Решение по дело №6436/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2506
Дата: 7 юли 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20251110206436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2506
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110206436 по описа за 2025 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от „******** **“ ООД, срещу електронен фиш
(ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия „Г”, № 0072842 на СДВР, а именно такова по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4,
във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 (две хиляди лева) лв.
С жалбата се твърди, че е налице единствено посочена правна
квалификация, но не и описание на деянието, оспорва се описаното
нарушение, твърди се, че не е описано деяние за управление на МПС без
сключена застраховка гражданска отговорност, като в процесния случай е
описано нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от
законния представител на дружеството, поради което не ставало ясно каква е
волята на наказващия орган, а в условията на евентуалност дори и да се
приемало, че деянието е описано ясно, то задължението е за автомобилист,
чието легално определение е дадено в §1, т.33 от КЗ, поради което не са
налице всички признаци от състава на нарушението. До собственика на
1
автомобила не било изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, както и
липсвали доказателства такова уведомление изобщо да е изпращано. Имало
абсолютна неяснота относно санкционирания субект. Не било описано, че
автомобилът се е движел. Твърди се неспазване на установените правила на
Наредба №8121з-5532/12.05.2015 г., както и липсвали данни за попълнен
протокол по чл.10, ал.1 от същата наредба. Моли се за отмяна като
незаконосъобразен на ЕФ.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата. Същият по същество поддържа изложените
съображения в жалбата, като счита, че от приложената справка от
Гаранционния фонд не вижда нито правно, нито фактическо основание за
оставяне в сила на електронния фиш, който е издаден в противоречие с
материалния закон, поради което пледира да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендират се разноски, за което освен договор,
представя и списък.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата. Депозирани са писмени
бележки от процесуален представител. Същият в пледоарията по същество
излага, че жалбохподателят е разбрал какво е вмененото му административно
нарушение, съдържащо се и в самата жалба, изразява съгласие, че липсва част
от фактическата обстановка, но чрез другите доказателства и материали се
установявало, че когато МПС-то е заснето с техническо средство е било без
сключена валидна „Гражданска отговорност“, регистъра на Гаранционен фонд
е публичен и до него имали достъп физически лица и институции. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „******* ******”, с
ДК № *********, е „******** **“ ООД. Приложена е снимка от 28.01.2025 г.,
12:45 ч. на процесния автомобил с рег. № *********, касаеща движението му
в гр. С., Софийски околовръстен път до №28, с посока от бул. „*******“ към
бул. „***** ****“ при ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В 26
за населено място. Като заснемането е с АТСС ARH CAM S1, след приспаднат
2
толеранс от -3%.
Приложена е справка от Гаранционен фонд от 17.04.2025 г. към
административнонаказателната преписка, от която се установява, че МПС с
рег. № ********* към 28.01.2025 г., 08:58 ч. г. няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Изискана е служебно справка от Гаранционен фонд, от която се
установява, че към 28.01.2025 г., 0:00 ч., МПС с рег. № ********* има
застраховка „Гражданска отговорност“ от 26.08.2024 г., 12:00 ч. до 25.08.2025
г., 23:59 ч., но има данни, че на 11.12.2024 г., 18:25 ч. е с прекратена
застраховка „Гражданска отговорност“, поради „невнесена вноска“.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип ARH CAM S1.
Установява се от извадка от регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ), че под
№5126, с удостоверение №17.09.5126 е вписана преносима система за контрол
на скоростта на МПС-та, с вградено разпознаване на номера на комуникации
тип ARH CAM S1, която е одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със
срок на валидност до 07.09.2027 г. с извършена последваща проверка на
20.06.2024 г., съгласно протокол от проверка №085-СГ-ИСИС/20.06.2024 г.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 от 28.01.2025 г. за място на контрол гр. С., Софийски
околовръстен път до №28, с посока от бул. „*******“ към бул. „***** ****“
при ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В 26 за населено място
за периода от 12:30 часа до 14:00 часа, с приложена снимка за разположението
на средството за измерване. Приложена е ежедневна форма за отчет за
28.01.2025 г. за периода от 07:30 часа - 15:30 ч. за наряд Н. М. с МПС рег.
№******. Издаден е на 06.10.2021 г. на мл. автоконтрольор Н. М. сертификат,
че е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за
контрол на скоростта, модел ARH CAM S1.
Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи с приложен образец.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и
непротиворечиви, като не е необходимо да се посочва кои от тях се кредитират
и защо.
3
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, тъй като е
посочена дата на връчване на електронния фиш 19.03.2025 г., а жалбата е
подадена, видно от поставения печат на 01.04.2025 г., като разгледана по
същество същата се явява основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид
установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие,
фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
Съгласно сочените в ЕФ правни основания и в частност с разпоредбата на
чл.483, ал.1 ЗК е вменено следното задължение: „Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: „притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република ******* и не е спряно от движение; това изискване
не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор“.
4
Според чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Съгласно ал.1, т.2 на чл.638 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000
лв.– за юридическо лице или едноличен търговец. В нормата на чл.461, т.1 КЗ
е визирано, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана
по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на
посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата
жалбоподателят е собственик на автомобила.
Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че към
момента на твърдяното нарушение – 28.01.2025 г., е установено по несъмнен и
безспорен начин твърдяното административно нарушение в атакувания ЕФ.
Това е така, доколкото се твърди, че същото е установено с техническо
средство система ARH CAM S1. За същата не са представени доказателства,
че е годна да установява конкретния тип административни нарушения. Касае
се за одобрен тип за контрол на скоростта на МПС-та и пътния трафик, за
която последващата проверка е констатирала, че е съответна с одобрения тип.
Поради което техническото средство не е одобрено да установява конкретния
вид нарушения по КЗ, каквото е процесното, както и то е различно от тези,
касаещи установяване на нарушения за скорост. Нещо повече, с оглед
характера на административното нарушение протокол за използването му не
се съставя, а такъв е съставен. ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа... описание на
нарушението...“, към който препраща чл.647, ал. 3 КЗ. В ЕФ липсва изложена
каквато и да било фактология относно извършеното нарушение. Съдът
констатира, че в ЕФ административното нарушение като изпълнително деяние
не е описано. Това е така, доколкото се сочи, че с АТТС е установено
5
управление на МПС, което е регистрирано на територията на Р ******* и не е
спряно от движение, за което собственикът не бил сключил, без да се сочи
какво. Ето защо липсва описано по изискуемия от ЗАНН начин словесно
описание на административното нарушение.
В случая е прието, че нарушението е установено с АТСС, а АТСС е одобрен
тип средство за измерване на скорост. От друга страна едва със справка от
17.04.2025 г. на Гаранционен фонд, която е приложена към
административнонаказателната преписка е установено, че процесното МПС е
било без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 28.01.2025 г.,
но не към посочения час на нарушението 12:45 ч., а към 08:58 ч. Ето защо
АНО е следвало да приложи общите правила на административно-
наказателното преследване и да състави АУАН, въз основа на който да издаде
НП, като в административно-наказателното производство за веществено
доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по
аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Допуснатото нарушение е съществено,
защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него
не са му предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се
защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му. От друга страна, нарушението не дава
възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана
отговорността на дружеството – жалбоподател е съставомерно и то, именно
по цитираната разпоредба, респ. дали е правилно и законосъобразно,
наложено наказание.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода
на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на
атакувания ЕФ.
Предвид горното процесният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на атакувания ЕФ
разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателя. В конкретния случай
процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по
делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на
същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна
защита и съдействие, в размер на 800 лв. Като се съобрази разпоредбата на чл.
6
18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за сумата при
дела с интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв., какъвто е и процесния, то размерът следва да е 500 лв. и той следва
да се възложи в тежест на СДВР. Жалбоподателят се е представлявал от
адвокат, делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е
в едно съдебно заседание, направено е възражение за прекомерност, но
претендирания и заплатен адвокатски хонорар е над минимума предвиден в
наредбата, поради което следва да бъде уважен до сумата от 500 лв., а до
пълния предявен размер като неоснователен следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „Г”, № 0072842 на СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.
„Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на „******** **“ООД, с
ЕИК *******, представлявана от Н. П. П., с адрес: гр. П., ул. „С. З.“№19 от гр.
С., ул. „Т.“№4 сумата в размер на 500 (петстотин лева) лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение за първа инстанция, като отхвърля претенцията в
останалата й част до пълния предявен размер от 800 лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от „****** **“ ООД, срещу електронен фиш (ЕФ)
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия „Г”, № 0072842 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховане (КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2,
във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди лева) лв.
С жалбата се твърди, че е налице единствено посочена правна
квалификация, но не и описание на деянието, оспорва се описаното
нарушение, твърди се, че не е описано деяние за управление на МПС без
сключена застраховка гражданска отговорност, като в процесния случай е
описано нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от
законния представител на дружеството, поради което не ставало ясно каква е
волята на наказващия орган, а в условията на евентуалност дори и да се
приемало, че деянието е описано ясно, то задължението е за автомобилист,
чието легално определение е дадено в §1, т.33 от КЗ, поради което не са
налице всички признаци от състава на нарушението. До собственика на
автомобила не било изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, както и
липсвали доказателства такова уведомление изобщо да е изпращано. Имало
абсолютна неяснота относно санкционирания субект. Не било описано, че
автомобилът се е движел. Твърди се неспазване на установените правила на
Наредба №8121з-5532/12.05.2015 г., както и липсвали данни за попълнен
протокол по чл.10, ал.1 от същата наредба. Моли се за отмяна като
незаконосъобразен на ЕФ.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата. Същият по същество поддържа изложените
съображения в жалбата, като счита, че от приложената справка от
Гаранционния фонд не вижда нито правно, нито фактическо основание за
оставяне в сила на електронния фиш, който е издаден в противоречие с
материалния закон, поради което пледира да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендират се разноски, за което освен договор,
представя и списък.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата. Депозирани са писмени
бележки от процесуален представител. Същият в пледоарията по същество
излага, че жалбохподателят е разбрал какво е вмененото му административно
нарушение, съдържащо се и в самата жалба, изразява съгласие, че липсва част
от фактическата обстановка, но чрез другите доказателства и материали се
установявало, че когато МПС-то е заснето с техническо средство е било без
сключена валидна „Гражданска отговорност“, регистъра на Гаранционен фонд
е публичен и до него имали достъп физически лица и институции. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя.
1
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „******* ******”, с
ДК № ******, е „****** **“ ООД. Приложена е снимка от 28.01.2025 г., 12:45
ч. на процесния автомобил с рег. № ******, касаеща движението му в гр. С.,
Софийски околовръстен път до №28, с посока от бул. „*******“ към бул.
„***** ***“ при ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В 26 за
населено място. Като заснемането е с АТСС ARH CAM S1, след приспаднат
толеранс от -3%.
Приложена е справка от Гаранционен фонд от 17.04.2025 г. към
административнонаказателната преписка, от която се установява, че МПС с
рег. № ****** към 28.01.2025 г., 08:58 ч. г. няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Изискана е служебно справка от Гаранционен фонд, от която се
установява, че към 28.01.2025 г., 0:00 ч., МПС с рег. № ****** има застраховка
„Гражданска отговорност“ от 26.08.2024 г., 12:00 ч. до 25.08.2025 г., 23:59 ч.,
но има данни, че на 11.12.2024 г., 18:25 ч. е с прекратена застраховка
„Гражданска отговорност“, поради „невнесена вноска“.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип ARH CAM S1.
Установява се от извадка от регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ), че под
№5126, с удостоверение №17.09.5126 е вписана преносима система за контрол
на скоростта на МПС-та, с вградено разпознаване на номера на комуникации
тип ARH CAM S1, която е одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със
срок на валидност до 07.09.2027 г. с извършена последваща проверка на
20.06.2024 г., съгласно протокол от проверка №085-СГ-ИСИС/20.06.2024 г.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 от 28.01.2025 г. за място на контрол гр. С., Софийски
околовръстен път до №28, с посока от бул. „*******“ към бул. „***** ***“
при ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В 26 за населено място
за периода от 12:30 часа до 14:00 часа, с приложена снимка за разположението
на средството за измерване. Приложена е ежедневна форма за отчет за
28.01.2025 г. за периода от 07:30 часа - 15:30 ч. за наряд Н. М. с МПС рег. №СВ
1600 ХА. Издаден е на 06.10.2021 г. на мл. автоконтрольор Н. М. сертификат,
че е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за
контрол на скоростта, модел ARH CAM S1.
Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи с приложен образец.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и
непротиворечиви, като не е необходимо да се посочва кои от тях се кредитират
и защо.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
2
имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, тъй като е
посочена дата на връчване на електронния фиш 19.03.2025 г., а жалбата е
подадена, видно от поставения печат на 01.04.2025 г., като разгледана по
същество същата се явява основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид
установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие,
фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
Съгласно сочените в ЕФ правни основания и в частност с разпоредбата на
чл.483, ал.1 ЗК е вменено следното задължение: „Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: „притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република ******* и не е спряно от движение; това изискване
не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор“.
Според чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Съгласно ал.1, т.2 на чл.638 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000
лв.– за юридическо лице или едноличен търговец. В нормата на чл.461, т.1 КЗ
е визирано, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана
по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на
посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата
жалбоподателят е собственик на автомобила.
Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че към
момента на твърдяното нарушение – 28.01.2025 г., е установено по несъмнен и
безспорен начин твърдяното административно нарушение в атакувания ЕФ.
Това е така, доколкото се твърди, че същото е установено с техническо
средство система ARH CAM S1. За същата не са представени доказателства,
че е годна да установява конкретния тип административни нарушения. Касае
се за одобрен тип за контрол на скоростта на МПС-та и пътния трафик, за
която последващата проверка е констатирала, че е съответна с одобрения тип.
Поради което техническото средство не е одобрено да установява конкретния
вид нарушения по КЗ, каквото е процесното, както и то е различно от тези,
касаещи установяване на нарушения за скорост. Нещо повече, с оглед
характера на административното нарушение протокол за използването му не
се съставя, а такъв е съставен. ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа... описание на
нарушението...“, към който препраща чл.647, ал. 3 КЗ. В ЕФ липсва изложена
каквато и да било фактология относно извършеното нарушение. Съдът
констатира, че в ЕФ административното нарушение като изпълнително деяние
не е описано. Това е така, доколкото се сочи, че с АТТС е установено
управление на МПС, което е регистрирано на територията на Р ******* и не е
спряно от движение, за което собственикът не бил сключил, без да се сочи
какво. Ето защо липсва описано по изискуемия от ЗАНН начин словесно
описание на административното нарушение.
В случая е прието, че нарушението е установено с АТСС, а АТСС е одобрен
тип средство за измерване на скорост. От друга страна едва със справка от
17.04.2025 г. на Гаранционен фонд, която е приложена към
административнонаказателната преписка е установено, че процесното МПС е
било без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 28.01.2025 г.,
но не към посочения час на нарушението 12:45 ч., а към 08:58 ч. Ето защо
АНО е следвало да приложи общите правила на административно-
наказателното преследване и да състави АУАН, въз основа на който да издаде
НП, като в административно-наказателното производство за веществено
доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по
аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Допуснатото нарушение е съществено,
защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него
не са му предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се
защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му. От друга страна, нарушението не дава
4
възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана
отговорността на дружеството – жалбоподател е съставомерно и то, именно
по цитираната разпоредба, респ. дали е правилно и законосъобразно,
наложено наказание.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода
на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на
атакувания ЕФ.
Предвид горното процесният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на атакувания ЕФ
разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателя. В конкретния случай
процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по
делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на
същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна
защита и съдействие, в размер на 800 лв. Като се съобрази разпоредбата на чл.
18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за сумата при
дела с интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв., какъвто е и процесния, то размерът следва да е 500 лв. и той следва
да се възложи в тежест на СДВР. Жалбоподателят се е представлявал от
адвокат, делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е
в едно съдебно заседание, направено е възражение за прекомерност, но
претендирания и заплатен адвокатски хонорар е над минимума предвиден в
наредбата, поради което следва да бъде уважен до сумата от 500 лв., а до
пълния предявен размер като неоснователен следва да се отхвърли.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5