Решение по дело №710/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на сдружение Регионална агенция по предприемачество и иновации – Варна, ЕИК **********, представлявано от председателя на УС Я. Д. Я. против Решение № 99-00-2-184/12.03.2024г. на директор дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ при МРРБ и Ръководител на Националния орган на Програма Интеррег Европа 2021 – 2027г., с което са определени недопустими за възстановяване от бюджета на програмата разходи в размер на 8 607, 59 евро /осем хиляди шестстотин и седем евро, петдесет и девет евроцента/, декларирани за отчетен периода 01.03.2023г. – 31.08.2023г.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Жалбоподателят счита, че УО е нарушил чл. 35 от АПК, като не е направил допълнителна проверка, не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая и не се е съобразил с допълнително представените от дружеството документи. Сочи, че административният орган неправилно тълкува разпоредбата на чл. 39, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 2021/1059 от 24.06.2021г. допускаща няколко начина за определяне на разходите за персонал. Твърди, че служителите са на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец, като обстоятелството че те работят по няколко трудови договора по различни проекти не води до извода за невъзможност за извършване на правилна преценка на процента отработено време по проекта на всеки служител. Според тълкуването на УО във вътрешните актове за разпределение на задачите /писма за определяне на задачите на всеки служител/ следва да се посочи процент, който да се изчислява от общото работно време по всички трудови договори за изпълнение. Тезата на оспорващите е, че следва да се посочи процентът, който лицето работи на конкретния трудов договор по проекта, в случая за двете служителки – 2 часа от общо 2 часа или 100%. Моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител оспорва решението на управляващия орган. Представя писмени бележки и моли процесното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски, по представен списък.

 

Ответникът, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в сила атакувания административен акт. Излага подробни съображения в тази насока и претендира направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на проект peг. № 01С0278 „SireNERGY Social Innovation in Renewable Energies“ бенефициерът Сдружение „Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна“ е декларирало за възстановяване в отчетен период 01.03.2023 - 31.08.2023 г, разходи в общ размер на 8 607,59 евро, представляващи разходи за персонал -възнаграждения за Р. Ж. и М. З. - членове на екипа по проекта, и двете назначени на трудови правоотношения от бенефициера.

След постъпил пакет отчетни документи е извършена проверка първо ниво на контрол на разходите от контрольор - Н. Д. и са направени констатации, с които са определени неверифицирани разходи в размер на 8 607, 59 евро. Изготвена е детайлна справка за направени констатации и забележки от контрольор първо ниво на контрол в документи за извършена проверка - за отчетен периода 01.03.2023г. – 31.08.2023г. по проект SireNERGY Social Innovation in Renewable Energies“, придружен със становище на бенефициента. В справката под № 1 е отбелязана констатацията, че писмата за възлагане на задачи не отговарят на нито една от наличните опции за персонал, нает по програмата, съгласно чл. 39 от Регламент на ЕС 2021 /1059 и наръчника на програмата. Изготвените от работодателя документи не позволява извършването на правилна преценка на процента на отработено време, свързан с дейностите по проекта и не гарантира че се отчита не повече от 100 % от времето.

Приложени са и документите по проверката, от които се установява, че с трудов договор № 70/06.12.2016г. работодателят Регионална агенция по предприемачество и иновации – Варна, назначава Р. Ж. Ж., на длъжност “Изпълнителен директор“ на пълно работно време, с брутна заплата в размер на 2000 лева. С Допълнително споразумение № 6/30.12.2022г. трудов договор № 70/06.12.2016г. е изменен, като за длъжността е определено непълно работно време – 1 час дневно и брутна работна заплата в размер на 1100 лева.

Със Заповед № SIreNERGY 02/02.05.2023г. е наредено към работния екип по проект, считано от 05.05.2023г. да се включи Р. Ж. на позиция „мениджър проект“, със 100 % от работното време, определено по трудов договор за изпълнение на дейностите по проекта. Подписан е трудов договор № 113 /28.04.2023г. между Регионална агенция по предприемачество и иновации - Варна и Р. Ж. за работа по проект SireNERGY Social Innovation in Renewable Energies, финансиран от INTERREG EUROPE, на длъжност „мениджър проекти“, на непълно работно време – 2 часа дневно и брутна заплата – 1 500 лева. Изготвено е писмо за определяне на задачите на Р. Ж. за периода 05.05.2023г. – 31.05.2027г., в което е определено че лицето ще работи 100 % от времето по трудов договор № 113/28.04.2023г. за извършване на задачите и дейности по проекта. Представена е характеристика на позицията „Мениджър проекти“ от 02.05.2023г.

С трудов договор № 66/30.03.2016г. работодателят Регионална агенция по предприемачество и иновации – Варна, назначава М. В. З., на длъжност “Финансов мениджър“ на пълно работно време, с брутна заплата в размер на 1800 лева. С Допълнително споразумение № 7/30.12.2022г. трудов договор № 66/30.03.2016г. е изменен, като за длъжността е определено непълно работно време – 1 час дневно и брутна работна заплата в размер на 1050 лева.

Със Заповед № SIreNERGY 01/28.04.2023г. е назначен работния екип по определени позиции на проекта – Р. И., Д. Д. и И. К. на длъжности – „тематичен експерт по проекта“, М. З. - „сътрудник по управление на проект – координиране и финансово управление“. Наредено е членовете на работния екип по проекта да участват 100 % от работното си време за изпълнение на дейностите по проекта.

Сключен е трудов договор № 112/28.04.2023г. между Регионална агенция по предприемачество и иновации – Варна и М. В. З. за работа по проект SireNERGY Social Innovation in Renewable Energies, финансиран от INTERREG EUROPE, на длъжност „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, на непълно работно време – 2 часа дневно и брутна заплата – 1 400 лева. Изготвено е писмо за определяне на задачите на М. В. З. за периода 01.05.2023г. – 31.05.2027г., в което е определено че лицето ще работи 100 % от времето по трудов договор № 112/28.04.2023г. за извършване на задачите и дейности по проекта. Представена е характеристика на позицията „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ от 28.04.2023г.

Към документите по проверката са представени и извлечения от ведомост за работните заплати и начислените осигуровки за персонала за месеците от май до август 2023г. и преводни нареждания за изплатени трудови възнаграждения и осигуровки.

Срещу констатациите от извършената проверка е подадена жалба от бенефициерът Сдружение „Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна“ /РАПИВ/ до директор дирекция „Управление и териториално сътрудничество“ и ръководител на Националния орган по Програма Интеррег Европа 2021 – 2027 г. В жалбата се сочи, че РАПИВ има сключени отделни трудови договори със служители за изпълнение на дейностите по проекта, в рамките на които са назначени на непълно работно време – 2 часа на ден, за изпълнение само и единствено на дейности по проекта. Тези факти са отразени в самите трудови договори, в заповедите за назначаване на екип по проекта, длъжностните характеристики за работа по проекта в съответствие чл. 39, т. 1, б. „б“ на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година. В съответствие с изисквания на програма Интеррег Европа са издадени писма за възлагане на задачи на заети лица, посочвайки постоянен процент в рамките на конкретно правоотношение – 100 %. Моли за преразглеждане на резултати от проверката и за признаване на неверифицираните разходи в следващия отчетен период.

С Решение изх. № 99-00-2-184/12.03.2024г. на директор дирекция „Управление и териториално сътрудничество“ и ръководител на Националния орган по Програма Интеррег Европа 2021 – 2027 г. по проект 01С0278 SIreNERGY за периода 01.03.2023г. – 31.08.2023г. са определени като недопустими за възстановяване разходи за персонал в размер на 8 607, 59 евро, като възраженията са отхвърлени. Прието е, че съгласно Наръчника за изпълнение на програмата за програмен период 2021-2027 /Programe Manual/, са допустими за възстановяване разходи за персонал при следните два варианта:

Вариант 1: за служители, работещи на пълно работно време по проекта, допустими са месечните разходи, вкл. социалните осигуровки. Участието, определено на 100% изпълнение на дейности по проекта, следва да бъде установено със съответния трудов договор или друг официален документ, разписан от работодателя;

Вариант 2: за служители, работещи на непълно работно време по проекта са допустими разходите, които са изчислени чрез фиксиран процент от брутното възнаграждение, съобразно чл. 55, ал. 5 на Регламент ЕС N9 2021/1060. Съгласно посочената разпоредба разходите за персонал, свързани с лица, които работят на непълно работно време по операцията, могат да бъдат изчислени като фиксиран процент от брутните разходи за труд в съответствие с фиксиран процент часове работа по операцията на месец, без задължение за създаване на отделна система за отчитане на работното време. Работодателят издава документ за служителите, в който посочва този фиксиран процент.

Прието е, че служителите са назначени на непълно работно време, или на 2 часа дневно работа по проекта, като в двете длъжностни характеристики е посочено, че заетостта на сътрудника по управление на проекта и на ръководителя на проекта е 100 % заетост по съответния трудов договор по проект SireNERGY, което не отговаря на условието на чл. 55, ал. 5 на Регламент ЕС № 2021/1060. Пълната заетост - 100 % работа по проекта е относима за служителите, които работят на пълно работно време - 8-часов работен ден. При непълно работно време на служителите, работодателят следва да посочи процента часове работа по операцията на месец, който не може да бъде 100 % процента - равносилно на пълен работен ден.

УО сочи че при възстановяване на разходите следва да бъде представен документ, от който да е видно процента изработено време по проекта, на месец, като такъв документ би могъл да бъде трудовия договор, писмо за определяне на задачите по проекта и др. В случая, освен длъжностните характеристики бенефициерът е представил за всеки от служителите: Писмо за определяне на задачите на Р. Ж. и Писмо за определяне на задачите на М. З.. И двете писма, подобно на длъжностите характеристики, е отбелязано, че лицето ще работи 100 % по трудовия договор за изпълнение на съответната длъжност по проекта, което не отговаря на условията за назначаване на служителя на непълно работно време с фиксиран процент отработени часове за съответния месец.

В хода на съдебното производство е представен заверени преводи на български език на Договор за субсидия за изпълнение на проекта 01С0278 SIreNERGY, Извадки от наръчник по програма - Ръководство на програмата 2021 – 2027г., част „Финансов мениджмънт“ и част „Ред и начин на възлагане на задължения на членовете на екипите на българските бенефициенти при изпълнение на проекти, финансирани по трансграничните, транснационалните и междурегионалните програми за териториално сътрудничество 2021 – 2027г.“

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го цени като обективно, добросъвестно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице се установява, че с трудов договор №70/16.12.2016 г., считано от 01.02.2017г. Ж. е назначена на основание чл.67, ал. 1, т.1 от КТ (за неопределено време) и чл. 110 от КТ — допълнителен труд при същият работодател на длъжност „Изпълнителен директор“ на пълно работно време - 8 часа, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2000.00 лв., определено като брутна работна заплата и полагаем платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни. С допълнително споразумение № 06/30.12.2022 г. към трудов договор №70/от 06.12.2016 г., на основание чл.119 от КТ, считано от 01.01.2023г. страните изменят цитирания по-горе основен ТД, а именно: дневното работно време от пълно с 8 часова продължителност се променя на непълно с продължителност от 1 час; месечното трудово възнаграждение, определено отново като брутна работна заплата, се променя от 2000.00 лв. на 1110.00 лв. включващо основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (без същите да са изрично посочени).

С трудов договор № 113 от 28.04.2023 г. на основание чл.110 от КТ, считано от 05.05.2023 г., Ж. е назначена за неопределено време на длъжност „Мениджър проекти“ за работа по проект SIreNERGY - Social innovation in Renewable Energies, финансиран от INTERREG EUROPE, на непълно работно време с дневна продължителност от 2 часа, месечно трудово възнаграждение, като брутна работна заплата, включващо основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 1500.00 лв. и платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни в рамките на календарната година.

Вещото лице уточнява, че по делото има налична информация, че г-жа Ж. има сключен още един допълнителен трудов договор № 109/01.02.2023г. със същият работодател, също на основание чл.110 от КТ с продължителност на работното време за 2 часа с брутно възнаграждение от 1230.00 лв. за длъжността „Мениджър корпоративно планиране“ по проект INNO-MOB.

По отношение на М. В. З. вещото лице констатира, че с ТД №66/30.03.2016 г., считано от 01.04.2016 г. г-жа З. е назначена съгласно чл.67, ал. 1, т. и чл.70, ал.1 от КТ на длъжност „Финансов мениджър“ на пълно работно време - 8 часа, с месечно трудово възнаграждение определено като брутна работна заплата в размер на 1800.00 лв. и полагаем платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. С допълнително споразумение № 07/30.12.2022 г., на основание чл.119 от КТ, считано от 01.01.2023г. ТД е изменен: дневното работно време от пълно с 8 часова продължителност се променя на непълно с продължителност от 1 час и месечното трудово възнаграждение, определено като брутна работна заплата, се променя от 1800.00 лв. на 1050.00 лв. включващо основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, без същите да са изрично посочени.

С Трудов договор № 112 от 28.04.2023 г. на основание чл.110 от КТ , считано от 01.05.2023г., З. е назначена за неопределено време на длъжност „Сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ за работа по проект SIreNERGY - Social innovation in Renewable Energies, финансиран от INTERREG EUROPE, на непълно работно време с дневна продължителност от 2 часа, месечно трудово възнаграждение, посочено като брутна работна заплата, включващо основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 1400.00 лв. и платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни в рамките на календарната година.

З. има сключен още един допълнителен трудов договор № 110/01.02.2023г. със същият работодател, отново на основание чл.110 от КТ с продължителност на работното време за 2 часа с брутно възнаграждение от 1230.00 лв. за длъжността „Сътрудник по управление на проекта - координиране и финансово управление“ по проект INNO-MOB.

Въз основа на установените трудови правоотношения вещото лице е изчислило разпределението на месечната ангажираност като часове и като проценти, съотнесено към общата ангажираност в часове при същият работодател.

Р. Ж. Ж. за периода 01.05. – 31.08.2023г. е с обща продължителност на работното време от 5 часа /100 %/, от които: 1 час по ДС към основен трудов договор № 06/30.12.2022г., представляващи 20 % от месечната ангажираност; 2 час по ТД № 113/28.04.2023г. /проект SIreNERGY - Social innovation in Renewable Energies/, представляващи 40 % от месечната ангажираност; 2 часа по ТД № 110/01.02.2023г. /проект INNO-MOB/, представляващи 40 % от месечната ангажираност.

М. В. З. за периода 01.05. – 31.08.2023г. е с обща продължителност на работното време от 5 часа /100 %/, от които: 1 час по ДС към основен трудов договор № 07/30.12.2022г., представляващи 20 % от месечната ангажираност; 2 час по ТД № 112/28.04.2023г. /проект SIreNERGY - Social innovation in Renewable Energies/, представляващи 40 % от месечната ангажираност; 2 часа по ТД № 110/01.02.2023г. /проект INNO-MOB/, представляващи 40 % от месечната ангажираност.

На база приложените ведомости за заплати, вещото лице е изчислило конкретния процент натовареност на двете лица по изпълнението на проект SIreNERGY за периода 01.05.2023г. – 31.08.2023г. - Р. Ж. Ж. има 164 отработени часа /за месец май са отчетени 32 часа, т.е. лицето е отработило 1 ден по-малко/ и 48,81 % натовареност. М. В. З. има 172 отработени часа и 51,19 % натовареност. Общият процент натовареност на двете лица по проекта е 100 %. На база посочената продължителност на работното време по часове общо 5 часа дневно, процентното изражение по проект SIreNERGY и за двете лица би бил в размер на по 40%, спрямо общата им ангажираност. Вещото лице не е установило данни за полаган извънреден труд, за начисляване на трудово възнаграждение по проект SIreNERGY, в повече от определения размер и различно от посоченото в трудовите договори, месечните ведомости за заплати и други налични по делото документи.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че 100 % ангажираност по конкретен трудов договор не съответства на 100 % ангажираност по проекта, а следва да бъде определен процент за всеки служител, които проценти като се сборуват да дадат 100 % изпълнение на проекта. Начислените възнаграждения съответстват на фиксирания общ процент часове работа по операцията на месец, поради липса на заложен процент ангажиране на всеки служител по проекта. При изчисляване на разходите за персонал /общите месечни разходи за възнаграждения/ жалбоподателя спазва чл. 55 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на европейския парламент и на съвета от 24 юни 2021 година, но при разпределяне на средствата спрямо всеки служител разпоредбата не се спазва, поради липса на фиксиран процент часове работа по операцията на месец за всеки работник.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. С оглед разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕФСУ договорите за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК по арг. от чл. 62, ал.1 във връзка с ал.3 във връзка с чл. 27 от ЗУСЕФСУ.

Оспореният акт е издаден от предвидения в чл.62 ал.3 ЗУСЕФСУ орган – директор дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ при МРРБ и Ръководител на Националния орган на Програма Интеррег Европа 2021 – 2027г., съгласно Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023г., поради което е издаден от компетентен административен орган.

Решението е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, но решението е издадено в противоречие на материалния закон.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и отчитане на разходи", глава пета ЗУСЕФСУ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от Управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ, а конкретно изброените условия за допустимост се съдържат в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ общо за всички оперативни програми. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

Видно от мотивите на оспорения акт органът е посочил фактически основания, но не е конкретизирал никоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, нито конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗУСЕФСУ. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното решение под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Недопустимо е съдът вместо органа да конкретизира и анализира факти, въз основа на които да формира правен извод, без правните основания да бъдат посочени от орган, т.е. съдът не може вместо органа да изведе правната му воля. Липсата на правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. /В този смисъл Решение № 11598 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15343/2018 г., VII о., докладчик съдията Ю. Р., Решение № 416 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2018 г., VII о., докладчик съдията Д. М., Решение № 2944 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2023 г., VII о., докладчик председателят Д. М., Решение № 3422 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2021 г., VII о., докладчик председателят Т. В., Решение № 1229 от 9.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12325/2021 г., IV о., докладчик председателят К. Х./.

Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд, липсата на правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което винаги обосновава незаконосъобразност на акта. Липсата на правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. УО е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящия случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението е незаконосъобразен акт, издаден в противоречие с материалния закон – липса на правно основание за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на директор дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ при МРРБ и Ръководител на Националния орган на Програма Интеррег Европа 2021 – 2027г. за ново произнасяне по заявените Регионална агенция по предприемачество и иновации – Варна и отказани за плащане разходи за персонал за периода 01.05.2023г. – 31.08.2023г.

При разглеждане на искането следва да се прецени допустимостта на разходите на базата на посочените нормативни критерии, а преценката за това на управляващия орган следва да се мотивира изрично.

При този изход на спора основателно са явява искането на оспорващия за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива в общ размер на 2 554,53 лева, от които 134,68 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство, 419,85 лева платен депозит по СЧЕ, 2000 лева платено по договор за правна защита съдействие адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, формулирането на задачи за провеждане на експертиза, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя защита, съдът приема че възражението за прекомерност за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 143 от АПК, Административният съд – Варна:

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 99-00-2-184/12.03.2024г. на директор дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ при МРРБ и Ръководител на Националния орган на Програма Интеррег Европа 2021 – 2027г. по проект 01С0278 SIreNERGY, с което са определени недопустими за възстановяване от бюджета на програмата разходи в размер на 8 607, 59 евро /осем хиляди шестстотин и седем евро, петдесет и девет евроцента/, декларирани за отчетен периода 01.03.2023г. – 31.08.2023г.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в 80 дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на сдружение Регионална агенция по предприемачество и иновации – Варна, ЕИК ********* сумата в размер на 2 554,53 /две хиляди петстотин петдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.