№ 127
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Сл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100502539 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Въззивникът В. Д. Д., редовно призован, явява се лично, не се
представлява.
Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА, редовно призована, представлява се от юрисктонсулт Й. Й. и
юрисктонсулт Петя И. – Сотирова, редовно упълномощени и приети от
съда от днес.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й. И. - СОТИРОВА: Моля да се даде ход на
делото.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод
1
въззивна жалба на В. Д. Д. срещу Решение № 3085 от 14.10.2022г. по гр.д. №
16467/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 213, ал.
1 от КТ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Национална
здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кричим“ № 1, представлявана от управителя проф. д-р Петко Ненков Салчев
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25
925 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа
на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“ при РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017г. до 12.01.2021г.,
равняващо се на сбора от дължимите за длъжността минимални брутни
трудови възнаграждения за посочения период, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 12.01.2021г. до окончателното плащане
на обезщетението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакванията за
съществени нарушения на процесуалните правила са обосновани с доводи: че
при доклада на делото първоинстанционният съд не е изпълнил
процесуалното си задължение да изключи от същия твърдяните в отговора на
исковата молба правноирелевантни факти; в същото време в доклада по
делото, както и в мотивите на решението, съдът не е приел като безспорен и
ненуждаещ се от доказване факт писменото приемане от негова страна на
предложението на работодателя, с документ с вх. № 93-00-1350/1 от
17.11.2017г. на РЗОК – Варна, с който въззивникът писмено приема
направеното от работодателя писмено предложение да заеме длъжността
„контрольор“ в отдел ДКБП в РЗОК – Варна; доказателствената тежест за
ответника е разпределена бланкетно; съдът не е осигурил на ищеца равна
възможност да упражни предоставените му права във връзка с допускане на
доказателства, като оставил исканията на ищеца без уважение; на следващо
място нарушение на съдопроизводствените правила е допуснато във връзка с
допускането и приемането на свидетелските показания, които следва да се
игнорират напълно, поради недопустимост, неотносимост и липса на
необходимост от събирането им. Трудов договор между страните е сключен
на 17.11.2017г., като за действителността му е предвидена форма по чл. 62, ал.
1 от КТ. Като е допуснал събиране на гласни доказателства, ВРС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 164, ал. 1, т. 1 от
ГПК, което е довело до необосновани правни изводи. Факта на сключването
на трудовия договор е доказан пълно и главно от съдържанията на
разменените между страните писмени, насрещни, съвпадащи волеизявления –
писмено предложение от работодателя изх. № 93-00-1350/14.11.2017г. на
РЗОК – Варна и писменото приемане от ищеца с писмо вх. № 93-00-
1350/1/17.11.2017г. При обсъждането на свидетелските показания на
свидетелката Т.А. съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
поради качеството й на директор дирекция в РЗОК – Варна, йерархично
служебно подчинен на директора на РЗОК – Варна, в служебна зависимост от
него, както и поради лични причини, както не е отчел, че показанията й са
неясни, противоречиви, необосновани, несигурни. Съществено процесуално
нарушение е допуснато от съда и на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК – не
е обсъдил релевираното от ответника възражение за изтекъл давностен срок
по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Същото е неоснователно, доколкото давностният
срок започва да тече от момента, в който работникът не е допуснат на работа,
2
а изискуемостта се смята настъпила в деня и за всеки следващ ден, като нов
правопораждащ факт, в който работникът не е бил допуснат. Освен това от
13.03.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП давностният срок е спрял да
тече. На 17.11.2017г. между страните е възникнало ТПО на длъжността
„контрольор“, с начало на изпълнение 01.12.2017г., на която дата ищецът се
явил на работа и поискал да му се връчи екземпляр от трудов договор, но
такъв не му бил връчен. В същото време безспорно е установено, че до
30.11.2017г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът
заемал длъжност „началник сектор“ в сектор „Договаряне и последващ
контрол“, като ПО е прекратено на 01.12.2017г. с предизвестие поради
съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл; по
силата на ново длъжностно разписание от 01.12.2017г. заеманата от ищеца
длъжност е трансформирана на длъжност „контрольор“ в същия отдел; с
писмено уведомление от 14.11.2017г. ответникът уведомил ищеца за
структурната промяна и писмено го поканил, с предложение по смисъла на
чл. 13, пр. 1 от ЗЗД да заеме длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и
контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна; ищецът с писмо от
17.11.2017г. писмено приел отправеното до него предложение и на
01.12.2017г. се явил за заемане на длъжността, за която е възникнало ТПО,
като ответникът не го е допуснал до работа. Една част от съдържанието на
трудовия договор е нормативно определяемо, а друга част – се съдържа в
разменените между страните писмени изявления. При същите условия, вид и
момент предложение е отправено и до В.П., която приела предложението
едновременно с ищеца. Въпреки това от м. 12.2017г. само последната била
допусната до работа на длъжност „контрольор“. Ето защо необоснован е
изводът на ВРС, че между страните не е сключен изричен трудов договор за
заемане на длъжността „контрольор“; че приемането на ищеца е съдържало
насрещно предложение до работодателя, както и следващият извод, че не е
последвало приемане на насрещното предложение. Приемането до
работодателя е било безусловно и единствено включва изявление, че
сключването на ТД предшества прекратяването на служебното му
правоотношение. Безусловността на предложението и на приемането
изключва наличието на воден между страните преговорен процес след
17.11.2017 г. Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се
уважи, като по отношение размера на претенция да се кредитира Вариант 3 от
заключението на вещото лице.
В отговор на жалбата НЗОК, представлявана от управителя П.С.
оспорва доводите в нея. Излага съображения за неоснователност на
оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада на делото, доколкото твърдението за изложени в доклада
повече факти от задължителните не обуславя извод за нарушение на
съдопроизводствените правила. Освен това ищецът не е направил възражения
по приемане на доклада. Останалите оплаквания, които са изложени в
подробен порядък счита за ирелевантни за спора, а тези за непроизнасяне по
възражения на ответника – за лишени от правен интерес. По същество
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения
по доклада.
3
ЮРИСКТОНСУЛТ Й. И. - СОТИРОВА: Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора. Нямам възражения по доклада.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам
отговора. Нямам възражения по доклада.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: По отношение на правните и фактически доводи
на ответника, релевирани в неговия писмен отговор по чл. 263 от ГПК,
изразявам на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК следното становище,
което представям в писмен вид и с което правя и доказателствени искания.
Приложените документи са в корицата на делото и са във връзка с
факти, които ответникът представя в първоинстанционния съд. С тези
документи опровергавам тези факти. Става въпрос за молба на Д.П. по
твърденията на ответника за грубо отношение и т.н.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й.: Моля да отхвърлите това доказателствено
искане, тъй като е направено в първоинстанционния съд, който с протоколно
определение се е разпоредил, че не приема тези доказателства. Ищецът тогава
е можел да обжалва това определение, но не го е сторил. Това не са
нововъзникнали доказателства по повод нови факти и обстоятелства след
първоинстанционното решение.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: С една молба поисках от пръвоинстанционния
съд да промени протоколното определение, което той отказа, поради което
считам, че това твърдение не е коректно.
СЪДЪТ по представеното от въззивника становище в писмен вид,
препис от което е връчен на въззиваемата страна, намира, че следва да бъде
прието и приобщено по делото.
Във връзка с обективираното в края на становището доказателствено
искане, а именно на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, във връзка с допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила да
се допуснат до приемане по делото намиращите се на корицата на
първоинстанционното дело две молби, изхождащи от ищеца от 11.02.1022 г. и
26.04.2021 г., заедно с приложените към тях писмени доказателства, съдът
съобрази, че в текста на въззивната жалба, въззивникът не се е позовал на
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение в този смисъл
и не е релевирал това доказателствено искане своевременно във въззивната си
жалба. Направеното в днешното съдебно заседание доказателствено искане е
преклудирано, поради което същото следва да се остави без уважение.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника,
обективирано в представеното от него днес становище за приемане в
качеството на писмени доказателства по делото на приложени към кориците
на първоинстанционното дело документи, придружаващи две негови молби
от 11.02.1022 г. и 26.04.2021 г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: Нямам други доказателствени искания.
4
ЮРИСКТОНСУЛТ Й. И.-СОТИРОВА: Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й.: Нямам доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: Както вече казах, поддържам изцяло въззивната
жалба по съображенията в нея. Представил съм писмено становище, което да
се счита изразено и по съществото на спора.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й. И.-СОТИРОВА: Моля да отхвърлите жалбата
като неоснователна. Подробни мотиви относно неоснователността й сме
изложили в писмения отговор, който моля да имате предвид при
постановяването на решението си. Считам, че първоинстанционното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Моля да ни бъдат присъдени разноски съобразно представения списък.
ЮРИСКТОНСУЛТ Й.: Поддържам изцяло становището на колегата
Сотирова.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5