РЕШЕНИЕ
№ 3404
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330108941 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 145 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н. Р. К., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане
на лице № ********г., издадена от полицейски орган И. Г. Г., при Отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на жалбоподателя в помещение за
временно задържане на 06 РУ гр. Пловдив.
Жалбоподателят иска от съда да отмени оспорваната заповед като
незаконосъобразна и немотивирана - не било посочено фактическо основание за
задържане и в какво се изразява изпълнителното деяние, издадена била при нарушение
на процесуалния закон - липса задължителен реквизит, а именно подпис на издалия
заповедта орган, както и при липса на фактически и правни основания за нейното
прилагане - нямало достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице към
конкретно престъпление. Излага подробни съображения за характера на заповедта за
полицейско задържане, нейното задължително съдържание и предпоставките за
налагане на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в тази връзка оспорва
законосъобразността на издадената заповед. Моли за отмяна на процесната заповед за
задържане. Претендира разноски.
Ответната страна – органът, издал оспорвания акт, излага съображения за
1
неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Счита, че заповедта е
издадена по законоустовения ред от компетентен орган и в нормативноопределената
форма и съдържание. Твърди, че предпоставка за издаване на заповедта е наличието на
данни за извършено престъпление, а не доказателства.
Съдът, като съобрази становище на страните и приложените по делото
материали, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от процесуално легитимирано
лице – адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че в оспорения административен акт е посочено същият да е
постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност - инспектор И. Г. Г., назначен на длъжността *******************към
Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив. Последното е видно от
представена справка от ОД на МВР на л. 34 от делото. Но доколкото в предоставения
на задържаното лице екземпляр от заповедта за задържането му липса подпис на
актосъставителя, то процесната заповед се явява нищожна на основание чл. 146 т. 2 вр.
чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Съдът е констатирал в открито съдебно заседание, в хода на
което е представен за констатация и оригиналът на заповедта, че тя действително не
подписана от полицейския орган, съставил акта. Последното обосновава извода за
липса на задължителен реквизит на административния акт, което има за последица
невалидността на заповедта за задържане, тъй като същата се съставя в писмена форма
по арг. от чл. 74, ал. 1 ЗМВР, а от тук и до незаконосъобразност на самото задържане.
Без значение според настоящия съдебен състав е дали в преписката, находяща се в
Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, издадената заповед е
подписана или не е. От значение е единствено как е оформена връчената на
задържаното лице заповед, тъй като само въз основа на нея то би следвало да може да
прецени на какво основание се задържа и дали не са му нарушени законоустановени
права. Причината за разминаването между двете заповеди е ирелевантна, като в случая
следва да се отбележи и че ответната страна не е оспорила представения от молителя
екземпляр на процесната заповед за задържане.
Независимо от горното съдът намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като
същата е немотивирана, съставена при липса на изложени в нея фактически основание
за задържането, и издадена при отсъствието на достатъчно данни по преписката за
съпричастност на задържаното лице с посочения в заповедта престъпен състав,
предполагащи задържане на лицето.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа,
Н. Р. К. е бил задържан в помещение за временно задържане на 06 РУ гр. Пловдив. В
мотивировка на заповедта е посочено като основание за задържането „ във връзка с ДП
2
№ 237/2022 г. по описа на Отдел ИП и във връзка с извършено престъпление по чл.
201, ал. 1 НК“ след което се цитира състава на престъплението. Съгласно чл. 74, ал. 2,
т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да посочени
фактическите и правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение
изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в
заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на
акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност
върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като
незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, а преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми. В случая е цитирана разпоредбата на съответния състав на престъплението по
НК – чл. 201, ал. 1, като без да са посочени каквито и да било факти относно деянието,
за което се задържа лицето. Бланкетното посочване на състава на престъплението, без
описание на конкретните фактически основания, мотивирали органа да издаде
заповедта за задържане, възпрепятства съда да осъществи реален контрол за
законосъобразност. В тази насока заповедта се явява незаконосъобразно, като
немотивирана и неотговаряща на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Няма и друг
документ, съставен от издателя на оспорения акт и представляващ част от
административната преписка, който да съдържа липсващите в заповедта мотиви.
Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава
органа да изложи освен правни, но и фактически основания за задържане. Целта на
закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В този смисъл: Решение № 15420
от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018
г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о.
От приложената по далото преписка, въз основа на която е издадена процесната
заповед за задържане, и от представените от РП Пловдив материали пък не може да се
направи положителен извод за наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление, в каквато насока са твърдения на ответната страна. В преписката не са
налични материали, от които да е видно как органът, издал акта, е констатирал, че
задържаното лице е съпричастно към извършването на престъпление по чл. 201, ал. 1
НК. Подобни данни не са описани и в заповедта, като е налице единствено крайната
констатация на органа, без посочване на обосновката за нея. Само от представения от
прокуратурата доклад на ********* на Пловдивски общински инспекторат също не
може да се изведе положителен извод за извършено от Н. Р. К. престъпление. Същият
обективира констатации не лице, което не е разследващ орган, нито е част от системата
на МВР, поради което не е обосновани единствено на база сочения доклад да се
3
задържа лицето. Още повече, че в доклада се сочи да е извършено престъпление от
друго лице, а не от задържания К..
Предвид гореизложеното заповедта за задържане ще се отмени като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 10 лева – ДТ и 350 лева – платено адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. Р. К., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице
№ **********, издадена от полицейски орган И. Г. Г., при Отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
заповядано за срок от 24 часа задържане на Н. Р. К. в помещение за временно
задържане на 06 РУ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Н. Р. К., ЕГН
**********, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4