РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. К.., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Невена К. КА.нова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500042 по описа за 2023 година
С Решение № 268/21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 293/2022 г. по описа на
Районен съд – К.. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за признаване
на установено спрямо Община К.., че дължи на ищцата Т. М. А. сумата от 396 лева –
главница, представляваща задължение по фактура № 0000000***/27.10.2021 г. на стойност
396 лева за водене на чужда работа без пълномощие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 18.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 13/19.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 51/2022 г. по описа на
Районен съд – К... С решението ищцата е осъдена да заплати на Община К.. направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Т. М. А., която го
обжалва изцяло чрез представител по пълномощие, като неправилно, необосновано, непълно
и в противоречие с установените правни норми и съдебна практика. Иска се отмяната му и
постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Сочи се в
жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано, че кучето е
безстопанствено. Сочи се, че по делото безспорно се установило, че кучето е намерено на
улицата в безпомощно състояние, но поради липса на съдействие от институциите,
надлежно сигнА.зирани за оказване на помощ, ищцата транспортирала кучето до близка
ветеринарна клиника, разполагаща с рентген и оборудване, с което изпълнила задължение
1
на Община К.. и поради това иска възстановяване на заплатените от нея суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна Община К.. е подаден писмен
отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбодателката се явява лично и се представлява от
адв. В. С. от АК - Пловдив, която поддържа въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява. С подадено
писмено становище с вх. № 967/20.03.2023 г. чрез процесуален представител се поддържа
оспорването на въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за
настоящата инстанция.
Окръжният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената на основание чл. 269 ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, въззивният съд констатира, че същото е
вА.дно и допустимо, като по отношение преценка на правилността му е ограничен от
посоченото в жалбата.
Установява се по делото, че със Заповед № 13/19.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 51/2022 г. на Районен съд – К.., Община
К.. е осъдена да заплати на Т. М. А. сумата от 396 лева – главница за водене на чужда работа
без пълномощие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда 18.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 25 лева – внесена държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу така издадената заповед е подадено възражение
от длъжника.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от заявителя е предявен иск за съществуване на
вземането по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 60, ал. 1 ЗЗД.
Предвид горното установителният иск е процесуално допустим – предявен от
заявител по образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на длъжника възражение.
В исковата молба ищцата твърди, че на 14.09.2021 г. в с. Г., общ. К.. пред магазин на
ЕТ „Ш.“ намерила в тежко състояние, ударено от кола куче, видимо безстопанствено, без
ушна марка и без белези на домашно, за което сигнА.зирала на горещия телефон за сигнА.
на БАБХ в 13.16 часа. Сигналът й бил приет, но не получила съдействие, поради което
транспортирала кучето до гр. Д. за оказване на неотложна помощ във ветеринарна клиника
„А.“, в която същото било настанено по спешност. Сочи, че съгласно чл. 16 от ЗЗЖ
2
безстопанствените животни са собственост на общината, в която пребивават, поради което
чрез заявления с вх. № 94-Ж-343/1/05.10.2021 г., заявление вх. № 94-Ж-343/2/13.10.2021 г. и
заявление № 94-Ж-343/4/29.10.2021 г. уведомила Община К.., като предоставила копие на
фактура № 0000000***/27.10.2021 г. за изплащане на разходите по лечение на кучето на
стойност 396 лева, но в законоустановения срок не получила отговор. Поради липса на
реакция от страна на ответника за доброволно възстановяване на сумата, подала заявление и
в последствие била издадена Заповед № 13/19.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51/2022 г. по описа на Районен съд – К...
Ответникът възразил срещу издадената заповед, поради което за ищцата възникнал правен
интерес за установяване дължимостта на сумата от 396 лева – главница, ведно със законната
лихва върху нея от момента на завеждане на исковото производство до окончателното й
изплащане, както и направените разноски в размер на 490 лева, представляващи адвокатски
хонорар, деловодни разходи и транспорт.
Във връзка с така изложените в исковата молба фактически твърдения се установява
следното:
Видно от неименован документ, издаден от ветеринарно лечебно заведение “А.” гр.
Д., на 14.09.2021 г. в клиниката е докарано за лечение куче от Фондация „Помощ за
животните Момчилград“.
От заверено копие на фактура № ***/27.10.2021 г. се установява, че същата е
издадена от „А. 1“ ЕООД, гр. Д. с получател „Помощ за животните М.“, МОЛ Т. М. А., на
стойност 396,00 лв. с вкл. ДДС, за ветеринарно-медицинско обслужване на куче
(настаняване, изследвания, операция, престой).
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че адресатът на фактурата „Помощ за
животните М.“ е действаща, регистрирана на 21.03.2018 г. фондация, със седА.ще в гр. М., с
цел: “Да няма страдащи бездомни животни по улиците, намаляване на популацията и
защита правата на животните в България“ и с управител Т. М. А..
Установява се, че от Община К.. е регистриран сигнал вх. № 94-Ж-343/15.09.2021 г.,
подаден от Т. М. А. от гр. М. относно намерено от нея в с.Г., общ. К.. ударено от кола куче в
тежко състояние.
При така установените обстоятелства по делото, се налагат следните изводи:
съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, който намери болно или наранено
животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството
на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
В процесния случай ищцата твърди, че на 14.09.2021 г. в с. Г., общ. К.. е намерила ударено
от кола куче в тежко състояние, което е транспортирала за лечение във ветеринарна клиника
„А. 1“ ЕООД, гр. Д.. При приемане на животното за лечение, в издадения от клиниката
документ е отбелязано, че кучето е докарано от фондация „Помощ за животните М.“.
Издадената фактура за стойността на предоставената медицинска услуга, въз основа на
3
която се претендира съществуване на процесното вземане, е с получател посочената
фондация. Или, безспорният извод, който следва от документалното оформяне на случая с
кучето е, че ищцата е действала от името и за сметка на фондация “Помощ за животните
М.”. Фондацията, като правна форма, представлява персонифицирано имущество, т.е.
имущество, което безвъзмездно е посветено и предоставено за постигане на нестопански
цели и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице. С други думи,
ищцата, подавайки исковата молба, респ. заявлението по чл. 410 ГПК от свое име, като
физическо лице, а не от името на фондацията – юридическо лице, притежаващо процесуална
правоспособност, не установява съществуването на претендираното вземане от Община К..
в своя полза. От обсъдените по-горе писмени доказателства, представени от ищцата, може
да се направи извод, че фондацията чрез ищцата е изпълнила задължението по чл. 16 ЗЗЖ, в
постигане именно на цитираната по-горе цел, за която е създадена като правоспособно
юридическо лице. Освен това, липсват и доказателства за извършено от което и да
физическо или юридическо лице плащане. Представената фактура представлява индиция за
възникнало задължение за плащане, но не и доказателство, че сумата, за която е издадена, е
платена, щом не е съпроводена от касов бон или друг документ, установяващ плащане.
Обсъденото дотук представлява достатъчно основание за отхвърляне на иска, като
неоснователен.
За изчерпателност на мотивите на настоящия съдебен акт във връзка с оплакванията
във въззивната жалба, следва да се посочи и следното: съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
4/01.02.2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на Република България и процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор.
Посочената разпоредба съдържа определение за „безстопанствено куче“, но не създава
презумпция за безстопанственост. Посоченото означава, че при твърдение на ищцата, че е
намерила куче „видимо безстопанствено, без ушна марка и без белези на домашно“, то в
нейна тежест е било да докаже това обстоятелство, което е установимо чрез множество
доказателствени средства, включително чрез събиране на гласни доказателства. Впрочем, в
първоинстанционното производство, по искане на ищцата е бил допуснат разпит на
свидетел за установяването на това обстоятелство, при режим на довеждане, но такъв не е
бил доведен в проведеното по делото съдебно заседание, поради което не е бил и разпитан.
Установяване на обстоятелството, обосноваващо твърдението за безстопанственост на
пострадалото куче, от своя страна, е от значение с оглед основателността на иска касателно
ответника, тъй като единствено по отношение на безстопанствените кучета възниква
задължение за местната власт, в случая Община К.., за съдействие по смисъла на чл. 16, ал. 2
ЗЗЖ, респ. може да бъде ангажирана отговорност при бездействие.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се
4
потвърди, като правилно.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268/21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 293/2022
г. по описа на Районен съд – К...
ОСЪЖДА Т. М. А. с ЕГН ********** от гр. М., ул. “Г.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *
да заплати на Община К.., с ЕИК ******, с адрес: гр. К.., бул. “Б.“ № 41, представлявана от
кмета Х. А. И., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
предл. първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5