Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. С., 25 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести февруари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1827 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът З.И.И.
твърди, че по силата на трудов договор № 94 от 30.01.2008 г. поел при ответния работодател изпълнението на
длъжността „работник - поддръжка”, която съобразно представената му длъжностна
характеристика попадала в клас по НКПД: 7 – квалифицирани производствени
работници и сродни на тях занаятчии. Съгласно свидетелство за професионална
подготовка № 816 от 27.06.1998 г. на МНП ищецът имал правата на квалифициран
работник, специализация ВиК, шести разряд, а съгласно свидетелство за
правоспособност № 058/96 от 03.06.1996 г., издадено от Механотехникум гр. С.,
той притежавал правоспособност за „огняр
на парни и водогрейни котли с високо налягане, III степен“. Счита, че без посочените
квалификации той не би могъл да изпълнява възложените му с длъжностната
характеристика функции, а именно цялостен надзор, преглед, ремонт и поддръжка
на водопроводните инсталации, установяване на наличните повреди, ремонт и
подмяна на амортизираните части и детайли, способност за работа със специална
техника – пробивна заварявъчна и др., както и функцията на огняр, която
фактически също му била възложена.
Съгласно КТД в
системата на народната просвета от 2014 г. и следващите КТД
минималното трудово възнаграждение за длъжностите, изискващи неговата
квалификация било 110 % от МРЗ. Въпреки това определената в трудовия му договор и допълнителните споразумения към
него работна заплата била в размер на минималната такава, като въз основа на нея
били определени и обезщетенията, изплатени след прекратяване на трудовото му
правоотношение със заповед № 93 от 25.10.2019 г. Ищецът счита, че след приемане на КТД от 2014 г. работодателят е
следвало да му заплати трудово възнаграждение в размер на 110 % от МРЗ и въз
основа на същото да определи полагащите му се обезщетения, поради моли съда да
го осъди да му заплати сумата от 1552,75 лв., представляваща неизплатена част
от възнаграждението му за периода от м. ноември 2016 г. до 31.10.2018 г. и
сумата от 356,25 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване
на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до окончателното им плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЦДГ
„Д.” – гр. С. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Твърди, че според националната класификация на професиите и
длъжностите в РБ професиите, неизискващи специална квалификация, обхващат
изпълнението на елементарни и рутинни задачи, при които се използват основно
ръчни инструменти и често изпълняваната работа изисква физически усилия, което
сочело, че длъжността на ищеца попада в Клас 9 – професии, неизискващи
специална квалификация. Твърди също така, че в детското заведение винаги е
имало работник, назначен на длъжността огняр, поради оспорва твърденията
на ищеца, че е изпълнявал и тази длъжност. Поради тези
причини счита, че заплатените му трудови възнаграждения и обезщетения не
попадат под минималните такива по КТД и предявените искове се явяват
неоснователни. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото
разноски.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
От представен
по делото трудов договор № 94 от 30.01.2008 г. се установява, че на тази дата
ищецът встъпил в трудови правоотношения с работодателя ЦДГ „Д.” – гр. С., при когото се задължил да
изпълнява длъжността “работник по поддръжка и ремонт на сгради” с код по НКП
71292004 за неопределен срок и при пълно работно време срещу уговорено в
договора трудово възнаграждение. Задълженията на работника, включени в обхвата
на възложената му длъжност, били разписани в предоставената му към момента на
сключване на договора длъжностна характеристика и се заключавали в проверка на
текущото експлоатационно състояние на водопроводните инсталации, установяване
на наличните повреди, определяне на необходимостта от профилактика и поддръжка,
извършване на ремонт и подмяна на
амортизирани части и детайли от водопроводната инсталация, благоустрояване на
двора – ремонт на пейки, катерушки, подмяна на тротоарни плочки, ремонт и
боядисване на уредите и оградата, окосяване на тревата, частично измазване и
поддържане на сградата, както и други възложени му задачи. Според тази
длъжностна характеристика работникът следвало за притежава средно или основно
образование, както и способност за работа със специална техника – пробивна,
заваряваща и др. В трудовия договор е отбелязано, че работникът е със средно
образование и документ за професионална подготовка, специалност „ВиК”, което се
потвърждава и от представено по делото свидетелство в тази насока - № 816 от
27.06.1998 г. на ГУСВ – Професионален учебен център – гр. В.. По делото са
приложени 6 допълнителни споразумения към трудовия договор, подписани през
2016, 2017 и 2018 г.,
чрез които е увеличавано трудовото възнаграждение на ищеца съобразно
увеличението на минималната работна заплата за страната, като е било фиксирано
в този размер, както и допълнителното му
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – в зависимост от
увеличението на МРЗ и отделно на самия трудов стаж. В така посочените
споразумения длъжността на ищеца е обозначена като „работник – поддръжка” с код
по НКПД 9312-0008, без преди това да е сключвано нарочно споразумение за
промяна на длъжността и характера на работата му. На 16.03.2018 г. на ищеца
била връчена нова длъжностна характеристика, според която неговите задължения
били детайлизирани по следния начин: извършване огледи на детската градина, полагане
на грижи за сградата и прилежащите й територии, текущо поддържане по основни
строителни работи, извършване на цялостна подготвителна дейност за ремонт и
поддръжка на сградата и двора, товарене и пренасяне на хранителни продукти,
поддръжка в изправност на сградата, имуществото и двора на детската градина –
косене на трева, поливане, ремонтиране на уреди за игра, поддържане на двора и
оформяне на детските площадки, поддръжка в изправност на сградата, имуществото
и пособията за спорт в двора, участие в ремонтни дейности на сградата,
извършване на дърводелски услуги и поддръжка на наличната материална база
(мебели, подмяна на счупени стъкла, ремонт на врати и прозорци), съхранение и
поддържане в изправност на инструментите и машините, с които работи, боядисване
на цокли и стени, лакиране на дървени повърхности, поддръжка на подовата
настилка, на съоръжения и пособия за спорт, поддържане на ред в складове и
други общи помещения, почистване на дворни площи и работни помещения от
отпадъчни материали, почистване на снега, извършване на куриерски дейности,
участие в подготовката на тържества и празници, както и изпълнение на други
задачи, възложени от директора на учебното заведение. Според длъжностната
характеристика за заемането на длъжността било необходимо средно или основно
образование и не се изисквала професионална квалификация, но от същия документ
става ясно, че работникът следва да познава режима на работа и технически
изисквания на ел. системи, водопроводните и отоплителни системи, както и
технологичния режим на работа с машините и инструментите, които ползва.
Със заповед №
93 от 25.10.2018 г. на директора на ЦДГ „Д.” – гр. С. трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като видно от заповедта на работника е начислено обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 8,5 брутни работни заплати в общ размер от
6367,35 лв., която сума не се спори, че му е реално заплатена.
В чл. 29, ал.
1, т. 1 от КТД за системата на народната просвета, сключен на 19.06.2016 г. със
срок на действие две години от датата на подписването, за длъжности,
неизискващи образователна степен и професионална квалификация се определят
минимални основни месечни заплати не по – малки от минималната заплата за
страната, а според т. 3 на същата клауза за длъжностите с квалификация „готвач”,
„огняр”, „охранител” и подобни на тях длъжности се определят минимални
възнаграждения в размер на не по – малко от 110 % от минималната работна
заплата. Същото е съдържанието и на чл. 30, ал. 1, т. 1 и 3 от следващия КТД в
системата на народната просвета, сключен на 11.06.2018 г., със срок да действие
две години след датата на подписването му.
От представено
от ищеца свидетелство за правоспособност от 10.06.1996 г. е видно, че той е
придобил правоспособност за огняр на парни и водогрейни котли с високо налягане,
III-та степен;
същевременно от представена от ответника справка за трудовите договори при
същия работодател се установява, че от 07.09.2015 г. на длъжността „огняр” е
назначено лицето В. С., като от свидетелските показания на това лице, както и
тези на главния счетоводител, свидетелката Н. Н. се установява, че ищецът не е
съвместявал в задълженията си и тази длъжност с изключение на периода от
11.12.2017 г. до 18.12.2017 г., когато функциите на длъжността са му били
временно възложени със заповед № 132 от 11.12.2017 г., също приложена по
делото, за което му е било изплатено
допълнително трудово възнаграждение.
Националната класификация на професиите и длъжностите в РБ
поставя в клас 9 професиите, неизискващи специална квалификация – според този
документ те обхващат изпълнението на елементарни и рутинни задачи, при които се
използват основно ръчни инструменти и често изпълняваната работа изисква
някакво физическо усилие. Според кода на длъжността на ищеца, посочен в
допълнителните споразумения след 2016
г. и втората му длъжностна характеристика, същата попада
в подклас „работници в добивната и преработващата промишленост, строителството
и транспорта”, група „работници в добивната промишленост и строителството”, които
според документа изпълняват следните основни задачи: с ръчни инструменти копаят
дупки и разстилат изкопаните пясък, пръст, чакъл или друг материал, ръчно
сортират, товарят, разтоварват, преместват и складират инструменти, материали и
оборудване и почистват машини, оборудване, инструменти и работно пространство.
Според така посочения код на длъжността би могло да се приеме, че тя попада във
визираните в чл. 29, ал. 1, т. 1 от КТД от 2016 г. и чл. 30, ал. 1, т.
1 от КТД от 2018 г.
длъжности, неизискващи образователна степен и професионална квалификация, макар
и в тази насока да възникват резерви поради обстоятелството, че основното
образование е образователна степен съгласно чл. 22, ал. 2 ЗНП („Училищното
образование по степента си е основно и средно.“), а такова се изисква за
длъжността на ищеца според двете му длъжностни характеристики. В случая
обаче по – съществено се явява несъответствието
между кода на длъжността по НКПДРБ и предвидените за тази длъжност функции, които
в голямата си част не съответстват на тези, характерни за описаните в
класификацията подклас и група, тъй като уменията, необходими за поддържане в
изправност на една сграда, за извършване на текущите й ремонти и най – вече за
поддръжката на ВиК инсталацията в нея надхвърлят по ниво уменията, изискващи се
за копаене на дупки, разстилане на пясък,
товарене, разтоварване и преместване на инструменти и материали и
почистване на машини, оборудване, инструменти и работно пространство.
Длъжността на ищеца видимо попада в клас 7 от НКПДРБ – „квалифицирани работници”,
извършващи в случая поддръжка и ремонт на сгради, което следва дори от изискването
на втората му длъжностна характеристика да познава режима на работа и
технически изисквания на ел. системи, водопроводните и отоплителни системи,
както и технологичния режим на работа с машините и инструментите, които ползва.
Познаването на режима на работа и технически изисквания на ел. системи,
водопроводните и отоплителни системи не би могло да се съвмести с липсата на
квалификация, тъй като неквалифицираният труд се характеризира с предоставяне
на работна сила, неизискваща специфични научни, технически или друг вид
познания, каквито се явяват тези, необходими за поддръжката на трите упоменати
сградни инсталации. Въпреки че втората длъжностна характеристика на ищеца му
вменява множество нискоквалифицирани задължения, тя не премахва основното му
задължение да поддържа в изправност сградата на детското заведение и да
осъществява текущите ремонти, поради което не променя заеманата от него
длъжност, която според трудовия му договор е „работник - поддръжка сгради”, а
не „работник - поддръжка” – наименование, което неправилно навежда към погрешен
код по НКПДРБ. Не би могло да се приеме също така, че множеството
неквалифицирани задължения, вменени на ищеца чрез длъжностната му
характеристика от 2018 г.,
изменят характера на неговата длъжност, тъй като от една страна паралелно с тях
остават и задълженията по поддръжка на сградата, а от друга - изменението на
характера на работата не би могло да извърши еднолично от работодателя чрез
промяна на длъжностната характеристика, а единствено по взаимно съгласие на
страните по трудовото правоотношение – чл. 118 КТ. Поради изложените причини
съдът счита, че длъжността на ищеца попада в длъжностите по чл. 29, ал. 1, т. 3
от КТД от 2016 г.
и чл. 30, ал. 1, т. 3 от КТД от 2018
г., тъй като изисква квалификация, чието ниво е
съпоставимо с това на квалификациите за „готвач”, „огняр” и „охранител”, поради
което полагащото му се трудово възнаграждение по силата на двата КТД, действали
през исковия период, не следва да попада под границата на 110 % от минималната
работна заплата. Между страните не се спори, че действително заплащаното на
ищеца възнаграждение е било равно на МРЗ, въз основа на която са били
определени и обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което исковете за присъждане на разликата във
възнаграждението за периода от м. ноември 2016 г. до 31.10.2018 г. в
размер на 1552,75 лв. и разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер
на 356,25 лв., следва да се уважат в пълен размер, тъй като тези суми не
надхвърлят сумите, определени от съда като разлика между дължимите и реално
заплатени вземания чрез извършване на съответните аритметически изчисления. На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите следва да се присъдят заедно със законната
лихва от от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до
окончателното й плащане.
Поради
уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски
хонорар, а искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да
се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК последният следва за заплати
по сметка на СРС държавна такса за разглеждане на предявените искове в размер
на 76,36 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЦДГ „Д.”
– гр. С с адрес: гр. С, ул. „Д-р А. Я.“ №, представлявана от директора В. А. В.,
да заплати на З.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1552,75 лв. (хиляда
петстотин петдесет и два лв. и 75 ст.), представляваща неизплатена част от
трудовото възнаграждение на ищеца за периода от м. ноември 2016 г. до 31.10.2018 г.,
сумата от 356,25 лв. (триста петдесет и шест лв. и 25 ст.), представляваща
неизплатена част от полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
законна лихва върху тези суми от датата
на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до окончателното им
плащане, както и направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста
лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ЦДГ „Д.” – гр. С с адрес: гр. С, ул. „Д-р А. Я.“ №, представлявана
от директора В. А. В., за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЦДГ „ЦДГ
„Д.” – гр. С с адрес: гр. С, ул. „Д-р А. Я.“ №, представлявана от директора В.
А. В., да заплати по сметка на съда държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 76,36 лв. (седемдесет и шест лв. и 36 ст.).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/