Номер ІV-260617 Година
2021, 19 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на деветнадесети март
година две хиляди двадесет и първа,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 211 по описа за 2021 година
Производството
е по чл.274 и сл.от ГПК, вр.с чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба
(вх.№ 276999/22.12.2020 г. на БРС), подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, против Разпореждане № 266782 от 04.12.2020 г. по ч.гр.д.7793/2020 г.
по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил заявлението на
частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника В.С.А. с ЕГН **********, за сумата от 451,88 лв - разлика над
присъдената сума за възнаградителна лихва (598,39 лв) до пълния претендиран
размер от 1050,27 лв и за периода от 28.05.2020 г. до 16.07.2020 г.; сумата от
75 лв – разлика над присъдената сума (21 лв) до пълния претендиран размер от 96
лв и за периода от 28.05.2020 г. до 24.11.2020 г.; и за сумата от 35,52 лв – разлика
над присъдената сума за разноски (1422,35 лв) до претендирания размер от
1457,87 лв.
Твърди се, че обжалваното
разпореждане е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда, че кредитът
не се счита за обявен за предсрочно изискуем на датата, на която
волеизявлението на на кредитора е достигнало до длъжника. Твърди се, че този
извод на съда противоречи на задължителната съдебна практика и на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Излагат се
съображения, че за да породи изменение в правоотношението с насрещната страна
(длъжника), волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, е необходимо да достигне до длъжника. Сочи се, че именно от момента,
в който волеизявлението достигне до знанието на длъжника, настъпва и
изменението в правоотношението, т.е.кредитът става предсрочно изискуем. Излагат
се съображения, че са неправилни изводите на съда, че промяната настъпва на
датата, посочена от кредитора в поканата до длъжника, тъй като, ако тази покана
не достигне до знанието на длъжника, правоотношението не може да се счита за
изменено. По изложените съображения се твърди, че предсрочната изискуемост в
случая е настъпила на 16.07.2020 г. (а не както неправилно е приел
първоинстанционният съд – на 27.05.2020 г.).
Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и постановяване издаване на заповед за незабавно
изпълнение и на изпълнителен лист за
сумата от 451,88 лв - разлика над присъдената сума за възнаградителна лихва до
пълния претендиран размер от 1050,27 лв и за периода от 28.05.2020 г. до
16.07.2020 г.; сумата от 75 лв – разлика над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 96 лв и за периода от 28.05.2020 г. до 24.11.2020 г.; и
за сумата от 35,52 лв – разлика над присъдената сума за разноски (1422,35 лв)
до претендирания размер от 1457,87 лв.. Претендират се съдебни разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В.С.А. от ***,
за сумите: 20 187,07 лв – главница; 1 050,27 лв – възнаградителна
лихва, дължима за периода от 21.11.2019 г. до 16.07.2020 г.; 45,08 лв –
мораторна лихва дължима за периода от 21.11.2019 г. до 12.03.2020 г.; 219,66 лв
– мораторна лихва дължима за периода от 14.05.2020 г. до 24.11.2020 г.; законна
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането;
96,00 лв – такси за периода 27.12.2019 г. – 24.11.2020 г., 30,00 лв –
нотариални такси за периода 27.12.2019 г. – 24.11.2020 г. и разноски, както
следва: 432,56 лв за внесена държавна такса и 1 025,31 лв – за заплатено
адв.възнаграждение. Заявено е, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № FL989321 от 21.05.2019
г., сключен между страните, по който длъжникът като кредитополучател не е заплатил
13 погасителни вноски и е изпаднал в забава, поради което договорът е обявен за
предсрочно изискуем. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 16.07.2020 г. – датата на връчване на длъжника на уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост. Заявлението е придружено от извлечение
от счетоводните книги на банката, както и от цитирания Договор за потребителски
кредит, Погасителен план, Методология за определяне на референтен лихвен
процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, покана за изпълнение,
включваща и обявяване на договора за предсрочно изискуем и разписка за връчени
книжа по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ.
Първинстанционният
съд е издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК за сумите: 20 187,07 лв – главница; 598,39
лв – възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.11.2019 г. до 27.05.2020
г.; 45,08
лв – мораторна лихва дължима за периода от 21.11.2019 г. до 12.03.2020 г.;
219,66 лв – мораторна лихва дължима за периода от 14.05.2020 г. до 24.11.2020
г.; законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането; 21,00 лв – такси за периода 27.12.2019 г. – 27.05.2020 г., 30,00 лв
– нотариални такси за периода 27.12.2019 г. – 24.11.2020 г. и общо 1422,35 лв –
разноски по делото за внесена държавна такса и за заплатено адв.възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението: за
разликата над присъдената сума за възнаградителна лихва до пълния претендиран
размер от 1050,27 лв и за периода 28.05.2020 г.-16.07.2020 г.; за разликата над
присъдената сума за такси до пълния претендиран размер от 96 лв и за периода
28.05.2020 г. – 24.11.2020 г.; за разликата над присъдената сума за разноски до
пълния претендиран размер от 1457,87 лв. Съдът е приел, че с оглед изричното
посочване в Поканата за изпълнение отправена до длъжника, че Банката „обявява
договора за изцяло предсрочно изискуем, считано от 27.05.2020 г.“, предсрочната
изискуемост на вземането е настъпила считано от тази дата, а не от датата, на
която поканата е връчена на длъжника (16.07.2020 г.), поради което
възнаградителна лихва и такси могат да се претендират само до 27.05.2020 г.
Съдът
намира обжалваното разпореждане за допустимо, но неправилно.
Действително, в Поканата за изпълнение отправена до длъжника
от Банката-заявител, изричното е посочено, че договорът се обявява за изцяло
предсрочно изискуем, „считано от 27.05.2020 г.“. Установява се от представените
по делото доказателства, че Поканата е връчена на длъжника на 16.07.2020 г.
По
аргумент от т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, предсрочната изискуемост има действие от момента на
връчване на длъжника на волеизявлението на кредитора, че обявява вземането за
предсрочно изискуемо, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Ето защо съдът намира, че независимо каква дата кредиторът
ще посочи за начална при обявяването на предсрочната изискуемост, последната ще
настъпи от момента на връчване на уведомлението на длъжника, тъй като към този
момент ще настъпи изменението в правоотношението между страните. В настоящия
случай това е станало на 16.07.2020 г., поради което предсрочната изискуемост е
настъпила на същата дата, съотв.до тази дата длъжникът дължи възнаградителна
лихва и такси, а след нея – само непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.
Ето защо в настоящия случай съдът
намира, че неправилно заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК за пълния претендиран размер на възнаградителната лихва 1050,27
лв и за периода 28.05.2020
г.-16.07.2020 г.; както и за пълния претендиран размер на такси от 96 лв и за периода 28.05.2020 г. – 24.11.2020
г.
С оглед изложеното по-горе, на заявителя се дължат и разноски в пълния
претендиран размер – общо 1457,87 лв.
Поради несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено и вместо това да се разпореди издаването
на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за пълния претендиран размер на възнаградителната
лихва 1050,27 лв и за периода
28.05.2020 г.-16.07.2020 г.; както и за пълния претендиран размер на такси от 96 лв и за периода 28.05.2020 г. – 24.11.2020
г., както и за разноски в пълния
претендиран размер – общо 1457,87 лв.
С оглед постановения резултат, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 15 лв.за
заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 266782 от 04.12.2020 г. по
ч.гр.д.7793/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил
заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В.С.А. с ЕГН ********** за разликата над присъдената сума за
възнаградителна лихва до пълния претендиран размер от 1050,27 лв и за периода
28.05.2020 г.-16.07.2020 г.; за разликата над присъдената сума за такси до
пълния претендиран размер от 96 лв и за периода 28.05.2020 г. – 24.11.2020 г.;
за разликата над присъдената сума за разноски до пълния претендиран размер от
1457,87 лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на кредитора „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, длъжника В.С.А.
с ЕГН **********, за сумата от 451,88 лв - разлика над присъдената сума за
възнаградителна лихва (598,39 лв) до пълния претендиран размер от 1050,27 лв и
за периода от 28.05.2020 г. до 16.07.2020 г.; сумата от 75 лв – разлика над
присъдената сума (21 лв) до пълния претендиран размер от 96 лв и за периода от
28.05.2020 г. до 24.11.2020 г.; и за сумата от 35,52 лв – разлика над присъдената
сума за разноски (1422,35 лв) до претендирания размер от 1457,87 лв, както и за
сумата от 15 лв – разноски във въззивното производство за заплатена държавна
такса за подадената частна жалба.
Делото да се изпрати на БРС за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
2.