О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
32 13.02.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в
закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 233 по описа за 2018, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс
( АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по
жалба на В. Л. Н. със съдебен адрес *****,
чрез адв. А. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на
Директора на СУ „Христо Ботев” гр. Кубрат да му предостави достъп до обществена
информация, поискан със заявление, подадено по електронен път на 31.10.2018
год.
С разпореждане
от 20.12.2018 год. съдът е оставил
жалбата без движение поради нередовност. В дадения от съда срок нередовността
на жалбата е отстранена. В молбата си
жалбоподателят твърди, че исканата от
него обществена информация му е предоставена от ответника по жалбата едва след
като е депозирал жалбата срещу мълчаливия му отказ. С оглед на това жалбоподателя претендира за присъждане на разноски по
делото, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, тъй като то е образувано по вина на
административния орган.
Ответникът по
жалбата – Директорът на СУ „Христо Ботев” гр. Кубрат заявява в писмено
възражение, че исканата информация е предоставена на заявителя.
Административен
съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на
чл.159 от АПК, констатира следното:
Административното
производство е започнало с писмено заявление на жалбоподателя за достъп до
обществена информация, изпратено до директора на СУ „Христо Ботев” гр. Кубрат, област
Разград на 31.10.2018 год. по електронен
път на адрес **********@***.**. С него е
поискал достъп до обществена информация, която да получи на посочения в
заявлението електронен адрес, свързана с
лицата, заемащи педагогически длъжности в училището, а именно: брой на лицата, които са придобили и упражнили правото си на пенсия,
но продължават да работят в училището; брой на лицата, придобили право на
пенсия, което не е упражнено от тях и брой на лицата, които са без
педагогическа правоспособност.
Административният
орган с писмо от 01.11.2018 год., изпратено по електронен път, е пискал от
заявителя да посочи целта на заявлението за достъп. С писмо от
05.11.2018 год., изпратено по електронен път, жалбоподателят е посочил с каква
цел е поискал обществената информация.
Административният орган не се е произнесъл по искането за предоставяне на информация в
предвидения по чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок, поради което Н. е депозирал жалба
против мълчаливия му отказ. Жалбата е
подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 13.12.2018 год. и е заведена в
деловодството на основното училище с вх.
№ 245 от 18.12.2018 год.
С Решение изх. № 153 от 17.12.2018 год.,
административният орган е постановил да се предостави исканата информация в
пълен обем. С писмо изх. № 154 от 19.12.2018 год., изпратено на жалбоподателя
същия ден, на посочения в заявлението електронен адрес, директорът на училището
е предоставил на жалбоподателя исканата от него обществена информация в пълен
обем.
При тези
фактически обстоятелства съдът намира жалбата за процесуално недопустима. Към настоящия
момент за жалбоподателя не е налице правен интерес от водене на процеса, тъй
като претендираните от него законни права са изцяло удовлетворени.
Ето защо
Разградският административен съд намира, че подадената жалба следва да се
остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание
чл.159, т.4 от АПК.
Предвид изхода
на делото и с оглед на това, че ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на същото и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК в негова тежест следва да се присъдят
направените от жалбоподателя разноски. Искането за присъждане на сторените
разноски е своевременно направено.
Съдът счита
обаче че то е основателно и доказано до размер на 10.00 лв.- платена държавна
такса. В останалата част искането за присъждане
на деловодни разноски се явява неоснователно и недоказано. Освен
заплатената държавна такса,
жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., ДДС върху него в размер на 100 лв.,
1,95 лв. пощенски разходи и 97 стотинки банкова такса за превода на
държавната такса.
Съобразно
правилата на АПК и ГПК разноските са направените от страните разходи по водене
на делото, които според разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК са държавни такси и
разходи за производството. В този смисъл
пощенските разходи и банковите
такси не представляват съдебни разноски по смисъла на закона и не следва да се присъждат.
Що се касае до
претендираните разноски за възнаграждение на един адвокат съдът намира следното: Разноските за правна
защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат
по арг. на чл.143, ал.1 от АПК. В този случай те се присъждат само ако са
своевременно предявени, установени по размер и при доказано плащане. Ако
плащането е уговорено да стане по банков път, следва да се представят доказателства за това (платежно
нареждане, извлечение от банковата сметка и т.н.). Ако е уговорено плащането да
е в брой е достатъчно това да бъде
вписано в договора, както и самото плащане, като в този случай договора за
правна помощ с отбелязано плащане в брой има
характера на разписка. В т. III от представения по делото договор за правна защита
и съдействие е посочено, че между жалбоподателя и адв. А. П. е договорено
възнаграждение: 500 лв., съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. По делото
липсват доказателства това възнаграждение реално да е заплатено и по какъв ред,
поради което такова не следва да се присъжда.
Този извод не се
опровергава и от изписания в договора за правна помощ текст „при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата”. Според тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а в чл.38, ал.2 от
ЗА е посочено, че ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон и осъжда другата страна да го
заплати.
За да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА е необходимо на първо място да е направено такова искане. На следващо място
да е оказана безплатна правна помощ, което следва изрично да е посочено в
договора, като в правомощията на съда е да определи дължимия размер на
адвокатското възнаграждение, който не се договаря между клиента и
адвоката. В случая искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА не е направено нито
в жалбата, нито в молбата за отстраняване на нередностите ѝ, нито в
списъка по чл. 80 от ГПК. На следващо
място от съдържанието на представения по
делото договор за правна защита е видно, че страните са уговорили цена от 500 лв. за предоставяне на правната помощ.
Адвокатът е поел задължението да окаже
правна помощ срещу уговорено възнаграждение, а не безплатно. Ето защо съдът
намира, че в случая разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е неприложима.
След като съдът е
приел, че разноските за възнаграждението
на адвокат не се дължат, не се дължи и
претендирания ДДС.
Мотивиран така,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Л. Н. със съдебен адрес *****,
чрез адв. А. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на
Директора на СУ „Христо Ботев” гр. Кубрат да му предостави достъп до обществена информация, поискан със заявление,
подадено по електронен път на 31.10.2018 год.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 233/2018 год. по описа на Административен съд
Разград.
ОСЪЖДА Средно
училище „Христо Ботев” гр. Кубрат,
област Разград да заплати на В. Л. Н.
със съдебен адрес ***** деловодни
разноски в размер на 10 лв.
Определението
може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаването му на страните с частна
жалба пред Върховен административен съд.
Съдия:/п/