, което било удостоверено във връчения й препис от
оспорената заповед. В същия жалбоподателката собственоръчно записала: „Предавам
свидетелството за управление на МПС“. С писмо рег. № 108500-23401/12.10.2023 г.
началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе уведомил наблюдаващия
прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, че по постановлението от 04.10.2023 г.
СУМПС на жалбоподателката било отнето на 11.10.2023 г. С неподлежащо на
обжалване определение № 455/18.11.2023 г., постановено по ч.н.д. № 870/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Русе посоченото постановление било отменено.
Съдът намира, че оспорената заповед
за прилагане на ПАМ е издадена от материално некомпетентен орган, поради което
се явява нищожна.
Нормативна уредба на
недействителността на административните актове липсва. Не е налице легална
дефиниция или законоустановени критерии, с изключение на липсата на
компетентност – арг. от чл.173, ал.2 от АПК, по които да се преценява кога един
акт е нищожен и кога - унищожаем. Тези понятия са установени в
административноправната теория и в съдебната практика, които допринасят за
тяхното изясняване и за изграждане на единен критерий за разграничаване на
нищожните от унищожаемите административни актове. Най-общо един административен
акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично
изискваните от закона условия за валидността на административния акт или поради
нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на
административните актове - изброените пет порока по чл.146 от АПК. Нарушението
на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е
съществено, изразяващо се в обективното му несъответствие с предписанията на
закона. При унищожаемите административни актове степента и тежестта на
допуснатата незаконосъобразност не е толкова радикална и актът не страда от
такъв важен, тежък или съществен порок (в този смисъл и мотивите към
Тълкувателно решение №5 от 20.07.2010г. на ВАС по т.д. №2/2010г.). Макар АПК да
не посочва изрично пороците, водещи до нищожност на административните актове,
то, както беше отбелязано по-горе, разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК сочи
недвусмислено, че некомпетентността на органа е основание за нищожност на акта.
Това положение е безспорно в съдебната практика и в доктрината.
Според чл.69а, ал.1 от НПК, когато
обвиняемият е привлечен за престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от
особената част на НК, в резултат на което е причинена смърт или телесна
повреда, както и за престъпление по чл.325, ал.3 от НК, прокурорът може да постанови временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се
признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Разпоредбата на чл.69а, ал.7,
изр.първо от НПК гласи, че в съдебното производство правомощията по ал. 1, 5 и
6 се осъществяват от съда, който
разглежда делото.
Цитираните разпоредби ясно и
недвусмислено определят органа, компетентен временно да отнема СУМПС при
визираните в тях предпоставки и това е именно прокурорът в досъдебното
производство, респ. съдът в съдебното производство, а не административните
органи, на които законът възлага контрола по упражняването на правото на управление на МПС.
В конкретния случай и в съответствие с разпоредбата на чл.69а, ал.2 от НПК правомощията
на тези органи, в лицето на оправомощените длъжностни лица от сектор „Пътна
полиция“, се ограничават само до предприемане на действия по изпълнение на прокурорското постановление. Тези действия,
както беше посочено, следва да се ограничат до фактическото изземване на СУМПС
от жалбоподателката и промяната на неговия статус в АИС „БДС“ на отнет/иззет. Като
е приел, че в изпълнение на постановлението от 04.10.2023 г. следва да издаде
индивидуален административен акт, с който да бъде наложена мярка за процесуална
принуда по чл.69а от НПК, административният орган недопустимо е иззел
компетентността на прокурора като е упражнил едно правомощие което законът не
му предоставя, което води до нищожност на издадения акт. Независимо, че в
жалбата липсва изрично искане за обявяването на неговата нищожност,
упражняването на това правомощие е дължимо служебно от съда съгласно чл.168,
ал.2 от АПК (вж. аналогичния случай, разгледан в решение № 26 от 5.01.2018 г.
на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2238/2017 г.).
Тук следва да се отбележи, че този незаконосъобразен
начин на процедиране от страна на административния орган вероятно е резултат на
липсата на всякаква регламентация в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. на
дължимите изпълнителни действия в хипотеза като настоящата – при изпратено
за изпълнение постановление на
прокурор по чл.69а, ал.1 от НПК, респ. определение на съд по чл.69а, ал.7 от НПК. Разпоредбата на чл.20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. гласи, че отнемане
на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в
сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено
наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за
установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП
случаи. Никъде в наредбата не е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва и
въз основа на постановление на прокурора, респ. определение на съда по чл.69а,
ал.1, респ. ал.7 от НПК, за отстраняване на която непълнота издателят на
посочения подзаконов нормативен акт, а именно министърът на вътрешните работи, действащ
по законова делегация на чл.159, ал.1 от ЗДвП, следва да предприеме съответните
действия.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер на 510 лева, от които 10
лева – държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Плащането
на същото в брой е удостоверено в двустранно подписания договор за правна
защита и съдействие № 0024346/23.10.2023 г., който има силата на разписка за
посоченото обстоятелство (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Неоснователно се явява възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК на ответника по жалбата за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Според чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, минималното възнаграждение е 1000
лв. В случая уговореното и заплатено от жалбоподателката такова е в размер, по-нисък
от минималния – в размер на 500 лева, поради което не следва да бъде
намалявано. Направените деловодни разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК,
следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР – Русе, която областна дирекция
има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на заповед
№ 23-1085-000633/09.10.2023 г., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.69а от ЗДвП – мярка за процесуална принуда по чл.69а от НПК
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отпадане на
необходимостта от това.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, да заплати на Г.И.Т., с
ЕГН **********,***, сумата от 510 лева
– деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: