№ 6222
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100504301 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника М. Н. Г.
срещу решение № 3413 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 15651/2024 г.
по описа на СРС, 168- ми състав, с което е признато за установено по исковете,
предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че М. Н. Г. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата о т 1 632,48 лева (хиляда шестстотин тридесет и два
лева и 48 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. ******** Б, аб.№ ******** за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 255,62 лева (двеста петдесет и пет лева и 62 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.08.2023 г.,
26,90лева (двадесет и шест лева и 90 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,85 лева (пет лева и 85 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48932/2023г. по
описа на СРС 168 състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
1
първоинстанционното решение като постановено при нарушение на
материалния закон и при необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че
ответникът не е живял в процесния топлоснабден имот и не е използвал
топлинната енергия, поради което същият няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Посочва се, че сключеният с „Бруната България“ ООД
договор не е актуален, както и че не са събрани доказателства за начина на
измерване на топлинната енергия и за нейното количество, както и за
годността и качеството на измервателните уреди. Моли се съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, в който е изразено становище за
нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение. Искане за събиране на доказателства не е
формулирано.
Третото лице помагач- „Далсия“ ООД не взема становище по
депозираната въззивна жалба.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
За да уважи предявените от ищеца искове, първоинстанционният съд е
приел, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден недвижим
имот и като такава има качеството потребител на топлинна енергия. Приел е
за доказано облигационното правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между спорещите страните, учредено по силата на
законовата презумпция по чл. 153 ЗЕ. Намерил е претенциите за установени и
по размер, доколкото от заключението на допуснатата съдебно-техническа
експертиза се извеждало, че извършените измервания, начисления по фактури,
дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за
имота са в съответствие с изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването. Счел е, че от установяванията на ССче се налага
извод за дължимост на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД суми,
тъй като няма данни същите да са изплатени.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от
2
фактическа и правна страна следното.
По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност
на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва
наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното
дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в
количествено и в качествено отношение топлинна енергия през
претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да
заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово
разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е
извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи
възнаграждението в претендирания размер.
Между страните в настоящото производство не се спори, а и се
установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по
отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Първият спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, е относно това дали се установява въззивникът да има качеството
потребител на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, аб.
№******** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Видно от представения
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83, том
№ II, рег. №2064, нот. д. №258/2006 г. братът на ответницата С.Н.С. /починала
на 03.10.2016 г./ в качеството си на купува, е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот. От удостоверение №РПД19-ТД26-1921/05.11.2019
г., издадено от СО, район Подуяне, се установява, че ответницата М. Г. е
единствен наследник на С.С.. При така установените факти настоящият състав
намира, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот по
наследствено приемство, е страна по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия, така както е приел и районният съд. С
оглед изложеното изводът на районния съд относно наличието на валидно
облигационно правоотношение се споделят от настоящия състав.
Предвид установеното притежание на право на собственост на
въззивницата по отношение на топлоснабдения имот, то неоснователни се
явяват възраженията за липса на облигационно правоотношение между нея и
предприятието.
Въззивният съд приема, че в исковия период въззивницата- ответник е
имала качеството на „битов клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ вр. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ. Съществуването на облигационно
отношение между „Топлофикация София“ ЕАД и М. Г. по договор за покупко-
3
продажба на топлинна енергия обуславя насрещното задължение последния
да заплаща цена за доставена енергия. Налага се извод, че насочените искове
са доказани по основание, като в подкрепа на същото са и разясненията,
дадени с Решение №35/21.02.2014 г., постановено по гр. д. №3184/2013 г., III
г.о. на ВКС, според което по силата на чл. 150 ЗЕ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя, а липсата на подадена от потребителя
молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения
между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата
молба са приложени общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016
г., които са публикувани във в. "Монитор", брой от 11.07.2016 г., понеделник.
Общоизвестно е освен това, че общите условия от 2016 г. са публикувани и в
местния вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на
електронната страница на вестника.
След като общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. са
публикувани в един централен и един местен ежедневник, то същите са влезли
в сила 30 дни по-късно, а именно - на 11.08.2016 г. по арг. от чл. 150, ал. 2, изр.
2 ЗЕ и обвързват всички потребители на топлинна енергия. Именно, за да се
постигне този резултат и потребителите да са наясно с приложимите общи
условия, последните се обнародват в два вестника. В тази връзка не е
необходимо "Топлофикация София" ЕАД да доказва, че въззивницата се е
запознали с общите условия, тъй като е имала тази възможност в
съсответствие с уредбата на ЗЕ.
Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, а по арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост се разделя на: 1/ топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация; 2/ топлинна енергия за отопление на общите части; 3/
топлинна енергия за отопление на имотите.
По делото е приета съдебнотехническа експертиза, която не е оспорена
от страните, от заключението по която се установява, че се съдържат данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и
битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР.
Топлата вода за отоплителни сезони 2020 г.- 2021 г., 2021 г.- 2022 г. е
начислявана на база, поради неосигурен достъп за отчет.
От неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се
4
установява, че за процесния период по партидата на аб. №******** няма
извършени плащания.
Настоящият състав не намира за основателни възраженията на
въззивницата, че по делото не са събрани доказателства относно реално
потребената топлинна енергия, доколкото изчисленията били извършени
единствено въз основа на неподписани от страната частни документи,
изходящи от ищеца. За да се установи реално потребеното количество енергия,
е обективно невъзможно чрез други доказателства, различни от представените
от „Топлофикация София“ ЕАД, проверени чрез назначени по делото
експертизи, да бъде доказан този правнорелевантен факт. При постановяване
на решението си съдът формира изводите си след преценка не само на
представени от ищеца доказателства, но и на цялата доказателствена
съвкупност.
Неоснователни са възраженията, свързани с неизпълнение на
задълженията на топлопреносното дружество в качествено измерение,
доколкото по делото няма събрани доказателства в тази посока, а тежестта за
доказване на тези факти се носи от въззивницата- ответник.
С оглед изложеното съдът намира, че присъдените от Софийски районен
съд суми за цена на топлинна енергия за процесния период за правилно
определени, при анализ на събраните по делото писмени доказателства, така и
неоспорените СТЕ и ССче.
По отношение на иска за главница, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение:
Неоснователни са и оплакванията, че въззивницата не дължи цена за
извършена услуга дялово разпределение поради недоказаност на
облигационно отношение между топлоснабдителното предприятие и
топлинния счетоводител. По делото е представен договор №2671/19.10.2007 г.
(л.25), сключен между потребителите в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се на ул. „********, вх. А, и „Бруната България“ ООД в качеството
на изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. Съгласно нормата на чл. 156 ЗЕ отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради- етажна собственост се урежда въз основа на принципа на реално
доставена на границата на собствеността ТЕ, като съгласно чл. 36 от ОУ
потребителите заплащат услугата „дялово разпределение“ при определена в
същата разпоредба методология. По делото се установява, че измерването на
индивидуалното потребление е извършвано от „Бруната“ ООД, поради което
и този иск е установен, както по основание, така и по размер на база приетото
по делото заключение на ССче. Неоснователно като непочиващо на действаща
правна норма е възражението на въззивницата, че договорът бил с прекратено
действие предвид изтичането на 10-годишен срок.
5
По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от действащите ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като след този момент изпадат в
забава и дължат лихва. С оглед изложеното, че главните вземания не са
погасени по давност, то върху тях се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, която съдът намира за правилно определена в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и с оглед неоснователността на въззивната
жалба в нейната цялост, присъдените от СРС разноски за
първоинстанционното производство не следва да бъдат изменяни. Пред
въззивната инстанция на разноски има право въззиваемата страна.
„Топлофикация София“ ЕАД е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на сума в размер на 50 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане
на правната помощ, което следва да бъде възложено в тежест на въззивника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийски
градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3413/28.02.2025 г., постановено по гр. д.
№5651/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав.
ОСЪЖДА М. Н. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „********
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, на основание чл. 78, ал. 1,
ГПК сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7