ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260471/15.03.2021г., гр.Хасково
Хасковският Районен съд, четвърти граждански състав,
на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Милуш Цветанов,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2478 по описа за 2020г. на Районен съд-Хасково, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
232 от ГПК.
Делото
е образувано по искова молба с вх.рег. № 264191/29.10.2020г., с която е
предявен от Метал-Хасково“ ООД с ЕИК ********* против „МАГ метал“ ЕООД с ЕИК
********* иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ
– за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 13442,79
лева – недоплатена цена по сключен между страните договор за покупко-продажба
на метални изделия.
Преди
датата на първото по делото съдебно заседание (16.02.2021г.) процесуалният
представител на ищеца е депозирал молба с вх. рег. № 262854/15.02.2021г. по
описа на съда, с която заявява оттегляне на предявения иск и моли за
прекратяване на делото, предвид осъществено след подаване на исковата молба
изплащане на претендираната сума от страна на ответника.
След
като с молба вх. рег. №263956/02.03.2021г. ищецът е изпълнил дадените от съда по
реда на чл. 101 ГПК указания за отстраняване на нередовности на извършеното
процесуално действие по оттегляне на иска, на основание разпоредбата на чл. 101, ал.2 ГПК това
поправено действие се счита за редовно от момента на извършването му (15.02.2021г.)
- преди датата на първото по делото съдебно заседание. Ето защо, и без
необходимост от съгласие на ответника (чл. 232 ГПК), съдът е редовно десезиран
и производстовото подлежи на прекратяване.
С
молбата, с която е направено оттегляне на иска, ищецът представя списък и претендира
направените от него съдебни разноски по делото, както и тези по образувано във
връзка със същия иск обезпечително производство (чл. 390 ГПК) пред СРС.
Съгласно
чл. 78, ал. 2 от ГПК - ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
аргумент от противното, ако ответникът е дал повод за завеждане на иска - в
негова тежест следва да се възложат разноските в производството. Същевременно в
съдебната доктрина (Определение № 626 от
20.08.2012г., постановено по ч.гр.д. № 275 по описа за 2010г. на ВКС, IV г.о., Определение № 518 от 15.06.2012г., постановено по
ч.т.д. № 156 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., Определение № 843 от 17.11.2014г., постановено по
ч.гр.д. № 6176 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о., Определение № 388 от 11.07.2017г., постановено по
ч.т.д. № 831 по описа за 2017г. на ВКС, II т.о. и други) е изведено правилото, че когато ответникът е
дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени
поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба (например
поради плащане), ищецът има право на направените разноски. В тези случаи е
прието за допустимо при прекратяване на производството съдът да установи
относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на
производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за
предявяване на иска.
В конкретния случай неоспорените
твърдения на ищеца са, че е продал и предал на ответника стоката на
01.06.2020г. Доколкото по делото няма доказателства и твърдения нито за
уговорен между страните срок за плащане на цената, нито за деня на получаване
на издадената фактура или на покана за плащане – приложима относно
изискуемостта на паричното задължение е разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ.
Съобразно нея ответникът е бил в забава след изтичане на четиринадесетдневен
срок, (броен съгласно чл.60, ал.5 ГПК) от деня, следващ предаването на стоката
(03.06.2020г.-16.06.2020г.), а именно – бил е в забава от 17.06.2020г. След
посочената дата неплащането от страна на ответника на цената на стоката (или на
част от тази цена) несъмнено е представлявало повод за ищеца да предприеме
защита на правото си да получи съответната сума по съдебен ред („повод за
завеждане на дело“).
От това, че исковата молба е
подадена на 29.10.2020г., а към тази дата вече са били направил две частични
плащания от по 100 лева (с платежни нареждания от 17.09.2020г. и 14.10.2020г.)
следва, че ответникът е дал повод за завеждане на делото като не е платил в
срок остатък от цялата цена – 13342,79 лева. (13542,79лв. минус 200лв.) Ето защо ищецът има право само на
съответната на тази сума част от направените от него „дължими“ разноски.
Според представения списък
разноските в настоящото исково производство включват 547,71 лева държавна такса
и 1400 лева – адвокатски хонорар.
Относно държавната такса - видно
от уточнителната молба на ищеца - цената на иска му е 13442,79 лева, за който
размер „дължимата“ държавна такса е 537,70 лева (чл.1 от Тарифа за държаните такси, събирани от съдилищата по ГПК),
а не 547,71 лева. Освен това, с оглед гореизложеното - че ответникът е дал
повод за завеждане на делото само по отношение на сумата от 13342,79 лева,
следва, че той дължи на ищеца платената държавна такса само върху тази сума,
или - 533,70 лева. Неоправдано би било
ответникът да търпи негативи от това, че ищецът не е съобразил направените
преди предявяване на иска плащания и е внесъл вповече от дължимата държавна
такса.
Относно адвокатското
възнаграждение – в отговора на исковата молба е направено възражение за
неговата прекомерност. Настоящият състав намира възражението за основателно,
като доколкото изчисленият съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ минимум на
адвокатско възнаграждение в случая е 933,28 лева – на основание чл. 78, ал.5 ГПК на ищеца следва да бъде присъден по-нисък от претендирания размер, който да
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно
– 1000 лева. Така общо полагащите се на ищеца разноски по настоящото дело
възлизат на 1533,70 лева (1000 лева – адвокатски хонорар и 533,70 лева – държавна
такса).
С представения списък на разноските ищецът е
претендирал и такива за проведено във връзка с процесния спор обезпечително
производство (по гр. д. № 48586 по описа за 2020г. на СРС).
Съгласно т.5 от TP № 6 от 06.11.2013г. по т.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС -
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. В контекста на всичко
гореизложенно следва, че по отношение и на тези разноски, важи същият принцип –
ищецът има право на тях, доколкото ответникът е дал повод за делото, в което те
са направени. Следкато ответникът е бил в забава към момента на образуване и на
обезпечителното производство (08.10.2020г. – л. 38) той е дал основание (повод)
за завеждане и на това дело и дължи на ищеца сторените по него разноски. Според
списъка (л.35) те включват 40 лева - държавна такса (във фиксиран размер,
съобразно чл. 22 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК), както и 700 лева - адвокатско възнаграждение. Минималният размер на
това адвокатско възнаграждение, изчислен съобразно чл. 7, ал.7 във вр. с ал.2,
т.3 от НМРАВ следва да е 668,56 лева. Предвид това съдът намира, че
претендираното – 700 лева, не е прекомерно.
Така сборът от полагащите се на
ищеца разноски за исковото (1533,70лв.) и обезпечителното производство (740
лв.), възлиза на 2273,70 лева, като от представените от съответната страна
платежни нареждания (л.36 и л.37), договори за правна защита и съдействие (л.42
и л.43) и отчет по банкова сметка (***.44) се установява, че тези разноски са
действително сторени.
При
изложените мотиви и на основание чл. 232, чл. 415, ал. 4 и чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. 2478 по описа
за 2020г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „МАГ метал" ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на „Метал-Хасково“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ***, сумата от 2273,70
лева, от които 1533,70 - направени разноски в исковото производство по гр.д. № 2478
по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково, и 740 лева - направени разноски в
обезпечително производство по гр. д. № 48586 по описа за 2020г. на СРС.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.