РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галя С. Иванова
в присъствието на прокурора Галина Николова Минчева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Частно наказателно дело №
20213100200242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Федерална служба „Правосъдие“ на
Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № 13Cs 125 Js 38367/15
за плащане на финансова санкция издаден от съд , постановено на 02.06.2017година г. и
влязло в сила на 26.07.2017година срещу българския гражданин М. К. С. , роден на
03.01.1984 г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, на ул.“Петко Напетов “№70 гр.Варна.
От направената служебно справка в система НБД на данните посочени от молещата
държава отговаря българския гражданин гражданин М. К. С. с постоянен и настоящ адрес в
гр.Варна, , живущ в гр.Варна, на ул.“Петко Напетов “№70 гр.Варна ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага признаване на решението за
налагане на финансова санкция.
Санкционираното лице нередовно призован не се явява. От приложената справка от
служител на Съд охрана се установява ,че майката на лицето не желае да приеме призовката
.
1
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС назначи на
лицето служебен защитник и прецени, че няма пречки за разглеждане на делото по
същество.
Служебният защитник адв. П.С. С. счита, че искането отговаря на законовите
изисквания и пледира за уважаването му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение № 13Cs 125 Js 38367/15 за плащане на
финансова санкция издаден от съд , постановено на 02.06.2017година и влязло в сила на
26.07.2017година срещу българския гражданин М. К. С. , роден на 03.01.1984 г. в
гр.Варна, съд във ФРГ, е наложил финансова санкция на българския гражданин в размер на
1725 евро, както и парична сума от 99 евро за разходите по производството, или общо
сумата в размер на 1824 евро, за извършено от същия престъпление –измама,наказуемо
съгл.параграф 263 от Наказателния кодекс на ФРГ/мошеничество / , изразяващо се в
заплащане в пет различни магазини с дебитна карта ,за която е знаел ,че в сметката няма
пари и с намерението да получи стоки без заплащане,мамейки ,че е платежоспособен .
С оглед на доказателствата налични в горецитираното удостоверение съдът намира,
че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за
налагане на финансова санкция по отношение на лицето М. К. С. .
На първо място, решението от Германия отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
престъпление в страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките от цитирания закон за признаване, с оглед на факта, че е
санкционирано престъпление , което попада в обхвата на тези по чл. 14ал.2т.20 от
ЗПИИРКОРНФС – престъпление за което не се изиксва двойна наказауемост , уредено в
законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения,
произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функциониране на
Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.), за които не се изисква двойна
наказуемост, т.е. същото да е престъпление и по българското законодателство. За пълнота
на изложението, следва да се посочи, че по силата на ДФЕС в националното ни
законодателство също са приети разпоредби, аналогични с тези на посочените от
издаващата държава, уреждащи нарушението, осъществено от М. К. С. -намиращи
основанието се в НК на РБ –чл.249 ал.2.
От изготвената справка в деловодството на съда се установи, че засегнатото лице М.
К. С. има местоживеене на територията на Република България в гр.Варна, ул.“Петко
2
Напетов “№70.
Не са налице отрицателните предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция визирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по
образец /съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма,
придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията,
залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу засегнатото лице за
същото деяние в Р. България или в друга държава, различна от издаващата, няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство,
доколкото в случая са приложими посочените в чл.171, вр.чл.162, ал.6 от ДОПК срокове и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за
имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо.Решението на органа на решаващата държава не се отнася за
деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с
решението не е по-малко от 70 евро – като в случая тя и разноските са общо 1824 евро.
Засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава като производството е било писмено.
В издаващата държава не са постъпвали никакви погасявания.
С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от
посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган – Националната агенция за приходите,
като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС равностойността на наложената
финансова санкция се определи в български левове на 3567,44лева - по курса на БНБ на
26.07.2017година - деня на влизане в сила на решението за налагане на финансова санкция.
Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за
признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и
на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 13Cs 125 Js 38367/15 за плащане на финансова санкция
издаден от съд на Германия , постановено на 02.06.2017година г. и влязло в сила на
26.07.2017година срещу българския гражданин М. К. С. , роден на 03.01.1984 г. в
гр.Варна, живущ в гр.Варна, на ул.“Петко Напетов “№70 гр.Варна/постоянен и настоящ
адрес в общ размер1824 евро равностойни на 3567,44 български лева към деня на влизане в
сила на решението .
3
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по реда на
ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен орган отговарящ
за изпълнението на Решението в издаващата държава - Федерална служба „Правосъдие“ на
Германия за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на
решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок, който тече за прокурора от днес, а
за засегнатото лице от датата на получаване на уведомлението пред Апелативен съд – гр.
Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4