Р
Е Ш Е
Н И Е - № 353
гр.Видин, 29.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен съд,
гражданска колегия в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР КРУМОВ
при секретаря Г.Начева, като разгледа докладваното от съдията Крумов гр.дело № 300 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е установителна искова
претенция от „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД гр. София срещу М.С.Б.
***, за
установяване задължение на ответника към ищеца
за сума от 313.88 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на заявлението до окончателното
издължаване.
Излага
се, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги ********* от
01.09.2016г. и Договор за лизинг от
същата дата, на основание които са
издадени процесните 4 броя фактури .
Поради
неизпълнение на задължението в общ размер 313.88 лева от ответника, за вземането
е образувано ч.гр.д.№1424/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК , която е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което вземанията са предявени от заявителя
по исков ред по настоящото дело.
Исковата
молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на
ответника, който, чрез назначен особен представител е отговорил . Оспорва се
основателността на претенциите, иска се отхвърлянето им, прави се възражение за
погасяване по давност.
По
делото са събрани писмени доказателства .
Видинският
районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна: Видно от представени преписи от Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер ++359********* от 01.09.2016г., страните са сключили такъв ,
като в договора са посочени параметрите на предоставяната от ищеца
далекосъобщителна услуга-абонаментен план Нонстоп
30.99. Посочен е срок на договора 24 месеца и предпочетен
номер, както и получен мобилен апарат Huawei,
модел Y3II White и СИМ карта. С договор за лизинг от същата дата е уговорено плащане на
предоставеното мобилно устройство на месечни лизингови вноски ,съгласно
погасителен план в договора. При
подписване на договора е платена вноска от 22.50 лева и останалите 23 лизингови
вноски е следвало да бъдат платени в месечен размер 3.69 лева с ДДС. Подписан
от ответника е запис на заповед на 01.09.2016г. за сумата 84.87 лева. Подписано е от ответника и Приложение -ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата. На 01.09.2016г. е
пописан и Договор мобилни услуги /с който е преминато от предплатена услуга/ за
предпочетен номер ++359********* , като в
договора са посочени параметрите на предоставяната от ищеца далекосъобщителна
услуга-абонаментен план Стандарт 15.99.
Посочен е срок на договора 24
месеца и предпочетен номер. Подписите върху описаните писмени доказателства не
са оспорени от ответника. При тези обстоятелства, съдът приема, че са налице
облигационни правоотношения, основани на сключените договори между страните с
описаните в същите права и задължения.
За процесния период са издадени
посочените 4 броя фактури №**********/ 05.09.2016г.; **********/05.10.2016г.,
**********/05.11.2016г- и **********/05.01.2017г. Образувано е ч.гр.д. 1424/2019г. на ВРС, с
оглед подаденото заявление от Теленор България ЕАД и е издадена заповед за
роцесните суми.
С
оглед установената фактическа обстановка съдът намира за установено вземането
на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски в поисканите размери. Видно от събраните писмени доказателства
издадените фактури отразяват стойността на предоставените и ползвани от
ответника услуги по сключения от страните договор, същите не се събраха
доказателства да са платени , и се дължат на ищеца. Установи
се и вземането на ищеца за лизинговата стойност на предоставеното устройство. Видно
от писмените доказателства, такива са получени от ответника и не се установи, а
и не се твърди, че са върнати, нито че са платени лизинговите вноски. С оглед
изтичането на срока на договорите за лизинг преди подаване на заявлението
вноските са с настъпил падеж и са изискуеми.
По
направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията:Видно от
издадените фактури ,първата такава е издадена на 05.09.2019г за вземания на
ищеца за периода 01.09.2016-04.09.2016г. Същото вземане е периодично и се
погасява с изтичане на тригодишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, считано от
падежа на същото. Срокът за плащане на задълженията по фактурата е
20.09.2016г.,на която дата е настъпил падежа и от която е започнала да тече
погасителна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 28.05.2018г. което е прекъснало течението на давността и
тригодишния срок не е изтекъл. Същото
се отнася и за по-късно издадените 3 броя фактури, описани по –горе.
С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на
ищцовата страна сумата от 385.00 лева
разноски в производството по ч.гр.д.№ 1424/2019г.на ВРС, от които 25.00 лева ДТ
и 360.00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС и 385.00 лева разноски в
производството по настоящото производство, от които 25.00 лева ДТ и 360.00 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Б. ЕГН
********** и адрес ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, и посочен съдебен адрес ***, , има вземане спрямо М.С.Б. ЕГН **********
и адрес ***, за сумата от общо 313.88 лева,
съгласно фактури №**********/ 05.09.2016г.;
**********/05.10.2016г., **********/05.11.2016г- и **********/05.01.2017г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019 г. до
изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1125-РЗ от 31.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. №
1424/2019 г. на Районен съд Видин.
ОСЪЖДА №**********/ 05.09.2016г.; **********/05.10.2016г.,
**********/05.11.2016г- и **********/05.01.2017г, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 385.00 лева разноски в
производството по ч.гр.д.№ 1424/2019г.на ВРС
и 385.00 лева разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Видински окръжен съд.
Районен съдия: