РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502143 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.17 от Закона за защита от
домашно насилие. Образувано е по жалба на С. И. У., ЕГН: ********** от
с.Т.,община Марица, обл. Пловдив, ул. „****, чрез адв.Н.К. срещу решение
№1019 от 22.06.2021 г. по гр.д.N5844/2021 г. на Пловдивския районен съд –
15 гр.с., в частта, с което е задължен да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физичеко и/или психическо, емоционална и друга форма на
насилие по отношение на И. Н. У.; забранено му е да приближава молителят,
жилището, местоработата и местата му за социални контакти и отдих за срок
от 18 месеца; издадена е заповед за защита по повод извършен от него против
И. Н. У. акт на домашно насилие на 04.04.2021 г., осъден е да заплати 25 лв.
ДТ по сметка на КРС и 500 лв. глоба по сметка на ПРС в полза на бюджета
на съдебната власт.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което
искът да се отхвърли или при условията на евентуалност да се измени
решението по отношение на срока като намали срока на наложените мярка за
1
защита и глоба. Не се претендират разноски.
Въззиваемият И. Н. У. – взема становище, че жалбата е неоснователна.
Не претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено
следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.
С протоколно определение от 30.08.2021 г. в.гр.д. 2143/2021 г. на
ПОС,14 гр.с. е прекратено и решение №1019 от 22.06.2021 г. по
гр.д.N5844/2021 г. на Пловдивския районен съд – 15 гр.с.е обезсилено по
отношение на Д. С. У. поради смърт на последната, поради което
производстото по въззвивната жалба е само срещу решението на РС в частта,
с което е увжен иска за защита от домашно по отношение на ищеца И.У..
Въззивникът навежда оплаквания, че РС е анализирал събраните
доказателства едностранчиво, поради което е достигнал до неправилни
фактически изводи; че неправилно е прието от съда, че спрямо И.У. е
упражнено психо-емоционално насилие, изразяващо се в крещене и
отправяне на вербални закани на висок глас, за което нямало наведени
твърдения както в молбата за образуване на делото, така и в декларацията по
чл.9,ал.3 ЗЗДН; че доказателствата по делото не опровергавали твърденията
на С.У., че баща му е предизвикал инцидента като го е нападнал пръв със
стол, след което е е стигнало до физическа саморазправа и до размяна на
удари; моли ако съдът потвърди решението, да се измени мярката по
чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, т.к. била неадекватна, налагането на максимален срок бил
несправедлив; не било взето предвид приетото решение на ТЕЛК, според
което ответникът страдал от „****“, както и че е постановена заповед за
незабавна защита от 08.04.2021 г., с което е предвидената защита от 18 месеца
надвишавала максимума по закон; съдът да отчете, че въззивникът не
притежава друго жилище и е в изключително тежко финансово състояние.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че след смъртта на майката му,
С.У. притежава 1/6 ид.ч. от имота, но това не можело да промени изводите на
2
РС, както и че здравословното състояние на въззивника не влияе на проявите
на агресия и физическо насилие.
По направените доводи и оплаквания на страните, ПОС намира
следното:
Ищецът И.У. е подал молба за защита от домашно насилие, извършено
от неговия син, на 04.04.2021 г. около 19ч. – налице е активна легитимация
по чл.3, т5 от ЗЗДН, искът е подаден в 1-месечен срок от твърдяното
домашно насилие, поради което е допустим.
Излага се следната фактическа обстановка:
На 04.04.2021 г. около 19 ч. синът му С. бил в жилището им; бил
видимо нервен и неспокоен; телефонът му звънял и ищецът дочул, че той
дължал пари на някакви хора; С. се приближил до съпругата му Д. и я
заговорил след което започнал да се разправя с нея, съборил я на земята и
започнал да я рита по цялото тяло като крещял, че ще я убие, ще я смачка.
Съпругът й И. незабавно се намесил да я защити като хванал ръцете на сина
си, но тъй като той бил много силен, едър и здрав не успял да го спре, а С.
започнал да го удря с умруци; И. викал и го молил да спре, но той продължил
докато се измори и се качил на втория етаж, който обитавал, а родителите му
се заключили от страх да не се върне и да продължи побоя.
Поради изложеното иска от съда спрямо ответника да се наложат
мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в максимален срок по закон.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена
гореописаната обстановка и съдебно-медицинско удостоверение №290/от
05.04.2021 г.,издадено от съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД-
Пловдив, разпитани са свидетели.
Не е постъпил отговор по чл.131 ГПК от ответника, в с.з. същият
възразява, че оспорва молбата за защита като твърди, че баща му е започнал
да го гони, взел един стол и той за да се защити го бутнал и изчезнал.
По делото са разпитани свидетелите Д.У. – племеница на ответника и
внучка на И. и Д. У.и и св.В. М. –племеница на ищцата Д.У.. Свидетелкта
3
Д.У. установи, че между страните имало постоянно пререкания, породени от
чичо й; същата е била очевидец, когато преди 2-3 години чичо й бутнал баба
й на земята и тя плачела – опитали се със сестра й да го спрат, а той хвърлил
по тях ключове; не била свидетел на случая на 04.04.2021 г., но на 05.04.2021
г. сутринта видяла дядо си с насинени очи, който й споделил, че чичо й го е
нападнал и бил.Същата установи, че къщата, в която живеят страните е на три
етажа с един вход – в приземния етаж живеели баба й и дядо й, а чичо й – на
3-я етаж.
Свидетелката В.М. също установи, че е видяла калеко си И. целият
насинен с подут нос, със синьо под очите, който му разказал за побоя над него
от С.. Свидетелката познава страните и знае, че С. иска от родителите си пари
и ако не му дадат, започва да псува, да им се кара, да им крещи, да из говори
груби думи, иска да продават имоти; на нея също й се обаждал, тъй като
имали общи наследствени ниви и я карал да продават имотите, а когато се
ядосвал, й казвал: „аз ще ги убия – не искат да продаваме“ и „те ме ядосват“;
много пъти тя съветвала И. и Д. да се заключват, но С. непрестанно слезал
при тях – те му готвили, хранили, поддържали го със средства.
От приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение
№290/от 05.04.2021 г.,издадено от съдебна медицина при
УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД-Пловдив се установява, че по главата в основата на
носа се установява звезводивна рана с 4 лъча с дължина по 2-3 мм, с неравни
охлузени и кръвонаседнали ръбови, като цялата видима повърхност на нона е
оточна и кръвонаседнала с петнис характер и синкав цвят; двата клепача на
лявото и дясно око са кръвонаседнали във вътрешните им ъгли, набелязани са
травматични очила; дясната скула е масивно кръвонаседнала с мораво-синкав
цвят с рамери ¾ см; в заключението на освидетелствуващият лекар е казано,
че е установено контузия и кръвонасядане на лицето и разкусно-контузна
рана на носа; че описаните травматични увреждания са причинени от удари и
е възможно по начин и време да са причинени както съобщава преглеждания.
Въззивникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението
си, че баща му е започнал да го гони като е взел един стол и той за да се
защити го бутнал и изчезнал. Напротив, от неоспореното медицинско
удостоверение се установява, че на въззиваемия е бил нанесен побой, по
4
начин, както е описан в молбата за защита, а не че просто е бил „бутнат“.
Не са ангажирани и събрани доказателства по делото, които да
разколебават или да оборват като недостоверно изложеното в молбата и
декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съгласно
чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН е доказателство, включително за изгодните за
издателя й обстоятелства, докато не бъде опровергана.
При съвкупна преценка на така събраните гласни и писмени
доказателства, ПОС намира за доказано, че С.У. е нанесъл побой на баща си
на 04.04.2021 г. – молбата за защита от домашно насилие е основателна и
доказана.
ПОС не възприема оплакванията в жалбата, че следва да се измени
мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, т.к. била неадекватна, че налагането на
максимален срок бил несправедлив; както и че не било взето предвид от съда
приетото решение на ТЕЛК, според което ответникът страдал от „****“ и че е
постановена заповед за незабавна защита от 08.04.2021 г., с което е
предвидената защита от 18 месеца надвишавала максимума по закон; че съдът
не е отчел, че въззивникът не притежава друго жилище и е в изключително
тежко финансово състояние, тъй като: 1.от разпитаните по делото свидетели
на молителя се установи, че тормозът от въвззивникът е системен, което
налага максимален срок на защита; 2.приетото решение на ТЕЛК, според
което ответникът страда от „*****“ не му дава право да осъществява актове
на насилие над родителите си; 3.разипитаните по делото свидетели
установиха, че страните живеят отделно като въззивникът живее на 3-тия
етаж, въззиваемият – на 1-етаж, поради което не се установи, че спазвайки
заповедта за защита, въззивникът няма да има къде да живее.
С оглед,обаче, че същият не работи и няма доходи, следва да се намали
наложената му глоба от 500 лв. до минимума – 200 лв.
По изложните съображения, ПОС намира жалбата за неоснователна. До
същият извод е достигнал и РС, поради което решението му е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед резултата от спора
въззиваемата има право на разноски, но такива не се присъждат, тъй като
няма данни да се направени. С оглед потвърждаване на решението на РС,
5
въззивникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на ПОС в полза
набюджета на съдебната власт в размер на 25 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА наложената на С. И. У. с ЕГН:********** от с.Т. глоба от
500 лв. на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1019 от 22.06.2021 г. по гр.д.N5844/2021
г. на Пловдивския районен съд – 15 гр.с. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. И. У. с ЕГН:********** от с.Т. да заплати ДТ по сметка на
ПОС в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6