Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 371/13.03.2024 г.
Административен съд - Монтана, ІІІ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря……..Димитрана Димитрова …като разгледа....докладваното
от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....адм.д.№86/2024г. по
описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.27,ал.5 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/.
Образувано е по подадена жалба от
А.И.А.,***,чрез пълномощника си адв. Д.Ц. *** против
Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ №СОЦО/Д-М-Л/587/
ФП/01.02.2024г. на директора на Дирекция“Социално подпомагане“-Лом,с която на
основание чл.27,ал.3 от ЗХУ е наредено
на жалбоподателя да възстанови неправомерно получена социална помощ в размер на
3769,2лв.,по заявление-декларация, вх.№СОЦО/Д-М-Л/587/Д/26.06.2018г. /погрешно
посочена дата вместо 12.06.2018г./и заповед № СОЦО/Д-М-Л/587/Д/05.07.2018г.на
директора на Д „СП“-Лом за отпускане на месечна
добавка за социална интеграция на жалбоподателя ,за срок от 01.01.2019г. до 30.06.2023г.
В
жалбата си жалбоподателя счита заповедта за незаконосъобразна, поради допуснати
съществени нарушения на формата на акта, съществени нарушения на
административно-производствените правила и несъответствие с материалния
закон. В тази връзка сочи, че фактическите основания за
издаване на заповедта са неясни ,че изплатените суми не доказват
недобросъвестност на жалбоподателя,доколкото причината за превеждането им е
техническа грешка при обработка на заявлението,което не би могло да бъде
вменено във вина на жалбоподателя.Представил е експертно решение с 68% ТНР
,като при преноса на данни от един софтуерен продукт в друг е вписано погрешно
95%ТНР ,което може да се вмени във вина на административния орган ,не и на
жалбоподателя. Твърди, че неясните мотиви ограничават правото му на защита и
правят заповедта незаконосъобразна на процесуално основание.Моли за отмяна на
заповедта,като незаконосъобразна и присъждане на разноските по делото, при
условията на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/.В с.з. се явява надлежно
упълномощения адв.Ц. ,който поддържа жалбата и моли
за отмяна на заповедта ,както и за определяне на адвокатско възнаграждение от
съда ,на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Ответникът
- Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Лом се явява лично Ж*** Ф*** М*** ,като оспорва жалбата и
моли бъде отхвърлена, като неоснователна.
Административен
съд-Монтана, ІІІ състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се оспорва по делото ,че жалбоподателя А.И.А.
е лице с трайно намалена работоспособност ,съгласно представено Експертно
решение №0735 от зас.064/24.04.2013г.,на ТЕЛК за общи
заболявания на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ЕООД,гр.Лом с определена ТНР 68% за
срок от 2 г. и дата на инв. -09.04.2003г.Като водеща диагноза и общо заболяване в решението е
посочено „Хронична исхемична болест на сърцето”(л.6).
На
12.06.2018г. със заявление-декларация,вх.№СОЦО/Д-М-Л/587/
12.06.2018г. до Директора на ДСП – Лом,
жалбоподателят е поискал отпускане на интеграционна добавка,въз основа на което
бил изготвен социален доклад/л.44/.
На
26.06.2018г. била изготвена социална оценка с предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни
услуги по чл.25 ППЗИХУ/л.43/.
Със заповед№СОЦО/Д-М-Л/587/Д/05.07.2018г. на
директора на ДСП-Лом /л.38/, на А.И.А. е отпусната месечна добавка за социална
интеграция за обучение в размер на 15 лв., считано от 01.06.2018г. до
30.06.2018г.
С
констативен протокол №108/03.08.2018г./л.40/след извършена проверка е
установено доплащане по чл.25ППЗИХУ в
размер на 11,25лв.,за месец 06.2018г./л.40/.
Със
заповед №СОЦО/Д-М-Л/587/Д/10.09.2018г./л.41/ на директора на ДСП-Лом е
направено изменение в месечната добавка за социална интеграция на лицето по
чл.42,ал.2,т.1 от ЗИХУ, в размер на 11,25лв., считано от 01.08.2018г
-30.06.2023г.
Със
заповед №СОЦО/Д-М-Л/587/Д/ФП/27.01.2020г. на директора на ДСП-Лом е изменена
финансовата подкрепа ,по чл.70,ал.3 ЗХУ, в размер на 90,75лв., считано от 01.01.2020г. до 30.06.2023г./л.36/.
Със
заповед №СОЦО/Д-М-Л/587/Д/ФП/25.01.2021г.на директора на ДСП-Лом е изменена
финансовата подкрепа ,по чл.70,ал.3 ЗХУ, в размер на 92,25лв., считано от 01.01.2021г. до 30.06.2023г./л.34/.
Със
заповед №СОЦО/Д-М-Л/587/Д/ФП/21.01.2022г.на директора на ДСП-Лом е изменена финансовата
подкрепа ,по чл.70,т.3 ЗХУ, в размер на 103,25лв., считано от 01.01.2022г. до 30.06.2023г./л.32/.
Със
заповед №СОЦО/Д-М-Л/587/Д/ФП/27.01.2023г.на директора на ДСП-Лом е изменена
финансовата подкрепа ,по чл.70,т.3 ЗХУ, в размер на 126,00лв., считано от 01.01.2023г. до 30.06.2023г./л.31/.
Във
връзка с установяване на датата на подаване на заявлението –декларация –дали е
от 26.06.2018г. или от 12.06.2018г.от длъжностните лица от ДСП-Лом, П*** П*** , Ю*** Г*** и М*** М*** е
поискано обяснение,в което същите заявяват, че не са процедирали молба от
26.06.2018г. и нямат спомен как е допусната грешка при преноса на данни по отношение
на изплатената помощ въз основа на ЕР на ТЕЛК с 95%ТНР ,вместо представеното от
лицето с ТЕЛК 68% ТНР./л.24-26/.
С оспорената заповед
№СОЦО/Д-М-Л/587/ФП/01.02.2024г.на директора на ДСП-Лом е наредено
на жалбоподателя А.И.А. да възстанови неправомерно
получените социални помощи в размер на 3769,20 лв., по заявление-декларация, вх.№СОЦО/Д-М-Л/587/Д
/26.06.2018г./погрешно посочена дата вместо 12.06.2018г./и заповед № СОЦО/Д-М-Л/587/Д/05.07.2018г.на
директора на ДСП-Лом за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на
жалбоподателя ,за срок от 01.01.2019г. до
30.06.2023г. Заповедта е връчена на
адресата ,чрез
неговата съпруга С*** А*** на 07.02.2018г./л.23/. Жалбата срещу
административният акт е депозирана в АС-Монтана на 14.02.2024г.
и регистрирана с вх.№
416/14.02.2024г./л.2/.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
В Закона за хората с
увреждания няма изрична регламентация свързана с обжалването на актове с
такъв характер. Изхождайки от разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗХУ се следва, че
обжалването е по реда на АПК, т. е. законодателят не е предвидил задължително
обжалване по административен ред. Оспорването на административните актове е
уредено в чл.
145 от АПК. В ал.
2 на чл. 145 от АПК е изрично посочено, че на оспорване подлежи решението
на по-горестоящия административен орган, с който е
изменен оспорения първоначален индивидуален административен акт или същият е
отменен и въпросът е решен по същество. В конкретния случай, заповедта на
директора на ДСП-Лом не е обжалвана пред директора на РДСП-Монтана ,видно от
писмо на л.55 от делото,при което на обжалване подлежи първоначалния
административен акт/чл.98,ал.2 АПК/.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок от легитимирана
страна и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена
форма,при спазена процедура по издаването му, но при нарушено изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и при неспазване на приложимия материалният закон.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.24,ал.2,т.5 от ЗХУ Хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната
оценка на потребностите им по чл. 20
имат право на месечна финансова подкрепа.Съгласно чл.25,ал.1 ЗХУ Въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция
"Социално подпомагане" или оправомощено от
него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа
по чл.
69, т. 1.Съгласно този текст ,финансовата
подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента 1.месечна финансова
подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи
съобразно вида на увреждането.В конкретния случай лицето е ползвало месечна
финансова подкрепа въз основа на 95%ТНР ,вместо 68%, съгласно представеното ЕР
на ТЕЛК за общи заболявания на МБАЛ“Св Николай
Чудотворец“ЕООД,гр.Лом №0735 от зас.064/24.04.2013г.Изрично
е вписано като основание за издаване на заповедта -недобросъвестно получена
помощ „надвзети средства за финансова подкрепа след допусната техническа грешка
при обработване на заявлението при извършено мигриране на данни от един
технически програмен продукт в друг ,при което е прихванато за обработка ЕР на
ТЕЛК с определена 95% ТНР ,вместо определените 68%ТНР“.
Процедурата е заложена в чл.27,ал.1-3
ЗХУ.Съгласно чл.27,ал.1-3 от ЗХУ При писмен сигнал или по преценка на директора
на съответната дирекция "Социално подпомагане" за недобросъвестно
получена месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, както и за неизползвана
по предназначение целева помощ, се извършва проверка от длъжностно лице на
дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя
констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на
дирекция "Социално подпомагане". В случай на установена
недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева
помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на
получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната
лихва.Спазена е процедурата по издаване на заповедта,като извършена е проверка
,данните от която са обективирани в констативен
протокол от 29.01.2024г./л.27/,в който е констатирана допусната техническа
грешка при процедиране на заявлението,послужила като основание за изплащане на
помощта в по-висок размер от дължимата.Констатирано е, че на лицето са
изплатени неправомерно 3769,20лв.за периода:01.01.2019г.-30.06.2023г.
В ЗХУ не се съдържа легална дефиниция на
понятието „добросъвестност”, респ. „недобросъвестност“ при получаване на
месечни помощи. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна
практика, недобросъвестно ще е лицето, което е получило плащане въпреки
знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за получаване на съответната месечна помощ или невярно
деклариране на релевантни факти и обстоятелства.Нито една от двете законови хипотези
не е налице в случая. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на
недобросъвестност при получаване на сумите. В този смисъл -
Решение № 10122 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 2048/2015 г., VI о, Решение № 5489 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2014 г., VI о. и др.
От гореизложеното е видно, че не всяко
получаване на месечна помощ е предпоставка за издаване на заповед по чл.27,ал.3
ЗХУ, а само в хипотезите когато получаването на социалното плащане се дължи на
недобросъвестност на лицето.Това предполага в заповедта надлежно да бъдат
описани съображенията, поради които административният орган счита,
че лицето е недобросъвестно, т.е. следва да бъде посочено кои точно
факти и обстоятелства представляващи пречка за получаване на месечна помощ,
лицето е знаело, но укрило, или невярно е декларирало. В случая от
мотивите, изложени в заповедта такива конкретни съображения не могат да бъдат
установени. Посочено е, че жалбоподателя следва да възстанови неправомерно
получена помощ вследствие допусната техническа грешка при пренос на данни от
един програмен продукт в друг ,където вместо като основа да се ползват данните
от представеното ЕР на ТЕЛК за 68% ТНР ,е отбелязано, че размерът на
финансовата подкрепа е определен и изплатен въз основа на 95% ТНР.Не се сочат
данни за недобросъвестност на лицето.Кои конкретни факти са дали основание на
органа да прецени, че поведението на адресата на заповедта е било
недобросъвестно не е конкретизирано. Фактическите основания
за издаване на акта следва да са изложени или в последния или в други
подготвителни документи по издаването му(допустим начин на
мотивиране съгласно ТР№16/75г., на ОСГК на ВС), и същите следва да са
еднозначно конкретни и да са относими към приложимото
материално право, като в тях трябва да е ясно изразено становището на
административния орган касателно причините, поради
които спрямо адресата е постановен неблагоприятния резултат. Това е така, тъй
като законосъобразността на един административен акт съдът преценява въз основа
на изложените в него фактически съображения. Фактите са онова, което дава
основание органът да упражни компетентността си и без тях съдът не може да
установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на
компетентността, т.е. реализирани ли са визираните в хипотезата на правната
норма юридически факти, а адресата на акта не може да упражни правото си на
защита в пълен обем. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се
приеме, и че мотивите към акта се съдържат в подготвителен документ от
представената по делото административна преписка, по начин, по който да са
достатъчни по обем, яснота и характер, и да могат да се извлекат доводите на
органа, поради които счита, че жалбоподателя е бил недобросъвестен при
получаване на месечните помощи.На практика в заповедта не само не са
изложени конкретни и ясни съображения, поради които органът счита ,
че жалбоподателя е бил недобросъвестен, но и са изложени противоречиви твърдения.
От една страна е посочено, че помощта е получена от лицето неправомерно/недобросъвестно/,
но от друга страна органът обективирал, че
сумата е получена в резултат на техническа грешка, при която не е
отчетено, че е представено ЕР на ТЕЛК с определена 68%ТНР ,вместо 95%
,послужили като основа за определяне на помощта. Самият орган е приел ,че
изплащането на сумите на адресата на заповедта се дължи на обективна причина, а
не на субективна такава,дължаща се на виновното поведение на
лицето. Предвид това заповедта се явява ненадлежно мотивирана и
издадена в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Липсата на изложени в
заповедта ясни и конкретни фактически съображения за издаването й е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваният акт, поради наличието на хипотезата на чл.146, т.2 от АПК.
Заповедта е и
несъответна на материалния закон, като преценката за това съдът осъществи
съобразно разпоредбите на чл.27 от ЗХУ.
Първоначално
месечната помощ е отпусната на жалбоподателя със заповед№СОЦО/Д-М-Л/587/Д/05.07.2018г. на
директора на ДСП-Лом,като с последващи заповеди е
многократно изменян нейният размер.Помощта е отпусната на основание заявление-декларация,вх.№СОЦО/Д-М-Л/587/12.06.2018г. и заповед №
СОЦО/Д-М-Л/587/Д/05.07.2018г.на директора на ДСП-Лом за отпускане на месечна
добавка за социална интеграция на жалбоподателя ,за срок от 01.06.2018г. до
30.06.2023г. При депозиране
на това заявление не се установява да е налице нито невярно деклариране, нито
укриване на релевантни факти и обстоятелства. Няма спор, че към депозирането му
жалбоподателя е представил ЕР на ТЕЛК за
определена 68%ТНР.Фактът на допусната техническа грешка при пренос на данните
от един програмен продукт в друг не може да се вмени във вина на лицето ,а
единствено на длъжностно лице от администрацията на ДСП-Лом ,при което не е
налице недобросъвестност у жалбоподателя.
Или казано по друг начин ,получената помощ от лицето А.И. И*** не е
неправомерно/недобросъвестно/ получена и не следва да бъде възстановявана.Не се
доказа от административния орган недобросъвестно поведение у жалбоподателя
,което да обоснове връщане на помощта.
Ето защо
незаконосъобразно административният орган е приел, че при получаване на
месечните суми за периода:01.01.2019г.-30.06.2023г. жалбоподателя
е действал при условията на недобросъвестност и незаконосъобразно му е
разпоредил с оспорената заповед да възстанови тези суми.
По
изложените съображения, процесната заповед, е
незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК и
следва да се отмени.
При този
изход на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски, като
съдът при условията на чл.38,ал.2 ЗА определя адвокатско възнаграждение,съобразно
материалния интерес-3769,2лв., по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба№1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , в размер на 676,92/шестотин седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/лв.Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
А.И.А.,***,Заповед № СОЦО/Д-М-Л/587/ ФП/ 01.02.2024г. на директора на
Дирекция“Социално подпомагане“-Лом,с която на основание чл.27,ал.3 от ЗХУ е наредено на жалбоподателя да възстанови
неправомерно получена социална помощ в размер на 3769,20лв.,по
заявление-декларация, вх.№СОЦО/Д-М-Л/587/Д/26.06.2018г. /погрешно посочена дата
вместо 12.06.2018г./и заповед № СОЦО/Д-М-Л/587/Д/05.07.2018г.на директора на
ДСП-Лом за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на жалбоподателя
,за срок от 01.01.2019г. до 30.06.2023г.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да
заплати на А.И.А.,***, разноски по делото в размер на 676,92/шестотин седемдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки/лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба от страните пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението.
АДМ.СЪДИЯ: